Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Безглаголно Стихотворение
 

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.
Радой Ралин

Ето няколко от "Фрагменти"-те на Атанас Далчев:

Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.

***
Шест години - възраст, когато почват да падат млечните зъби: старостта на детството.

***
Дойде ли у дома непознат човек, малката ми дъщеря се дръпва назад в ъгъла на стаята и оттам го следи мълчалива. После, сгушена в скута на майка си или скопчила ръце около шията ми, пита, за да се успокои: нали и този чичко си има детенце, мъничко детенце като мене? Тя пита същото и за "божето", когато чуе да се гърми и види в потъмнелите прозорци големите огньове на светкавиците. И има право: който е баща, е вече спечелен за доброто, той не може да бъде страшен.

***
След всичките й мръсотии как червеи да не ядат тази плът!!

***
Аз се преклянам пред честността, но нека признаем, честните хора имат тясна душа, на тях им е чужд големият жест. Те не могат да пожертват дори парите, които не са техни. И как ще простят чуждите грешки, когато не са в състояние да простят своите?

***
Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.

***
Животът е като клечката кибрит: докато се озърнеш да видиш къде си, и той угасне.

***
Старостта - тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.

***
Всяка извратеност почива върху една немощ.

***
Когато стигнеш известна възраст, почваш да разбираш, че животът всъщност е непрекъсната загуба. Губиш не само зъбите, косите, блясъка на очите, но и всички сили и богатства на душата: способностите, привързаностите, спомените, чувствата, желанията дори. Едно подир друго падат прерязани въжетата, които са го свързвали със земята, и освободен почти, духът потрепва от собствената си лекота.

***
Човек се примирява със смъртта постепенно, с течение на времето, не толкова поради старостта, колкото поради смъртта на другите. Отначало смъртта го плаши като чужда, непозната страна, заминаването за която ще го откъсне от неговите близки. Но когато близките са заминали вече, тя, сякаш населена от тях, сама започва да му се става близка.

***
Мнозина наричат чувство за справедливост своята завист.

***
Никой автор не е доволен от своя преводач. Все едно дали произведението му е станало по-лошо, или по-добро в превода, нали не е същото!

***
Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.

Маги, две от тези крилати мисли си ги гравирам директно в мозъка, невероятни са. особено последната!!!

  Радвам се, че ти харесаха. Всъщност цялата книжка "Фрагменти" е много хубава и е препрочитам с удоволствие. Атанас Далчев е бил много мъдър човек.

Здравейте на всички  и поздравления за прекрасната тема, откривам я чак сега, но по-добре късно, отколкото никога
Ето няколко неща и от мен :

2 стихотворения на Николай Парушев 

***
Годините се блъскат помежду ни,
заничат бегли сенки отдалеч
и някакво надвесено безлуние
ни къпе с равнодушната си глеч.

Завръщат се писмата без
подател-
замрели дати, упреци и жал,
че нещо е заминало нанякъде,
където късен вятър го е спрял.

И ни стоварва сгърбената болка
вързопа с унизено битие.

Играем си на спомени. И толкова.
Като на кино, само че не е.

***
Колко думи бях ти изрекъл?
С колко думи ме оглуши!
Изтъня онази пътека
за уморените ни души.
Ала пак се вкопчваме в нея,
ала пак я молим - дано
дъх на милост да ни сгрее
с тиха ласка на лунно петно.

И се губим в чужди квартири,
и се губим за час или два,
и на тръгване ни сподирят
тъмни стълбища с глуха мълва.

Сякаш някой, дошъл незримо,
сякаш някой, коварно дошъл,
ни разпъва и все ни кима -
ослепително шедър и зъл.

И вървим с непосилни крачки,
и вървим не година и две,
и безумната страст обрамчва
непростените ни грехове.

Цял живот ще те ненавиждам,
цял живот - до последните дни.
Трижди бъди проклета! Трижди...

Позвъни тази нощ, позвъни!

***
и няколко мисли:

I hope the exit is joyful and I hope never to return.
Фрида Кало

Най-слабото от всички слаби неща е добродетел, неизпробвана в огън.
Народна мъдрост

В живота на жената има само една истинска трагедия. Фактът, че миналото е винаги нейният любовник, а бъдещето - неизменно нейният съпруг.
Оскар Уайлд

"Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен."

Когато мислеше че не те гледам видях как закачи първата ми картина на
хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше че не те гледам видях как направи любимата ми торта-
научих че малките неща могат да бъдат най-специалните в живота.

Когато мислеше че не те гледам чух как каза една
молитва и разбрах че има Бог с когото мога да говоря-научих се да вярвам.

Когато мислеше че не те гледам видях как се справяш с отговорностите си дори
когато не се чувстваш добре-научих че трябва да буда отговорна.

Когато мислеше че не те гледам видях сълзите в очите ти-научих че
понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да си поплачеш.

Когато мислеше че не те гледам видях как се безпокоиш за мен
и исках да буда всичко онова което бих могла да съм.

Когато мислеше че не те гледам те погледнах и исках да ти кажа "Благодаря!"
за всички онези неща които видях когато ти си мислеше че не те гледам.

БИХ НАБРАЛА ПОВЕЧЕ МАРГАРИТКИ
Надин Стеър, 87-годишна

Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала.
Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна - както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да си позволя да бъда по-луда.
Нямаше да се вторачвам в хигиената. Бих се възползвала от повече шансове. Бих предприела повече пътувания. Бих изкачила повече планини. И бих преплувала повече реки. И бих видяла повече залези.
Бих яла повече сладолед и по-малко боб.
Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече.
Аз съм една от онези, които живеят разумно и практично, час след час, ден след ден. О, аз имах своите мигове! Но ако трябва да ги изживея отново, те наистина ще са много повече. Всъщност, бих искала да имам само тях. Само миговете, един след друг, ден след ден. Аз бях от онези, които не ходят никъде без термометър, бутилка гореща вода, гаргара, дъждобран и чадър.
Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била; бих правила неща, които никога не съм правила; бих пътувала още по-надалеч.
Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя мечешката още рано напролет и бих продължила така до края.
Бих играла повече хокей.
Не бих се съобразявала чак толкова с общоприетите норми, овен ако не е крайно наложително.
Бих яздила кончета в много въртележки.
Бих набрала много маргаритки.



Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Д. Дамянов



Виетнамския будистки монах и философ, Тич Нан Хан, пише за насладата от пиенето на чаша чай. Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето, твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящето ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай. Ти ще погледнеш надолу към чашата, и чаят ще е изчезнал.

С живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, ти ще се огледаш и той вече ще е свършил. Ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда така сякъш живота е минал покрай теб като на лента.

Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е без мислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота.


Съжалявам, че стана толкова дълго но исках да ги споделя с вас. 

Маги, бих искала да си сложа един от фрагментите в подписа си. 

Много ме впечатли това :

съжалявам, че е писано някъде по форумите, но много го харесвам и затова го пускам пак.

Татко забравя
У. Ливингстън Ларнд

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.

разплаках се

rara, не знам коя авторка от коя е взела нещичко за стихотворението си, но аз пускам едно от Даян Лумънс, което много харесвам и прилича донякъде и все пак е много различно от това, което ти си цитирала.

"Ако трябваше да отгледам отново детето си,
първо щях да си изградя самочувствие,
а след това - дом!
Щях повече да рисувам с пръсти,
по-малко да посочвам с пръст!
Щях повече да общувам,
а по-малко да критикувам!
Щях да гледам часовника си по-малко!
Щях да искам по-малко да знам
и повече да обичам!
Щях да ходя повече на екскурзии
и да пускам повече хвърчила!
Щях да спра да играя на сериозна-
щях да започна да играя сериозно!
Щях повече да тичам по поляни
и да гледам повече звазди!
Щях повече да прегръщам
и по-малко да дърпам уши!
Щях по-често да виждам
дъба в малкия жълъд!
Щях по-рядко да съм твърда
и по-често да утвърждавам!
Щях да бъда по-голям образец
на силата на любовта!"

Моми4ета ,много сте ценни.Вси4ко,което публикувате пасва на ду6ата ми.

“СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ

Как си? Трябваше да ти кажа колко много милея за теб. Гледах те вчера, когато разговаряше с твоите приятели и чаках цял ден с надеждата, че ще искаш да поговориш и с Мене. Дадох ти залеза на слънцето, за да приключи деня ти по красив начин, а също и прохладния бриз, за да те освежи – и чаках. Ти никога не дойде. Боли Ме – но Аз все още те обичам, защото съм твой приятел. Гледах те, когато заспиваше снощи и копнеейки да те докосна, залях лицето ти с лунна светлина. Отново чаках, исках да се втурна към теб, за да разговаряме. Имам толкова много дарове за теб! Сутринта, когато се събуди, ти забърза към работното си място. Сълзите Ми бяха в дъжда... Ако можеше само да Ме чуеш! Обичам те! Опитвам се да ти го кажа чрез синьото небе и тишината на зелената трева. Шептя ти тези думи в листата на дърветата и ги вдишвам в цветовете на цветята, крещя ти ги чрез планинските потоци, давам на птичките любовни песни, за да ти ги пеят. Обгръщам те в топлата слънчева светлина и изпълвам въздуха с естествени аромати за тебе. Моята любов към тебе е по - дълбока от океана и по – голяма от най - голямата нужда в сърцето ти! Попитай Ме нещо! Помоли Ме нещо! Говори с Мене! Моля те не Ме забравяй. Имам толкова много да споделя с тебе! Няма да те притеснявам повече. Решението е ТВОЕ. Аз съм те избрал и ще те чакам.
 Оби4ам те:Исус“

Оу... Sarrah   докосна душата ми