Моите мунини вълнения, уви, макар и многобройни, не са особено колоритни.
Моите мунини вълнения, уви, макар и многобройни, не са особено колоритни.
чета ви вече няколко дни и се скъсвам от смях
, мисля си като са пред очите му не ги гледа (все така се случваше да става) а те се въртят да го следят с поглед вместо да се обърнат с паяка само с тяло. От няколко дни ги оставям в хола, хем да не ми се пречкат във всекидневната, хем ми е по-удобно и не ги сгъвам. Снощи имахме гост и той ги позагледа и ми казва " Големия паяк е крив" ама аз му казвам "В тъмното така ти се е сторило" в хола не светеше лампа. Тази сутрин си спомням думите му и позагледах паяка а той крив, как е станало идея си нямам щом мен ме заболяха ръцете а съвсем леко го огънах в правилната посока. Ако ги бях сгънала щях да разбера, ама мързел му казват хората
Сега ми е кофти от цялата ситуация а и мъжо като се прибере ще има да ме бъзика
)
, КЪДЕ МИ Е ПИСТОЛЕТА.... "
, ох разплаках се от смях, само си представих какъв шамар си му залепила...
, а онзи ден имах такова муньовско изпълнение, че няма как да не го споделя
Та:
Изстрелях се като куршум по коридора, влетях си в стаята и естествено вратата на шефа се оказа отворена, човекът пиеше кафе и ме поздрави с "Изненада, а"
Два дни се чудя какво ли си е помислил човекът, когато е влязъл да си направи кафе и е попаднал на всичките ми дрехи и обувки, барабар със сутиена, метнат най-отгоре до кафе машината

Няма начин да не е приковал шефския поглед. Но не се притеснявай мисля, че именно сутиена е развеселил шефа и няма да има последствия.
Мама беше лекар, у нас не липсваха системи, спронцовки, физиологичен разствор и пр. - не е истина, колко кукленски живота съм "спасила" доставяйки жизненоважни разтвори венозно и с инжекции... Препоръчани теми