Семейни трагикомедии и битовизми - 2

Ето още една по прясна история.Когато се запознах с бъдещия си съпруг при разговор около родителите ни той ми каза че майка му се казва Трънка.Ама аз не искам да повярвам и се смея с пълно гърло.Да ама не.Дойде време да се запозная с майка му и баща му.Пристигаме в Сливен и от гарата направо в тях.Влизаме ,а там само сестра му.Постояхме малко ,пийнахме кафенце ,а аз на нокти/дали ще ме харесат ха ха ха/ По едно време се отваря вратата и пред мен застава една жена ,сериозна и леко кисела.Подава си ръката и казва със сериозен глас-"Приятно ми е Трънка" а аз като изпръхтях от смях немога да си кажа моето име.Тя ме гледа озадачено а аз се превивам и чак ми текат сълзи от очите.Мъжът ми/тогава приятел/ стои до нас и също се хили мазничко.Че така си се посмях около 5 минути и накрая жената започна и тя да се смее.И до днес ми е смешно като си каже името някъде.

Нека започна с история от детските години. Аз бях още в средното, а кака вече в гимназията. Една прекрасна февруарска сутрин баща ми влиза в стаята и без да създава паника светва с гръм всички лампи вика "Закъснели сте! И 30-сет е вече!" /ние в и 15-сет излизахме и в 30-сет почваха часовете/. Скачаме ние, светкавично обличане, миене на очите с два пръста, зъбите колкото за аромат и всяка нарамила чантата поемаме към училищата си. Вървя си аз, а по улиците няма кьорав човек, а деня явно ще е дъждовен щото едно такова сумрачно и по-тъмно от сутринта. "Брех!" викам си, "гледай каква била работата всички към 7.30 явно отиват на работа и после мъртвило по улиците". Още като наближих училището гледам прозорците тъмни, свети само на първия етаж. Ама нали съм идейна - реших че или пестят ток или има повреда. Влизам във фоаето на първия етаж и усещам, че нещо не е наред. Усеща се, че училището е празно - питам се да не е събота или неделя? Или пък някакъв празник и аз да не съм разбрала.... Решавам да питам, все пак някой е отворил и светнал в училище и вратата на чистачките е отворена и някой шава там. Отивам и заставам пред вратата, а вътре една женица нещо си реди дрехите с гръб към мен. Стоя и я чакам да се обърне. Е обърна се и и изкарах акъла.  Извика, ококори се и се хвърли назад върху стола с дрехите дето подреждаше - явно не бе чула че има някой зад нея на вратата. Ошашках се, викам си - "Мале тая е луда!" и тръгнах да си излизам. Таман да поема по стълбите и чистачката ми вика "Ти кво искаш бе?". Застанала зад вратата на стаята дето я оставих метната върху стола и си подава само едното око, все едно е гола или се крие от мен.    "Ами такова - аз на училище ...  " "Я не на мене тия, никой не ходи на училище в 5 и половина!  "  Айде обратно у дома. Къде е гледал баща ми, що никой от нас не видя че е сгрешил, а бяха времена когато не разчитахме на ГСМ-и а всеки имаше часовник на ръката си? 

Silveto, спомних си една подобна моя изцепка. Но сама си вкарах такъв автогол. Щото не разчитам на будилник, а на биологичния ми часовник да ме събуди. Студентка бях и трябваше в 8 да съм на стадион "Академик" за физическо. Рано сутринта ме "буди" биологичния часовник, поглеждам на един ръчен дето е само с чертички и виждам, че вече е 7 и 25. Хуквам като вас на пожар, ама ни празни улици, нито мръчкаво време не ме усъмняват и за миг. Чак като стигнах до стадиона видях, че съм само аз. Гледам си пак часовника, ама по-внимателно. И к'во - то 5,20 сутринта. Значи съм станала в 5 без 25, недовидяла съм коя е малката коя голямата стрелка. Ей как се псувах, не е истина.

Един следобед слагам на детето да закусва. Ще яде филийка в лютеничка. Мажем филийката. Мажем лютеничката. Дъвче доволен. По едно време вика - "мамо, люто". "Да, да люто, я не ми се глези, а яж" викам аз. Омаха и втора филийка. На следващия ден хапвам на крак. Гребвам лютеничка и се ококорвам - огън!! В този момент се сетих как детето се набръска вчера. Вместо лютеничка, съм хвърлила в пазарската количка "Лютивка"! Добре че нищо му няма, на мама юнака. 

Брат ми е по-голям от мен с 6 г.----нооооооо идеите за забава се раждаха в моята глава---той чинно се включваше,случайно да не изтърве купона.Много са ми спомените--но се сещам,сега първо за ``басейна``,който реших ,че можем да си направим.На ТЕЦ бяхме,топла вода -бол.Та -----обличаме банските! Влезнахме в банята,сложихме доста хавлиени кърпи под вратата-да ни се напълни по-добре басейна,найлон с кърпа наа сифона!И започнахме да пълним басейна,с топла ,приятна водичка!Доста време се пълни,ние си полегнахме на ``дъното``,плувахме.Но тъкмо започна да става нивото около 1 педя,и започна да се звъни на пожар. Ех,мамка му.      Спряхме водата,отворихме сифона,махнахме кърпите -за да си отворим вратата------------БООООООЖЕ       в коридора пътеката плува!Отварям и леля Савка/бог да я прости/ викаааааа,нареждааааа-не помня вече-какво но като погледнах-вода се стичаше по стълбището надолу,като тиха рекичка..................Та така----домуоправителя се обади на майка на работата да се пребира ``належащо``---------абе с 2 думи-комшиите ни развалиха-забавата.Тъкмо се беше понапълнил басейна....................   Сега си имам детенцееееееее,нова къщичкааааааааа-добре,че прилича милото на баща си-кротко е!

Хахаха, kalimbi, и на мен са ми го погаждали този номер преди време Отидох на гости в майка ми и баща ми за няколко дни. Те, естествено, се грижат за мен като за писано яйце. Готвят на поразия, сноват около мен... И единия ден майка ми решава да сготви нейния специален боб. Аз се назландисвам цяла сутрин, за обяд обаче съм първа на масата. Сипва ми на мен първо и двамата с баща ми са се вторачили и чакат доволната ми физиономия. Лапвам първата лъжица, преглъщам и усещам как гърлото ми гори. Закашлях се, взех да пелтеча за филийка хляб, а баща ми смига на майка и тихичко казва "Виж я сега, от бързане се изгори". Когато си върнах словото и казах, че е смъртоносно люто, никой не ми повярва. После обаче ме гледаха много съчувствено Оказа се, че майка ми сложила суха ЛЮТА чушка (не е знаела, че е люта) и е сътворила огнена манджа Е, баща ми изяде боба - той е по лютото
Относно романтиката - организирала съм на половинката изненада - ще го чакам да се прибере на запалени свещи, музика и аз леко разсъблечена. Запалих много свещи, наредих ги из стаята като изрично внимавах да не са в близост до запалим предмет. Нашия се върна, изненада се, влязохме заедно в банята (после знаем, че ни чака романтика на квадрат, даже на куб). Метнахме се на леглото, обаче нещо не ми мирише добре, на изгоряло... реших, че някоя свещ обгаря. По едно време се спогледахме, ама бая мирише... И той като скокна като тигър - кабела на зарядното му гори. Оказа се, че преди да влезем в банята, той си оставил телефона да се зарежда, но такива подробности като запалени свещи за него нямат значение. Добре че навреме се усетихме

Прекрасна тема    От сума ти време ви чета и се заливам от смях 
Днес ще се престраша да разкажа нещо и аз.
Имам страхотна приятелка с вила в гр. Клисура. С две страхотни дъщери на годините на моя син. И така- почивните дни са 5, ние двете сме на вилата с тийнейджърите- тогава м/у 15 и 18 годишни. Мъжете са си в София, да печелят за прехраната ни. Вали дъжд през цялото време, камината гори, имаме цяла купчина филми да гледаме. Да, ама от де време. Всеки тийнейджър се буди по различно време, значи и по различно време яде. А яде и в някакви огромни количества. И ние с моята приятелка сме дежурни по кухня. На третия ден издивяхме и се развикахме по ред на номерата- ние не сме ли на почивка? все по тях ли ще търчим? да не са бебета? надуха ни главите  Само бърборят, само врещят......... да ни оставят на мира една ракия да изпием и един филм да изгледаме............ и тримата в редица хоп нагоре по стълбите към стаята им. Сядаме доволни пред огъня, качваме краката, сипваме ракийка, пускаме филма. Мина час, минаха два... усещаме се ние, че толкоз време нито един тийн не се е вяснал и в къщата е учудващо тихо...... качваме се, влизаме в стаята и какво да видим  Играят на електронна игра, но си залепили по един лейкопласт на устата на който пише : MUTE с голями черни букви  Добри са ни децата 

Това ще го препоръчам на моя тийн! Да знаете някъде неотлепяеми лейкопласти?

Това е идея ...Моята не тийн още,но определено понякога ми се иска да и залепя един лейкопласт

Xa-xa-xa!
И аз се надявам да не е съвсем като мен, че бая дивотии правих...

Бoже,аз пиша в прeдната тема и се чудя защо никой не влиза там Силве,имам абсолютно идентичен случай, но в резултат на гаден номер на брат ми по отношение на моята персона...Та,аз съм ученичка в подготвителен клас на Немската и независимо,че живеех на 3 минути,вечно закъснявах сутрин.Така в един момент,понеже всявах дезорганизация на започналия учебен процес,даскалицата ме наказваше за закъсненията с диктовка или превод По това време с брат ми си правехме сриозни взаимни гадорийки и беше негов ред да ми отвърне..Една сутрин ставам аз ,както обикновено за школо и с ужас поглеждам будилника, сочещ че вече един час закъснявам.    И през глава се обличам на две,на три и хуквам за училище.Излизайки на улицата с учудване констатирам,че е необичайно пусто и тъмно,но отминавам този факт,притеснена как ще правя пак превод :crazся yeyes:Стигам до учлище и се оказва,че е заключено и дори и чистачките още ги няма.Светва ми една лампа в главата и питам случаен минувач за часа/Ох,ужас!!Почти врееме за ставане Нямаше ккаво да правя и си тръгнах обратно към къщи,за да търся отмъщение на брат ми за преместения часовник.На пътя,за мой голям ужас срещам един съсед,/ПОНЕ МЛАД/Акойто явно помисли,че се прибирам от среднощни похождения.Все пак тогава не беше нормално на 14 -15 години да хайтосваш до сутринта и да се прибираш преди училище за преобличане и аз умрях от срам.Съседът обаче,необичайно игриво настроен, само  намигна и отмина с усмивка.Оттам насетне всеки път като ме срещнеше само удряше по един мигач и се подхилкваше по мустак Срамммммм,срамммм :  А,как само отмъстих на брат ми...

Ей как те е прецакал брат ти

Имах една страхотна съквартирантка в университета/чийто дядо дишаше кислород срещу бонбони в предната тема /,та тая същата сладурана се връзваше страхотно на всякакви измишльотини от моя страна.Ванюшка, ако четеш не ми се сърди мила,че те популяризирам И идва ти ми тя да живее в моята квартира,новобранка студентка в Търновския.Аз вече старо куче,трети курс решавам да я запозная най-доброжелателно със забележителностите на града...Разхождаме се ние и стигаме до едно заведение до Драматичния театър,известно като Коневръза.Аз,нали доста по-навътре в Търноските истории започвам да й разказвам ,че наименованието идва от преди много години,когато там са връзвали конете,участващи в театралните постановки Тя, милата взе,че се върза  и дори самодоволно е решила да просвети в тази тайна и своите колежки.Тези,които бяха местни така са се смяли..,че и до последния курс все с този коневръз я бъзикаха

като прочетох за басейна в банята се сетих и за моите басейни. Те бяха чести. Но за пред мама всичко беше "без да искам", "тя водата сама...".
Та живеем с мама в Ст. град. Това май ми бяха най-веселите години. На почти всяко къпане кака ви Таня си прави басейни. Но винаги решавах, че водата няма да прелее през прага. Имах обаче доста фрапиращ случай, и от тогава "басейните" намаляха.
Плацикала съм се поне 2 часа. Самото велико цамбуркане няма да го описвам Излизам бодро от банята и започвам да цопкам във вода. В стаята водата до 1/2, килима подгизнал, където стъпваш жвака. Отварям външната врата и плахо проследявам водната пътека. Края й не се виждаше. А коридорите в общежитията едни такива дълги, ли дълги. А и коридора явно с наклон, водата поела в едната посока. Аз се спотайвам и си трая, нищо че водата издайнически започва от нашата врата.
И се прибира мама от работа. И почва от вратата "абе срещам аз една вода в коридора и веднага се сетих, че само ти си била"

Покрай тези наводнения и аз се сетих за едно мое. Та с половинката, студенти сме. Ще празнуваме студентския празник с неговата група. На хотел в Беклемето. Той като по оправен уреди хубава стая. Настанихме се и аз решавам, че ще се къпя. Влизам в банята, струва ми се че трябва да се извади сифона, че много плътно ми се видя прилепнал към плочките. Пробвах се - не излиза. Повиках скъпия - прави си оглушка. Е , ще се къпя, викам си. Та така доста си се къпах. Може би около час. Не си правя труд да спирам водата, нали не е на бойлер, вода бол. Изкъпана, росна ,прясна, излизам от банята и чувам нещо под краката ми прави "шляп-шляп". Олеле, цялата стая плува във вода. Една духалка бях включила и как пък съм я покачила на един стол, а не съм я оставила на земята и аз не знам. И добре това , че сега нямаше да пиша тоя пост.  Скъпия като видя какви съм ги свършила, се настани удобно на леглото и ме изпрати да търся метла, за да оправя бъркотията. ААА, и списание да съм му дадяла. Че не можел да стъпи на земята да си вземе.  Питам го кое, ако може Лов и риболов, моля!    Пристигам аз с метлата. Поизметох водата , тъкмо и пода измих, килима го метнах някъде да съхне. Позаметох набързо и общия коридор, да позалича следите. Скъпия тръгна да вади сифона с една пинцета от несесерчето, което брат ми ми беше подарил наскоро. И аз се съпротивих. А той ми вика, че трябвало да ми подари гаечен ключ и не знам си кво там, по голяма работа щели да ми вършат. Общо взето на майтап обърнахме работата. А вечерта на сбирката обрах точките пред колегите. Скъпия като взе да ме хвали,каква чистница съм била. Не ми харесало как са измили стаите и чак килима съм изпрала,че да ни е чисто през тридневния престой. И няма лъжа, килима мокър, стаята лъсната, който ще да не вярва.