Daniele, предполагам колко ти е тежко.
Искам само да ти кажа, че аз 3 пъти съм си чупила една и съща ключица като дете. Първия път при раждането, втория път май съм била на година и няколко месеца /не си спомнят много добре наше/ и третия път още не могат да се разберат кога е било.
Аз не помня нищо, и на рамото ми нищо му няма. 
Та искам да ти кажа, че макар и сега да ти е супер тежко, тези неща се забравят и Калоян няма да си спомня. Мисли в положителна насока и си мисли как след време ще му разказваш и ще се смеете.
И за да разведря малко темичката.
Къде и как ще празнувате празника на Флюбените ?
Виж целия пост
Искам само да ти кажа, че аз 3 пъти съм си чупила една и съща ключица като дете. Първия път при раждането, втория път май съм била на година и няколко месеца /не си спомнят много добре наше/ и третия път още не могат да се разберат кога е било.
Аз не помня нищо, и на рамото ми нищо му няма. Та искам да ти кажа, че макар и сега да ти е супер тежко, тези неща се забравят и Калоян няма да си спомня. Мисли в положителна насока и си мисли как след време ще му разказваш и ще се смеете.
И за да разведря малко темичката.
Къде и как ще празнувате празника на Флюбените ?
. За това ще празнуваме у дома с много вино, вкусна храна и със сигурност ще има кикотене и простотии в следствие на напиването!
/ сега съм много ентусиазирана и ... гладна 
да видим до къде ще я докарам отзи път! до под кривата круша сигурно пак, ама... айде да не си развалявм надъхването сега 
изчетох около 15 страници - вече давам назаето но да се индекирам че съм жива и си мисля за вас. Загубих се за 2 седмици но бях болнични с диагноза синузит и така наложи се да се ходи по доктори всеки ден и така за съжаление в къщи нямам нет и днес нямах търпение да ви изчета и да пиша да не ме забравите.
Има хубав край, но общо взето имах гадно настроение после... Накрая в една сцена Рамбо така разпори един "лош", че му изкочи апандисита 
Че то и ние не сме от Флюбените отдавна вече! 
деца, деца... 