Номинации за най-голяма муня

Сигурно е бил същия, ама чичото не го е подминал.

Не мога да спра да се смея. 

Пак съм аз
Преди няколко години замръквам сама в офиса. По едно време чувам шум от етажа, все едно някой бавно сяда на кожен стол (пфффст). Излизам в коридора и се оглеждам - навсякъде тъмно, няма жива душа. Влизам си обратно в стаята и след 10 минути пак. Вече въоръжена с метална линийка, обиколих етажа много обстойно - ами няма никой. Върнах се пак да си доработя и отново същият звук след 10 минути. Ееее, много се ядосах и се обадих на охраната. Викам му Моля ти се, ела, защото има някой на етажа, чувам го като сяда по столовете. Знам, че звучи абсурдно, ама ела!!! Идва човекът, гледаме двамата, по едно време се чу същото и аз, доволна, че имам доказателство - подскачам и крещя ЕТО! ЧУ ЛИ??? А той ме гледа със съжаление и не знае какво да ми отговори. Само ме дръпна за ръката и ме заведе до края на коридора, където някой беше поставил ароматизатор, нагласен да се включва през 10 минути.... Пък аз какво съм чувала
Така и така съм почнала да пиша... Една колежка ме беше навила да ходим на козметик, интимно обезкосмяване (включвам тази подробност, понеже е важна). Обаче козметичката работи до 18:00, а ние сме до 18 ч на работа и няма как да ни изчака. И решавам аз да помоля шефа да ни пусне по-рано. Той пита защо и аз Ми има работа. Е, не можело така, това ми било работното място и се запънал. Накрая реших да му кажа истината - на козметик ще ходим с колежката. Втренчва се той в лицето ми, невярващо. "Аааа, шефе, ама на друго място ще се скубя" и за да ми е излагацията пълна соча надолу с пръст До днес не мога да разбера с какъв акъл тръгнах да се обяснявам и защо изобщо посочих... Е, пусна ни без допълнителни въпроси

Важното е, че на следващия ден не е решил да провери дали не сте го излъгали.

Търкалям се под стола от смях!!!!! Ти си гениална - какво точно си мислеше, че ще постигнеш с този велик инструмент за защита, бе жено  Сладуранкааааа!

Ами, ако му каже "Сваляй гащите, ще меря!" ... дали няма да избяга? 
Шърли, признавам те - голяма смехотерапия правиш.

О, момичета, ако се напикая на работното си място на края на работното време в петък преди празниците, вие ще носите отговорност за това...

Прегръщам ви всичките за разсмиването - смехът е здраве!!

Една моя приятелка е женена за чужденец. Миналата година, през зимата той си отива първи в тях. Приятелката ще пътува по-късно. Имат къща в неговия град, в която не живее никой.

Преди да тръгне тя, се чуват по телефона и той й се оплаква, че парното в къщата се е повредило и съответно че няма топла вода.  Започва едно чудене тогава- как ще изкара 5 дни без топла вода! През зимата! В чуждата държава!
Накрая решава да си вземе бързовар.

Започва се издирване на съоръжението. Една друга приятелка взима от родителите си един голям класически бързовар с дебел шнур /тежи!!/. И заръки- да се пази, да не се удари, защото керамиката е крехка, а такива вече не се произвеждат!
Съоръжението се слага в куфара и се отива на летището.

Само че моята приятелка куфар на багаж не дава. Взима си го на ръка след като е минала през регистрацията и отива на ренгена. И тогава се сеща за бързовара! Сърцето й - в петите /страшно оръжие/, но продължава. Извод- можете да пренесете бързовар в ръчния си багаж!!

Пристига се в чужбината. Възлюбленият я чака. Нямат кола и се придвижват до в къщи с градски транспорт. Той се оплаква, че куфарът тежи, а тя казва, че носи подаръци за племенниците.

Стигат в къщи. Моята приятелка отваря куфара. Съзира бързовара.  Изважда го, победоносно го опъва като змия пред погледа на мъжа си и гордо казва:
- Не се притеснявай , мило! Донесла съм бързовар /говори се на български/.
Мъжът  й я пита:
- Моля? Какво е това?!
- Вече ще си имаме топла вода!
- Какво?! Какво е това?!
- Бързовар!
- Моля? За какво е ?!
- За водатата... да топлим вода...
- Защо ни е?
- Нали ми каза, че няма топла вода?!
- Не, има. Само парното не работи. Нафтовата инстлация се е развалила. Водата - може и на ток.

Така, сблъсквайки се с постсоц действителността, господинът разбра какво е това "бързовар" и за какво служи.
На връщане не посмяха да го оставят в ръчния багаж. Можеха да го конфискуват на ренгена. Знаеш ли ги тия чужденци...

Ми да, може да си има минимални изисквания жената 

О, за "минимални" изисквания, оръжието няма да е линийка, а лупа. Моля.  

Шърли, чакаме те с още истории.  

ПП - напоследък много често се хващам, че чукам на вратата ... преди да излезна от стаята/канцеларията ... 

 

Отваря ли ти някой? 

Явно постоянно попадам на "невъзпитани" хора. Не искат да ми отворят. Но си представям какви очи ще ококоря, ако някой ден все пак ... някой се престраши да го направи  

Иначе съм ставала свидетел и на обратната ситуация. Бяхме в гимназията. По време на час, някой чука на вратата на стаята. Една съученичка бодро отговаря "Заето!" и се сещате къде отиде часа.

Покрай историята за бързовара се присетих за една много идиотска история, в която муня (но с добри намерения) се явява свекървата (не моята ).
Моя позната е женена за англичанин от доста космополитно и широко скроено семейство. От първото му идване в България, преди 14-15г. сигурно, не спира да открива и опитва нови неща, под вещото ръководство на тъста и тъщата. Та ракия вари в казан от стара пералня, та туршии реди, та рачел от тиква и сладко от зелени смокини прави, мераклия.
Обикновено идват тук септември-октомври и винаги е първа пушка в помощта за всякакви зимнини, после влачи опитни образци и на майка си в Англия. Един от най-вървежните артикули са печени чушки с чесън, допреди 3г. ходели на село и там, на двора, пърлели на тенекия с газова горелка, но после тъстът му се залежа и си стоят основно в града. По този повод нашият човек откри вълшебния уред "чуушкопейк" и толкова се впечатли, че понастоящем борави с 3бр., досущ като някоя тъкачка-многомашинничка или като мургав "брат", разиграващ "тука има - тука нема".

Миналата пролет се заженил братът на нашия човек, доста по-малък, избраницата - българка, ама си я взел от Щатите, че там работели и двамата. При запознаването, момата, много впечатлена, че у кандидат - свекървата я черпят с автентична родна домашна лютеница, нещо се изказала за носталгията по храните от детството (била ученичка, когато техните емигрирали), с което си навлякла беля на главата.
Разнежената свекърва веднага родила гениална идея и с помощта на големия брат, в пълна конспирация, организирала закупуването и доставянето от България на 1бр. троен чушкопек, в качеството на сватбен подарък за младите.

Хрониките мълчат относно реакцията на новата снаха, "старата" такава изпада в истеричен кикот, колчем се спомене за сватбата и подаръците. А нейде в китната английска провинция един роден чушкопек чака да му дойде ред да замине за САЩ...

ТуиГ, Гаргамела,

Смея се до такава степен, че мъжът ми ми направи забележка. 
Тоя чушкопек обаче изтрепа рибата, честно. А и историята е увлекателна! Искаме още!!!