Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Ех, НиноТино.....,клоунът.....и през сълзи дори да бъдеш весел.....

"Човечеството се отнася към себе си прекалено сериозно. Това е неговият първоначален грях. Ако пещерният човек е знаел да се смее, Историята би била друга."

"А Красотата е една от формите на Гениалността, може би дори стои и по-високо от Гениалността, тъй като не се нуждае от обяснение. Тя е едно от най-великите явления в света- като слънчевата светлина или като пролетта, или като отражението в тъмна вода на тази сребърна раковина, която наричаме луна. Тя не може да бъде оспорвана. Тя има свещеното право на власт. Првръща в царе, тези, които я притежават. Вие се усмихвате? О, няма да се усмихвате, когато я изгубите ! Хората понякога казват, че Красотата е повърхностна. Може и да е така. За мен красотата е най-чудното от всички чудеса. Само ограничените хора не съдят по външността. Истинската тайна на живота е заключена във видимото, а не в невидимото."

Оскар Уайлд

"Кой победи? И какво значи да победиш? Най-сигурният начин да загубиш е да се насилваш да победиш."

Уилям Уортън- "Пилето"

"Моята концепиця за хумора обаче е малко по-различна: това е малкото несъотвествие, което откриваме в едно на пръв поглед нормално поведение. С други думи, чрез хумора ние виждаме ирационалното в онова, което ни изглежда рационално, маловажното в онова, което изглежда важно. Той също така засилва нашето чувство за самосъхранение и запазва здарвия ни разум. Благодарение на хумора ние по-лесно понасяме превратностите на съдбата. Той засилва нашето чувство за пропорция и ни разкрива, че зад прекалената сериозност се крие абсурдът."
Чарли Чаплин

Понякога е тежко, ако не си в цирк, ако не си в роля, а си си такъв или си принуден по-скоро. Обаче ако си прозрял истината на Чаплин, то тогава не е толкова трудно.......
Бях забравила, че имам "Моята автобиография" на Чарлз Чаплин, ще я препрочета, сигурна съм, че след това пак ще се появя в тази тема!

За кой ли път, задъхана от обич,
целувам бавно твоето лице...?
Потапям се в прегръдката ти нежна,
прониквам тихо в твоето сърце....
За кой ли път, ще чувствам как изгарям
под погледа ти мил и тъй щастлив,
когато аз плътта си ти отдавам...?
В любовен танц политаме за миг.
За кой ли път, телата ще се слеят,
в хармония със нашите души...?
Очите ни безмълвно ще отронят,
от щастие създадени сълзи...
За кой ли път, задъхани от обич,
целуваме се нежно пред света
и тръгваме прегърнати далече-
отвъд покоя на нощта...?

Една душa

Една душа, една сълза умират...
Една душа кървяща от любов...
Умират ли!? А може би се сливат,
в едно сърце, като безмълвен зов.
Едно сърце, изгарящо от болка,
очакващо със трепет любовта...
Едно сърце, из пълнено със обич,
но плачещо от мъка и тъга...
Къде е любовта? Защо изчезна?
Аз чувам я,  крещи от самота,
но няма да надникне в мойта бездна,
в сърцето ми изпълнено с тъга!!!

Измолена среща и щастие кратко,
за миг потопено в очите потайни.
Докосвам случайно ръцете ти гладки,
изплъзва се нежност- разчупена тайна.
Внезапния пламък защо го прикриваш
зад мрачния замък на своите мисли!?
Това ли е края?
Пречупена моята воля трепери,
в парченцата нежност очите събрали!
 - Дали да повярвам?
...Едва ли...

Вятърна молба


 

Не ме задържай! Аз съм вятър...

Не можеш в шепи да ме побереш.

Близначка съм на Свободата.

Опитай се да разбереш!

Посоката си сменям често,

променям си и скоростта,

а срещна ли те - бягам, вместо

да отговоря на страстта...

Не ме обичай! Забрави ме...

Аз съм в движение, без път.

Бездомна съм и нямам име.

Аз съм енергия без плът.

Не ме задържай! Затвори очите си

и някак си ме преживей!

Не пропилявай подир мене дните си

и не мисли за мен... Недей!

 

          Румяна Симова

Нужно е време,
За да разбереш тънката разлика
Между преплетени ръце и оковани души...

Да осъзнаеш,
Че любовта не е вечно упование,
А човекът до теб - сигурност за цял живот...

Да прозреш,
Че целувките не подпечатват договори,
А подаръците не означават обещания...

Да срещаш пораженията си с вдигната глава
И смел поглед - силен като голям човек,
А не раним като малко дете...

Да разбереш,
Че пътищата се проправят днес,
Защото земята утре е несигурна за градеж...

Нужно е време,
За да разбереш, че дори
Топлите лъчи на слънцето изпепеляват,
Стоиш ли дълго под тях...

Така, че
Посади сам цветята в градината на душата си -
Не чакай случаен букет...

Накрая ще видиш, че можеш да оцелееш...
Че си наистина издръжлив,
Че си действително силен,
Че си истински ценен...

И ще се учиш,
И ще научаваш нещо ново
При всяко сбогуване...

Veronica A. Shoffstall

Днес се сетих за една притча, която ми си ще да запиша, за да не я забравя:

"Вървял един човек през пустинята. В джобовете си носел къмъни, на кръста му - манерка с вода, а краката му били оковани във вериги. Срещнал го по пътя един един бедуин и го попитал:

- Човече, защо носиш тези камъни в джобовете си?

- Страхувам се да не срещна по пътя си разбойници, да ме нападнат и оберат. Затова ги нося - за самозащита.

- Не виждаш ли че вървиш през пустиня - тук хората не са врагове, а приятели в общата си борба за оцеляване. Хвърли ги, защо да ти тежат?

Човекът разбрал, че бедуинът има право и изхвърлил камъните. Станало му леко. Продължил по-нататък. Срещнал го друг бедуин:

- Човече, защо носиш тези вериги около нозете си? - попитал го той.

- Ами срещнах едни затворници, те нямаха какво друго да ми дадат, освен веригите, в които бяха оковани. И аз ги взех.

- Хвърли ги, човече. Те не са ти нужни. Ти си свободен човек, а не затворник.

Човекът захвърлил веригите и му станало още по-леко. Продължил по- бодро по пътя си, насреща му друг пътник.

- Човече - попитал го той - защо носиш тази манерка с вода?

- Ами нали вървя през пустиня - отговорил човекът- инъче къде ще намеря вода за да се напия?

- Човече, огледай се! - отговорил му пътника - до теб тече река! Пустинята свърши отдавна! Можеш винаги да пиеш прясна вода, когато поискаш!"

Не е лесно да се откажем от ненужните неща - стари връзки, непреживени емоции, нечии чужди товари, непреживени страхове... Първо трябва да имаме очи,  за да ги видим. После - сили, за да се разделим с тях.

БЪЛХАТА

Джон Дън

Виж таз бълха - по нея виж
за дреболия как се противиш.
Теб смуче, мен пък смука пръв
и питото се смеси в обща кръв.
Признай сега, това единство
нима е грях, загубено моминство?
            Тя пи и без да се щади,
            в подут корем две капки кръв сроди.
            За разлика от нас се наслади...

Бележки:

3 Теб смуче, мен пък смука пръв... (Англ. suck - смуча.) В критическата си студия за Дън от 1966 г. Марк Робъртс обръща внимание, че старата форма на S, която се изписва като f, поставя думата в доста деликатна ситуация. Не че като "смуча" не е.

4 ...и питото се смеси в обща кръв. - Смятало се е, че по време на сексуалния акт кръвта на партньорите се смесва. Идеята идва от Аристотел.

Пак поклати глава този  път по рязко.Учудих се как сърцето ни може да се къса от такива дребни неща-Забравена целувка, захвърлена играчка, пропусната приказка за лека нощ, отегчен поглед тогава когато очакваме усмивка.....
Децата са като ножове, казваше майка ми някога. Нараняват ни без да искат.И въпреки това ни есе притискаме към тях, прегръщаме ги ,докато кръвта ни тече..Моето лятно дете става все по далечно с годините; и аз се стъписах при спомена за последния път, преди толкава време, когато тя ми позволи да я прегръщам така ми се прииска да я задържа по дълго при себе си , но часовникът на стената показваше шест и  и петнайсет.....

Джоан Харис "Бонбонени обувки"

Русалана, да не си влияем по телепатия , тъкмо влязох да пускам цитат от същата книга

"Аз нося същите дрехи като останалите. Ученическата ми чанта е като на другите. Гледам същите филми, чета същите книги, слушам същата музика. Би трябвало да се впиша в тяхната среда. Но по някаква причина не успявам. Проблемът съм аз. Просто съм неподходяща. Може би съм с неподходяща форма, кой знае, или с неподходящ цвят. Харесвам неподходящи книги. Тайно гледам неподходящи филми. Различна съм, независимо дали им харесва или не, и не виждам защо трябва да се преструвам. Но е трудно, когато всички други имат приятели. И е трудно, когато хората те харесват само ако се правиш на някой друг."

  Верно ли немога да повярвам При все че самата книга не е от най популярните Супер . 

ina15,
може ли и оригинала  pls

Ето и няколко от моите любими: 
Веселин Ханчев

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
***
Милена - Истина

Някой ми открадна сърцето ти,
което плачеше нощем на сън
увяхна нещо вътре в тебе,
непоглеждаш дори на вън.
Ще оставиш ли това,
за което си мечтал
и с години си се борил
път, по който си вървял?

 Някой ден сърцето
ще поиска това,
което ти си му отнемал,
без дори да си разбрал.
 Някой ден сърцето
ще те съди за това,
затова че много си го лъгал

Никога не казвай да,
когато чувствата ги няма в теб
когато ровиш свойта съмота
пак се луташ за кой ли път
уморен от своя бяг
продължаваш се на там
вътре някъде дълбоко в тебе.
И винаги остваш сам.