Майките, избрали да останат вкъщи

сега ,ако успея да си намеря работа от 10 до 15 ч  с радост ще започна
и заплащането да е както си трябва де
 

Да, ясно е, че без мъжете ни повечето от нас не биха се справили финансово сами. Аз съм безкрайно благодарна на моя мъж за цялата подкрепа и разбиране. Той работи буквално до 10 вечерта и като се прибере има сили да ми помогне с домакинството, да ме изслуша, да ме успокои... Няма думи, с които да му благодаря за това.

Инак ако трябва да споделя още за себе си, ще разкажа, че съм отгледана от баба ми. Тя се грижи за мен от невръстно пеленаче до 10 клас. Виждах родителите си само през уикенда, въпреки че бяха в съседния квартал. Когато баба почина, аз всъщност загубих майка си.

Тази пълна и тотална липса на комуникация нанесе сериозни и непоправими различия между нас. Родителите ми не ме познават, аз не ги познавам. И въпреки че съм имала всичко, всъщност нямах нищо. Когато можех да избирам, оставих всичко. Тръгнах си от нас с дрехите на гърба си, студентската си книжка и зарядното на телефона ми. Нищо не исках и нищо не взех.

Може би за това сега така върло "бдя" над дъщеря си и ме е страх да я оставя и да се върна на работа. Някакъв вид компенсаторна реакция.

При все - радвам се, че има такава тема, такъв форум и че има с кого да споделя.

И аз съм израснала в подобна ситуация. Моите родители правеха кариера, а нас с брат ми ни гледаха бабите.  През първите 7-8 години от живота си ги виждах веднъж на няколко месеца. Майка ми прави два опита да ме вземе от баба и да живеем всички заедно, но се оказа, че не успява да съчетае грижата за децата с непрекъснатите си командировки, работа до късно и в събота и неделя. Накрая пак бях върната обратно и си живях при баба и дядо, докато се омъжа. Много ми липсваха родителите и може би затова сега си стоя вече 7 години в къщи и се опитвам да присъствам в живота на децата си. За съжаление поради изричното настояване на съпруга ми и двете деца ходят на ясла и на градина.
Те боледуват доста често и за 3 години ходене на градина щерката има 1 пълен месец, но той счита, че аз не се справям добре като възпитател и затова те трябва да ходят да ги научат хората. Непрекъснато ме притиска да почна работа и почти бях приела да почна от тази седмица, но първо се разболях и после като направих сметка, че само пътя до тази работа е между 45 мин и 1ч и че тогава ще трябва да събуждаме децата в 6 сутринта и да сме ги завели в 7 в градината, а вечер няма да мога да стигам преди 18ч за да ги взема и се отказах. Сега ме упреква и обвинява в мълзел и тунеядство. Дал ми е срок до 3-я рождан ден на малкия да си намеря работа иначе щял да ме върне от където ме е взел.
Така че, аз май не съм точно за тази тема, но все пак се записвам, за да ви чета.

На мен също ми е жал за мъжа ми. За това, че работи прекалено много и се преуморява. Дължа му прекалено много и то не само от финансова гледна точка  Но точно той ме убеди, че варианта аз да съм в къщи е най-подходящия за нас закега. Когато всеки си е намястото, а точно това е неговото виждане по въпроса  Казва ми, че така е спокоен и когато се прибере няма прекалени и излишни нерви от това, че не е стигнало времето за нещо важно. Общо взето, имах нужда от известно време да преодолея някои скрупули и вътрешни въпроси. Но мисля, че се получи и системата /да чукна на дърво/ засега работи 
Despina, абсолютно съм сигурна, че е много трудно така. Много късмет ти желая в разрешаването на положението ти и стискам палци. Мисля, че си точно за тук, защото твоето вътрешно решение всъщност е друго. Както личи, изцяло в полза на децата. Но... хора различни, за съжаление.

Зъхи, в живота има много `ако`. Не съм съгласна с твоите разсъждения изцяло. Ами ако на мен нещо ми се случи? Колкото и пари да изкарва мъжът ми, те няма да имат смисъл за децата ми, защото нищо няма да ме замени. Същото според мен трябва да важи и за бащите. В крайна сметка ние сме хора, а не просто трудова сила, която носи материални блага на децата ни и това е по-голямата част от нашата ценност, имам предвид човешката ни същност.
Преди време мъжът ми си направи застраховка живот, с цел да имаме някакви средства ако нещо стане с него. И знаеш ли какво ми каза: На теб за какво да ти правя такава застраховка? Аз мога да изкарам пари, много повече пари отколкото ще ми плати застрахователната компания за твоята смърт. Обаче с това не мога да те заместя.
В този смисъл не ми харесва как всичко в този живот всичко се мери с пари.
Съвсем наскоро четох факти от биографията на френският президент Саркози. Майка му е останала вдовица на 32г с три деца. Била е домакиня. Записала се е да учи право и е станала много добър адвокат, отгледала е сама децата си, изучила ги е.
В крайна сметка не излиза ли, че животът ни в крайна сметка зависи повече от нас, а не от събитията, които ни се случват?

Despina,мъжът ти защо така? Не може ли да разбере,че за децата е по-добре да са си в къщи щом боледуват толкова често,ние точно по тая причина решихме да си бъда в къщи.Вече са във втори клас,но не виждам светлина в тунела-поне още 2години,не си представяме да ги оставим сами...Понякога познати ме упрекват,че си стоя в къщи,но щом за децата е по добре така ще е.А що се отнася за възможноста да се изкарат пари от дома,нещо не ми се получава шия гоблени но нищо не съм продала освен за базара...

мимоза, съгласна съм с теб винаги съм казвала, че не обстоятелствата са тези, които пречат или развиват. майка ми е останала вдовица, бременна в 8мия месец със сестра ми, аз бях почти на 2 годинки. станахме хора нищо не ни е липсвало (освен малко повече възпитание)

за работата, мисълта ми върви в друга посока. не ми се струва много удачно да ми плащат за времето. предпочитам да ми се плаща на готов продукт. примерно като мъжа ми прави сайт, никой не го пита дали го е правил 2 часа или 2 седмици. като шия нещо никой не ме пита колко време ми е отнело - плаща се на продукт. продаването на времето ми се струва леко обидно, сякаш не съм нищо повече от бройка. продаването на продукт/умение е много по-въздействащо на самочувствието. един ден като усетя, че му е дошло времето да изкарвам пари няма да е в редиците на безличните работници. имам умения, които мисля, че струват нещо, а непрекъснато развивам и още за сега обаче ми е по-важно да подкрепям мъжа ми. дами, мъжете добиват съвсем заслужено самоуважение когато сами издържат семейството си. никога не бих отнела тази радост на мъжа си. може да му е трудно на моменти, да му е досадно, но именно това дава стойност на работата му, това прави действията му саможертва. изобщо, това за мен е нещото, което създава хармония. хармонията между две еднакви неща не може да впечатли. хармония е когато различни неща допълвайки се се сливат та така, нашето семейство. всеки има различна роля. аз не мога да заместя него, той не може да замести мен. всеки е собствената си личност.
мен грижата за дома и децата ме прави много по-женствена и да се посмеете - сега получавам доста повече обяснения в любов, от колкото през "младостта си" 

деспина, не се отчайвай - има начини да повлияеш на мъжа си има разни хитринки, с които да го направиш глина в ръцете си - хахах но трябва да си готова да правиш "жертви" за това, което искаш. пиши на лични

виви75, пробвала ли си да продаваш в чужбина през интернет? там като че гоблените се ценят доста повече. в ибей се продават за по $100 в зависимост от размерите. аз лично предпочитам да правя малки сувенирчета с този "гобленския" бод. много се търсят и са подходящи за подаръци ако са направени с идея. от тези, които съм направила нямам нито едно останало вкъщи. само си мечтая как един ден ще имам време да се развихря - имам страшно много идеи!!!

Много ми е интересна темата ви. Аз съм хем за тук, хем не... до преди 5 месеца живеех в САЩ, където започнах работа 3 мес. след раждане, 8 до 5. Много си харесвам работата, не бих я оставила току-така, а и не беше толкова трудно, защото бабите живяха с нас до 18 месец и го гледаха, докато бяхме на работа. На 18 месеца синът ни тръгна на ясла и 3 месеца по-късно дойдохме да живеем в България (по независещи от нас причини), тук ще сме още около година и половина. Пиша, защото след връщането ми в България си запазих работата, но работя виртуално на американско време и започвам работния си ден в 16 часа, свършвам към 1 понякога 2. Така че имам почти цял ден да съм със сина ми и сега много го оценявам. Имам командировки, но не са били проблем за сега. За съжаление, баща му трябваше да остане в САЩ и много ни липсва, както и ние на него.

Но ми е много интересно нещо, което пишете - за това как къщата и децата са ваше задължение, а парите на съпрузите ви. При нас както двамата работехме, се опитвахме да си разпределяме еднакво задълженията за детето, и то не защото трябва, а защото искахме да сме с него. И се замислям дали когато единия родител е в къщи, а другия работи, колкото и да му носи удовлетворение, че издържа семейството, не му ли липсва времето с децата? Моят съпруг много страдаше, че трябва да работи повече и не може да е със сина ни (защото все пак той е по-натоварен, а и моят работодател е по-разбран - понякога трябва да работя до късно, понякога уикенд, но не е ужасно, понякога мога да си тръгна рано или да работя от в къщи).  Ние не държахме на чиста и подредена къща, а на добра храна и време със семейството. Та, какво мислите вие, какво мислят съпрузите ви? Не е заяждане, по-скоро констатация от личен опит.

Аз съм се донякъде замислила, какво ще правя, когато се върна, защото много си харесвам работата и кариераа, просто едва ли ще намеря друга такава и е идеалната за мен, а и работя с чудесни хора, но и съм загрижена за детето и ми харесва да съм с него повече време.... трудна дилема....

Виви, направи си блог или сайт. Раздвижи малко снимките, подреди ги по групи - за детски стаи, за бебешки стаи, за кухня, за дневна или по някакви други теми. Според мен детските мотиви биха могли да са много успешни - малки сладки животинки в цветни рамки, приказни герои. Дай възможност на клиента да избира рамките като дебелина и цвят. Може да се уговориш с някое ателие да снимаш рамките им, а пък ти после да ги купуваш само от тях.
Също може да напишеш някаква история към гоблените, чувствата, които те вълнуват докато ги шиеш.
С една дума вложи малко от душата си, за да може хората да намерят нещо у тях, което да ги привлече.
Надявам се, че не е твърде нахално, че ти давам съвети. Все пак аз не мога да шия гоблени. Когато обзавеждахме нашият апартамент обаче, имах идея да сложим малки детски гоблени или подходящи рисунки в рамки. Не го осъществих, просто стилът на стаята стана друг и нямаше място за такива неща. Това не значи, че няма да допадне идеята на някой друг.
От сърце ти желая успех

Сетих се и за една друга идея. Не е моя, просто много ми хареса. Една майка беше донесла при нас на празника на многодетните малки бели торбички, с избродирани коледни мотиви (всъщност си бяха малки гобленчета)ф, пълни с памук. Могат да служат за украса на елхата или просто на дома. Бяха изключително сладки и оригинални и всички много ги харесахме. Такова нещо в магазините не можеш да купиш. Една друга жена пък (майка на една от нашите майки ) беше сложила малки гобленчета в кръгли рамки, също да се окачат на елхата като украса. Друг празник, за който може да измислиш украса е Великден.

При нас разделението не е много явно. Все пак сме семейство, а не хотел. Мъжът ми върши много неща по домакинството и с децата. По-скоро аз съм придърпала по-голямата част от оперативната работа в семейството. Да кажем, че е в съотношение 70:30 (или 80:20). Колкото по-големи стават децата, толкова повече неща могат да направят сами и помагат вкъщи.

Има толкова много работещи жени, които са поели на 100% домакинството и децата, че аз направо съм на далавера.

В отговор на Биз. Съпругът ми има неотменното право да къпе малките деца (едновременно), след това да облича поне единият от тях, да приспива. Преди вечеря играе с тях, гушкат се. Решава задачи с големия, когато има нужда или пък си говорят. Ходят на късно кино по мъжки.
Ако пък аз приспивам децата, той зарежда миалната машина и оправя кухнята.
Мои задължения са готвенето, прането и сушенето (със съответните уреди ), гладенето. Също така возенето на децата насам-натам. За всичко друго помага и той, когато има възможност. Събота и неделя е изцяло на наше разположение, защото рядко е зает служебно. Тъй като сам си е шеф, има и дни, в които се прибира в ранният следобяд и тогава го `експлоатирам` до дупка, т.е. веднага го ангажирам с децата.

Това, което забравих да напиша е, че поради това, че съм в къщи през деня и съм свършила повечето от домашните задължения, вечер съпругът ми е свободен, за да прекара доста време с децата.

и при нас разделението не е с клиническа точност аз помагам за бизнеса, той помага за децата. в самоков се преместихме преди две години без да познаваме никой тук. до ден днешен нямаме хора, достатъчно близки, че да помагат с децата, така че когато имам нужда - ТОЙ е насреща. неведнъж е правил вечеря, през зимата поддържа печките, мил е чинии, а като съм болна (той почти не боледува) се грижи за всички. златен ми е. дори сега, докато аз си пиша във форума той учи децата на "камък, ножица, хартия" 
забелязала съм обаче (и дори отначало му се сърдех и го упреквах за това), че няма моето търпение. наслаждава се на децата, когато има възможност, а като няма е доволен, че децата му са добре обгрижвани
тва по-горе съм го писала, защото имам наблюдения как в други семейства всеки прави всичко, няма разделение на задълженията и става мног объркана работа. не ме кефи принципа "всеки да затвори всичките прозорци" 

Мимоза Глухарчева,благодаря ти за съветите  ,

И моя постоянно е на работа.Преди 21.30ч. се прибира много рядко.Само ако има празник някой от нас или сме нещо на доктор се прибира към 17.00-18.00ч. Събота и неделя също е на работа.От известно време насам съботата не ходи , но си носи за вкъщи по малко работа.,Имало е случаи в които с дни не е виждал децата.Прибира се като спят и тръгва преди да са станали.Добре`че големия ходи на градина и той го води ,та да се видят.
В нас всичко си правя сама.Той има толкова много работа ,че не ми дава сърце да го моля да прави нещо и вкъщи.Иска ми се да има повече време за децата, най - вече за сина ни ,но..........
До сега не се е оплаквал от това положение.(свекърва ми го прави вместо него , добре че е далеч).Аз от време навреме мрънкам.Ама понякога на всички ни се ступва много и си изливаме яда.