Номинации за най-голяма муня

И аз една случка с падане, ама не толкова смешна.
На морето слизахме по едни дълги стълби към плажа. Взимаме си с детето 2 сока и изчакваме приятелите ни да дойдат, за да ходим заедно надолу. Те дойдоха бързичко и децата затичаха надолу по стълбите, да се надбягват. Аз оборудвана с 2 сока и чантата за плаж си вървя отзад с другите родители и им подвикваме да не тичат, за да не паднат. В следващия момент се хързулвам на едно стъпало и свалих 3-4 стъпала по дупе, здраво стиснала чашите със сок. Добре че бяха 7,8 стъпала площадка, иначе можеше и повече да се пързалям. Издигнаха ме под мишница , соковете бяха опазени, само мен ме наболяваше кръста и единия хълбок няколко дни.
Следващите минавания забелязах, че в единия край стъпалата постепенно изтъняват.

Хайде и аз да се разпиша.
Записах се на езиков курс и идва денят за първия ми урок.И все пак искам да направя впечатления -да съм на време ,нагласена  
При записването ме закараха с кола, но сега решавам да ида с автобус, все пак съм жена и всичко с ориентацията ми е наред   как може да сгреша   Обаче греда, слизам от автобуса и не знам къде съм   и изведнъж виждам спасение ....ТАКСИ ?!?!?!
-Господине, закарайте ме ....(казвам адреса)
-Дъра бъра нещо си (толкова съм притеснена, че закъснявам и дори не чувам какво ми казва )
-Да да,точно там   По-бързичко,моля.....
-Дъра бъра нещо си ....
И в замъгления ми мозък достига -Госпожище, аз не съм такси  
Човекът просто имал неблагоразумието да кара жълта кола и да попадне пред погледа ми.

  И аз съм правила подобно нещо...
Имам работа в София и съм си наела стая в затънтено хотелче до Техническия. Вечерта решаваме да излезем с приятел и да не затруднявам него и себе си в излишни обяснения се разбираме да ме вземе от Техническия в 8 и 30. Той си купил нова Тойота и щял да бъде с нея...
Нагласям се аз, в 8 и 30 цъфвам на уреченото място. Виждам спряна Тойота и се запътвам към нея. На отсрещния тротоар, 20м от Тойотата има друга кола, която естествено не поглеждам каква е. Засилвайки се към по-близката, виждам че далечната почва да свири и примигва с фарове, но аз не реагирам. Викам си видяха една хубава жена  и ще се избият.  Никакво възпитания  . Качвайки се в колата, виждам, че шофьорът не е моя приятел и за част от секундата връзвам какво е станало 
Извинявам се с небрежна усмивка и тръгвам към другата кола, която ми свиреше. О, и тя била Тойота, кой да погледне!  Качвайки се вътре намирам моя приятел да се превива от смях, почти се разплакал...

XXX_ - Ти поне имаш оправдание не си познавала колата ама при мен такова няма. Излизаме с най-добрият ми приятел на кафе и заваля проливен дъжд бяхме с неговата кола. И той реши да отиде да вземе колата и да спре пред кафето за да не се намокря. Звънни ми след 2 минути отпред съм излизай.  Излизам аз и виждам руса глава в колата спряла ма точно на изхода и със замах се качвам сядам връзвам се и си ровя нещо в чантата и след като две минути колата не тръгва - ровейки си в чантата със заповеднически тон - Ама Викторе айде тръгвай де!  И в този момент чух един изключително различен глас при това момчето говореше на диалект:  Ми ни сам Виктор ама моим ти закарам къде ми кажиш. И в тоя момент моя човек чука на прозореца на шофьора - Брато може ли да си прибера багажа от колата ти? Когато се преместих в правилната кола, моят приятел седи и ме гледа едно сърдито и след 10 минути мълчание се обърна към мен и ме пита -  Разбирам, че си патка даже много добре, разбирам че не блестиш и с завидни мисловни умения ама как може да объркаш джип с голф?  И досега не знам отговора на този въпрос, единственото общо между колите беше, че и двете са черни но нищо ама нищо друго.

 

И аз съм муня... да не казвам коя част от тялото посегнах да си измия снощи под душа с балсама за коса...

Заради себе си ли е изревнувал толкова остро, или заради обидата, нанесена на джипа му? 

Алексче, ако съм отгатнала правилно, все има нужда от подхранване. 

Лятна - За колата беше всичко сигурна съм!

Правилно си отгатнала, само че няма нищо за подхранване и лесно разресване там.

Е, явно и русата глава зад волана 

Тази случка е спорно в коя тема трябва да е - пишман пътешественика, на муните или на муньовците, но тъй като едно от главните действащи лица съм аз, ще се самоизложа и тук.

90 и някоя година /към 93-96 г. да кажем/. Лято. Междуселски път. Аз /мома пловдивчанка/ и една приятелка /мома софиянка/ посред нощите сме предприели поход до съседното село К. на нашето общо село Р. /в казанлъшкия край/. Крайната дестинация е дискотеката в с. К. Рейсове по това време /между 22 и 00 ч. някъде/ не минават. По-голямата част от компанията вече се бяха натоварили и отишли там отдавна. Ние двете кукувици ще вървим пеша. Някъде по средата на пътя ни хваща шубето и при шума от всяка приближаваща кола правим грациозни скоци в храстите да не ни видят случайно. И така няколко пъти успешно избягваме срещата с преминаващите коли. Докато една не реши да спре, явно отразила присъствието ни в поредния храст. Отваря се прозорец и се чува звучното "Накъде сте тръгнали, бе шматки?!", при което ние замръзваме и се правим, че ни няма. Поседя човекът, почака. Запали колата и тръгна. Останала част от пътя взехме почти на бегом. Пристигаме ние - видът ни не е за описване. Част от храстите бяха горяли преди няколко дни, черни, пълни със сажди. Абсолютни феи с елементи на Пепеляшка. На вратата на дискотеката ни посреща другарче от компанията. "Що не се качихте, бре?! Нали спрях и ви чаках".  Е, иди му обяснявай, че сме се крили. Ама и той муньото му с муньо, защо не ни извика по имена, че да изпълзим от окопа.

ПП - Деси, душко, ако се разпознаеш, да знаеш, че често се сещам за този преход.

Що да не се разпиша и аз?
Нали знаете на сокчетата как пише "Разклати преди употреба". Разклати, ама не и преди да махнеш капачката, нали... всичко стана в сок, а колегата ми хвърли поглед тип "пак ли"...
И пак прясно: шефът ми има навика да ми пише на листчета, ако възникне нещо. Наредил куп листчета и аз решавам да действам по тях, че няма време. Пише име на клиент, данни за фактура и телефон. Обикновено като пише телефон, звъня и се разбираме с клиента за подробности по фактурата. Звъня и вдига човекът. Обяснявам откъде се обаждам, за какво, ала-бала. Той нещо мънка, ама аз не го разбирам и повтарям леко раздразнено, защото нямам време. По едно време от съседната стая се подава глава и нещо ми виква. Казвам МОМЕНТ! и продължавам да се обяснявам. Изведнъж чувам същите думи в слушалката и даже си мисля "кой е този, дето ме повтаря, бе?" Шефът и той влезе в стаята и се смее. Викам "Говоря с клиент!", а той сочи човека, дето стои като статуя на вратата и вика "Ето ти го клиента!" Излишно е да казвам, че ме хвана срам...

Този номер с подвикването да не падне си го спретнах онзи ден. Прибираме се от морето и решаваме да минем пред зоологическата в Стара Загора. Срещаме се с приятели и те ни развеждат. Пътеката с едни криви плочи и с лек наклон, а моята госпожица по кроксове и тича напред. Аз след нея подвиквам - „внимавай да не паднеш“. В момента в който си затворих устата и стъпих на криво и се оказах на колене и с чело забито на пътеката. А тъкмо ми бяха минали предишните синини от коленете.
После малката много притеснена - „мамо, дай ми ръка да те държа, че да не паднеш пак“.

Аз ще номинирам за муня жена, която не познавам!

На гарата сме, ще посрещам близък. До мен застава семейство със син- студент, когото
изпращат. По едно време майката възкликва: Т.... си е забравил шампоана.
Бързо отивайте до вкъщи да го вземете. Има време до влака.
Гледах ококорено и не повярвах на очите си. Мислех, че сигурно живеят на близо, дето се вика
срещу гарата. Влакът закъсня с 10 минути, тях още ги нямаше. Звъни майката разтревожено, тюхка се,
вика трябваше Т.... да остане , а аз да отида!
Влакът дойде, посрещнах си близкия и непрекъснато хвърлях поглед дали са дошли, но не ги видях.
Викам си само в нашия град продават шампоани, явно където отива няма да има... 

Аз пък да пльосна мъжа ми тука.
Днес аз съм в кухнята, а той с малката в спалнята, уж ще я приспива.
По едно време тя взе да реве и отивам аз, а той седнал на спалнята, люлее кошарата и супер сериозен: "Това вече ще ни види сметката. Мрънка, рева, и като видя, че не ѝ обръщам внимание - започна да хълца!" 
Ей, от сега знае детето как да си търси вниманието.