имам проблем

Напълно съм съгласна с това. Никой не казва защо е толкова нехаресван този мъж. Излиза, че е само защото прекалено бързо са заживяли заедно ? Не е ли малко глупаво?

Родителите нямат право да изискват благодарност и послушание за това, че са гледали детето. Ако са го направили, е защото са го искали. Можели са да откажат. Избора е бил изцяло техен.

И ти нямаш право да им отказваш да я виждат. Всичко, което е в момента дъщеря ти, е изградено от тях. Нейния съзнателен живот е свързан с тях. Най-много в един момент да те намрази, а тя не е малка и разбира всичко.


Като цяло, извода ми е, че всички страдат от тази ситуация, но от инат, никой не се опитва да промени положението, а причината за всичко е абсурдното нежелание на семейството ти да види мъжа, с когото сте щастливи, и омразата, което изпитват към него, без дори да го познават??


Всъщност, от колко време живеете заедно, ако не е неудобно да попитам?

Мъжът стана в последствие нехаресван, не е така от началото. Когато решиха, че ще заживеят заедно и все още бяха/бяхме в що- годе нормални отношения, й казахме, че за детето ще е много трудно, че трябва да изчака, че трябва първо за Беатрис да помисли и постепенно да го опознае и тогава. Да, но те не можеха да чакат и стана както се очакваше- детето не искаше да тръгва с тях и те започнаха да я молят и насилват, така няколко пъти и майка ми започна да се вбесява, както и аз се ядосвах, че не й дадоха възможност да го опознае и сега насила трябва да свикна с някого. Защото детето определено не искаше, както и в момента като дойде в нас не иска да ходи на новота място там с нея. В последствие от това, майка ми реши, че сестра ми е склонна, заради този мъж, да насилва детето си да свиква бързо и без желание с новият дом. Съответно започна да й става антипатичен от тогава и всъщност това е зародиша. Той пък, за да я накарат и излъжат да тръгне с тях Бети й обеща детска стая, която и до момента я няма. Спят тримата на едно легло, което лично за мен е нещо недопустимо. Както каза една психоложка, за детето е трудно да разбере, че любовта на мама е голяма и различна, в смисъл, че това, че обича някой мъж, не значе, че я обича нея по- малко. Детето просто смята, че мама дели полагащата й се любов с този мъж. Това, че излъгаха детето я издразни още и работа е в това, че племенницата вече е голяма и разбира. Не е като да изведеш 2 годишно от дома му и да му обещаваш разни неща.
И така всъщност започна всичко, с това, че майка ми сметна, че заради бързата им любов детето е потърпевшо и страда. Ако нямаше дете, просто нямаше да има проблем.
И от там насетне вече един омагьосан кръг. Приятелят й смята, че я тормозим по телефона, и й спря телефона и й прибра картата, идеята за детето, за да ни накарат да отидем при  тях според мен също е негова, това не му прави чест.
И така, всичко е много объркано, не може всичко да се каже, за да се добие добра представа, кой е по- грешен.

Просто за съжаление и малкото камъче, може да обърне каруцата. Както и май се получи.

Точно това я посъветвах и аз, но те явно решиха, че като изнудват с детето, ще оправят нещата. Само , че става само по- зле.

Иренка, според мен и двете трябва да направите компромис. Но май по-големият трябва да е от твоя страна и родителите ти.
Имам чувството, че не само не одобрявате приятеля, ами и подценявате сестра ти като майка. Това, че детето е отгледано главно при вас не значи, че ви принадлежи. Отделно ако детето не започне да свиква от сега със семейната си среда, след тази възраст би станало по-трудно. Нищо не пречи да виждате детето и да прекарвате повече време с него (където идва компромиса от сестра ти),  но по принцип мястото му трябва да е при майката.
Трудно ми е да повярвам, че на 5 годишно дете някой би му станал антипатичен (както ти се изрази), освен ако не е чуло туй-онуй в някой разговор покрай него, или още по-зле - директно към него.
А това, че цялото семейство не харесва човека - не го разбирам - той в конкретната ситуация не виждам с какво е виновен, че приятелката му си има дете и че иска да живеят заедно. Даже е похвално, че приема така жена с дете.
Предишните неуспешни връзки на сестра ти не означават, че и тази ще е такава, жената има право на опит за щастие и й е тежко, че не среща подкрепа.
Ако моята сестра не ме подкрепя (защото и аз имам сестра), би ми било тежко.

Живеем вече около 2 месеца заедно, а се познаваме от 6, като ако трябва да съм честна нямам една забележка към него, като отношение към мен и Бети. Да прояви инат към майка ми, но и тя има вина за това, и сега всички страдат от нечий инат и никой от двамата не иска да отстъпи. Това което иска той, е да няма напрежение между нас, а не да бъде обичан, и Бети да не се чуди защо тя не го иска и да не е раздвоена и да я разкъсваме. Ако мислите че аз го правя с лека ръка, не е така, понякога имам чувството, че ще ми се пръсне главата. Бети е добре, стараем се да и даваме внимание и обич, и да не е лишена от нищо. За да се стигне дотук, значи има причина и нещата ескалират с всеки изминал ден. Според мен, майка ми ако наистина иска да съм добре и да вижда Бети нормално ще отстъпи. А с нея не може да се говори. И да, дано Бети един ден да не ме наказва, а както казах не искам да го разбират като наказание, а като една крайна мярка да се оправят нещата, но и аз ще се постарая да не се налага, да ме наказва.

аз нямаше да се включа, ако Иренка не го беше направила, и тъй като съм в много близки отношения със Иренка и цялото и семейство, а майка и дори е приютила в другата си къща собствения ми брат, ще взема отношение.
Първо......Дани не ми харесва че изтипоса всичко тук, знаеш, че Иренка пише тук.....и знам ли, тя не е просто ник в този форум а много уважавана и харесвана от всички потребителка, нещо, което си е заслужила
второ, знаеш, че нещата не са точно такива, каквито ти ги представяш, защото никъде в постингите си не каза, че майка ти няма нищо против ти да си със Жоро, просто иска Бети до себе си. И ТУК СА МИ ГЛАВНИТЕ БУКВИ - ДЕТЕТО ИСКА ДА Е ПРИ НЕЯ.
за 24 часа изнесе Бети от вас, не обясни също така, че контактите на Бети последните 5 години се ограничаваха в майка ти, баща ти, сестра ти и Алекс, чат пат приятелките на сестрати и нашите деца. Тоест, за Бети, живота и и корените и са там, при вашите. Ти ги откъсна за 24 часа, а Бети е голяма и всичко разбира и ако не бях видяла със собствените си очи как се държи Бети, когато искаш да я вземеш, нямаше да пиша тук и да се мешам
трето - казах ти като приятел, никога, никога недей да бъдеш 100% сигурна в един мъж и ти би трябвало да го знаеш в пъти по - добре от мен.
Колко много ти говорихме с Иренка ( която, повярвай ми само аз занм как бременна в 9 месеца преживя всички тези неща, и това поне аз не мога да преглътна, защото съм ревала заедно с нея), да ичакаш, да се виждаш със Жоро, но лека полека да се пренесеш, вашите да го опознаят, нещата да станат плавно......не ни послуша, а ти го говорехме много преди вашите да отрежат Жоро, нали?
четвърто - защо изкарваш майка ти и баща ти някакви.......не знам, все едно искат да им се кланяш до земята, при положение, че това не е така. Ти просто взе от ръцете им едничката им радост, а нямаш право. те носеха равна на твоята отговорност за това дете в продължение на 5 години, имат право на глас в нейния живот, повярвай ми имат.
и Пето наистина не ми е ясно защо всичко трябва да се излага тук, какво искаш да чуеш - да права си, заеби майка ти, баща ти и сестра ти ли. Ок, чу го, действай, о ако си толкова убедена в действията си, нямаше да разиграваш всичко живо около теб, за да ти е добре на теб.
Казах ти преди 1 седмица - когато жената роди и има дете, трябва да е първо майка, и след това жена, твоето щастие не може да води до нещастието на детето, а Бети не се чуства добре при Жоро, не и след такава бурна промяна, не и по начина, по който го направи.
За мен темата не трябва да съществува, за мен си скъп приятел толкова, колкото е и сестрати, и винаги бих ти била насреща и в помощ, но Диди помисли, никой не иска да си нещастна, напротив, но не и по този начин.
Вчера бях с майка ти.........срината е, за първи път я виждам толкова тиха....само плака, без да вика, без нищо, просто седна и плака.......кофти е, знаеш го.
Пожелах ти нещо, помниш ли, пожелах ти след време, ввсички да видят колко прекрасен мъж е Жоро и се моля, да не грешиш относно него, защото тогава не е проблем, че вратата на дома ти ще е затворена, проблем ще е отдалечаването на Бети от хората, които и бяха родители точно толкова, колкото и ти
и понеже ме познаваш добре, знаеш, че горното е написано с много обич и без да иска да те анатемоса

Ясно ни е, че детето не ни пренадлежи и трябва да е там при нея, никой не иска да й я вземе, просто може да я води от време на време. Тя и е майка и ще се грижи за нея така както може. Мястото й е там и тя всъщност е там.
Не си разбрала, не говорих, че на детето е антипатичен, говорех за майка ми.

Както и да е, аз подкрепа не търся от никой и за нищо. Писах каквото писах, при все, че мислех изобщо да не го правя.

И отговор към последния пост, да това е истината, те наистина ме подценяват, а първите 40 дни съм я гледала чисто сама, и мисля че се справях доста добре и незнам защо ми се причинява всичко това. Често се питам с какво го заслужих, и пак казвам, не съжалявам за избора си и смятам, че той наистина е прав за много неща, затова и съм зад него. Как според тях ще вирее ли едно съжителство на което му се пречи, и да усилията които той полага за мен и Бети са похвални, тъй като той самия е бил на нейно място, много добре съзнава отговорността за детето и наистина я обича, виждам дори погледа му и наистина ние с нея сме на първо място за него. Но никой не вярва, дори не се знае с какви хора живеем ние и как живеем. И че след всичко което изживях, срещнах човек който просто го е еня за мен, а никой не го оцени

може би, защото са чували това и друг път........
Дидка помисли, ясно е, че нещата са сложни и трудни и въобще не говоря за това, какви са отношениятат ти с майка ти, а за това, че според мен не трябва да откъсваш Бети от майка ти и от баща ти, нито от Алекс, нито от Иренка

Криси когато дойдеш да видиш, дали на Бети и е добре или зле тук, тогава ще говорим, когато ти си превъзпиташ мъжа, тогава и аз моя, а той няма нужда, нормално е Бети да иска да живее там, но и тук далеч не и зле, и нещата далеч не са такива каквито ги изкарваш, мисля че попрекали, и не съм изкарвала родителите ми еди какви си, как смееш въобще да го кажеш, и не мисля че трябва да се месиш,! А сестра ми не съм искала да я изтипосам в никъкъв случай! Не съм написала нищо лошо за нея и никога няма да го направя, защото не го заслужава. Аз решавам на кой ще имам 100% доверие, не ти. Ок, след като съм черната овца в семейството, и не се заинтересуваха как живеем тук, и аз съм изруд, който се бори за някакви си там права, добре нека се откажат от мен, да не им тровя повече живота, ( явно им го отрових, защото сега съм добре и някой гледа мен и детето като писани яйца ) Наистина не желая да причинявам болка повече, достатъчно винавна и лоша се чувствам. Не съм искала и не искам да я откъсвам от тях,( а това е горяма болка за мен)  всичко започна да ескалира и се стигна дотук. И дори незнам как ще се решат нещата, единствения изход е майка ми да отстъпи, а докато тя е с рогата напред към него без причина, така ще е и той към нея. Мисля че тя попрекали и е твърде непреклонна и като си навие нещо, това ще бъде.

    Голяма драма тук... 

Дам, явно не ме разбра, макар че когато ти казах всичко по - горе в очите, много преди тази тема, ти не реагира така, а беше съгласна с мен, това го помня, помниш го и ти
И не, не съм те изкарала изрод, нито ви се мешам, но в крайна сметка с мен споделят сестра ти и майка ти, явно има защо.
Аз бях тази, която ти пожела, съвсем скоро майка ти да приеме Жоро, аз бях тази, която ти пожела щастието и че ти го заслужаваш, и аз ти казвах мнението си само и относно Бети и то с най добри чуства.
Няма смисъл да пишеш за моя мъж и превъзпитаването му, става грозно и това да намешваш, не мислиш ли? Темата не е за моя мъж и ако някой с теб е споделил нещо е много умно да го пишеш/казваш на всеослушание.
Няма да пиша повече, щом не искаш и друга гледна точка, тук има много хора, дано от повечето чуеш че си права, за да си спокойна.
Аз продължавам и ще съм ти приятел, с една разлика - когато не споделям гледната точка на сестра ти и и го казвам, тя не ме напада, затова я уважавам безкрайно, не мога винаги да бъда на едно мнение с прятелите си, и ако те не приемат и моето, по - различното и не мога да им го кажа, то тогава не сме чак толкова добри приятели

Чета, чета и не ми е ясно, защо авторката е пуснала тази тема, след като не приема другата гледна точка!
Искаш всички да ти кажат, да точно така, майка ти е виновна, тя трябва да отстъпи и това е!
Защо не се опиташ да приемеш, че ти си попрекалила, и ти трябва да отстъпиш първа!
И според мен не си на ясно, че не става въпрос за твоята драма или тази на майка ти, а става въпрос
за това какво се причинява на детето!
Откъсваш го от любимите му хора, и сега се мъчиш да ги изманипулираш чрез него, да приемат това което
ти искаш и да стане така както ти го искаш!
Еми извинявай, ама това е много егоистично и не ти прави чест, да се отнасяш така с хората , които са го отглеждали!

Точно за детето говорим, да. Поне аз лично говоря за детето. Не виждам изобщо темата с какво ще помогне да си оправим отношенията, след като всеки гледа от неговата си камбанария, само ставаме за смях. С който и да живееш за мен е все тази и няма какво да отстъпвам. Както знаеш, си те обичам, както и Бети като мое дете. От тук нататък , решенията си взимаш ти, така или иначе.
Аз приключвам, защото ме е срам, хората да ни гледат сеира и да се разбираме чрез форума, пред погледа на сума народ.

До преди последните ти няколко поста бях почти съгласна, че основната вина е в неприемането на родителите ти. Но след като разбрах, че всъщност ти познаваш този мъж от 6 месеца и си склонна да измъчваш детето си защото майка ти не го харесва... Вече съм на друго мнение. И ти имаш право на щастие, съгласна съм, но никоя нормална майка няма да го търси това проклето щастие, за сметка на щастието на детето си. В случая, остави болката на майка си, но да причиняваш това на детето си и да не си склонна на компромиси със своето щастие заради него, не мога да го приема за нормално. Наистина ли за ден си се пренесла при него? Ей така, грабваш си детето и багажа и се изнасяш. Без да подготвиш дъщеря си, без да и дадеш време да го осъзнае, без да те интересува, как тя се чувства? Какво всъщност ще спечелиш, като не позволяваш на детето да ходи при родителите ти. Само предизвикваш още по голяма ненавист, а напълно възможно е и дъщеря ти да започне да те мрази. По детски разбира се, но в случая, за нея сега ти си тази, която я прави нещастна. Не намесвай детето си във твоите проблеми и не прави така, че то да е потърпевшо от вашите глупости. Казваш, че за теб е голяма болка, а за миг да си се замисляла не за себе си, а за дъщеря си?