Номинации за най-голяма муня

Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.

3 577 275
18 481

ellyst - Потребител

Lei@

Регистриран

# 4 365 18 авг. 2013, 00:44 ч.

Цитат на: звяр, но с чар в пн, 05 авг 2013, 20:13

Ох, много смешно ми стана Laughing

Преди седмица-две идва у нас едно приятелче на синът ми - да си играят на компютрите.
Наиграха се и решават, че ще излизат. Синът ми вече се обул и се сетил, че му трябват някакви дребни. Аз подавам само глава от стаята и моля приятелят му да се обърне за малко с гръб, че съм по бельо (беше ми много топло, пък и нали съм си у нас) Blush

Днес отново идват същото това момченце и още едно. Тръгват пак да излизат и всичко се повтаря. Само че този път синът ми, още необут, тръгва да влиза в стаята, а едното момченце - след него. А онова другото, от миналия път, му вика: "Не влизай там, бе! Майка му е гола!" Joy

Олеле, аз също си ходя така из дома.Само да вляза и хвърлям всичко, поне за известно време, много ме дразнят накити, сутиени и пр. Но да не се случи в такива моменти да се звънне на вратата, започва едно търсене на дрехи, защото съблечените са вече в коша за пране.Отделно , че мъжа ми не пада по-долу и той по боксерки се разкарва целогодишно.
А живеем в квартал от селски тип и тук хората са свикнали като звъннат и не им отвориш , направо да си влизат у вас. И днес се звънна така , детето беше по улиците и решихме, че е то /все нещо иска и си звъни да ни занимава Laughing

/, затова не се втурнах да отварям. След малко чувам вратата на етажа се отваря и си помислих, че е дружката на малката, припознах я по гласа.Каза нещо, но не я чух ясно. Помислих, че е са дошли с мойта и с други деца пак да търсят нещо и вратата виждам зейнала в отражението на огледалото в коридора.А на стълбището има мухи , които децата вкарват редовно , първо там, а после вътре в коридора. Та като се провикнах :
"Оле, я затвори вратата бе , че напълни с мухи и не влизай ! Излез, излез, не влизай, аз сега ще дойда!"
Обаче ,после чувам вече по-ясно гласа на комшийката:
" Само ти връщам списанието." И видях една ръка как го метна на тоалетката и затвори. Умрях от срам Embarassed

как я овиках и какво ли си помисли, че правя тази жена.Виках след нея да изчака, ама замина тя, дали се засрами, не зная.Те, ако бяха децата нищо, свикнали са да ги пъдя, ама жената...Не, че е редно да се влиза така в чужди къщи.Аз поне не го правя никога, ама тука са така хората. Май пак ще започна да заключвам постоянно.