Това, което липсва в ДДГ - общуването в малки групи, наподобяващо отглеждането в семейството, но даващо и социализация - това го дават тези мини-занимални, или детегледачки на няколко деца.
Активната ангажираност на родителите, предаването на знания и умения от различни хора - това пък го дават родителските кооперативи.
На мен не ми харесва обвързването на идеята за детегледачки на няколко деца (или мини занимални) с програми за безработни. Това е вид предприемачество и не е логично да трябва да си безработен, за да можеш да го започнеш. Просто трябва да се измисли и приеме достатъчно лека сертифицираща процедура и да се реши как ще бъде превеждана субсидията за записаните там деца.
Интересното в кооператива във Франция, за който Емем говори, беше че се търси диверсификация на родителите - да бъдат от различни етноси и националности, за да могат децата с общуването помежду си да получават по-широк кръгозор. Освен това родителските кооперативи създават мини-общности, в които хората се чувстват близки и си помагат. А това ни липсва в момента.
Причината и двата варианта да работят по света, а у нас не, са две:
Основно недоверието на българина към всичко що не е надлежно сертифицирано, уж контролирано от емнайсе институции и не се прави от "професионалисти" (нарочно в кавички, защото не съм съгласна, че всички "предагози" и "психолози" са професионалисти, или по друг начин казано добри в това, което правят) Обаче ДДГ като отговарят на всичките тези критерии до колко предлагат качествена услуга? А всъщност това ли е най-важното. Това се вижда и в тази тема и има над какво да си помислим.
А втората е необходимостта от голяма (за нашите условия) първоначална инвестиция, ужасната бюрокрация (и предполагам корупция) и липсата на преференции за тези инвестиции.
Ло, абсолютно съгласна!