Участвали ли сте в лотарията за Зелена карта

Смятам, че изпитваш удоволствие да пишеш без да четеш. 

Не съм този и онзи, съпругът ми е софтуеърен инженер (програмист) в Майкрософт,опитът ми е от първа ръка, хайде позволи ми да знам повече от теб за условията, бенефитите и възможностите на фирмата! 
А именно:
След първото телефонно интервю се подават документи за туристическа виза и се провежда следващо такова на местна почва.
След евентуалното назначаване от дистанция се кандидатства за работна виза, която ние не пожелахме, защото междувременно спечелих зелена карта. След стъпване на американска земя и започване на работа, на първата седмица, съпругът ми подписа декларация, че притежава зелена карта и не желае да кандидатства за такава чрез МС. Въпреки това, още 2 или 3 пъти бе търсен, за да потвърди отказа си. Всичко това се прави се цел задържане на ценни кадри, с които МС има сключени определени дългосрочни контракти. Това обяснява и защо всичко се задвижва веднага. И това е само малка част от бенефит програмата, която привлича професионалистите там. Не исках да пиша всичко това, за да не прозвучи хвалебствено, но няма друг начин. Та, разходите (адвокатските и всички останали възможни) се поемат от МС, естествено. Молбите се разглеждат приоритетно, да. Магистрите са с предимство, интересен факт. След по-малко от две години повечето получават зелени карти, както вече дадох пример по-горе.(Знам за едно изключение, семейстово е чакало 5 години, защото е имало грешка в документите). Наясно съм, че в масата фирми може нещата да не стоят така, но това, че гроздето е кисело не го прави по-малко грозде.

И още нещо - темата е за зелена карта и САЩ, намирам сравненията с Канада за крайно ненужни и объркващи за четящите.

Ева, не искам да прозвучи като заяждане, но за много хора нещата са така, както пишат Arizona и Titina.
Не знам какъв е точно случаят с Майкрософт. До колкото знам обаче, повечето от фирмите, които спонсорират за зелена карта са големи и известни. Едва ли има кой знае какво значение компанията. Имам познат завършил тук преди 12 години. От тогава работи само за една компания - много голяма и световно известна, на висока позиция. Чак сега април си получи зелената карта. Много се ядосваше. Той изобщо не беше единствения такъв случай. Имаше доста колеги в подобна ситуация. Най-кофти беше, че не можеше да си смени работата и беше като вързан за този работодател. Всички ядове идват от прословутите имиграционни. Доста дела са заведени, именно за тези  зелени карти.....Не е случайно.

За да сме коректни, дори и с цел да окуражим хората, аз също ще се съглася с Титина и Аризона. Факт е, че има различни /от лотарийния принцип/ процедури за получаване на зелена карта и един от тези начини е притежаването на работна виза. Но в никакъв случай работната виза не означава автоматично и задължително започване на такава процедура. За работодателя няма особено значение, разлика дали си със зелена карта или работна виза.  "Изгода" имаш ти /като притежател на такава виза/ и най-вече съпругата/съпругът. Основните документи, които са необходими за процедурата и гаранциите, които се поемат, са за сметка на работодателя, така че без съгласие и съдействие от негова страна изобщо не можеш да започнеш тази процедура. Немаловажен е и въпросът за поемане, респективно разделяне на разходите за тази процедура. Донякъде мога да се съглася, че е по-облекчена тази процедура, но в никакъв случай тя не е правилото, установената и разпространена практика. Аз също говоря от личен опит, при това на "магистри". 

Съжалявам, че не се е разбрало, но и аз целях да окуража хората, че има други варианти, освен лотарията..
Освен това съм категорична, че фирмената политика е да задържи служителите си и те да получат своите зелени карти възможно най-скоро, защото обучителният пердиод е дълъг и сложен и те нямам интерес да губят ценни кадри заради бумащини и имиграционни въпоси. До Ийгъл: преди процедурата е била много по-тромава и доста често зелените карти на новопостъпили на работа пристигат по едно и също време (дори по-рано) от тези, подали преди реформите в системата. (Дадох пример по-горе и за това.)
Има фирми, които ти издават работна виза, но те държат като заложник дълги години. Но това не говори никак добре за тях.
Може Майкрософт да е рядък (уникален) случай, но по-скоро става дума за уважение към служителя и зачитане на правата му, което едва ли е частен случай, защото ако някой реши да напусне компанията..едва ли и ЗК ще го спре. Алтруистичен подход да го наречем, знам ли..
Нямам интерес да заблуждавам когото и да било.
Това са думите на съпруга ми.
Приключвам с темата.

Съпругът ми (тогава само приятел у4аства) и взе, 4е спе4ели. Оженихме се, напуснахме добре платени държавни работи и дойдохме в САЩ. Родиха ни се 2 деца, поотгледахме ги и установихме, 4е ни липсва много Бг. Сега ще дерзаем обратно.
Тук се 4увствам доста самотно, липсва ми помощ за децата, все още ми е някак си 4уждо. Мисля, 4е ощетявам децата си, като ги лишавам от оби4та и връзката с баби и дядовци, живеят някак си като  в саксия-  вкъщи, колата, детската градина, някой парк, магазин и факти4ески никакъв контакт с реалния живот и хората наоколо- съседи, роднини(липсват), семейни познати (малко).
За мене си мога да кажа, 4е се 4увствам като мъртва душица- животът те4е наоколо, а аз не у4аствам- американските празници не ме вълнуват особено, дори и да у4аствам в тях, не ме ентусиазира по4ти нищо. Езикът им не ми зву4и, не ги усещам нещата така, както ако ми говорят за тях на родния ми език. Все едно съм друг 4овек, не съм себе си, и не мога и не искам пове4е така.
Храната и тя една изкуствена, като живота им и взаимоотношенията им. Не искам децата ми да израстнат като едни самодоволни бройлери.
За сега съм на този акъл, след година може и друга песен да запея- поживьом, увидем.

" Моят съпруг, съпругът ми, неговата фирма......", Абе "Ева на сцена", а ти какво раздухваш за УСА като все киснеш в Стара Загора ?  Какво, без съпруга си за нищо ли не ставаш?  Иди поживей там, пък тогава се изхвърляй. Мда.

  

Ева на сцена, никой не оспорва, че има такава възможна процедура за получаване на зелена карта. Разбирам те и какво имаш предвид под "облекчена". Но тази процедура нито е задължителна, нито автоматично, при наличието на работна виза, получаваш зелена карта. Това са нещата, в които не си коректна. Защото задължително, за мен, означава: имаш работна виза, в такъв и такъв срок от получаването и', да речем, работодателят или някой друг е задължен да започне процедурата, като подаде необходимите документи. Ако не го направи търпи санкции, които могат да се изразят в много неща. Няма такова нещо като "всички служители на големи компании...", нито една компания, малка или голяма, няма такова задължение. Автоматично означава: имаш работна виза, изтича определен срок /или настъпва друго условие/  и без никаква инициатива от страна на когото и да било получаваш зелена карта. Няма "обикновено след 1-2 години получаваш зелена карта", получаваш, ако някой изобщо е започнал процедурата и ако отговаряш на условията. Политиката на отделните компании в тази посока, както и причините им да го правят, са съвсем различни неща. 

Може и да са облекчили режима и забързали процедурата за Зелена карта напоследък, но наистина няма по-бърз начин за получаване на карта от лотарията. Мъжът ми е с PhD и кандидатства точно по "най-бързата" уж друга процедура - като учен, който е в националния интерес на Америка да задържи тук. Е да ,но процедурата така или иначе отне 3 години. Няколко пъти се губеха документите и други проблеми имахме. И въобще не изглеждаше да сме някакво изключение.

Не.
И не желая да участвам...
Иначе ми болно за България...

Участвах, спечелих, разбрах, видях и на края предпочетох Европа.
Америка не е за всеки.

Мъжът ми твърди, че в Америка е прекалено чисто за европейския вкус. Повече му допада Германия - чисто, подредено, но с мярка. Опирам се на неговите думи, защото не съм ходила нито на едното от двете места.

Съгласна съм с мъжа ти, ах, колко съм съгласна.
Германия -и то - Мюнхен, по възможност.
И Франция има разкошни местенца, но там хората са.....

Не са ли много студени хората в тази Германия 

Шуши, последното нещо ,което бих гледала, ако тръгна да емигрирам, са колко са "топли" хората. Аман от клишета. То., понеже ние сме възгорещи, та затова дотам сме я докарали. Да се чудим каква карта-зелена ли, пембена ли-да спечелим.