*Мила* 
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 8 881
10 март 2016, 12:52 ч.
Още, още 
Аз редовно се блъскам в отворените вратички в кухнята. И точно като по анимационните филми отскачам назад. Или се блъскам в отворената миялна и ходя посинена по копитцата
Виж целия пост
Аз редовно се блъскам в отворените вратички в кухнята. И точно като по анимационните филми отскачам назад. Или се блъскам в отворената миялна и ходя посинена по копитцата
# 8 882
10 март 2016, 12:57 ч.
Аница, много ме разсмя 
Дари, ако това е някакво успокоение - аз редовно забравям детето някъде. Забавното е, че когато бях малка, непрекъснато губех и забравях всякакви вещи - анцузи, маратонки, тетрадки и учебници, играчки, абе каквото се сетиш. Майка ми все мърмореше и ми казваше, че един ден сигурно и децата така ще си забравям. Еми изпълни й се злокобното пророчество, няма какво да си кривя душата
Виж целия пост
Муня мисли датите за море вече седмица и половина, муня знае,че дребен чавелин иска да има рожден ден там, муня смята и премята и отсича - тогава и тогава, че и мъж инструктира кои дати за отпуск да дава.
Седи мъдро муня и доволно засуква мустак от похвалния резултат на епохалния си труд. И както си седи й светва в надраменния пояс,че дребното хич не е родено на тази дата, дето е уж важната и всичко се върти и наглася около светлия ден.Муня качествено оплескала датите, но поне месеца нацелила.
Седи мъдро муня и доволно засуква мустак от похвалния резултат на епохалния си труд. И както си седи й светва в надраменния пояс,че дребното хич не е родено на тази дата, дето е уж важната и всичко се върти и наглася около светлия ден.Муня качествено оплескала датите, но поне месеца нацелила.
Дари, ако това е някакво успокоение - аз редовно забравям детето някъде. Забавното е, че когато бях малка, непрекъснато губех и забравях всякакви вещи - анцузи, маратонки, тетрадки и учебници, играчки, абе каквото се сетиш. Майка ми все мърмореше и ми казваше, че един ден сигурно и децата така ще си забравям. Еми изпълни й се злокобното пророчество, няма какво да си кривя душата
# 8 883
10 март 2016, 12:59 ч.
О, слаба работа сте вие! Разказвала ли съм ви как си "затворих" носа с вратата на банята! Със засилка! Тръгвам да затварям рязко вратата, ама много рязко, и нещо носът ми ли беше пораснал, аз ли близо стоях, така се изпрасках с вратата, че седнах на земята!
Виж целия пост
# 8 884
10 март 2016, 13:11 ч.
с глас се смях
Миналият петък имах интервю, на което закъснях с 35 минути, а бях тръгнала с 30 минути по-рано от предвиденото. Човекът от човешки ресурси ме свали с такси до центъра, слизайки от което тръгнах и се ударих в една улична лампа.
Виж целия пост
О, слаба работа сте вие! Разказвала ли съм ви как си "затворих" носа с вратата на банята! Със засилка! Тръгвам да затварям рязко вратата, ама много рязко, и нещо носът ми ли беше пораснал, аз ли близо стоях, така се изпрасках с вратата, че седнах на земята!
Миналият петък имах интервю, на което закъснях с 35 минути, а бях тръгнала с 30 минути по-рано от предвиденото. Човекът от човешки ресурси ме свали с такси до центъра, слизайки от което тръгнах и се ударих в една улична лампа.
# 8 885
10 март 2016, 13:18 ч.
И аз най-редовно се цапвам с някоя от вратичките на кухненските шкафове. Лошото е, че с тези долу нямам проблем, а тези горе са ми с ръба на нивото на слепоочията. Една приятелка ме беше съветвала да се мажа с масло ако се ударя за да не ходя насинена.
Вчера тръгвам на работа и питам детето какво да й купя от служебното барче. Тя веднага ми заявява: "Ако няма торти ми купи едно месо!"
Виж целия пост
Вчера тръгвам на работа и питам детето какво да й купя от служебното барче. Тя веднага ми заявява: "Ако няма торти ми купи едно месо!"
# 8 886
10 март 2016, 13:48 ч.
На този паркинг има камери 
)))). Добре, че гардът очевидно е спял ))
Аз точно от там съм си тръгвала с магнитната карта. Върнах я няколко дни по-късно.
Виж целия пост
Случката е от преди 9-10 години. Беше лятно време някъде. Тогавашният ми приятел и брат ми щяха да правят нещо у дома, а пък ние с тогавашната приятелка на брат ми решихме да ходим по магазините. Качихме се в колата и на центъра. Паркирах на платения паркинг зад НДК и тръгнахме по Витошка. Стигнахме почти до другия край и продължихме по пресечките. При излизане от поредния магазин, започна леко да вали дъжд. Чудехме се, да се скрием ли някъде и да изчакаме или да вървим към колата. И решихме, че ще тръгнем към колата, докато още е слабо, че ако завали по-силно, няма къде да го чакаме да спре, а и може само това да е и да отмине. И тръгнахме.
Е да, ама не. Не само, че не отмина, а и започна да се усилва. И ние забързахме, и колкото повече бързахме, толкова повече се усилваше дъжда...докато не стана порой. Така и така бяхме минали половината път и бяхме доста мокри, решихме че не само, че няма смисъл да спираме, а и ще тичаме.
И почнахме да тичаме и да внимаваме да не стъпваме в локвите, после спряхме да внимаваме и тичахме с всички сили, като цопвахме във всички локви де, що имаше. А те бяха огромни. Отвсякъде от нас течеше вода, дънките ни бяха прогизнали и толкова тежаха, че едва тичахме. Стигнахме до колата, ама как ще седнем вътре мокри като кокошки. Дрехите ни бяха все едно току що извадени от пералня, без центрофуга.
В колата бяха само дънковото ми яке, което имаше по-скоро декоративна функция, отколкото друга и едно яке на брат ми. А в багажника - две парчета плат. И аз го измислих
. Дадох на приятелката на брат ми моето яке, а аз облякох другото. Свалихме си дънките и се увихме с платовете.
И потеглихме. Викам си сега, ако ме спрат полицаите и ми кажат да изляза от колата (както често правят), как точно ще изляза и ще да им обясня що карам боса, с кафяво кожено яке и надолу увита с дебел дънков плат с висящи конци
.
Както и да е. Притесненията ми се оказаха напразни. След 15 мин бяхме пред нас. Звъня на приятеля ми и викам:
- Ние сме на паркинга, вземи два панталона, две блузи и ела да ни ги донесеш.
- За какво пък трябва да слизам и да ти нося тези дрехи?
- Не питай, като слезеш ще разбереш.
Слезе, посмя се. Взехме дрехите и приятелката на брат ми тръгна да обува дънките и да излиза от колата и о ужас, няма й обувките. Почнахме да търсим като луди в колата, но от обувките нямаше и следа. По едно време й просветва:
- Знаеш ли, че обувките останаха на паркинга! Като седнах да си събувам мокрите панталони, ги събух отвън и съм забравила да ги прибера...
А те чисто нови, как да ги оставим там...Хайде обратно. Стигнахме до паркинга и на бариерата викам на едното момче:
- Извинете, да сте намирали едни обувки?
Оня ме погледна странно и ми кимна с глава, че не е виждал обувки, ама май не разбра много за какво му говоря. Аз, обаче му поясних:
- Забравихме си едни обувки на паркинга и искаме да ги потърсим. Може ли да влезем за малко?
Пусна ни момчето, очевидно неразбиращо все още, ние ги намерихме, стояха си кротко някъде по средата на паркинга, прилежно една до друга, взехме си ги, казах на младежа, че сме си намерили обувките, благодарихме му и се прибрахме.
Е да, ама не. Не само, че не отмина, а и започна да се усилва. И ние забързахме, и колкото повече бързахме, толкова повече се усилваше дъжда...докато не стана порой. Така и така бяхме минали половината път и бяхме доста мокри, решихме че не само, че няма смисъл да спираме, а и ще тичаме.
И почнахме да тичаме и да внимаваме да не стъпваме в локвите, после спряхме да внимаваме и тичахме с всички сили, като цопвахме във всички локви де, що имаше. А те бяха огромни. Отвсякъде от нас течеше вода, дънките ни бяха прогизнали и толкова тежаха, че едва тичахме. Стигнахме до колата, ама как ще седнем вътре мокри като кокошки. Дрехите ни бяха все едно току що извадени от пералня, без центрофуга.
В колата бяха само дънковото ми яке, което имаше по-скоро декоративна функция, отколкото друга и едно яке на брат ми. А в багажника - две парчета плат. И аз го измислих
. Дадох на приятелката на брат ми моето яке, а аз облякох другото. Свалихме си дънките и се увихме с платовете.И потеглихме. Викам си сега, ако ме спрат полицаите и ми кажат да изляза от колата (както често правят), как точно ще изляза и ще да им обясня що карам боса, с кафяво кожено яке и надолу увита с дебел дънков плат с висящи конци
. Както и да е. Притесненията ми се оказаха напразни. След 15 мин бяхме пред нас. Звъня на приятеля ми и викам:
- Ние сме на паркинга, вземи два панталона, две блузи и ела да ни ги донесеш.
- За какво пък трябва да слизам и да ти нося тези дрехи?
- Не питай, като слезеш ще разбереш.
Слезе, посмя се. Взехме дрехите и приятелката на брат ми тръгна да обува дънките и да излиза от колата и о ужас, няма й обувките. Почнахме да търсим като луди в колата, но от обувките нямаше и следа. По едно време й просветва:
- Знаеш ли, че обувките останаха на паркинга! Като седнах да си събувам мокрите панталони, ги събух отвън и съм забравила да ги прибера...
А те чисто нови, как да ги оставим там...Хайде обратно. Стигнахме до паркинга и на бариерата викам на едното момче:
- Извинете, да сте намирали едни обувки?
Оня ме погледна странно и ми кимна с глава, че не е виждал обувки, ама май не разбра много за какво му говоря. Аз, обаче му поясних:
- Забравихме си едни обувки на паркинга и искаме да ги потърсим. Може ли да влезем за малко?
Пусна ни момчето, очевидно неразбиращо все още, ние ги намерихме, стояха си кротко някъде по средата на паркинга, прилежно една до друга, взехме си ги, казах на младежа, че сме си намерили обувките, благодарихме му и се прибрахме.
)))). Добре, че гардът очевидно е спял ))Аз точно от там съм си тръгвала с магнитната карта. Върнах я няколко дни по-късно.
# 8 887
10 март 2016, 13:56 ч.
Години наред си ходех с големи тлъсти синини на двете бедра на нивото на което стигат пръстите на пуснатата ми надолу ръка. Причината - спях от вътрешната срана на стаята и за да изляза от стаята, трябва да обиколя спалнята. Да обаче тя има табла и от долния край, която аз често нацелвах с бедрото си. И на излизане от стаята, и на връщане към мястото ми. Това понеже съм си мързеливка и си спестявам цяла 1 крачка, обикаляйки таблата. А вечер ставам поне по веднъж да ходя до тоалетна. И си правех синки редовно. Откакто родих си разменихме местата с мъжа ми и сега си спестявам това упражнение. Което не ми пречи пак така левашки да обикалям мебелите из къщи и в стремежа си да мина напряко, да се посиня. Мъжът ми вече дори не че отразява, само пита „пак ли?“. И се хили гадината. 
Виж целия пост
# 8 888
10 март 2016, 14:39 ч.
С ММ бяхме заедно от 2-3 месеца, дойде с колата да ме вземе от нас и по пътя го накарах да спре пред едно квартално магазинче, за да взема някакви неща за хапване. Духаше много силен вятър, но кой да се сети да задържи държи вратата на колата, докато слиза от нея. Слизам си аз и в този момент вратата ме удря с все сила, точно в ъгъла между веждата и носа. Направо ми причерня от болка, а на следващият ден бях на работа, отидох с подут и посинял клепач, и вежда. Хората ме гледаха състрадателно, мислейки че той ме е "украсил" толкова добре. Никой не ми повярва, че сама съм се подредила така и дълго гледаха приятеля ми с презрение. А аз напипвах очертанието на ръба на вратата поне 2 седмици след случката. Като за капак след още 2-3 месеца имах близка среща с раклата на спалнята и резултата отново беше посинено око. Отново никой не повярва, че ММ не е замесен, освен семейството ми, които знаят на какво съм способна.
Виж целия пост
# 8 889
10 март 2016, 14:54 ч.
Като сте казали падане...
Миналата година сме седнали с една девойка на кафе. Масите са на открито, сред зелена трева. Децата шуреят. Рекох че ще им показвам как се прави циганско колело. И моя нетърпелива син започна да ме подканя.
Засилвам се... краката ми във въздуха... и нещо взе, че се обърка. Първо се разтегнах и второ поседнах на тревата. Бях силно изненадана от второто действие. И всичко това със засилка. Шях и задно кълбо да направя ако не бях опряла гръб в ниската ограда
Хората от масите нищо не казват, ама девойката дет бях с нея много се смя, че и по телефона обясни на мъж си на какво съм учила децата.
Виж целия пост
Миналата година сме седнали с една девойка на кафе. Масите са на открито, сред зелена трева. Децата шуреят. Рекох че ще им показвам как се прави циганско колело. И моя нетърпелива син започна да ме подканя.
Засилвам се... краката ми във въздуха... и нещо взе, че се обърка. Първо се разтегнах и второ поседнах на тревата. Бях силно изненадана от второто действие. И всичко това със засилка. Шях и задно кълбо да направя ако не бях опряла гръб в ниската ограда
Хората от масите нищо не казват, ама девойката дет бях с нея много се смя, че и по телефона обясни на мъж си на какво съм учила децата.
# 8 890
10 март 2016, 14:57 ч.
Току що реших да си сваря яйца като ги сложа на единия котлон, а включа другия. 
Умирах от глад, а установих проблема след 5 мин.
Май съня не ми достига.
Виж целия пост
Умирах от глад, а установих проблема след 5 мин.
Май съня не ми достига.
# 8 891
10 март 2016, 15:42 ч.
А прали ли сте без прах за пране?
Пълня пералнята, нагласям програматора, влизам да се къпя и си мисля "Ще сложа прах за пране и омекотител, като изляза от банята, тъкмо да прибавя и дрехите, които предстои да сваля". Излизам от банята, мятам дрехите, затварям вратичката и натискам старт бутона. През целия цикъл на пране нещо ме глождеше, че трябваше нещо да правя и не се сещах какво. Добре че имам навика да помириша дрехите, когато ги вадя от пералнята, за да се насладя на аромата на омекотителя. "Насладих се" на аромат на мокро куче, горе-долу на това миришеха преплакнатите с чиста водица дрехи. Бързо се сетих какво "щях да правя, като изляза от банята" - да сложа прах и омекотител преди да пусна пералнята. Е, на тези дрехи им се зави свят от пране в този ден.
Виж целия пост
Пълня пералнята, нагласям програматора, влизам да се къпя и си мисля "Ще сложа прах за пране и омекотител, като изляза от банята, тъкмо да прибавя и дрехите, които предстои да сваля". Излизам от банята, мятам дрехите, затварям вратичката и натискам старт бутона. През целия цикъл на пране нещо ме глождеше, че трябваше нещо да правя и не се сещах какво. Добре че имам навика да помириша дрехите, когато ги вадя от пералнята, за да се насладя на аромата на омекотителя. "Насладих се" на аромат на мокро куче, горе-долу на това миришеха преплакнатите с чиста водица дрехи. Бързо се сетих какво "щях да правя, като изляза от банята" - да сложа прах и омекотител преди да пусна пералнята. Е, на тези дрехи им се зави свят от пране в този ден.
# 8 892
10 март 2016, 16:00 ч.
Не съм писала досега тук, обаче сутринта такава щуротия направих, че май си е точно за тук. Та ставаме сутрин, цялото семейство доста рано, ММ и дъщеря ми излизат около 6.45, аз като добра съпруга и майка ги изпращам. Мъжът ми като остави детето на училище има навик да ми се обажда, говорим си да не му е скучно докато шофира, а аз се оправям за работа и пооправям къщата..Обаче имам лошия навик като свършим да говорим да си оставям телефона, точно където ми е удобно, ама изобщо не мисля къде го оставям. А тази сутрин реших, че ще го прибера някъде за да не обикалям после като гламава да го търся.. Да, оправих се аз, обичане, гримиране, всичко точно, започвам да си събирам чантата и естествено започвам да търся телефона..тук телефон, там телефон еми няма и няма..Започвам лекичко да закъснявам и ме осенява идеята да звънна от домашния телефон на мобилния за да чуя откъде ще звънне... е чух - от задния ми джоб на дънките...муня не ами муня...сама си се смях после..
Виж целия пост
# 8 893
10 март 2016, 16:51 ч.
А е можело и да си вдигнеш телефона и да кажеш "Ало? Кой ме търси??"
Точно една съфорумка беше споделила, че търсейки телефона си набрала номера от друг телефон, липсващият телефон звъннал и тя отговорила. Разсмя ме. Няколко часа мпо-късно си отидох вкъщи и се усетих, че ми липсва мобилния телефон. Знаех, че е някъде наблизо, затова набрах номера от домашния. Мобилният звънна, аз "вдигнах" и казах "Ало"? очаквайки да чуя глас от другата страна. Бързо се усетих, че сама си звъня.
Виж целия пост
Не съм писала досега тук, обаче сутринта такава щуротия направих, че май си е точно за тук. Та ставаме сутрин, цялото семейство доста рано, ММ и дъщеря ми излизат около 6.45, аз като добра съпруга и майка ги изпращам. Мъжът ми като остави детето на училище има навик да ми се обажда, говорим си да не му е скучно докато шофира, а аз се оправям за работа и пооправям къщата..Обаче имам лошия навик като свършим да говорим да си оставям телефона, точно където ми е удобно, ама изобщо не мисля къде го оставям. А тази сутрин реших, че ще го прибера някъде за да не обикалям после като гламава да го търся.. Да, оправих се аз, обичане, гримиране, всичко точно, започвам да си събирам чантата и естествено започвам да търся телефона..тук телефон, там телефон еми няма и няма..Започвам лекичко да закъснявам и ме осенява идеята да звънна от домашния телефон на мобилния за да чуя откъде ще звънне... е чух - от задния ми джоб на дънките...муня не ами муня...сама си се смях после..
А е можело и да си вдигнеш телефона и да кажеш "Ало? Кой ме търси??"
Точно една съфорумка беше споделила, че търсейки телефона си набрала номера от друг телефон, липсващият телефон звъннал и тя отговорила. Разсмя ме. Няколко часа мпо-късно си отидох вкъщи и се усетих, че ми липсва мобилния телефон. Знаех, че е някъде наблизо, затова набрах номера от домашния. Мобилният звънна, аз "вдигнах" и казах "Ало"? очаквайки да чуя глас от другата страна. Бързо се усетих, че сама си звъня.
# 8 894
10 март 2016, 16:53 ч.
О, да. Даже и ги проснах. Чак след първото въже се светнах, че нещо не е както трябва.
Виж целия пост
А прали ли сте без прах за пране?
Препоръчани теми