Майките, избрали да останат вкъщи

Здравейте и от мен,аз още не съм избрала окончателно да си остана вкъщи,на кръстопът съм,но засега ще си остана още една година,детенце е на 1г и 3м,а аз съм на 25,но от ден на ден нещо ме човърка отвътре че трябва все някога трябва да започна да се занимавам с нещо и да се усъвършенствам,така мисля че ще бъда по-полезна и на себе си и на детето и мъжа ми Но подкрепям идеята че майката трябва да е най-близо до детето си особено през първите три години(та и цял живот)Аз засега си отглеждам детенцето сама,нямам свекърва,а майка ми е далече,така че аз имам цялата отговорност за възпитанието на детето и си го гледам както аз смятам за правилно Таткото има много отговорности и почти всеки ден е напрегнат,та и аз като се изнервя някой път и става страшно,но така сме ние какво да се прави

Не става въпрос само за домакинска работа, а по-скоро за време с децата. То е ясно, че който е в къщи ще изпере или сготви или изчисти. Аз например нарочно го карах съпруга, като ходи да си върши разни задачи да взема детето, малко по-трудно е, ама все е време заедно.

Кофти така крислюбо, аз не я бих искала тази работа, сигурно не му е леко....

домакинската работа изцяло съм я поела аз---винаги е било така,дори и като работех
Мъжът ми най-много да иде да напазарува.
Организационни неща по ремонт ,доставка ,проблеми в апартамента,поддръжка коли -аз съм човека
Нямам никакви претенции дали нещо ще помогне в къщи--ето 22 .00 часа е ,а той е още на работа
Относно време прекарано с децата--нямам никакви забележки--всяка възможно минута е с тях
разговори,игри разходки ит.н.
Нещото което правя за себе си-е да не се застоявам в нас и да "затъпявам" а -във всяка свободна минута да работя върху себе си-курс по език ли ще ,компютърна грамотност ли ще е
с една дума--развитие трябва 

Не знам защо, ама твоята котка ми напомня за Алиса в страната...

Споделям собствен опит. Младите мъже са по-склонни да приемат ангажименти и отговорности. При нас само таткото къпеше децата (и се радваше на всенародно възхищение)  до момента в който те започнаха да се къпят сами. Единственото, което не е правил е да готви. Сега нищо не прави. Радва се на безгрижие, а аз го дандуркам. Не искам да ви плаша, но колкото повече години минават, толкова по-глезени стават мъжете. И макар да са във вечен конфликт с бащите си, ги повтарят във всичко.

ами тя си Е котката от Алиса

  мдааа май си много права.
Помня как моя се кълнеше, че никога няма да е като баща си а направи същото  А да имаш наблюдения за положителна еволюция?

И ние сме същите, но по отношение на майките си.

Здравейте,тази тема ми хареса.Не ми остава много време да седя пред компютъра ,но тук ще пиша и аз.Имам две деца  ,едното е Йордан  на 5г а другото е Виктория на 8месеца.С първото дете не си седях дълго в къщи ,когато беше на 8м прехвърлих майчинството си на свекърва ми и тя го гледаше ,но такива бяха обстоятелствата трябваше.Изпуснах всички най-хубави моменти с него : кога е проходил,кога е проговорил,как играе с другите деца ,какво обича,още умирам от мъка ,но сега мисля да си седя дълго в къщи,за да се порадвам и на двете си деца.разбира се трябва и ние да се развиваме и ще гледам да изуча нещо като език ,счетоводство. НЕ изпускайте тези прекрасни моменти с свойте деца те никога няма да се върнат.Евала ви правя че седите в къщи и се занимавате вие с децата,а работа винаги ще има. 

Biz  абе кофти , ама няма как.От време навреме и на него му писва.Ама имаме две деца и заем.Той се занимава с един куп неща.Той е счетоводител.Но прави застраховки,занимава се с клиенти и още един куп неща.Не,че взима няколко заплати де.Но засега се справяме финансово.Понякога ми се иска да започна някаква работа само ,за да помагам и аз с някакви доходи и той да има малко повече време за семейството си.
Определено синът ми има нужда от него.Иска да ритат топка заедно.Да ходи по градинките с него.Аз колкото и да се опитва не мога да заема ролята на баща му.Надявам се някой ден и той да има повече време за него.

Despina, стана ми тъжно, като прочетох какво си написала. Но пък си мисля, че работа има за целия китайски народ. Има и почасова работа, и вечерна, и на смени... Зависи какво искаш.

Аз за себе си продължавам да търся и съм убедена, че ще намеря това, което би ме удовлетворило. Знам, че е лесно да се каже, но може би ключът е да помислиш първо какво би искала да правиш, за колко време, за какви пари и после да потърсиш. Поне аз така подхождам в момента

Моят е от "Класическите" мъже.Докато живял сам си чистел,гладел,перял.Ей го на сега,закусил и си оставил всичко на масата.Нищо не подхваща.Добре поне ,че за всичко останало,извън домакинството и детето,се грижи той.Какво да го правя,говоря,говоря и най-много да се скараме.Наистина заприличват на бащите си,аз като му го кажа и той се обижда.

Ами, съвсем малко. Почти незабележима. Правейки сравнение между бащата и сина, втория е с едни гърди напред - готви от време на време. Ама като гледам как го жали снаха ми, как само повтаря колко е уморен от работа и ангажименти, скоро ще спре да го прави.
С една дума - няма еволюция.

Моя мъж от нищо не го лишавам и нищо не му отказвам - ако иска да измие прозорците, не се дърпам  (всъщност у нас само той мие прозорците). Ремонтите и колите - той. Когато децата бяха бебета е ставал през нощта, наравно с мен. Като бебета ги къпехме заедно, а като поотраснаха се редувахме. Не готви, освен на скарата или да поръча пица. Това, което казваш за времето прекарано с децата, важи за всички татковци, не само за тези, чиито жени не работят - всеки татко би трябвало да обръща внимание на децата и да прекарва колкото може повече  време с тях. Наистина времето, което прекарва с децата е по-малко от това, което прекарват с мен, а и понякога е уморен или притеснен от проблеми в работата, но мъжът ми е течение на това, което се случва с тях - знае в кой клас са, какви проблеми имат със съученици или учители например, всяко от децата си има по нещо, което прави с татко. Тази зима ходиха за първи път без мен да се пързалят с шейни и много им хареса, защото баща им не ги прибрал веднага щом се намокрили. Когато сме на море, аз изцяло съм освободена от грижи за децата на плажа - аз си чета, баща им ги гледа  (или прекопават крайбрежието, или са във водата). Гледам да не го тревожа с ежедневни проблеми, не идва с мен всеки път в поликлиниката, когато някое от децата е болно, но когато напр. оперираха гласните струни на сина ни беше до мен - искам да кажа, че работата му е важна, но си имаме приоритети. Пък и не мисля, че е по-добре за децата да имат баща, който има цялото време на света за тях, но не може да им осигури финансова стабилност (уф, малко грубо прозвуча). Времето прекарано с бащата е по-малко и може би затова им е толкова ценно.   Колкото до заприличването на бащите им - баща му цял живот не подхващал нищо вкъщи, обаче сега свекървата е болна и той върши цялата домакинска работа - положителен пример, демек .
Деспина, много неприятно - едно е целият свят да не одобрява стоенето вкъщи - не ми пука, обаче, когато половинката не е съгласен - това си проблем. Дано успееш да го решиш, така че всички да сте доволни.
Зъхи, естествено, че никой не е застрахован от всичко, за  което си  писала, но не можем да са ръководим непрекъснато от страхове, от съмнения, от “ ами ако”  - не стига, че терзанията с нищо няма да ми помогнат, ами и ще ми докарат я някоя психоза, я някоя невроза. Абсолютно подкрепям, това което казва Мимоза Глухарчева - това, което правя за семейството е също толкова ценно, като това, което прави съпругът ми. И не не съм от елементарните домакини с престилки - изкарах магистратура, не гледам сериали и не пека сладкиши (това последното просто не ми се отдава). Но ако трябва да си изкарвам хляба с него - ще се науча и сладкиши да пека.
Сега, като една добра домакиня  ще сервирам обяда на децата и ще ги заведа на училище.
Приятен ден на всички!

Не, че не ги знаете тези работи, ама само да спомена (моята перспектива е друга; аз работя, в последните години съпругът ми остана вкъщи с детето):
- застраховка за работещия в семейството
- заделена настрана сума, която покрива месечните ви разходи за 3-4-5 месеца (или план, какво ще се случи, ако изведнъж заплатата на работещия я няма)
- бъдете наясно с какво разполага семейството (от финансова гледна точка) - имоти, сметки, инвестиции - и дали правните документи са оформени така, че ако нещо се случи, те остават за вас или децата

Радостина, хубаво казваш, че "входове ще чистиш," но ще се справиш финансово (не поставям под съмнение, че с малко време, една жена може да се справи с всяка ситуация) - но погасяване на заеми, ипотеки - това не чака...ако нещо се случи.

Съгласна със Зъхи на 100%.

Мишолина, не съм много наясно, но нали към големите заеми и ипотеки задължително се сключва застраховка живот и нещо за трайна загуба на трудоспособност? Иначе нещата, които си написала, са на 100% така и си признавам, че не сме направили застраховка на мъжа ми, а отдавна говорим, че е нужна такава.

Иначе аз имам самочувствието, че ако се наложи мъжът ми да остане у дома, аз бих могла да изкарвам пари като него, но и с многото работа, която той върши.

Все пак... това са неприятни теми и на никого тук не пожелавам да му идва наистина до главата и да се налага да се справя с нещата и живота сам.