
кой да избера-не знам.Чета,чета....на края взимам един изглежда ми ок(да се има предвид ,че никога не съм ползвала до този момент и нямам идея как тр да изглежда това чудо)
. Прибирам се в къщи(но не ми се иска още едно дете) и сърцето ми ще изскочи от притеснение
. Правя теста....чакам колкото трябва....ООООО чудо - две черти. ЧЕСТИТО!...и сега какво ще правя
. Започвам да обмислям варианти....аборт или не...(тогава нито му беше времето,нито мястото). Суетя се около лентичките,а адреналина така ме е блъснал в главата,че нито мога да мисля ,нито да видя нещо. Хващам моя тогавашен убавец и му казвам:
(все се надявам да съм объркала).
(24 каратова усмивка)
.Накарах го отново да чете да ми разясни как така е отрицателен при две черти(тр да съм сигурна).
се успокоих и взех да чета аз.Какво прочитам на опаковката....Тест за наркотици





Един чаршаф да имам с две ръждиви петна, но понеже е огромен и ми е жал да го хвърля и точно той да падне на нейната тераса - закачи се у винкело и няма мърдане
Молих се да падне, молих се, та да си го взема от задната страна на блока, но не - на комшийкиния винкел се чувстваше като у дома си 

Един чаршаф да имам с две ръждиви петна, но понеже е огромен и ми е жал да го хвърля и точно той да падне на нейната тераса - закачи се у винкело и няма мърдане
Молих се да падне, молих се, та да си го взема от задната страна на блока, но не - на комшийкиния винкел се чувстваше като у дома си
-хора всякакви.....(явно много добре се познаваме за да следват такива изводи) 
Да вземе моят мъж да мие нещо и там се насъбрала вода, та си изкарах акъла. Пак че не го събудих по спешност да тичаме в болницата... досрамя ме и да му разкажа даже.
Трябваше да присъствам на работна среща след работно време и закарах децата при майка ми. Като се прибрах бяха заспали и за да не ги будя и разнасям по нощите , останах и аз да спя там. Не си носех резервни дрехи, но на сутринта изнамерих едни бикини от тийн годините ми и поне бельото си смених. Старото мушнах в едно пликче , него в друга торба , метнах в багажника на колата и отидох на работа. Естествено повече не се сетих за това. До уикенда. Децата го изкараха при свекърите и като отидох да ги прибирам, свекърва ми връчи чанта с багажа на момчетата без да ми каже нещо особено. Прибирам се вкъщи, вадя дрехите на децата и що да видя - прашките ми от онзи ден изпрани и прилежно сгънати!
Мъжът ми като ги завел при майка си съвестно и дал всички възможни торби от багажника, включително онази. Умрях от срам!
Нищо,то аз съм една постоянна муня.Сутрин понякога си мисля каква ли ще я свърша пак през деня Препоръчани теми