Какво е вашето мнение? Децата с увреждания да могат да учат в масови училища.

много неприятна стана темата
пак си идваме на извода, че всичко е индивидуално и за всеки случай си има различно решение
но определено трябва подготовка на педагози и научаване на децата ни на толерантност

а за психическите отклонения - в класа на сина ми учеше доскоро едно интелигентно момче с някакъв вид психически проблем
не знам какво беше заболяването, защото не ми беше казано
за детето се грижеше бабата, тъй като майката също беше болна и не беше в състояние
та въпросното дете беше доста едро и определено агресивно
след като цяла седмица беше ритал моя син по краката /което освен болезнено, в нашия случай е и опасно/, се обадих на бабата да я помоля да се погрижи за проблема
отговорено ми бе, че моя син трябвало просто да стои далеч от внука и и да гледа да не му се пречка
и че тя не била виновна, просто детето не било добре и трябвало да сме по-толерантни

та донякъде разбирам притесненията на Ерика

eli-nora, във всеки клас има зубър с очила или говорен дефект, който е на първия чин и винаги е презрян от отворковците. Дори срамежливи , свити дечица са презряни, заради слабостта си.
Имахме една съученичка с розоцея, момичето беше тероризирано докато станахме  10ти клас.
По-пълни деца или деца, които ходят на шах, например също са били винаги на прицел на 'нормалните'.
Разликата е, че никой не ги нарича 'деца с увреждания', но пък и не са приети, като себеподобни.

Убедена съм, че  тези деца ще търсят друг ( извънкласен) начин да намират себеподобните или такива, за които няма да има значение какви са. И тази среда няма да е в клас, защото там са събирани по признак 'възраст' ( в масовите у-ща, ен говоря за специализирани паралелки).
Ще е в клуба по еди какво си, в разни школи,  на стадиона , в доброволческа служба или нещо такова.
Накрая точно тези деца ( говоря за 'лузърите' от моя клас) станаха преуспели в образованието и  кариерите си. Големите отворковци още работят по клек-шоповете.

Ако не ме лъже паметта, в СУ имаше специалност дефектология към педагогическия факултет. И май само там я има. Това са специалистите, които могат да обучават децата с увреждания. Но... програмите, по които се работи са отдавна клеясали и има крещяща нужда от нови.
Добре, че самите родители търсят и намират информация из нета как се работи навън с такива деца, иначе нивото щеше да е далеч по-ниско. Сега самите родители имат изисквания към логопедите, лекарите и интеграционните (ресурсни) учители.
Системата е тромава и има нужда от ремот.
Иначе съм съгласна с д-р Мишон, така се прави и при нас.

Интеграцията на деца с увреждания трябва да започне още от детската градина, през училището, университета и т.н.
Ако здравите деца още от съвсем малки се срещат и общуват с деца с увреждания, те ще свикнат да ги приемат като нещо съвсем нормално. И няма да са толкова жестоки по-късно.
Така здравите деца ще се научат да са толерантни и да уважават различните от тях.
А че някои "нормални" деца са чудовища - за това са виновни родителите им, не децата!

Зависи от "увреждането".
Ако заболяването е такова, че детето представлява опасност за себе си и съучениците си  и ако не е във възможностите му да се справи с учебния материал (дори, с допълнителна помощ) - тогава би трябвало да бъде насочено към специализираните училища.
Би трябвало да има класификация на заболяванията, при които е необходима по-специална среда.

Моята приятелка е с диагноза ДЦП.
Притежава изключителен интелект и е най-добрият човек, когото познавам. Няма никакъв проблем да се справя със сложната материя на областта, в която се реализира. Професионалните й постижения са на много високо ниво. Но, е учила в обикновено (неспециализирано) училище и  средата е била благоприятна за нейното развитие. Ако не й бяха дали този шанс... нещата щяха да са съвсем различни.

Не ме разбирай погрешно но аз съм майка на здраво дете, и съм потресена от твоя пост. Да не дава господ да се случи и на нас такова нещо с нашите деца.
Колкото до гнилите ябълки не бъде толкова сигурна че те са гнили, не знаеш кой какво ще направи един ден. Вживота се случват неща за които не можеш и да си помислиш.
Все си мисля че е време да се извиниш

Това за "гнилите ябълки" май беше изказване на друг участник в друга тема. Мисля, че го четох в аналогичната за ДГ. Разбира се, че сравнението е недопустимо.

 Eli-nora,
Не разбрах какво точно от моите думи те накара да ти се подкосят краката -спирам да пиша във темата, защото или аз не се изразявам правилно -или вие ме разбирате погрешно

п.п съжалявам, че закриха нашето училище, защото поне там децата намираха разбиране и съпричастност :hug

и последно по темата:

И според мен това е начинът, каквото и да си кажем сега, докато не опитаме, няма да разберем какво ще се случи. Вчера гледах реклама с не комерсиална цел, по-скоро видях само последното изречение:
Първо сме хора, после сме различни. Нека сме хора и да дадем шанс на тези деца да намерят своето място в обществото, защото най-вероятно и те се страхуват от нас.

 

Това са нещата с които обиждаш!
1. По първия цитат: Моето дете не го искат в масово училище, или ако я вземат, ще стане много трудно и съм обяснила какви са причините. Тя е с очно заболяване, но психически съхранена.

2.По втория цитат:
Хората в цивилизования свят са го измислили преди нас, че трябва да има облекчения за инвалидите, било то малки или големи. Но явно ние сме по зле и от Гвинея-Бисау или Зимбабве, а може и те да са напреднали последните дни

3. Децата и ние, родителите трябва да бъдем много на ТИ с всички житейски проблеми. Родителите са тези, които обясняват внимателно и дискретно за какво става въпрос, а не по-най-просташкия начин да си придърпват ушенцето и да казват:Да пази Бог!:
или :Горкото дете!:.  Това става между нормални хора за да може детето да подаде на другарчето си ръка в училище, когато слиза по стълбите или е в нужда.
А педагозите?.........Ако нямат сърце да се отдадат за времето, когато са на работа с тези деца, няма смисъл да си губят времето.

Между другото, да ви кажа, че в Германия никой по никакъв повод не изкоментира детето ми. Макар, че е очевидно , че е с проблем. Навсякъде в чужбина е така, дори в Турция. Говоря дори за приспособленията на децата в инвалидни колички, които са навсякъде. Има майки от чужбина, нека дадат мнение и те!




 
 

Lennie, аз съм се опитала да обясня в първия си пост, какви деца имам предвид. Това е моето виждане. Дала съм и линк към статия от news.bg, където се цитира изследване проведено социологическо изследване по темата. Не знам те за какви точно "недостатъци" говорят. Лично аз, съм абсолютно некомпетентна по медицинската част, така че, едва ли бих могла да ти формулирам някакво по-обширно понятие.
Erica, трябва да си призная, че аз също имах подобно мнение до скоро. Даже може да се каже, че и сега се държа неадекватно като попадна в ситуации с "по-различни". Промених си позицията, защото тук може да срещнеш на детската площадка такива деца и се вижда, че не са толкова "страшни", колкото си мислим. На мястото, където излизаме с дъщеря ми, идва едно дето с някакво увреждане. Нямам и идея за какво става на въпрос, но е видимо. То е около 4 -5 годишно и винаги като ме види иска да взима дъщеря ми и да я държи в скута си. После като си тръгваме идва и я прегръща и целува. Миналата седмица, пък едно напълно нормално момче, на което дъщеря ми беше тръгнала да пипа някакви топки, като се разпищя, бутна я и тя падна на земята. Да знаеш, че и напълно нормалните, понякога може да са доста по-опасни.
Има и други "различни" деца, които виждам тук и изобщо не показват някакво агресивно поведение. Не искам да ти променям мнението, уважавам го, но си мисля, че просто не сме достатъчно информирани за тези деца. Не ги виждаме често  по градинките и площадките и нямаме идея за какво точно става на въпрос.

Моето дете например не е с увреждане. Обаче е по-различен, как да кажа, социално. Не е като другите деца. Кротък е, по-бавен е в реакциите си, повече наблюдава и мисли, отколкото действа, дръпнат е, трудно му е с нови хора, трудно му е и с деца да общува, просто е по-различен от децата около него. Иначе е много умно дете. Честно казано се радвам, че не сме в България. Там съм сигурна, че би получил етикети още от детската градина, и то не от децата.

Тук просто е по-различен, както има и много други различни деца. Никой никого не заклеймява, поне аз не съм ставала свидетел и поне не в тази възраст. Децата с увреждания учат заедно с тези без, отделно с тях се занимават рехабилитатори и специалисти. Но са заедно - играят и учат заедно. После живеят заедно в едно общество.

Мъжът ми ходи няколко пъти на тренировъчни лагери с отбора ученици за международната олимпиада по математика. Всяка година има по 1-2, а веднъж имаше и 3 деца с аутизъм в различна степен. Даваха и филм за тях. С някои било доста трудно да се справят, организационно - проблеми с дисциплината и т.н., но пък децата били много добри по математика. Тия деца нямаше да имат много шанс, ако бяха изолирани някъде си, където да нямат стимула от съревнованието с връстниците си.

И така е с всички останали.

За първи път пиша тук, тази вечер видях темата, аз съм майка на дете с аутистично разстройство - Гергана, момиченцето, което виждате в подписа ми, не може да говори добре, не осъзнава много неща, трудно налага околния го социален свят със своя свят, различна е, много е умна, паметлива, творческа натура, анимационни филми не гледа, не знае какво е стихотворение, не може да пее, но обича да слуша и гледа музика и клипчета...

Такива деца трудно може да видите по парковете, изобщо и деца с увреждане. МНого родители крият децата си, не търсят контакт и с други родители, тези деца винаги са с придружители, понякога изглеждат странно и за вашите очи може да кажете, че е лигаво дете.
НО те са много раними, чувствителни, както ставаме и ние самите. Аз съм от тези родители, които не крият проблема си. Болката е голяма!

Това е големият ми проблем, аз искам детето ми да ходи в масово училище, сред среда от деца, от които тя може да почерпи доста и да напредне и тя самата в поведението си.
Но дали такива деца са добре дошли в масово училище, има много родители, които не го одобряват, не искат, но не знаят пък какво е да имаш такова дете и как ти се иска то да е като всички нормални деца, та да разберат мъката и желанието ни.
Такива родители не учат и децата си да бъдат толератни към различните деца, а трябва да го направят, защото децата, на които им е обяснено добре да помагат на децата с проблем и виждаш как те се опитват да помагат на съученика си в неравностойно положение и много красива картина.

Надявам се на вашето разбирателство и толерантност на децата с ресурсни учители в класа на вашите деца. Не им казвайте малоумни или луди, замислете, че вие може да бъдете на наше място и тогава... ще изпитвате същата болка.

Благодаря Ви!

Аз искам да попитам за тези ресурсни учители, че нещо не ми е ясно:
предполага се, че до всяко увредено дете ще стои по един възрастен в нормален клас така ли?
Този ресурсен учител, придружител и тн колко време ще стои в клас до детето?