учебното съдържание в начален курс

Не, не натискам никого за нищо. Насила знание не се придобива. Записала съм си децата съвсем умишлено в най-обикновено квартално училище, защото не искам да се превръщат в жертва на учителски или родителски амбиции и да не ги "натиска" някой отвън. Училището и образователната система е просто една система, която има своите предимства и недостатъци и се научавам с времето да гледам на нея като на един фактор в общия сбор от фактори.

Подходът ми е много ясен - насила хубост не става, пък и да става - не бива. Двамата с баща им се опитваме да възпитаме у децата отношение към ученето, като към личностно обогатяване със знания и умения, които им носят и практически ползи, а не само оценки. В този смисъл поставям в центъра детето и неговите способности и желания. Ако едно дете има желание да учи то ще използва всички възможни и невъзможни начини да учи. От нас като родители зависи да им предоставим условия да се развиват и да ги подкрепяме, но не и да изискваме.  По света има колкото искаш образователни системи, но личността носи знанията със себе си в която и точка на света да живее и работи.
Смея да твърдя, че това е печеливш подход, защото децата се понаучиха вече как да учат, да изпитват удоволствие и да търсят ново знание. Не ми се налага да ги натискам да си пишат домашните или да наливам с фунията. Ходят на училище с удоволствие и имат авторитет сред учителите и съучениците си на знаещи и можещи. Обяснила съм им, че никой няма монопол върху истината и съм им разказала доколкото знания имам за историческите и философските корени на науката. Така те гледат на информацията в учебника или в която и да е книга по-неутрално и не се страхуват да задават въпроси и да търсят отговори.
Да, засега много активно се занимаваме  и двамата с баща им с играта на въпроси и отговори,защото това е част и от общуването ни. Колкото по-големи стават, толкова по-добре се справят и сами. С две думи, възпитаваме стремеж към знание, а не просто към оценки. И за да бъда откровена докрай, оценките им не са надути, защото децата имат заложените в учебния материал знания, че и отгоре.

За конкретните състезания не са се подготвяли допълнително, защото са по учебния материал в задължителната програма. Засега повече са се фокусирали върху изкуствата и не смятат да ходят на други състезания. Знаят, че има училища, в които се кандидатства след четвърти клас и е нужно време за подготовка, но не проявяват интерес, което за нас е нормално. Имат достатъчно много време (1-2 години) и ако променят решението си ние ще се постараем да им помогнем с подготовката. За нас е ОК да са в масово училище и до седми клас, защото дотогава ще са поизбистрили желанията си и ще се види къде ги влече най-много.

Затова и казвам, че решението е в нас, родителите. Не можем да прехвърляме цялата отговорност на образователната система, учителите или на когото и да е друг. Ние сме първите учители на децата си и цял живот ще си оставем техни учители в някаква степен.

Постът стана дългичък, но исках да изясня важни неща. Написах всичко това, за да споделя нашия опит и нагласи, а не за да си изкарам децата гениални.

Проблем имахме в един период с домашните на едното дете. Учителката даваше голям обем домашни без значение кои деца имаха нужда от тях и кои не, т.е. нямаше никакви диференциация. Детето постоянно питаше защо трябва да преписва цяла страница от читанката или да прави всеки ден дикновки вкъщи, щом почти не допуска грешки и др. подобни. Беше очевидно, че детето няма нужда, защото всичко си беше наред по предмета. Но това се оправи и учителката си промени малко подхода.

Проблемите с разбиране на съдържанието и високия стил по ЧО и ЧП го решаваме вкъщи като разясняваме и обясняваме. Децата не учат наизуст уроци. Не мога да се оплача от учителките по тези предмети, хората правят каквото могат. Но учебниците са кофти.

Радостина, много добре си го казала ,точно това имах предвид.  Когато децата нещо ги влече и се трудят с желание ,успехите са
100 %.
 Имахме проблем с математиката, в 3-ти клас.Просто го мързеше да си размърда мозъка, да ,имахме 6-тици,но за мен беше видно,че на детето нещо му куца.Справихме се сами - с много решаване на задачи, докато в един момент човекът осъзна,че математиката е забавна , просто го прие като забавление.

RadostinaHZ, благодаря за отговора ти. Разбирам, че децата ти са малки 1-2 клас. Моята дъщеря е за 5-ти. Ние имахме късмет с класната ни. Толкова добър педагог и човек. Всички плакахме, когато се разделихме в края на трети клас с нея, защото тя се премести. Основата, която им даде е страхотна. Не ми се е налагало да уча с нея и да проверявам. Само се подписвах. Знаех какъв човек имам насреща си. Но в първи клас имахме малък проблем докато се опознаем. Един ден дъщеря ми каза, че не иска да ходи на училище за роден край. Аз се изненадах, но й разреших да пропусне часа. Поговорихме си и разбрах причината. Госпожата хвалела работите на децата по роден край, а те били направени от родителите им. А пък аз не исках да й помагам, защото смятах, че домашната не е за мен. Тя страдаше, че не може да си го направи така красиво. Нали разбираш каква е разликата между детското и на възрастния изпълнение? И така, поговорих си с госпожата спокойно. Тя се притесни, че я обвинявам. Аз й обясних че просто  искам да изясним нещата и не съм срещу нея. Човешко е да сбъркаш, затова е необходимо да общуваме. Повече не съм имала проблеми. И сега се виждаме с тази жена. Децата са луди за нея, много я обичат. Това са училищните неволи. Затова мисля, че трябва да се коментират, защото така и ние родителите трупаме опит.

Малко уточнение - децата от есента ще са 3-ти и 4-ти клас. Не са чак толкова малки вече. Голямото ми дете е само с една година по-малко от твоето.

Имаме късмет, че родителите от класовете на децата ми не се състезават да правят хубави домашни. И аз не съм привърженик на това родителите да правят домашното, а да се оценяват децата. Затова и ги записахме в обикновено училище - спестявам си състезанието с родителите на кой е по-по-най. 

На този коментар, ще си позволя да вмъкна и моят. Зависи от начина на преподаване. Една суха материя, може да бъде много интересна. Това си е талант да можеш да научиш някого на това, което знаеш. Аз открих в университета, че задачите, които са ме тормозили в училище, са меко казано елементарни. Но не са ни обяснявали правилно. В 7-ми клас учителката ми по български език си призна пред нас, че й се е случвало да пита учениците си дали има нещо неясно в урока, защото е длъжна да го прави, но не й се е искало. На самата нея не й е било ясно, но в момента, в който задала въпроса й просветнало и го разбрала самата тя. Така че какво да кажа, хора сме. Но учителите носят голяма отговорност, защото формират децата ни, а не всички го осъзнават. Един лош учител може така да осакати едно дете, че да провали живота му.

И нещо допълнително- можеш да харесваш само нещо, което познаваш. Когато материята в дадена насока ти е съвършено чужда, причините за това могат да са различни- лошо преподаване, некачествени учебни помагала, липса на запознаване с основни понятия и тяхното значение, липса на допълнителна информация, липса на положени усилия и труд, каквито изисква всяка човешка целенасочена дейност и т.н.
Лайтмотивът да се оставят децата сами да изберат.. следва да се приема с известни уговорки. Това е лесно да се каже, но е толкова общо, че не го обсъждам дори. За да може човек да избере първо следва да има достатъчно количество придобита информация.
Едно дете на определена възраст следва да е придобие определени по вид и обем знания и умения, което не може да стане само обследвайки неговото желание. В училище също е така- има си даден минимум, който следва да се покрие и ако това не става при конкретното дете се търсят причините, но то не се оставя просто така да се заинтересува само. А тези причини действително могат да се крият /и често са там/ в метода на преподаване и в съдържанието и оформянето на учебниците. Една и съща информация може да се възприеме доста различно в зависимост от начина й на поднасяне.
Умишлено не натиквам тук информация за нивото и качествата на собствените си деца. Избягвам да говоря за лични постижения и насоченост. Интересува ме пряко самата тема- "учебното съдържание" и още по- тянсо- учебниците /тъй като това са различни неща- ако съдържанието е добре изготвено, то поднасянето му може да се оцени по различен начин/.
Видях, че има и анкета. Не мога да я попълня, все още сме били на училище само две години и лично аз не съм забелязала затруднения, което обаче НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ГИ НЯМА. Такъв резултат бих могла да видя по- късно. Та материалът може да е лесен, но затрудненията да дойдат от формата на поднасянето му.

Имахме проблеми - решихме си ги.
Мога да обобщя за себе си - учебниците са некачествени, написани сухо, неясно, досадно, доста често и неграмотно.
Материала не е съобразен с възрастта на децата и е поднесен неподходящо.
При това положение за мен е решаваща ролята на педагога, ако той успее да направи материала по-поносим, да го поднесе по подходящ начин и да заинтригува децата - то ще имаме добре подготвени деца въпреки учебните помагала и система.
Ако педагога не му пука и върви през материала с мотото "ден да мине - друг да дойде" - децата ще изостават и ще имат пропуски.
Естествено родителите също са длъжни да проверяват, да се интересуват и да попълват знанията.

Прави сте. Но учителите сами няма да променят нещата. Министърът на образованието в предаването "на 4 очи", каза че така се работи сега. Ако не ни харесва, да го променим. Мисля, че това и трябва да направим. Заедно учители и родители. Наистина го вярвам. Някоя от вас чувала ли е че има срещи със зам министъра в Пловдив доста често? Но те не се обявяват публично. Защо ли? И аз имам право да присъствам и искам да задам въпроси и отправя предложения. А вие? Никой не е казал, че ще е лесно, но все отнякъде трябва да се започне.

По тази причина се включих в темата и аз- ако мога да помогна да се направи нещо реално за подобряване качеството на:
-учебното съдържание,
-начина на преподаване,
-начина за придобива обратна информация- какво са овладели учениците,
-учебниците и други учебни помагала.
До сега съм сигнализирала пряко в МОН за пропуски и грешки в учебници. Това обаче е недостатъчно.

Вашите деца къде карат часовете си по физическо?
Какво мислите за изобразителното изкуство? Обичат ли го децата ви? А стигат ли им часовете?
Мисля, че в тази възраст математиката е предметът, който върви на всички и децата го обичат.Така ли е?
А музиката? КАкво мислят собствените ви деца за нея? Слушат ли музика вкъщи? Каква?
Имате ли предложения за предмети - да бъдат премахнати или вмъкнати в програмата?

За какво точно си сигнализирала, Джуди? И как по мейла или пощата?
Аз разбрах силата на подписката. Когато се борихме да махнат госпожата по английски всички отчитаха 100 % единодушието на родителите, иначе щяха да се захванат, че има и несъгласни с нас.
Трябва да е масово, в противен случай остава като слабо ехо.

На мен нещата ми станаха ясни още по време на учителската стачка. Затова вече се оправяме с образователните недоразумения и проблеми както намерим за добре. Все пак децата са наши и като родители с баща им носим пълната отговорност за развитието им и правим каквото можем за тях. Кой знае накъде ще ги завее вятъра като пораснат, но поне ще отнесат със себе си това, на което сме ги научили. Това е.

И на мен ми стана интересно за това къде и как се сигнализира за евентуални нередности.
Иначе
Напълно подкрепям това мнение!

По ред- мисля, че изобразителното изкуство, музиката и физическото следва да намерят своето място в учебната програма, но не като предмети с поставяне на оценки. Това са часове за разтоварване и за изява на децата в изкуството и спорта.
Математиката е любима на сина ми и той с удоволствие се занимава точно с нея. Гордее се, че ходи на СИП, иска да му потърся и кръжок. От нея съм доволна, дори смятам, че задължителната програма е лека, но не съм убедена, че тук съм обективна.
Също така лично аз смятам, че би било по- добре, ако още в началото историята си е история, географията- география и т.н. Тези обобщени и наблъскани с малко и недобре разбираема информация общи предмети, цитирани и в настоящата тема, не ми допадат.
За отпадане на часове- не смятам /поне не на този етап, с уговорката за написаното в първото изречение/.
Друго предложение, свързано по- скоро с организацията на учебния процес е следното /също си е лично мое, не държа да бъде споделено от мнозинството/- по- малък брой задължителни часове и по- голяма възможност още в училище децата да избират сами допълнителни часове /СИП или ЗИП/, НО с уговорката, че не бъдат задължавани относно предмета, с който желаят да се занимават допълнително или на по- високо ниво.

За сигналите- работила съм в РИО и имам лични познанства. Това ми е най- бързият начин  за действие. Иначе съм ползвала за сигнализиране и ел- поща /също на човек, когото познавам по стечение на горното обстоятелство/.
При липса на такива контакти бих се обърнала за местни проблеми също към РИО или при мащабни нередности- директно към МОН. За петиции, официални сигнали и предложения съм твърдо "за".