Слънцето силно нека си пече, отслабнала Дюканка отива на море - 115 тема

Здравейте момичета!

Отдавна ви чета и трябва да си призная, че вашия форум ме вдъхнови и амбицира да започна този режим.
Вече бях видяла резултатите на няколко колежки и близки, но сякаш не беше достатъчно.  В крайна сметка на 11 юни 2008 го започнах и досега спазвам съвсем стриктно всичко.

Ето малко информация за мен и моята сага с килограмите.
На почти 30г, 160см височина. Нормалното ми тегло е между 52-55кг, но от 2005г започнах полекичка, но уверено да качвам килограми (спиране на цигари, стрес) и така стигнах до едно тегло, което варира от 61-64кг и няма преборване. Опитах какво ли не - глад (много временен резултат), НВД (почти година и после провал) и така стигнах до 54, но не издържах повече  и пак си върнах всичко. Последната ми надежда е режимът на Дюкан.

Започнах от 64кг и целата са ми заветните 52 кг. Като цяло съм доста наясно с начина на хранене, особеностите на храните, задържането на вода и т.н. защото почти година се морих с НВД.

Много обичам месо, яйца и за това режимът не ми е труден. По принцип не умирам за сладко, но си хапвах. Моята драма бяха тестените неща, но мисля че основния ми проблем беше психологически. Храната - най-голяма радост в живота. Започнах да си угаждам, да преяждам, да прекалявам и т.н. Всичко това си каза тежката дума.

Радвам се, че вече нещата се промениха и килограмите бавно се топят.

Реших точно сега да ви пиша, защото съм малко отчаяна от бавното ми сваляне на килограми и започнах да се чудя дали този режим работи при мен. Ударната ми фаза беше 6 дни и после започнах 5 на 5. Както казах, започнах от 64 и бях стигнала до 59.4, но след поредната П фаза, в която си позволявах разни дюкански тортички и кремчета се оказа, че пак съм 60.1 
Направо ми призля. Да, знам, че не бива да се отчайвам, но някакси не ми се видя нормално и започнах да се чудя дали този режим е за мен.
Мисля, че съм отслабнала и ми личи, но все пак си мисля, че нещо не е както трябва. Даже имам чувството, че отслабвам повече като съм на зеленчуци и протеини.

Като цяло си правя тези глезотийки като торта и т.н. само като съм на П, защото не издържам само на месо. Иначе, сутрин закусвам палачинка с трици, после месце, (салати много големи) яйца, пилешка или пуешка шунка, риба. Не прекалявам с киселото мялко (освен като е на торта) и даже го избягвам като съм на зеленчуци. Прясното го ползвам само за кафето и 1л ми стига за седмица или даже десет дни.

Извинявам се дългия и може би объркан пост, но се надявам някой да ми даде съвет или поне кураж, защото не искам и нямам намерение да се отказвам, но ми е едно такова криво. Възможно е да задържам, защото скоро ще съм в цикъл, но пък нормално ли е да качвам?!?!?
Пия мнооого вода - 3,4,5л на ден

При НВД не издържах, защото все трябваше да смятам колко ям, да меря и тегля хранта, а това е много изнервящо. И сега това, че може да се яде колкото си искаш ме успокоява. Е, гледам да не прекалявам и сега ако трябва а съм само на месо и яйца и да се откаже от разните там глезотийки, съвсем ще се отчая, защот само на месо не се издържа, дори за такъв стръвник като мен.

Поздрави за успехите на всички и се надявам на вашата подкрепа.

 

Ама вие наистина сте страхотни - толкова бърза реакция! Благодаря ви!

Всеки знае колко е важна подкрепата в такива моменти.

Значи, да разбирам, че не задържам от тортичките (рецептата съм я взела оттук, аи не само тази). Ами това си е успокоително. Разбира се, че продължавам, но тези 60кг направо ме скапват, особено сега, защото винаги и със всяка дието стигам поне до 58 и чак тогава започва неравностойната борба, а сега още на 60 - застой и си седя и не мърдам. Мислех, че с този режим по-бързо ще "вляза в час".

Искам да ви кажа, че исма съвсем истинска фобия от кантара - не се качвам и това си е. Страх ме е! Като се кача и видя, че съм качила някое кило, направо се скапвам и то за дни напред. Сънувамм кошамри и т.н. Сега съм решила да се тегля след цикъла. Честно ви казвам, но направо не мога да спя и сънувам кошмари преди деня на тегленето. Знам, че не бива така, но .... ще се оправя, знам си.

Усмивки!

Аз имах такава заигравка с кантара, когато гладувах и когато бях на НВД, обаче с времето и разочарованията от разни диети , страхът се увеличава и накрая се превръща във фобия.  Няма нищо по-гадно за диетуващия, да види как килцата се катерят нагоре.
Знам, че ще преодолея тази фобия и скоро ще си тропкам весело на кантарчето.

П.П. Като гледам ти си постигнала желаното, щом си на протеинов четвъртък. Браво, браво! Това само ми дава кураж и надежда. Освен това сме почнали почти от едни и същи килограми, което ме успокоява, защото в повечето диети знам, че всички по-пищни дами свалят много бързо, но винаги остава проблемът с последните няколко килограма.
Надявам се и силно вярвам, че дюканския режим ще се пребори и с тях.