За мен..............ДА!
Виж целия пост
Липсата на любов достатъчно основание ли
- Публикувана: 11 окт. 2008, 10:17 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2008, 15:35 ч.
# 46
14 окт. 2008, 15:15 ч.
Не знам,не мога да ти отговоря,защото и аз съм се питала същото.
Ами ако любовта си отиде,ако той спре да ме обича и да ми показва,че съм важна за него...
Не мисля,че ще мога да живея без любов.Едно е любовта да се трансформира в обич,а друго е в безразличие.
Такова безразличие би ме убило.Бих страдала,но не бих се примирила да живея без да усещам,че съм жизненоважна за някого.
Ще намеря новата любов и тогава бих се разделила с мъжа си.
Но това са само хипотези,дано никога не ми се налага,да търся нов пристан на любовта си.
Виж целия пост
Ами ако любовта си отиде,ако той спре да ме обича и да ми показва,че съм важна за него...
Не мисля,че ще мога да живея без любов.Едно е любовта да се трансформира в обич,а друго е в безразличие.
Такова безразличие би ме убило.Бих страдала,но не бих се примирила да живея без да усещам,че съм жизненоважна за някого.
Ще намеря новата любов и тогава бих се разделила с мъжа си.
Но това са само хипотези,дано никога не ми се налага,да търся нов пристан на любовта си.
# 47
14 окт. 2008, 19:13 ч.
Въпроса ти е наистина труден за отговаряне.И ме интересува за каква любов иде реч?
Защото любовта има няколко аспекта.
Тя може да е семейната, улегнала, успокоила се от първоначалните земетръсни чувства любов.Когато ти е добре, уютно, приятно с половинката.Но не те тресе хормона през 5 минути, както в началото.И то е нормално развитие на нещата, нищо лошо няма в това.Аз мисля, че за долу-горе такава любов ни питаш ти.Само че малко или много поохладняла откъм привличане.А според мен това е най- лекия симптом за развод.Защото на този етап нещата са поправими.Ако го има уважението е лесно. Ти все още можеш да споделиш с човека до себе си и той да те разбере, или обратното.Можете да си дадете усилие и да възродите любовта (т.е. страстта) помежду си.Но не можем да се надяваме, че тя ще живее вечно в сърце, което не я подхранва ,изгражда и пази.Това даже е в съгласие с физичния закон, че всяка система оставена сама на себе си се разпада
.А какво е любовта, ако не система от чувства, желания, очаквания, надежди ...много сложен механизъм, без който човека не е това, за което е бил създаден.
Но , виж, ако уважението липсва е страшно.По никакъв начин не можеш да пивлечеш вниманието на другия, колко си наранен, колко ти липсва ласка и съчувствие:разбиране и топлота.Той не се вълнува вече от теб, защото не те уважава.
Повече няма да разсъждавам, но на никого не пожелавам да изгуби уважението на съпруга/та си.Само ако хората осъзнаваха, колко голямо богатство е любовта и , че като всеки капитал, то се нуждае от съхранение , влагане, разработване, за да дава печалба и да расте- тогава и разводите нямаше да са толкова много.Нито пък да се взимат прибързани решения за раздяла
Виж целия пост
Защото любовта има няколко аспекта.
Тя може да е семейната, улегнала, успокоила се от първоначалните земетръсни чувства любов.Когато ти е добре, уютно, приятно с половинката.Но не те тресе хормона през 5 минути, както в началото.И то е нормално развитие на нещата, нищо лошо няма в това.Аз мисля, че за долу-горе такава любов ни питаш ти.Само че малко или много поохладняла откъм привличане.А според мен това е най- лекия симптом за развод.Защото на този етап нещата са поправими.Ако го има уважението е лесно. Ти все още можеш да споделиш с човека до себе си и той да те разбере, или обратното.Можете да си дадете усилие и да възродите любовта (т.е. страстта) помежду си.Но не можем да се надяваме, че тя ще живее вечно в сърце, което не я подхранва ,изгражда и пази.Това даже е в съгласие с физичния закон, че всяка система оставена сама на себе си се разпада
.А какво е любовта, ако не система от чувства, желания, очаквания, надежди ...много сложен механизъм, без който човека не е това, за което е бил създаден.Но , виж, ако уважението липсва е страшно.По никакъв начин не можеш да пивлечеш вниманието на другия, колко си наранен, колко ти липсва ласка и съчувствие:разбиране и топлота.Той не се вълнува вече от теб, защото не те уважава.
Повече няма да разсъждавам, но на никого не пожелавам да изгуби уважението на съпруга/та си.Само ако хората осъзнаваха, колко голямо богатство е любовта и , че като всеки капитал, то се нуждае от съхранение , влагане, разработване, за да дава печалба и да расте- тогава и разводите нямаше да са толкова много.Нито пък да се взимат прибързани решения за раздяла
# 48
14 окт. 2008, 19:23 ч.
не ,аз не бих!Боре,изброил си бая неща,но си пропуснал секса ако и той влиза в сметките на мирното съжителство е супер!А,ако не пак не бих се развела ,но е възможно да `кръшвам` от правия път,от време на време
Виж целия пост
# 49
14 окт. 2008, 21:51 ч.
Лелее, чак сега прочетох това. Наистина ли го мислиш? Сигурно има печатна грешка и си искала да напишеш друго...
Не, няма печатна грешка,не е задължително да изпитвам любов за да уважавам човек.
Виж целия пост
Не....,любовта не винаги е в тандем с уважението,а за мен второто ми е по ценно за семейството.
# 50
14 окт. 2008, 21:54 ч.
Лелее, чак сега прочетох това. Наистина ли го мислиш? Сигурно има печатна грешка и си искала да напишеш друго...
Не, няма печатна грешка,не е задължително да изпитвам любов за да уважавам даден човек.
Мисля, че тя не те е разбрала, по скоро е помислила, че можеш да обичаш без да уважаваш. Което е немислимо. Та за това така те пита, предполагам.
Виж целия пост
Не....,любовта не винаги е в тандем с уважението,а за мен второто ми е по ценно за семейството.
Мисля, че тя не те е разбрала, по скоро е помислила, че можеш да обичаш без да уважаваш. Което е немислимо. Та за това така те пита, предполагам.
# 51
14 окт. 2008, 22:10 ч.
Не знам как ме е разбрала,но хората по различен начин изразяват чувствата си .....няма точни параметри за да просъществува едно семейство.
Виж целия пост
# 52
14 окт. 2008, 22:42 ч.
В контекста на темата искам да попитам мислите ли, че едно семейство може да продължи, ако наистина няма някакви сериозни сътресения , дори се обичат съпрузите, но само като приятели. Уважават се , грижат се за децата, но ..... физически вече не се понасят ( или поне единия да речем ), което автоматично прави секса между тях, ако не немислим то поне незадоволителен, по задължение и с нежелание. Какво става в такъв случай, ако кажем, че решавайки, че уважаваме другия, не искаме да го нараняваме със странични връзки. Нямам приемлив отговор на този въпрос, някоя от вас да има? 
Виж целия пост
# 53
14 окт. 2008, 22:46 ч.
Е,това вече за физическата непоносимост е нещо много сериозно,за да се стигне до там е имало доста голямо сътресение във взаимоотношенията..... 
Виж целия пост
# 54
15 окт. 2008, 00:11 ч.
Достатъчно, но не и необходимо. Всеки мисли по различен начин в различен етап от живота си. Никой не мисли, че живее без любов, пък в много случаи именно така се оказва
понякога пък хората си мислят, че живеят без любов, а то се оказва обратното
по темата: не. не бих се развела. особено ако имам деца. всеки си има гледна точка, но според мен е престъпление да лиша детето си от нормален семеен живот само защото не изпитвам вече това гъделичкащо любовно чувство към половинката.
на 1ва страница краси.мира спомена за 20-годишният си щастлив брак.
ще е добре да сподели "тайните", но много психолози твърдят, че колкото повече критикуваш някой, толкова по-малко любов изпитваш към него, колкото повече кафета пиете заедно сутрин и колкото повече жестове на обич си показвате, толкова повече се харесвате. като (не "ако", защото се случва от време на време) в брака ми залипсва любов се старая да се грижа повече за милото, той откликва и тя се връща. ако ще инвестираш време, усилия, душа и спомени в една връзка, то май е по-добре да не я затриваш....
Виж целия пост
Липсата на любов в семейството достатъчно основание ли е според вас за развод и раздяла.
Достатъчно, но не и необходимо. Всеки мисли по различен начин в различен етап от живота си. Никой не мисли, че живее без любов, пък в много случаи именно така се оказва
понякога пък хората си мислят, че живеят без любов, а то се оказва обратното
по темата: не. не бих се развела. особено ако имам деца. всеки си има гледна точка, но според мен е престъпление да лиша детето си от нормален семеен живот само защото не изпитвам вече това гъделичкащо любовно чувство към половинката.
на 1ва страница краси.мира спомена за 20-годишният си щастлив брак.
ще е добре да сподели "тайните", но много психолози твърдят, че колкото повече критикуваш някой, толкова по-малко любов изпитваш към него, колкото повече кафета пиете заедно сутрин и колкото повече жестове на обич си показвате, толкова повече се харесвате. като (не "ако", защото се случва от време на време) в брака ми залипсва любов се старая да се грижа повече за милото, той откликва и тя се връща. ако ще инвестираш време, усилия, душа и спомени в една връзка, то май е по-добре да не я затриваш....
# 55
15 окт. 2008, 08:54 ч.
Да, за мен е достатъчно. И за мен любовта включва не само страстта, но и уважението, привързаността, отдадеността на даден човек. Но въпреки всичко не бих живяла с него, ако няма тръпка, влечение, а само заради съжителството- като съквартиранти.
Виж целия пост
# 56
15 окт. 2008, 10:24 ч.
Лично за мен, да. Писала съм из форума в доста такива теми и съм осъзнала че е неразбираемо и дори глупаво за повечето хора, но за мен липсата на любов прави двама души просто съквартиранти, но не и семейство.
Виж целия пост
Липсата на любов в семейството достатъчно основание ли е според вас за развод и раздяла.
# 57
15 окт. 2008, 15:19 ч.
Рени,това е нещото,което ме тормози отдавна,на моменти замира,после се обостря...на този етап смятам,че обичта е важна и от нея ще се родят все някакви общи пътеки,дано животът не ме опровергае 
Виж целия пост
Не.
Аз обаче се питам обратното- ако е останала само обичта (понеже за любов, всмисъл на влюбеност не може да се говори при продължителна връзка/брак) и нищо друго не свързва двамата (като общи цели и интереси, и съществува разминаване в очакванията на един към друг, фундаментални различия при възпитаването на децата, несходства в характерите и т. н.) заслужава ли си? Доста дълго време не мога да си отговоря
Аз обаче се питам обратното- ако е останала само обичта (понеже за любов, всмисъл на влюбеност не може да се говори при продължителна връзка/брак) и нищо друго не свързва двамата (като общи цели и интереси, и съществува разминаване в очакванията на един към друг, фундаментални различия при възпитаването на децата, несходства в характерите и т. н.) заслужава ли си? Доста дълго време не мога да си отговоря
# 58
15 окт. 2008, 15:45 ч.
Пасинет и аз нямам отговор на този въпрос.Но....ако стане така,по-скоро бих продължила да живея така,защото имам любов,разбирателство,уважение.
Рабира се,че те не заместват секса и физическото привличане,но и не са малко,нали?
Виж целия пост
В контекста на темата искам да попитам мислите ли, че едно семейство може да продължи, ако наистина няма някакви сериозни сътресения , дори се обичат съпрузите, но само като приятели. Уважават се , грижат се за децата, но ..... физически вече не се понасят ( или поне единия да речем ), което автоматично прави секса между тях, ако не немислим то поне незадоволителен, по задължение и с нежелание. Какво става в такъв случай, ако кажем, че решавайки, че уважаваме другия, не искаме да го нараняваме със странични връзки. Нямам приемлив отговор на този въпрос, някоя от вас да има?
Пасинет и аз нямам отговор на този въпрос.Но....ако стане така,по-скоро бих продължила да живея така,защото имам любов,разбирателство,уважение.
Рабира се,че те не заместват секса и физическото привличане,но и не са малко,нали?
# 59
16 окт. 2008, 10:34 ч.
chatpatka ,няма тайни...
В началото на брака ни имаше доста търкания,защото се познавахме само от 4 месеца,когато се оженихме.Но при добро желание и от двете страни и много компромиси нещата си дойдоха на място...
Тайни?
За мен най-важното беше да показвам любовта си,постоянно и винаги ,когато мога.Писала съм,че си носим кафето в леглото,събуждаме се с целувка,вечер,последното което правим ,е да се целунем за лека нощ...и др.такива дребни жестове,които на някой може да му изглеждат смешни,но те показват на другия,че той е в мислите ти и това го кара и той да мисли за теб.
Друго важно ,което разбрах пак от личен опит е,че не мога и няма смисъл да се опитвам да го променям.Запознала съм се с човек с определени навици,черти на характера и ако той няма желание за промяна,нищо и никой не е в състояние да го промени.Но ако човек обича,той сам се нагажда към промените.
Сега се сещам за нещо като виц...семейство решава ,че ще заздрави брака си.Жената казва:"За да потръгнат нещата,трябва и двамата да променим нещо-ти ще откажеш алкохола,аз ще те откажа от цигарите."Това по въпроса за критиката,така е.Когато постоянно критикуваш някого, и ти подсъзнателно се настройваш критично към него,а това не те кара да го обичаш повече.
Но може би най-важното е да имаш до себе си човек,който е готов на същото ,което и ти.Защото иначе всичко се обезсмисля.
Мога още да пиша,но много дълго стана,а и не беше целта ми за лекция...
pasinet , за мен сексът е като дишането,като гладът, т.е. без него не може.Доказано е ,че липсата на секс влияе на психологическото здраве.Та на въпроса ти:уважаваш един човек,не искаш да го нараняваш,но в еди момент усещаш,че нещо ти липсва и се появява друг,който да запълни тази липса.Така че,за мен такова съжителство е временно и предопределено .Ако, разбира се ,не става въпрос за 70-годишни хора...
Виж целия пост
В началото на брака ни имаше доста търкания,защото се познавахме само от 4 месеца,когато се оженихме.Но при добро желание и от двете страни и много компромиси нещата си дойдоха на място...
Тайни?
За мен най-важното беше да показвам любовта си,постоянно и винаги ,когато мога.Писала съм,че си носим кафето в леглото,събуждаме се с целувка,вечер,последното което правим ,е да се целунем за лека нощ...и др.такива дребни жестове,които на някой може да му изглеждат смешни,но те показват на другия,че той е в мислите ти и това го кара и той да мисли за теб.
Друго важно ,което разбрах пак от личен опит е,че не мога и няма смисъл да се опитвам да го променям.Запознала съм се с човек с определени навици,черти на характера и ако той няма желание за промяна,нищо и никой не е в състояние да го промени.Но ако човек обича,той сам се нагажда към промените.
Сега се сещам за нещо като виц...семейство решава ,че ще заздрави брака си.Жената казва:"За да потръгнат нещата,трябва и двамата да променим нещо-ти ще откажеш алкохола,аз ще те откажа от цигарите."Това по въпроса за критиката,така е.Когато постоянно критикуваш някого, и ти подсъзнателно се настройваш критично към него,а това не те кара да го обичаш повече.
Но може би най-важното е да имаш до себе си човек,който е готов на същото ,което и ти.Защото иначе всичко се обезсмисля.
Мога още да пиша,но много дълго стана,а и не беше целта ми за лекция...
pasinet , за мен сексът е като дишането,като гладът, т.е. без него не може.Доказано е ,че липсата на секс влияе на психологическото здраве.Та на въпроса ти:уважаваш един човек,не искаш да го нараняваш,но в еди момент усещаш,че нещо ти липсва и се появява друг,който да запълни тази липса.Така че,за мен такова съжителство е временно и предопределено .Ако, разбира се ,не става въпрос за 70-годишни хора...
Препоръчани теми