Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

  • 346 430
  • 844
# 360
Това ми го пратиха  по скайпа........ една китайска поговорка:

С пари можеш да купиш къща ,но не и дом.С пари можеш да купиш часовник ,но не и време.С пари можеш да купиш легло, но не и сън.С пари можеш да купиш книга, но не и знание.С пари можеш да купиш лекар, но не и здраве .С пари можеш да купиш положение ,но не и уважение.С пари можеш да купиш кръв ,но не и живот.С пари можеш да купиш секс, но не и любов.


А, това е на един арабски човек мисля, има по-хубави неща казани за сдецата и за любовта, за брака, събрани в една книжка, ще се опитам да го намеря, но мсля че е доста популярен.

А ето го - http://margaritta.dir.bg/07slovo01.htm

Всичките са хубави, но това за децата мисля, че всеки родител трябва да си го има под ръка и от време на време да го препрочита.

А една жена с детенце на ръце продума:
   — Кажи ни нещо за Децата.
   А той й рече:
   — Вашите деца не са ваши чада.
   Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
   Идват чрез вас, но не са от вас.
   И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
   Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои.
   Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
   Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
   Вие сте лъковете, които изстрелват децата ви като живи стрели.
   Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
   Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му. 
 
Ето още от Джубран -
 http://helikon.bg/?act=books&do=autor&autor=NDgyMg==&404231205eb80
 
Виж целия пост
# 361
Едно изречение от книгата която сега чета.... на Халед Хосейни " Ловецът на хвърчила"

"....По-добре да страдаш от истината, отколкото да се утешаваш в лъжи."
Виж целия пост
# 362
Малко от любимия ми Кундера:
"Той викаше: Деца мои, никога не гледайте назад!- а това означава, че никога не трябва да допускаме бъдещето да се огъне под тежестта на паметта. Тъй като децата са без минало и в това е цялата мистерия на магическата невинност на усмивката им" от "Книга за смеха и забравата"
"Път: ивица земя, по която се ходи пеш. Шосето се различава от пътя не само защото по него се придвижваме с автомобил, а и защото е най-обикновена линия, свързваща една точка с друга. Само по себе си шосето няма никакъв смисъл – смисъл имат само двете точки, които свързва. Пътят е израз на почит към пространството. Всяка отсечка от пътя е надарена със смисъл и ни приканва да поспрем. Шосето е победоносно обезценяване на пространството, което днес не е нищо друго, освен пречка за придвижването на човека, освен загуба на време.
Още преди да изчезнат от пейзажа, пътищата са изчезнали от човешката душа – човекът вече няма желание да върви по пътя и да му се наслаждава. Живота си също не го вижда като път, а като шосе, като линия, която води от една точка към друга...Времето за живеене се е превърнало в препятствие, което трябва все по-бързо да се преодолява." "Безсмъртие"

"страстта на шофьора на такси и тази на Гьоте е една и съща. Разликата между Гьоте и шофьора на такси не е в страстта, а в резултата от страстта."







Виж целия пост
# 363
"За мен красиво е всичко, което ми позволява да видя нещо друго на неговото място" Борис Виан,  исля, че беше от "Сърца за изтръгване"

Виж целия пост
# 364
И нещо от "Сирените от Титан" на Курт Вонегът, когато извънземните коментират живота на жтелите на Земята :
"И тези бедни същества вярвали маниакално, че всяко нещо на този свят си има свой собствен смисъл и че смисълът на някои неща е по-висш от смисъла на други..."
Виж целия пост
# 365
Прекрасна тема Hug

Много ми харесва прощалното писмо на Маркес:


Прощалното писмо на Маркес
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.
Виж целия пост
# 366
Прекрасна тема Hug

Много ми харесва прощалното писмо на Маркес:


Прощалното писмо на Маркес
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.


Страхотно е Heart Eyes  bouquet
Виж целия пост
# 367
"Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш" - това е незабравимо за мен, от Николай Хайтов - "Мъжки времена".
Виж целия пост
# 368
запис,  Hug
Виж целия пост
# 369
Много се радвам на тази тема.  Hug
Ето и от мен:

Камелия Кондова
РОЗОВО СТИХОТВОРЕНИЕ 

Мило непораснало момиче,
все така из облаци летиш,
приказките още ги обичаш
и с оная стара кукла спиш.
Виждаш я луната - чиста, кръгла,
без петно и без пукнатина.
На опашката за вятър - първа!
Първа.И последна. И сама!
Влюбваш се във хората наслуки:
тоз обичаш и обичаш друг.
На живота мъдрите поуки
ги захвърляш в кошче за боклук.
Стиховете в розово обличаш
и като дете им вярваш ти.
Смешно, непораснало момиче,
трудно е..., не, няма да го кажа!
Може би така е по-добре.

Рано ти е още да останеш
птица със подрязани криле.


Блага Димитрова
ВИК     

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.
Виж целия пост
# 370
"Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш" - това е незабравимо за мен, от Николай Хайтов - "Мъжки времена".

Това и на мен ми е любимо... И винаги се опитвам да стигна до третото и четвъртото, каквото и да захвана Simple Smile

Имам и един друг любим цитат - на Хайнлайн - "Безплатен обяд няма!" Винаги трябва да си наясно за последиците от действията си и да си поемаш отговорностите от тях.
Виж целия пост
# 371
Нещо любимо и от мен
Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно.

А това търсих доста дълго, че не бях сигурна кой е авторът. Оказа се, че стихът е написан от Камелия Кондова

Мъничък, дето утре за всичко ще питаш...
На Самуил

Мъничък, дето утре за всичко ще питаш -
аз ли да ти разказвам света?
Аз ли - дето така си оплитам дните.
Правя крачка, на втората вече греша.
Още ме лъжат. Лъжат ме право в лицето.
И още вярвам. Глупаво е, нали?
Забравям си шапката. Губя си ключовете.
Влюбвам се - обичам да ме боли.
Вечно нямам обувки. Така е, защото
ги изтърквам, докато тичам насън.
Събирам подкови. Пускам понякога тото.
Редовно стъпвам във всеки случаен трън.
Мъничък, малко е въздуха. Диша се тежко.
Но аз ли да ти разказвам света?...
Аз зная само, че ти, ти не си грешка!
За другото...
            питай своя баща.
Виж целия пост
# 372
стихчето е много хубаво  bouquet
Виж целия пост
# 373
В момента любимото ми е това:

СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ
 
От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек –
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.

Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се смемним
с жената под дървото.

Ина Григорова - най-талантливото същество от младите ни писатели според мен. Защо отиде в щатите бреееееееееееееееееееее ЗАЩО
Виж целия пост
# 374
Страхотна тема, страхотни сте Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия