Понякога си мисля може ли да има връзка с неминуемия стрес и нерви покрай дребонски? И как да се самовъзпра???
,сега немога да ги смъкна 
Значи аз от раждането до към 3 месец имах зверско желание за сладко - и набивах шоколад и сладкиши като невиждала, после лека полека взе да отминава. Временно е, няма страшно 
Може всякакви сушени плодове,особено смокините са много полезни.А колко са сладкииииииииииии 
и съм установила, че със заместители като стафиди, мед или други подобни не става номерът, защото главата, дето си е навила, че иска сладко не мош я излъга. Вземи си хапни нещото, което ти е най-любимо(шоколад Линд при мен), без да прекаляваш в особено големи размери , но само него и след това изчакай 3 часа преди да ядеш друго. Иначе рано или късно след като изядеш боклуците, пак ще стигнеш до заветното шоколадче или каквото е там. 
за това си хапвам без свян 
Но му намерих цаката. Тайната е в "малките неща" - навсякъде продават отделно бонбончета или мънички шоколадчета (ама много мънички, не от 50 грама, още по-ситни - 15 грама). Аз си купувам по едно на ден и в никакъв случай не се запасявам вкъщи. Като Райд съм - унищожавам до крак ( в случая - до троха). Открих също, че едно мъ-ъ-ъничко шоколадче ми стига, да ям повече си е чиста лакомия. 
Препоръчани теми
