Майките, избрали да останат вкъщи

За осигуряването: до декември 2007 все още бях в отпуск по майчинство с третото си дете. Щом то приключи, напуснах. Малко се помотахме с мъжа ми, та се получи около месец и половина прекъсване и после той ме `назначи` в неговата фирма на подобна длъжност. Не знам на каква заплата, но е повече от минималната, просто длъжността си има минимален праг, а той е доста над минималната заплата.

Блещулка, благодаря за поздрава. Аз самата днес научих, че имам имен ден Обади ми се една приятелка предиобяд да ми честити, а пък аз се шашнах.

Аз също мисля, че в този опасен и изнервен живот, трябва да майката да има повече време за децата си. Много е приятно тук, една такова спокойно, никой не си дърпа детето, не вика. Е сигурна съм, че това си има изключение, но поне хармонията, към която се стремя я усещам.

Харесаха ми съветите за обясненията в училище, даже си помислих, че може да издавате книга за нуждата от допълнителни обяснения към програмите в училище.

Може ли да ми кажете на какво учехте децата си към 3,5 години, когато излизахте на разходка в градски условия - ето ние тръгваме и аз самата съм напрегната, защото ме е страх детето да не се отскубне и да иде към колите. Тя не се дърпа, но знам ли кога ще реши, че нещо е супер интересно. Та така до парка и там я пускам да играе на полусчупените катерушки. А ми се иска като тръгнем и да си измисля някакви обяснения за околния свят. Сега само за светофара и колите обяснявам.

Иначе за работата в къщи, понеже повдигнах темата.  Освен лепене, ръкоделие и подвързване, мисля, че е възможно и да се въвеждат документи, обаче за това фирмите трябва да използва отдалечен достъп към сърверите си. Или да се прави домашно приготвена храна към някои ресторант. Въобще идеи има, ама трябва промяна в мисленето на работодателите и някои нормативни. Разбира се има и цял куп свободни професии. Сега се работи по политика за назначаване на 2-ма човека на 1 място, даже видях че на сайта на Агенцията по заетостта има такава програма. Това изглежда по-лесно ще се приеме, жената да има 1/2 работен ден.

Другата част от идеите ми бяха за нещо като предаване на опит, на мен ми е ясно, че семейство, което 14 години се е спрявяло само доходите на единя, ще се справи и още толкова. Обаче жената е научила доста за гледането на деца и да се пердава по някакъв начин този опит.

Осигурявам се във фирмата на съпруга ми,плащам си всички осигуровки,такси и вноски.Може да намериш някой познат,който да те назначи или да се самоосигуряваш.

Светофар и пешеходни пътеки са местата за пресичане. /тук ще има хора пресичащи на червено и ще трябва да обясняваш защо/
Платното е място за коли и хората нямат работа там. Тук пак ще имаш проблем - защо колите са паркирани на тротоара и трябва да слизам на платното. Как да се движим при такава ситуация.
Обяснявала съм за спирачния път на колите и зависимостта от големината. Там където няма пешеходна пътека - да пресичат на място с видимост.
Силно впечатлени бяха от една премазана жаба - пресичала неправилно, както и от убити от коли животни. /Това бяха досто неприятни ситуации./
Изобщо всичко, което вървейки по улицата може да се каже.

Когато излизаме на разходка обикновено нещо привлича вниманието им. Започваме да си говорим и преминаваме от тема в тема. Например от едно листо можем да стигнем до звездите. Винаги използвам моментния интерес и внимание за да подам възможно повече информация. Много лесно възприемат, когато нещо е гледано на филм  и после се показва навън.

Осигуряването и на мен ми е проблем. За сега обмислям варианта застраховка, поне така ме съветват приятели, но съм много несериозна и още нищо не съм предприела.
Преди години се занимавах със счетоводство, работила съм и вкъщи, но с тези пътувания, като се откъсна за няколко години после трудно наваксвам. Сега се занимавам с фън шуй и съм щастлива, че мога да го правя на всякъде по света.
Mama_Nana, ме е изпреварила, правя точно като нея. Този метод обаче зависи от детето. При голямата беше по-трудно да се прилага, а малката е страшно любопитна и бърборива, така че като се разхождаме непрекъснато научава нещо ново.

добро утро мами

таня, инсценирай случката от която се страхуваш в къщи. аз моите ги тренирам като за космонафти  примерно ако трябва да отида с тях някъде където трябва да се седи мирно в продължение на час почвам от няколко дни преди това да ги "упражнявам" вкъщи. давам картинки за оцветяване и казвам "сега 15 минути никои няма да говори, ако имате да казвате нещо - тихичко и няма да ставате" следващия ден повече. на мен фифо ми е на 3 години. площадките дето го водя (две са и ги редуваме) са доста безопасни, но с другите не съм живяла на такова спокойствие. вкъщи съм ги учила на "никой да не пресича тази линия" правя им линия посред стаята или ползвам линията на мокета/паркета. като се научат на граници ги спазват и после. това ми хрумна от един експеримент, който четох с децата в една детска градина, на която махнали оградите. децата толкова били свикнали с тях, че дори когато ги нямало се ограничавали сами.

осигурявам се сама, макар че и аз мислих да се запиша в нашата фирма. майчинството ми (и прилежащите му 6 месеца отпуски) свърши през септември, а фирмата е създадена преди два месеца. аз си правя вноските на тримесечие, та следващото май вече ще се водя "на работа" бтв, осигурявам се само здравно. предпочитам да си спестявам вноските за пенсия и да ги инвестирам в нещо доходоносно, отколкото да ги давам на държавата с надеждата един ден като грохна да ми дава по някакви мизерни левчета на месец  

Ето ме и мен! Сега чак виждам темата. И аз си гледам и двете деца - единия на 4 ,а другия -на 1г.
Съпругът ми е категорично против да работя,аз също.Мисля,че мястото на майката е при децата.Вярно,че понякога срещаме финансови затруднения,но това е нашият избор...

И аз тук Почти година съм си вкъщи и гледам малката.Остава ми дипломна работа за да завърша образованието си.
Нямам хубава работа на която да се върна работех в магазин за дрехи защото ми позволяваше да уча.Напуснах в 3мес. и от тогава съм вкъщи.За сега мисля да се гледаме до 3г. и после ще го мислим.Темата е много хубава от вас ще попивам опит за напред

Много интересна идея това за тренировките! Обясняваш ли им, че го правите за да знаят как да се държат някъде си?

Здравейте!
Не влизам тук и не съм видяла темата до сега,но ме насочиха.
И аз съм домакиня и не работя.Малката е на градина,но често си е в къщи поради разни болести и така.Тук в Ямбол заплащането за жена не е много високо ,а съпругът ми е с добра заплата и така решихме.Поне за сега.

на фифо още не обяснявам, а и на другите докато бяха малки, защото не можеха да разберт, но сега като ме питат "мамо, защо трябва да правим така?" - обяснявам. никога не си пестя обясненията за нищо - всичко обяснявам, стига да има кой да чуе и да разбере 

Здравейте!
Ники, не мисля, че сега, когато са по-големи работата по децата е повече - не, просто е по-различна, а и е отпаднала онази чисто физическа дейност, която ми се струваше, че продължава безкрайно - хранене, миене, обличане ...
За осигуряването - мъжът ми ме осигурява - води ме на работа в неговата фирма.
За правилата на движение - това го правихме с малките (хрумна ми, когато голямата трябваше да начертае в І или ІІ клас пътя от къщи до училище) - та на голям картон начертахме (и децата участваха) улици, пешеходни пътеки и т.н. Налепихме къщи, дървета, светофари (така, че да стоят прави) и разигравахме различни ситуации с помощта на колички и едни човечета (от един конструктор тип "Лего") - кога и къде може да се пресича, аз все правих грешки, те ме поправят... Доста време играха на тази игра, доуправяха си я, все нещо си допълваха.
Друго за което се сетих, че сме правили за занимавка - изрязвах им от гланцово блокче различни геометрични фигурки - всякакви цветове и размери. Давах им картон и лепило и те си лепяха различни конфигурации. Добре е за развиването на въображението - от нещо простичко правят нещо по-сложно и всеки път различно. Докато играят децата могат да усвояват много неща, при това в съвсем естествена за тях среда, където се чувстват сигурни. Проигравайки нещо, децата могат да научават, да изследват, да преодоляват страховете си, защото от една страна игровата дейност е водеща за тях до тръгването на училище, а от друга страна играта се случва в сигурна и позната среда и това позволява на детето да се отпусне и смело да опознава света, а от трета страна - играта носи удоволствие и радост. И още един аспект на играта -  различните роли, които играят децата, им помагат да преодоляват  детския си егоцентризъм - заемайки различни роли, децата осъзнават, че има различни гледни точки, а не само собствената (напр. един път си машинист, другия - кондуктор, а третия - пътник).
Айде, стига, че прекалих. Лека вечер на всички!

И аз да се запиш в отбора
Вкъщи си седя от 3 години. Детето ми е на 10 месеца. На мнение съм, а и съпругът ми също, че работа винаги ще има, но едно дете до 3 години е най-добре да е с майка си. Въпреки това не се изживявам като че ли това ми е единствената мисия в живота   И същевременно пък вярвам, че това ми е най-отговорната и най-веажна задача. Опитвам се да не загубя връзката с околните, с професията си, със себе си... И същевременно съм подготвена психически, че може и за цял живот да си остана вкъщи, а може и да не... Така държа баланса. Защото ми беше много трудно в началото. Изведнъж вместо да градя кариера, да се утвърждавам в професията си, да се пробвам да постигна сама колкото се може повече, се озовах вкъщи. Между 4 стени... Звънях на приятели, а те бяха на работа... Нямах какво да разказвам вечер на мъжа си... Нямаше за какво да се обличам и гримирам сутрин... И един ден стнах и си казах - стига! Някой ден ще ходя на работа при едни и същи хора и всичко ще ми е еднообразно и няма да имам време да науча и направя нищо ново и различно... Ами по-добре сега като не ходя да извлека максимална полза от това! А не да се окайвам и депресирам...
Колко ми трябваше тази тема преди година-две! Имах нужда да поговоря с хора със същта съдба... НЕ че сега нямам нужда, но с времето нещата улягат, човек се нагажда, намира как да оползотвори ситуацията. Смея дори да кажа, че започна да ми харесва това, което имам шансът да правя сега.

Ако знаех за съществуването на този форум със сигурност щях да съм пуснала такава тема. На мен щеше да ми е от толза още преди 9 години като се роди голямото. Като се разбра, че ще раждам пак с бебе на ръце някои не много добре познаващи ме хора ме питаха дали съм българка изобщо.  Само циганите били раждали всяка година.

хахах, и аз срещам този тип реакция. като изляза някъде с трите патета след мен ме гледат или като "циганка" или като "майка-героиня". понякога дори не вярват, че тези деца са мои 
иначе темата би била полезна и на мен, но пък човек като се справя сам, без насърчение и без сродни души намира силата да върви с/у течението в себе си няма лошо.
айде, лека от мен