Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

да разбирам, че нямаш нищо против концлагерите
теб лично не са те вкарвали в газова камера и не са те варили на сапун, значи няма проблем, че на други им се е случило
а не, не си егоист
това е много мека дума

- аз мисля, че е добре да има право на избор и жената да може да поиска секцио след като се информира за рисковете. Това ще касае много малко жени и едва ли ще е в тежест на здравната каса.

- мене пък лекар за разкритие никога не ме е преглеждал. Мислех, че това е работата на акушерките. При второто ми раждане (нормално след едно секцио) ме прегледаха за разкритие и чуха тонове и контракции при приемането и след това чак като им казах, че имам напъни.

- "On the basis of the findings of this review, we cannot recommend that amniotomy should be introduced routinely as part of standard labour management and care. We do recommend that the evidence presented in this review should be made available to women offered an amniotomy and may be useful as a foundation for discussion and any resulting decisions made between women and their caregivers." На базата на това изследване не можем да препоръчаме пукане на мехура като част от стандартните процедури за раждане. Препоръчваме данните от това проучване да бъдат предложени на жените на които се предлага амниотомия ....." . На мене ми спукаха мехура пточно преди самото изгонване на плода, но ме питаха дали искам и имах право да откажа.

Тези жени не оспорват ползите и вредите от определени процедури а искат право на избор дали да им бъдат направени. Налагането на тези процедури въпреки тяхното несъгласие е насилие над тях и грубо нарушаване на човешките им и пациентски права.

 

и аз ви подкрепям

Доц. Сираков, аз май не бих раждала естествено, но интересното е, че тази тема отдавна вече не е за естественото раждане, а просто за "човешкото" раждане. Аз имам само един въпрос: Ще се направи ли нещо с цел промяна на отношението към родилките? Защото просто не може да отречете, че то е "нехуманно". И ако който и да е от нас се държи така с някой от клиентите си, ще бъде изхвърлен на улицата като мръсно коте.

Днес за втори път изневерявам на решението си да не влизам повече. Но, като никога, просто днес имам малко свободно време...

Yanast
Доктор Сираков,
Благодаря за последното включване, за мен става ясно сега че има смисъл от дискусията   За всички ни е ясно че процеса няма да е лесен и бърз, но е хубаво да започне някак.
Бихте ли коментирали предложението при определени условия (напр. напълно нормално протичаща втора или дори трета бременност, 1 или 2 леки вагинални раждания и т.н.) майката да се оставя да ражда напълно естествено, с по-малко прегледи, свободно да избира позата и т.н. Така студентите в МД все пак ще трупат опит с активно естествено раждане.
Няма проблем. Това в МД точно така се прави !

Относно АМ- проблема е че на много места се дава на бебетата без да е нужно. И създава често проблеми с кърменето. Напр. ако бебето е нахранено с АМ то не иска да засуче, гърдите на майката се препълват, или пък бебето засуква неправилно защото е сукало от биберон преди да се научи да суче на гърда и разранява гърдите на майката и т.н.
Разбира се, нямам поглед върху въпросните „много места”, където давали на бебето АМ без да е нужно, но по принцип то се дава ЗА ДОХРАНВАНЕ, а не преди кърмене. Няма начин детето да бъде дадено на майката ВЕЧЕ НАХРАНЕНО.
Тук проблемът е другаде. Не, че бебето се научава да суче неправилно и после разранява гърдата. То суче по един и същ начин и биберона и гърдата. Проблемът е в това, че ако се е наложило известно време то да суче само от биберон (ако майката няма кърма или получава антибиотик и не бива да кърми известно време) то, така да се каже, се разглезва. Защото сукането от биберон е много по-лесно отколкото от гърдата.  После, поставено на гърда, то се затруднява, изморява, не иска да суче, изплюва зърното. Иска си лесното сукане от биберон. Затова не е желателно да се свиква с биберон.

Millena
Като не спорите, че кърмата е за предпочитане защо няма средства и начини новородените да я получават, а се налага да им се дава АМ? Обяснете ми моля? Дори, когато майката (например аз) се е разписала, че НЕ ИСКА на бебето да му бъде давано АД. Нещо фатално ли ще се случи с 3 450 г бебе, ако не му се дава АМ 24-36 часа?
Един от големите проблеми на АМ е, че може да предизвика алергия, особено в предразположени към това новородени. Това за мен е неоправдан риск, особено, когато бебето е голямо и майката има достатъчно кърма, която излива в мивката...
Какво имате предвид – „...защо няма средства и начини новородените да я получават, а се налага да им се дава АМ?...”АМ се дава ЗА ДОХРАНВАНЕ, когато или майката няма кърма или по някаква причина не бива да кърми (ако получава антибиотици, например...). А такова нещо просто няма – на детето да се дава АМ, а майка му да си излива кърмата в мивката...
А да стои бебето 24 – 36 часа без да му се дава нищо – извинявайте, ама това дори не искам да го коментирам...

Ieppe
Доц. Сираков, благодаря Ви за умерения тон. Не мога да Ви опиша колко по-различно усещане остави този Ваш последен пост у мен в сравнение с някои от предишните Ви. Надявам се, че и останалите пишещите в темата ще го оценят и те сами ще се постараят да бъдат малко по-умерени.
Мисля обаче, че у Вас, както и при някои от неподкрепящите петцията, е останало погрешното убеждение, че естественото активно раждане трябва да се наложи на всички раждащи жени. Не мисля, че това е възможно и не е целта на "Естествено". Разбира се, че не можем да очакваме жена, която не е завършила училище, да се запише на училище за бременни - мисля, че никой не си прави подобни илюзии. Има и ще има, уви, жени, които не познават себе си, тялото си, процесите, които протичат в него - не можем да ги виним за това. Такива жени ще предпочетат да се оставят в ръцете на лекарите, които да водят родилния процес и да вземат решенията вместо тях. Това е тяхно право. Но ще има и жени, които ще са достатъчно адекватни и разумни, които ще предпочетат да вземат активна роля в този процес. Все си мисля, че за 9-те месеца на бременността, лекарят ще може да се убеди, че насреща си има смислен човек, съзнаващ важността на всяко свое решение, а не просто заблудена и чела-недочела хормонално обременена жена.
За съжаление не са малко тези жени, които попрочели нещо, решават, че вече ВСИЧКО знаят и разбират. С тях би било много трудно да се работи. Но такива жени също винаги е имало и вероятно - ще има...

Абсолютно съм сигурна, че приемайки раждащата жена за равностоен (ако не водещ  )участник в раждането, всички тези драми за това кой носи отговорност и кой кого ще съди, ще отпаднат от само себе си.
Не е точно така. За съжаление нерядко, след раждането, някой подучва току-що родилата жена (или нейните близки), че може да извлече някаква материална полза от това, което се е случило по време на раждането. И за да се избегнат тези „случки”, за да се застраховат лекари и акушерки от разни недоброжелателни постъпки спрямо тях, са измислени и тези информирани съгласия подписи и т.н.

Никоя жена, ако й се покаже, че чувствата, емоциите й и знанието й за раждането, са ценени и имат значение, няма да се втурне да се конфронтира с персонала на болницата. Ако бъде подкрепена, ако й се вдъхва увереност и се направи всичко, че да се чувства сигурна, дори в крайна сметка да се наложи лекарска намеса, епизиотомия или секцио, поне няма в нея да остане чувството за тотална липса на контрол, че нещо й е отнето и че в крайна сметка е била измамена. В крайна сметка, не може да се откажем от активното естествено раждане без дори да сме опитали!:)
Аз наистина си мисля, че идеята за раждащи 2-ро и следващо дете по нормален път, би била едно много добро начало. Аз лично се наемам, ако Господ е решил да имам 3-то дете, да опитаме заедно.  Уверена съм, че както има жени, които така си представят раждането, ще има и такива акушерки, и такива лекари. Може би просто не знаем едни за други.
С целия този абзац съм напълно съгласен.


Emily_r
Докторе, само защото опонирате на мен конкретно.
И аз ще Ви отговоря на Вас конкретно.

За прегледите за разкритие - ами не знам дали лекарите ми са били ясновидци, но и в двата случая, когато ме прегледаха повторно, вече бях с пълно разкритие. И със сигурност бяха минали доста повече от два часа. И просто не виждам смисъла на тези чести прегледи, при положение, че тоновете на плода са добри и всичко си върви нормално.Нали не бива да си мисля, че се прави, за да се приложи и малко мануално разширяване на шийката и по този начин да се спести още малко време?
Когато раждането върви видимо нормално ние преглеждаме много рядко. Особено – когато раждането е второ, трето и т.н. И действително може да се случи така – преглед в началото и чак когато жената каже че има напъни.
Прегледите стават по-чести ако има някакви признаци за отклонение в нормалния ход на раждането, забавяне, ако тоновете започнат да се влошават. Само че – оценени не по някое единично прослушване, а на запис. Единичното слушане може да не улучи момента на влошаване (т.н – „късни децелерации, например”...).
Мануално разширяване на шийката се прави много рядко. Най-вече – защото е неприятно за раждащата. Когато след няколко прегледа през 2 часа не се установи напредване на разкритието, контракциите са силни и болезнени, а напредване няма – може да се опита. Правим го най-вече по-свободно когато жената е с епидурална анестезия.
Към „спестяването на време” се стремим изключително в интереса на бебето, а не за да отидем по-рано да си пием кафето (каквито намеци постоянно се прокрадват). Раждането е един труден за бебето момент и колкото по-дълго продължи – толкова по-неблагоприятно е това за него.

За пукането на мехура. Не съм твърдяла, че би се получило сухо раждане. Но нали точно за това говорим - че естественото раждане /ЗА ТЕЗИ, КОИТО ГО ИСКАТ/ би трябвало да изключва неговото форсиране. А сам сте съгласен, че пукането форсира раждането.Ще отречете ли, че колкото по-бързо върви родовата дейност, толкова по-често се получават разкъсвания?
Ще отрека. Не е така. Моята собствена жена, на която второто раждане водих аз (при първото раждане бях в провинцията, по разпределение, раждането е протекло с вакуум и епизиотомия), беше с разкритие от 4 см. от около една седмица, получи контракции, прегледах я, пукнах мехура на около 5 см. и след един час тя роди. Нормално, без каквито и да било разкъсвания.
Не твърдя, че при първото е направена някаква грешка във воденето. Все пак първото раждане по принцип протича по-затегнато от всяко следващо. При второто, действително пукането на мехура засили контракциите и ускори раждането. И това не доведе до никакви разкъсвания...

Казвате, че позата на магарето не е задължителна? Интересно. Не съм чувала за случай, в който на родилка е предложена друга опция. Ще се радвам, ако това, което твърдите, е истина. В предния си пост твърдяхте "Това е позата за тази манипулация", което ме наведе на мисълта, че и Вие не предлагате на пациентките си други възможности. Кое от двете Ви твърдения е истина? Пък и претенциите на момичетата са не толкова за самото израждане, а за това, че родилките са принуждавани да лежат през цялото време.
Не знам къде съм казал, че „това е позата”... Не ми се търси... Но това действително е позата, която преобладаващата част от жените знаят като поза за раждане. И, може би, спонтанно никаква друга поза не би им хрумнала, ако някой не им го каже...
А относно „принуждаването да лежат” – няколко пъти писах вече, че това се прави само в редки случаи, да „заковем” жената на легло. Например – при пукнат мехур, с подвижна над входа на малкия таз глава, (а това може да стане при плосък таз, крив таз, едър плод, високо право предлежание на главата - когато главата не „затапва” входа на малкия таз), тогава при движения има риск с изтичащите води да изпадне и пъпна връв, и бебето да се задуши. Иначе – раждащите се разхождат, лягат, стават, отиват до тоалетната... Поне в МД е така...

Радва ме и че в МД има такъв малък процент епизиотомии. Наистина случаите, които визирах, не са от вашата болница, но и при четирите раждания на жените не е даден избор дали да бъде правена епизиотомия или не. Просто е направена, в три от случаите без предупреждение.
Най-често епизиотомията се прави при бързо настъпила нужда от това. И обикновено няма много време да се обяснява на жената какво трябва да й се направи и да се пита за нейното съгласие. Нито пък има време да й се дава да подписва такова съгласие. Ами ако тя, надъхана и уплашена от информацията получена от някои „компетентни” писания каже „НЕ” ? Да оставим бебето да умре ли ? Или да се  роди полу- или съвсем задушено и после да развие ДЦП ?

За окситоцина се отнася същото - никой не е предупредил момичетата какво точно им се слага и системите са сложени още при постъпването.
За предупреждаването – трябва да се предупреждава. Но за конкретните случаи не мога да коментирам, не знам каква е била ситуацията.

Срещу АМ аз лично нямам нищо против. Но ако една жена има против и не желае на детето и да бъде давано АМ, толкова ли е трудно да бъде изпълнено желанието и? Това поне не изисква нито капиталовложения, нито обучение.
Мисля, че ако жената изрично каже, че не иска – никой няма насила да даде на детето й АМ.

Що се отнася до прословутата клизма, разбира се, не говорим за глупости от рода на перфорации. Доколкото видях обаче, момичетата се оплакват точно от унизителната публичност на процедурата и бързането. А ако се прави просто за да се отметне, без да се даде необходимото индивидуално време на пациента, съгласете се, че в доста случаи няма особена полза от нея...Толкова ли е трудно да се осигурят два паравана и топла вода и да се оставят жените да си напрвят нормален тоалет? За това поне пари не трябват, само отношение.
Тук сте права. Но все пак опира и до битовите възможностите на съответното заведение...

Докторе, аз не съм от "активистите". Най малкото, защото няма да раждам в БГ. Но ми е болно, че за мен ражданията ми са най-красивите моменти в живота ми и имам само положителни спомени, а за приятелките ми този прекрасен момент е спомен за болка и страх и за него се казва "Като свърши добре, се забравя". Защо трябва една майка да ЗАБРАВЯ как е дала живот?
Не мисля, че е нужно много - просто малка промяна в отношението към раждането от страна на системата. Което включва и исканото от Вас ограмотяване на бъдещите родилки, така че те да бъдат истински информирани /не с подписване на информирано съгласие на коляно в последния момент/, това включва и да не си мислят, че разбират повече от лекарите. Ама някой трябва да си даде труда да им го обясни, и то не с крясъци, докато вече раждат, а предварително. Някога това е било задължение на ЖК...а сега?
Иначе сте прав, че има много работа - и икономическа по преоборудване на мед.заведения, и юридическа. Но има и много неща, които могат да бъдат направени веднага и не изискват нищо, освен добра воля. И това вече трябва да бъде ваша работа - на БГ лекарите, защото няма кой друг да го направи.

В болниците в чужбина далеч не всичко е прекрасно,напротив. Както и в БГ болниците далеч не всичко е лошо. Но не бива от криворазбран патриотизъм да си затваряме очите нито за хубавото "там", нито за лошото у нас.
И тук сте абсолютно права. Съгласен съм с всяка дума.

И главно - говорим само и единствено да не бъде отнемано на раждащите жени ПРАВОТО НА ИЗБОР.
Бих казал –Правото на КОМПЕТЕНТЕН ИНФОРМИРАН ИЗБОР. Иначе няма смисъл...

Nevena Virolan
"On the basis of the findings of this review, we cannot recommend that amniotomy should be introduced routinely as part of standard labour management and care. We do recommend that the evidence presented in this review should be made available to women offered an amniotomy and may be useful as a foundation for discussion and any resulting decisions made between women and their caregivers." На базата на това изследване не можем да препоръчаме пукане на мехура като част от стандартните процедури за раждане. Препоръчваме данните от това проучване да бъдат предложени на жените на които се предлага амниотомия ....." . На мене ми спукаха мехура пточно преди самото изгонване на плода, но ме питаха дали искам и имах право да откажа.
А какви биха били доводите Ви да откажете ?
То, впрочем, при изгонването на плода вече е все едно – дали да се пука или не...
А за цитата – извинявайте ама ако се поровя, сигурен съм, че ще намеря поне пет съвсем пресни публикации, в които се говори точно обратното. Не говоря само за тези публикации, на които се базира приетото у нас пукане на мехура при 4 см... В научната литература е така – при добро желание (и наличие на свободно време) можеш да намериш каквото си искаш...

Тези жени не оспорват ползите и вредите от определени процедури а искат право на избор дали да им бъдат направени. Налагането на тези процедури въпреки тяхното несъгласие е насилие над тях и грубо нарушаване на човешките им и пациентски права.
Много често, когато се наложи да се направи някаква, така да се каже – „непопулярна процедура”, изборът е – или да се направи процедурата и бебето да е живо и здраво или да не се направи и то да умре или да бъде увредено. Жената няма знанията необходими за да може да оцени това. Още повече пък - в този стресов момент. И може, просто понеже е чела в „БГ-Мама”, че това или онова не бива да се прави, или че лекарите го правят „рутинно” и без да има нужда, за да ускорят раждането и да отидат да си пият кафето – да каже „НЕ”. Как предлагате в такъв случай да постъпи лекаря ?

autumnsphere
Доц. Сираков, аз май не бих раждала естествено, но интересното е, че тази тема отдавна вече не е за естественото раждане, а просто за "човешкото" раждане. Аз имам само един въпрос: Ще се направи ли нещо с цел промяна на отношението към родилките?
Вече се прави. И ще се направи. Само че, както вече неведнаж писах, това ще е бавен процес. Защото включва освен материални, икономически и юридически проблеми също и проблеми свързани с първите седем години на всички участници в процеса...

Доц. Сираков, благодаря че сте намерили време да пишете. Мисля че дискусията ще бъде полезна и за вас и за нас (майките).
Много се надявам това, което сте писали да е така. Ако (дай боже) забременея с трето дете специално ще ви потърся за да поговорим- надявам се да се съгласита (ако раждането върви нормално, разбира се) да не ми пукате мехура, да се разхождам по време на разкритието и изгонването (нямам против при самото поемане на бебето да легна, но ако може в последните минути да бъде), да не ми се прилагат никакви медикаменти. Дали е възможно ако се ражда във ВИП зала бебето да ми бъде дадено след прегледа, мерене и теглене? И да си е в ръцете ми, сучейки докато минат 2-та часа наблюдение?

Относно даването на АМ- аз нямам наблюдения над друга болница, но в болницата в Разлог на всички бебета (освен на моето, т.к. си беше при мен през цялото време) се даваше АМ. При това акушерката хранеше бебетата когато и е удобно, веднъж се случи точно преди да ги занесат на майките. Имам преки наблюдения т.к. акушерките бяха гостоприемни и разговорливи а аз и бебето често ходехме в стаята където се грижеха за бебетата, аз там си къпех бебето, сменях му дрехите и т.н.
Бебетата кърмени на поискване веднага след раждането много рядко имат нужда от дохранване- не бих си позволила да го напиша ако не съм чела доста по въпроса, обучавам се в момента за консултант по кърмене. И тъй като вие няма как да ми вярвате отново ви посочвам като референция Др. Попиванова от МД (национален консултант по кърмене), жалко че кабинета и е в болницата, но препоръките и все още не се спазват в самата болница...
И като личен пример мога да дам двете си деца, които са кърмени на поискване, закърмени още 30-тина минути след раждането, никога не са пили нищо от биберон- възстановиха си рожденото тегло на 4-тия и на 2-рия ден
Разбира се, ако майката по някаква причина не може да кърми е редно бебето да се храни с АМ, но към дохранването следва да се пристъпва само при определени индикации- например ако бебето свали 10% от теглото си или повече (става дума за здраво, доносено бебе), а не да се дохранва рутинно. Ако бебето се дохрани след кърмене то ще се събуди по-късно (напр. вместо да се събуди след 1-2 часа и да суче пак ще спи 3-4 часа) и така кърменията ще се разредят и ще получи по-малко кърма. Вярно е също това, което написахте, че бебетата понякога отказват да сучат и чакат "лесното"- биберона, но също така съществува и проблема с неправилното сукане на бебето- понякога заради това, че няма кой да помогне на родилката и да я научи да поставя бебето правилно и отчасти заради това, че бебе, хранено от биберон понякога засуква неправилно (това зависи и то формата на биберона, ако биберона е с широка основа, така че бебето да трябва да отвори широко уста може да се избегне този проблем).

Но остава другото, което писах и преди- че би било добре по време на болничния престой майката да се грижи сама за бебето си, като акушерки и педиатри я наблюдават и коригират, за да може преди изписването да се забележат евентуални проблеми. Сега често проблемите с кърменето се забелязват късно- понякога чак на консултацията на 1 м., което не е никак добре...

Моля да ме извините за отклонението от темата, но за мен и при двете ми раждания водещия мотив при избора на място за раждане беше този- да са си децата при мен непрекъснато и да бъда ПРЕДВАРИТЕЛНО информирана за всяко нещо, което им се дава (храна или лекарство), разбира се, освен ако не е нещо, което изисква спешна, животоспасяваща намеса.

Накрая все пак да споделя, че второто ми раждане беше в болницата в Разлог. Подписах информираното съгласие, като при самото подписване помолих да ме предупреждават и осведомяват за всичко, което се дава на мен и на бебето, когато е възможно. Помолих лекаря да не ми се дават медикаменти, да не ми пука мехура и да ме остави да си избирам позата. Доктора беше леко учуден, но при положение че раждането вървеше добре се съгласи. След раждането родилките остават във същата зала (родилна) а бебетата се преглеждат в единия край. Помолих като прегледат бебето да ми го дадат- дадоха ми го, учудиха се че засука. Единствения ми спор с персонала беше за това да ме настанят в една стая с бебето (в болницата бебетата се настаняват отделно от родилките). Спорихме, но запазихме добър тон, накрая ми угодиха, настаниха ме заедно с бебето. С 2 думи- имах прекрасно раждане, получих всичко, което исках! Е, имаше дреболии, които бих променила (напр. ако може да не къпят бебето веднага след раждането), но това са неща на които не държа особено. Много бих се радвала ако споделите че това би могло да ми се случи и в МД
А, да, и след това наистина ме питаха за всяко нещо- напр. "искам да ви взема кръв от приста за кръвни изследвания" или "След сутрешната визитация може ли да не ви върнем бебето веднага, искаме да му сложим ваксина и да му вземем кръв за изследване за генетични болести".

Аз съм добър кандидат за обучение на студенти Честно казано, ако лекарите се държат с мен като с равностоен човек ми е все едно дали ще ме гледа 1 лекар или 20 стажанта, явно не съм срамежлива

Да, съгласна съм. А не като идеш да раждаш при посрещането едната акушерка да те пита "Много ли те боли?",и вместо мене другата да отговаря "Айде, айде,ние като сме раждали да не би да ни е било хубаво" . Или пък лекарката която те преглежда при постъпването да ти каже, че имаш 1см разкритие при контракции през 4-5 минути, бебето е спокойно по тоновете, да ти каже, че скоро няма да родиш, да те пита няколко пъти троснато защо толкова рано си отишла. Е не си тръгнах, колкото и неудобно да се чувствах и то не за друго ами, защото беше през нощта и градски транспорт няма  . А и родих след 4 часа, нямаше да имам време да се прибера, да сготвя, изчистя, да си изгледам повторението на сериала и да се върна. Но ако има следващ път ще гледам така да си изчисля раждането, че да родя на път за болницата, че да не притеснявам персонала .

Трудно е да се води диалог, когато така извъртате коментарите и въпросите  
1. Не съм казала да не се дава НИЩО 24-36 часа, казах да не се дава АМ 24-36 часа.

2. Ако наистина следите темата може би помните, че не само аз, но и други споделиха, че да, изливах кърмата си в мивката, а бебето ми го носеха с бяла уста миришещо на АМ при положение, че бях подписала декларация, че не бива да се дохранва, носех бележка от алерголог, носех си и хидролизат, АКО се наложи дохранване. С това "такова нещо просто няма" искате да ми кажете, че лъжа или?

Аз вероятно наистина няма да пиша повече в темата, абсолютно безпредметно е няколко пъти да споделям едно и също, а да не получавам отговор на въпросите си  

Уважаеми доцент Сираков,

Първо искам да Ви бладгодаря за отговорите. Доколкото следя диалозите, монолозите и тона на темата ми става ясно, че повечето жени са уплашени, изнервени и се чувствуват объркани от липсата на обяснения, липсата на избор и изпитват гняв от незачитането на правата им като хора и пациенти. Личните ми наблюдения показват, че при добри и спокойни обяснения от страна на персонала повечето от нас се съгласяват с предложените процедури. Естествено е да нямаме вашите знания, умения и най-вече опит в такава ситуация и да се основаваме на чуто и преживяно, прочетено и видяно от близки, познати и непознати. Хубаво е, че учавствувате в диалога и че, макар и да не се постига 100 процента съгласие (не, че е възможно), поне се вслушвате в това, което ние, като пациентки изпитваме.

Навсякъде по света практиките са различни и новостите, който водят до подобрения бавно или бързо се въвеждат навсякъде. Аз самата, като пациент, неколкократно съм се сблъсквала с различни, често противоречащи мнения. Като раждала в 2 различни държави, и двете с развита медицина и в Европа съм наясно, че разлики има, огромни, дори в методите във Франция и Великобритания, например и е едно да се прочете теория в нета, друго да се намери лекар или акушерка, която да я практикува. Самият медицински персонал признава, че някои процедури са безсмислени и даже вредни, но по закон са длъжни да ги извършат, ако и да не са съгласни. Давам пример със себе си: Първото ми раждане е чрез секцио поради спукани води в 28ма седмица и сепсис седмица по-късно. Не можаха да установят причината и съответно по време на втората бременност не бяха желателни вагинални прегледи. По закон, обаче, следящите гинеколози са длъжни да ги извършат- ПАП веднъж, микробиология итн, въпреки, че те самите признаваха, че са излишни, чели са проучванията по въпроса и не ги намират за нужни. За да раждам нормално след секцио изискаха рентгенова снимка, която е вредна за фетуса и абсолютно излишна. А как се намира лекар желаещ да изроди нормално във Франция е друга тема. Такива почти нямаше, нищо че в нета пише, че се практикува. Но! Такъв е закона, така че трябва да се работи и в тази посока.

Когато трябваше да родя за пръв път, аз се уплаших от секциото и започнах да се колебая. Даже в един момент го отказах. Обясниха ми, че толкова малко бебе с мека главичка с размер на портокал без околоплодни води трудно ще издържи силните контракции на предизвикано раждане, оставиха ме да говоря с майка си, обясниха ми, че по закон мъжът ми няма право да влезе в операционната, защото няма да съм в съзнание, обясниха ми, че поради инфекцията не може да съм със спинална и аз се съгласих. Ако не бях се съгласила, консултантката, която беше дошла от къщи щеше да седи цяла нощ докато родя нормално. Правата ми бяха зачетени. Аз нямам лош спомен от секциото, бръсненето, катетера и дренажите точно защото всичко ми беше обяснено и ми е дадено право на избор.

Веднъж се ядосах и разплаках, че са сменили абоката на бебето ми без упойка, а съм чела, че слагат. Обясниха ми, че от спирането на кафеина и прилагането на морфин се подтиска дихателния център и се налага интубация, която го връща назад и че след това има брадикардия (не ми се обяснява подробно, ако някой се интересува ще го направя). Казаха ми, че по време на рутинната интубация първите дни използуват упойка. Дотам, това ме успокои и не останах разочарована.

- Нямах доводи и точно затова не отказах. Обясниха ми, че сам ще се спука ако походя малко, но бях прекарала доста време на крак поради липса на легла и исках да си полегна, по гръб Акушерката ми обясни, че околоплодните води действат като естествен лубрикант. Обясниха ми, че причината да не се пука изкуствено е, че той предпазва главата на фетуса от силните контракции. Сам писахте, че се засилват като го спукат. Бихте ли ни дали линкове към научни публикации с данни, подкрепящи пукането на мехура? Това би успокоило повечето жени тук и дори би променило вижданията им.

- абсолютно съм съгласна с вас, но това, че фетусът или раждащата умират не е причина да се потъпче правото им на избор. Аз не мога да ви уча какво да правите, както народът е казал, на чужд г*з и 100 тояги са малко. Разбирам стресът на който сте подложени, риска от литигация в случай на усложнение, но не разбирам защо това не може да бъде избегнато с подписано информирано съгласие или несъгласие, както е в други държави?

Статистиката - медицинската статистика е пословично трудна за интерпретации. Като уравнение с 5678 неизвестни. Броя на малкото епизиотомии може да се дължи на естествени раждания, а може да се дължи и на голям процент цезарови сечения. 27 процента е с 30 процента повече от ФР и Англия в момента, но да не забравяма, че във ФР епизиотомии са се практикували на около 80 процента от раждащите в края на 80те. Рискът от секцио се увеличава с увеличаване на възрастта на майката, каквато е тенденцията в България и Европа, ендемии и епидемии на венерически заболявания, по които България държи едно от първите места в Европа, ако не и света, така че има какво да се направи по въпроса и медицираните раждания не са само по "вина" на персонала.

Ох, отивам да правя палачинки

Лек ден




 

Във вестник "Гласове" има статия за насилието в родилните домове. И понеже доц. Сираков твърди, че ние сме "екстремистки" и "сектантки", искам да цитирам няколко от коментарите под статията. Това са хора, които НЕ ПИШАТ в БГ-Мамма и се вълнуват по-скоро от политика (след като четат "Гласове"). И те ли са сектанти и АМОРАЛНИ ПОДСТРЕКАТОРИ?

Едностранчивото тълкуване не е полза нито за едната, нито за другата страна.Българина е роден сърдит и недоволен от живота.Психологията ни е такава.Все говорим за другите държави, но там аз срещам усмихнати, спокойни е позитивно настроени хора, доверчиви до наивност, докато тук сме намръщени, нервни, винаги подозрителни, че искат да ни измамят и няма как това да не даде отражение и в други сфери на живота.Много, много дълъг и труден път ни чака.Да не говорим, колко много хора ползват форумите за разтоварване и изливане на негативна енергия.Услугите на психотерапевти у нас все още са слабо популярни.Първият коментар направо си плаче за специализирана помощ.Всичко това можеше да се разкаже доста по-сбито и разбира се по-цивилизовано, но кой ти мисли за формата на изказа.Важно е да недоволстваш и да имаш претенции.

http://www.youtube.com/watch?v=37xAc1yicgw&feature=PlayList& … BFB20&index=0 Интересен филм, приятно гледане.

Седя и мисля... Абе, не е заради "7-те години". Не е, защото акушерките и лекарите са добре възпитани в нормална обстановка, но в родилното излизат напълно извън контрол. Забравят всякакви човешки и заучени модели на поведение. Все едно са във зверилник... Трябва наистина да се помисли защо е така и проблемът да се изкорени.

Повтаряш ми мислите от другата тема.Именно това е въпроса, кое ги провокира да се държат така.Не съм психолог, но докато не се стигне до същността на проблема, няма как да бъде решен.Все пак става въпрос за жени и майки.

Път който няма да изварвим.Ние просто сме такива!!И това няма как да се промени,дали имаме више или основно образование няма никакво значение,манталитета ни е такъв.
Провокация да сме такива идва от медиите,в обкръжението ни и начина по който сме възпитавани.Ние просто сме една комплексирана нация и винаги на този който е едно стъпало под нас трябва да му  покажем това.
Докато се опитваме да подтискаме другите ще се въртим в омагьосан кръг.....