Знам колко ви боли за вашите бебчета! Но нека не забравяме за мъжете, които са до нас. С моя приятел нямаме брак, но живеем заедно от почти три години и сме много щастливи. Решихме да имаме дете и когато забременях започнахме да правим планове за него. За 8-те месеца, през които беше в корема ми, бебка ни донесе много радост! Тя беше част от живота ни!
Сега нея я няма и ние страдаме много! Мъжът ми се опитва да скрие болката си за да не ме разстройва, но аз знам колко му е мъчно! Той не спираше да говори за нея, гушкаше я и я целуваше! Искахме да бъде най-щастливото дете на света!
Как вашити мъже приемат загубата и как се справят с нея?!Аз винаги ще съм благодарна на моя приятел за подкрепата и любовта с която ме дарява и вярвам, че един ден ще сме щастливи родители! Пожелавам го и на вас!!