Аз пак за моята майка ще разказвам. Преди години, бях още студентка и реших да си пътувам за селото ми с автобус. Автобуса прави почивка в един град. Слизам на автогарата в града и гледам майка ми. Питам я какво прави тук и тя ми казва че била по работа и ще се прибира. И аз се сещам, че има два еднакви автобуса, спират и тръгват по едно и също време и са един до друг, само че за различни градове.Единия за София другия за нашия град. И понеже си я знам майка ми че си е заплес и казвам да внимава да не ги обърка. Става време да тръгваме и сядам аз и я наблюдавам от автобуса къде ще се качи. Естествено качи се на грешния и я гледам как си се настани и даже си извади вестник да си чете. Автобусите ни тръгват и аз и звъня да и кажа че се е качила в грешния, но тя не чува и не вдигна. После я питам какво е станало и тя разказва, че както си четяла вестника изведнъж погледнала навън и видяла че се движи в грешна посока, скочила и викнала на шофьора,, спирай,, , а той,, защо атентат ли ще правиш,, . После тичала обратно и успяла в последния момент да се качи на другия, а шофьора на другия я бил видял какво направила и с усмивка я питал, защо така в последния момент се отказала да пътува за София 
.
Виж целия пост
. 
. Щяхме да четем, аз останх на автогарата, а мама отпътува за Сф:)))) 
С влак.
майка ми пред вратата. "Какво правиш тук?". Съответно тя ми разказа цялата история и как решила да слезе в Стара Загора да ме види и в късния следобед да се прибере в Ямбол. Моята велика мунска реплика беше: "И си пътувала без билет от Ямбол до Стара Загора? Не те ли е срам. Можеше да те глобят!" 