седя си аз, на пъпът на европата почти, и си задавам една питанка.
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
и ме хваща страх.
Виж целия пост
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
и ме хваща страх.
страх ли ви е
- Публикувана: 26 май 2008, 09:31 ч.
- Последно мнение: 27 май 2008, 16:14 ч.
# 1
26 май 2008, 09:35 ч.
не ми е все едно и не ме е страх, защото ще остарея там, където съм щастлива 
Виж целия пост
# 2
26 май 2008, 09:40 ч.
Ежедневието ми е много динамично и доста рядко си задавам този въпрос. Честно, не знам къде бих искала да остарея. Всъщност, имам си мечти, но все пак е по-добре да бъда реалист.
Виж целия пост
# 4
26 май 2008, 09:47 ч.
Ако и за това трябва да зпочна да се страхувам, по-добре да отида в психиатрия.Искам да си изживея пълноценно младините, старостта не я мисля сега.
Виж целия пост
Ако и за това трябва да зпочна да се страхувам, по-добре да отида в психиатрия.Искам да си изживея пълноценно младините, старостта не я мисля сега.
# 5
26 май 2008, 09:58 ч.
Не си сама .... и мене ме страх 
Питам се понякога и детето ми къде ще расте и остарее.
А често си задавам въпроса и как ще оцелея като остарея на едната пенсийка
Абе тесногръдо може да звучи, ама е факт !
Виж целия пост
Питам се понякога и детето ми къде ще расте и остарее.
А често си задавам въпроса и как ще оцелея като остарея на едната пенсийка
Абе тесногръдо може да звучи, ама е факт !
# 6
26 май 2008, 10:10 ч.
И аз така мисля
Виж целия пост
Не ме е страх къде ще остарея, важното е кой ще е до мен 
И аз така мисля
# 7
26 май 2008, 10:12 ч.
Къде живееш?
Аз съм в периферията на Европа (към настоящият момент), но слабо ме интересува къде ще остарея. Повече ме вълнува въпроса дали ще остарея.
Виж целия пост
седя си аз, на пъпът на европата почти, и си задавам една питанка.
Аз съм в периферията на Европа (към настоящият момент), но слабо ме интересува къде ще остарея. Повече ме вълнува въпроса дали ще остарея.
# 8
26 май 2008, 10:39 ч.
Не ме е страх къде ще остарея, а как ще остарея. Ако е остаряване, съпроводено с куп болести, дали ще има значение къде точно остарявам? 
Но, ако съм една здрава и жизнена пенсионерка, мога да остарявам където си искам.
Виж целия пост
Но, ако съм една здрава и жизнена пенсионерка, мога да остарявам където си искам.
# 9
26 май 2008, 10:46 ч.
От какво те хваща страх? От това дали ще ти е все едно къде ще остарееш?
Виж целия пост
седя си аз, на пъпът на европата почти, и си задавам една питанка.
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
и ме хваща страх.
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
и ме хваща страх.
От какво те хваща страх? От това дали ще ти е все едно къде ще остарееш?
# 10
26 май 2008, 10:48 ч.
Къде живееш?
Аз съм в периферията на Европа (към настоящият момент), но слабо ме интересува къде ще остарея. Повече ме вълнува въпроса дали ще остарея.
Точно това е въпросът. Като гледам как се развива здравната ни политика, едва ли ще имаме щастието да остареем.
Виж целия пост
седя си аз, на пъпът на европата почти, и си задавам една питанка.
Аз съм в периферията на Европа (към настоящият момент), но слабо ме интересува къде ще остарея. Повече ме вълнува въпроса дали ще остарея.
# 11
26 май 2008, 10:59 ч.
Всъщност, не знам дали ме е страх.
Никога не съм мислила по въпроса с остаряването.
Виж целия пост
Никога не съм мислила по въпроса с остаряването.
# 12
26 май 2008, 11:00 ч.
Страхувам се дали изобщо ще доживея старини.
Бих искала да си изживея живота пълноценно, пък ако ще и в старчески дом да съм после
Виж целия пост
Бих искала да си изживея живота пълноценно, пък ако ще и в старчески дом да съм после
# 13
26 май 2008, 11:01 ч.
Искам да си изживея пълноценно младините, старостта не я мисля сега.
И аз.Щаслива съм сега млада и с бебе.
Невярвам да съм нещастна като остарявам.
И не ме е страх от старостта.
Всяка възраст е красива сама по себе си.
Важното е само да сме здрави.
Виж целия пост
Искам да си изживея пълноценно младините, старостта не я мисля сега.
И аз.Щаслива съм сега млада и с бебе.
Невярвам да съм нещастна като остарявам.
И не ме е страх от старостта.
Всяка възраст е красива сама по себе си.
Важното е само да сме здрави.
# 14
26 май 2008, 11:10 ч.
Не ме е страх от това къде ще остарея.
Вълнувам се по-скоро от това дали и как ще остарея.
Виж целия пост
Вълнувам се по-скоро от това дали и как ще остарея.
# 15
26 май 2008, 11:13 ч.
къде, дали, как и с кого, много често си задавам тези въпроси 
Виж целия пост
# 16
26 май 2008, 12:21 ч.
Страхувам се от това, че ще остарея, но пък го предпочитам от това да умра млада без да съм видяла детето си пораснало.
Виж целия пост
# 17
26 май 2008, 12:36 ч.
С хората, които обичам ми е все едно къде точно ще старея. С по-голяма пенсия или с по-мизерна ако съм сама сред нищото и сред никого, ще ми е все тая дали хладилника ми е пълен или не толкова.
Виж целия пост
# 18
26 май 2008, 12:45 ч.
Не. Не ме е страх. Нито от старостта, нито от смъртта. Страх ме е само да не съм сама.
Виж целия пост
# 19
26 май 2008, 12:54 ч.
Не съм се замисляла до сега над този въпрос.
Като гледам в какъв стресов живот живеем ще се радвам да стигна до старини.
Виж целия пост
Не ме е страх от това къде ще остарея.
Вълнувам се по-скоро от това дали и как ще остарея.
Вълнувам се по-скоро от това дали и как ще остарея.
# 20
26 май 2008, 12:54 ч.
Мен ме е страх изобщо да си помисля за това!
Няма здравна политика, няма култура в обществото, няма и подобаващи пенсии за да остарееш и да се чувстваш добре.
Иначе начини има - баба ми е над 80 години, но се събира в група ветерани - спортисти, където хем спортува, хем поддържа добри социални контакти. И по заведения ходят и купони си правят, а понякога и състезания печелят.
Виж целия пост
Няма здравна политика, няма култура в обществото, няма и подобаващи пенсии за да остарееш и да се чувстваш добре.
Иначе начини има - баба ми е над 80 години, но се събира в група ветерани - спортисти, където хем спортува, хем поддържа добри социални контакти. И по заведения ходят и купони си правят, а понякога и състезания печелят.
# 21
26 май 2008, 13:13 ч.
И мен така.
Страх ме е да не остарея сама.От това май най-много се страхувам...
Виж целия пост
Не ме е страх къде ще остарея, важното е кой ще е до мен
Страх ме е да не остарея сама.От това май най-много се страхувам...
# 22
26 май 2008, 13:23 ч.
Не вярвам на изказванията "не се страхувам от старостта и смъртта", във всеки човек е заложен този страх.
Виж целия пост
# 23
26 май 2008, 13:41 ч.
Първосигнално бих се съгласила абсолютно с тебе ...
НО ... се присетих как преди 10-15-20 години и аз съм правила такива изказвания.
И то с пълното съзнание, че го мисля .
Човек интуитивно усеща сякаш докато е на определена възраст, че има къде къде по-важни неща да преживее и върху , които да мисли.... така, че смъртта и старостта му се струват последна спирка : в смисъл
"Да стигна до там!"
Не изключвам обаче и да е общ мироглед и въпрос на съзряване
Виж целия пост
Не вярвам на изказванията "не се страхувам от старостта и смъртта", във всеки човек е заложен този страх.
НО ... се присетих как преди 10-15-20 години и аз съм правила такива изказвания.
И то с пълното съзнание, че го мисля .
Човек интуитивно усеща сякаш докато е на определена възраст, че има къде къде по-важни неща да преживее и върху , които да мисли.... така, че смъртта и старостта му се струват последна спирка : в смисъл
"Да стигна до там!"
Не изключвам обаче и да е общ мироглед и въпрос на съзряване
# 25
26 май 2008, 13:43 ч.
Аз пък се страхувам,че няма да остарея.Всеки ден се моля на Бог да ми даде живот да отгледам дъщеря си,Да видя как децата ми стават родители и да се порадвам на внуците.
Виж целия пост
# 27
26 май 2008, 14:22 ч.
И аз така
Виж целия пост
Всеки ден се моля на Бог да ми даде живот да отгледам дъщеря си,Да видя как децата ми стават родители и да се порадвам на внуците.
И аз така
# 28
26 май 2008, 14:24 ч.
В момента изобщо не ме страх. Но определено повече ме вълнува как ще остарея и дали изобщо ще остарея, отколкото къде ще стане това.
Много бих искала да отгледам детето си и да се гордея с него, да се радвам и на неговия семеен живот, но...
Виж целия пост
Много бих искала да отгледам детето си и да се гордея с него, да се радвам и на неговия семеен живот, но...
# 29
26 май 2008, 15:08 ч.
Понеже не знам какво е да си умрял, не се страхувам.
Човек не знае къде ще го "отвее вятъра", та за това не мога от сега да се притеснявам къде ще остарея, но истински се страхувам, че може да съм жива и неспособна (болна) и че може да ме няма, а децата да са още малки и да имат нужда от мен.
Виж целия пост
Човек не знае къде ще го "отвее вятъра", та за това не мога от сега да се притеснявам къде ще остарея, но истински се страхувам, че може да съм жива и неспособна (болна) и че може да ме няма, а децата да са още малки и да имат нужда от мен.
# 30
26 май 2008, 15:17 ч.
От това и аз не се страхувам, друго имах предвид.
Не се страхувам да се върна там, откъдето съм дошла преди да се родя.
Виж целия пост
Понеже не знам какво е да си умрял, не се страхувам.
Не се страхувам да се върна там, откъдето съм дошла преди да се родя.
# 32
26 май 2008, 18:06 ч.
Няма да те е страх!
Ако имаш избор.
Виж целия пост
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
Няма да те е страх!
Ако имаш избор.
# 33
26 май 2008, 19:25 ч.
Най-големият ми страх е смъртта. След нея са болестите и едва тогава идва старостта.
Като знам колко се боя от първите две, не, не се страхувам от старостта, а от това, какво може да ми се случи преди или след нея.
Рени, всички си задаваме този въпрос, няма да се плашиш!
Виж целия пост
Като знам колко се боя от първите две, не, не се страхувам от старостта, а от това, какво може да ми се случи преди или след нея.
Рени, всички си задаваме този въпрос, няма да се плашиш!
# 34
26 май 2008, 20:17 ч.
Изобщо не се замислям над такива екзистенциални въпроси 
Гледам да ми е хубаво СЕГА
Живея малко ден за ден.
Харча безразборно, не умея да пестя.
При всяка удобна възможност пътуваме нанякъде, забавляваме се, веселим се
Утре може и да няма - такъв е моя девиз
Виж целия пост
Гледам да ми е хубаво СЕГА
Живея малко ден за ден.
Харча безразборно, не умея да пестя.
При всяка удобна възможност пътуваме нанякъде, забавляваме се, веселим се
Утре може и да няма - такъв е моя девиз
# 35
26 май 2008, 20:28 ч.
Е** ти изречението. Единствения начин да се живее дълго е да остарееш. Къде? Кога? С кого? Божа работа. Ще съм щастливка да доживея половин век.
Виж целия пост
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
Е** ти изречението. Единствения начин да се живее дълго е да остарееш. Къде? Кога? С кого? Божа работа. Ще съм щастливка да доживея половин век.
# 36
26 май 2008, 21:16 ч.
Страхувам се от това, че може да остана да старея сама...и не само да остарея. Изобщо напоследък се чувствам адски зле. Много подтисната и със страшна тежест в гърдите....постоянно си мисля за смъртта и за ужасни неща, просто ужасни. Чувствам се съсипана сякаш...мисля че полудявам....наистина..и се ужасявам още повече от това.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
Виж целия пост
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
# 37
26 май 2008, 21:24 ч.
KATI_Z, а бой яде ли ти се?
Я се стягай, момиче.
Какви са тия черни мисли, ейййй.
Силно се надявам да се бъзикаш, а ако не, всеки има подобни моменти, но жаждата за живот винаги побеждава - рано или късно
Успех и по-весело - Животът е прекрасен!!!
Виж целия пост
Я се стягай, момиче.
Какви са тия черни мисли, ейййй.
Силно се надявам да се бъзикаш, а ако не, всеки има подобни моменти, но жаждата за живот винаги побеждава - рано или късно
Успех и по-весело - Животът е прекрасен!!!
# 38
26 май 2008, 21:38 ч.
За съжаление, не само че не се шегувам, ами и този "труден" момент за мен продължава от 3 години насам. Тогава родих - най-прекрасния момент в живота ми, но от тогава започна всичко....което на момент става жестоко......едва поносимо:( Абсолютно немога да си го обясня. Започна със страха за детето ми....просто постоянно се страхувам за него...после започна с една дъъълго боледуване на баща ми ( и до този момент), на майка ми , на мен най-различни неща и т.н/......започна страха за близките ми. Сега е страх че живота ще е много кратък....Още докато видя мъжа си и започвам да плача...представям си дори и една минута без него и сърцето ми спира. Наистина знам че имам проблем и понеже немога да си позволя да ходя н психиатър в други градове, се моля на вас за помощ, ако някой може да ми каже дори някоя по-оптимистична дума...просто ми трябва малко доза надежда:(
Виж целия пост
KATI_Z, а бой яде ли ти се?
Я се стягай, момиче.
Какви са тия черни мисли, ейййй.
Силно се надявам да се бъзикаш, а ако не, всеки има подобни моменти, но жаждата за живот винаги побеждава - рано или късно
Успех и по-весело - Животът е прекрасен!!!
Я се стягай, момиче.
Какви са тия черни мисли, ейййй.
Силно се надявам да се бъзикаш, а ако не, всеки има подобни моменти, но жаждата за живот винаги побеждава - рано или късно
Успех и по-весело - Животът е прекрасен!!!
За съжаление, не само че не се шегувам, ами и този "труден" момент за мен продължава от 3 години насам. Тогава родих - най-прекрасния момент в живота ми, но от тогава започна всичко....което на момент става жестоко......едва поносимо:( Абсолютно немога да си го обясня. Започна със страха за детето ми....просто постоянно се страхувам за него...после започна с една дъъълго боледуване на баща ми ( и до този момент), на майка ми , на мен най-различни неща и т.н/......започна страха за близките ми. Сега е страх че живота ще е много кратък....Още докато видя мъжа си и започвам да плача...представям си дори и една минута без него и сърцето ми спира. Наистина знам че имам проблем и понеже немога да си позволя да ходя н психиатър в други градове, се моля на вас за помощ, ако някой може да ми каже дори някоя по-оптимистична дума...просто ми трябва малко доза надежда:(
# 39
26 май 2008, 21:42 ч.
Ох момиче, как се докара до там? Не знам нищо за психологията, но ако обичаш книжки прочети "Вероника решава да умре" на Паоло Коелю, ако не помогне няма да навреди. 
Виж целия пост
Страхувам се от това, че може да остана да старея сама...и не само да остарея. Изобщо напоследък се чувствам адски зле. Много подтисната и със страшна тежест в гърдите....постоянно си мисля за смъртта и за ужасни неща, просто ужасни. Чувствам се съсипана сякаш...мисля че полудявам....наистина..и се ужасявам още повече от това.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
# 40
26 май 2008, 21:46 ч.
KATI_Z, в Здравния подфорум, пък и в ДиС имаше доста теми за подобни състояния (за страхова невроза, паническо разстройство, нервно-вегетативна дистония...), можеш да потърсиш информация.
Виж целия пост
# 41
26 май 2008, 22:03 ч.
Съгласна съм с РЕНИ-чети специализирана литература.Преди време и аз съм изпадала в подобни кризи и ми помогна една книга-колкото и странно да звучи.
Желая ти успех и не се поддавай на депресията!
Виж целия пост
Желая ти успех и не се поддавай на депресията!
# 42
26 май 2008, 22:26 ч.
Знам че има, чела съм. Но момичетата ходят на лекар, изписват им лекарства...лекуват се с хомеопатия, с иглотерапия с ароматерапия дори....аз нямам възможност. В твърде малък провинциален град живея и нямам физическата и финансова ( най-вече_ възможност да си позволя подобни курсове на лечение. Затова търся някакво съдействие от вас.
Коя е тя?
Виж целия пост
KATI_Z, в Здравния подфорум, пък и в ДиС имаше доста теми за подобни състояния (за страхова невроза, паническо разстройство, нервно-вегетативна дистония...), можеш да потърсиш информация.
Знам че има, чела съм. Но момичетата ходят на лекар, изписват им лекарства...лекуват се с хомеопатия, с иглотерапия с ароматерапия дори....аз нямам възможност. В твърде малък провинциален град живея и нямам физическата и финансова ( най-вече_ възможност да си позволя подобни курсове на лечение. Затова търся някакво съдействие от вас.
Съгласна съм с РЕНИ-чети специализирана литература.Преди време и аз съм изпадала в подобни кризи и ми помогна една книга-колкото и странно да звучи.
Желая ти успех и не се поддавай на депресията!
Желая ти успех и не се поддавай на депресията!
Коя е тя?
# 43
26 май 2008, 22:38 ч.
Дай боже да доживеем до старост,че то внищо не се знае както си вървиш и.....ужасно е все повече извратени убийства сред деца!Втриса ме!Господ да пази децата ни!
Виж целия пост
# 45
27 май 2008, 00:10 ч.
Не мисля за това.
Може би е грешка..,но предпочитам да не гледам чак толкова напред в бъдещето.
Виж целия пост
Може би е грешка..,но предпочитам да не гледам чак толкова напред в бъдещето.
# 46
27 май 2008, 00:13 ч.
Не ме е страх къде ще остарея,по- важното е до мен да са хората които обичам!!!!!
Виж целия пост
# 47
27 май 2008, 01:12 ч.
Ами.... да! И точно затова със съпругът ми решихме до 2г. да се върнем в България. Не искаме да остаряваме тук! Тепърва искаме да живеем, след почти 10г. просто съществуване 
Виж целия пост
# 48
27 май 2008, 03:57 ч.
Мисля и то как,хич не ми е все едно и хич не намирам да има полза от страх и драми-етап от живота е,ако е помислен и подготвен,при липса на непредвидими обстоятелства,от нас си зависи как ще го изиграем. С кого съм не е маловажно,но не е и най-важното,ако си отчуваме децата и не вредим на другите-туй ми трябва
Виж целия пост
# 50
27 май 2008, 15:42 ч.
ПОнякога като сезамисля за старостта тайно си мечтая приятелите ми,мъжът ми да ме надживеят. След като станах свидетел на това как бавно и мъчително угасна баба ми,как вече не беше същия мъдър и одухотворен човек,а уморено и безсилно същество, гледащо в една точка по цял ден и молещо се мъките му да спрат,нямам желание за дълъг живот, ако няма да мога да се обслужвам сама. Страхувам се от идеята,да съм безумно стара и самотна и като че ли не ми е важно толкова къде ще съм,а с кого ще съм. За това си мисля и че има смисъл от това човек да създаде поколение (макар и не винаги това да е гаранция,че ще има кой да се погрижи за теб,но все пак....)
Виж целия пост
И аз заставам зад това мнение.
ПОнякога като сезамисля за старостта тайно си мечтая приятелите ми,мъжът ми да ме надживеят. След като станах свидетел на това как бавно и мъчително угасна баба ми,как вече не беше същия мъдър и одухотворен човек,а уморено и безсилно същество, гледащо в една точка по цял ден и молещо се мъките му да спрат,нямам желание за дълъг живот, ако няма да мога да се обслужвам сама. Страхувам се от идеята,да съм безумно стара и самотна и като че ли не ми е важно толкова къде ще съм,а с кого ще съм. За това си мисля и че има смисъл от това човек да създаде поколение (макар и не винаги това да е гаранция,че ще има кой да се погрижи за теб,но все пак....)
# 51
27 май 2008, 16:14 ч.
Никога не се бях замислила над това...как ще остарея,с кого,къде ,к'во,що.....
Който каквото си постели!
Виж целия пост
Който каквото си постели!
Препоръчани теми