Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

офф, цялата настръхнах, спомняйки си и моето раждане, което беше почти същото, с изключение че беше само една акушерка тозрмозеща ме.

Има, не сме много, но тази година примерно досега са 8 жени в БГ и още не знам колко българки в чужбина. Нито едно усложнение, нито за бебе, нито за майка, нищо, че имаше ВБАК и седалищно бебе. Кагото познаваш процеса и тялото ти, няма нищо плашещо, честно

Момичета, а не ви ли е било страх от усложнения, които вкъщи няма как да се отреагират например? Доста голяма смелост май се изисква...

Не, не се изскива смелост, а знания за себе си и процеса... Усложненията не се появяват ей така хоп, имат си причина и тя е видна преди раждането. Въпрос на познание за себе си основно е да премахнеш всъчки такива причини. Има си доста работа, както на физическо ниво, така и (най-вече) на психо-емоционлано. Има си и съответните техники и методи. Има и спешни средства, ако въпреки всичко се наложи да се действа спешно.

Отговарям на въпрос; не агитирам никого!! И се извинявам за ОФФ-а. Който се интересува от домашното раждане е добре дошъл дапосети темата "Раждане вкъщи" в "Родители в чужбина". Аз спирам дотук по тази тема...

Чета по темата от доста време, но все се въздържам да взема отношение, защото се притеснявам че ако го направя ще ме баннат за лош език. Имам професионални взаимоотношения с лекари от 10 години и знам как разсъждават, колко могат и какво се случва в болниците.
Viliko, няма усложнение при раждане, което да е толкова спешно, че да ти трябва лекар и апаратура, освен прееклампсията, но тя може да се предскаже в 100%, това вече е в компетенцията на ЖК. Оплитането на пъпната връв също може да се предскаже, ако е много дълга, а ако не е се случва най-вече заради масовото ползване на окситоцин=>дихателен стрес за бебето, то започва да се движи по-интензивно и често се усуква, това обаче рядко е фатално, защото забравяме че детето не диша през устата, а през пъпната връв, която трудно може да се опъне така че да спре кръвообръщението през нея. Когато все пак това се случи при раждане, причината е винаги във форсираното раждане, което при раждане вкъщи няма как да стане.  Други усложнения са, за щастие изключително редки, които също могат да се предскажат са разни белодробни емболии и мезентериални тромбози, но за тях трябва да има предразположение, което се установява. Кървенето след раждане обикновено е вследствие на голяма доза окситоцин, който може да причини атония на матката, но при домашното го няма, или от аномалии на плацентата или матката, които пак са работа на ЖК. Диспропорция между костен канал и глава на бебето също може да се предскаже от ЖК, същото се отнася за предлежанието. Отслабване на тоновете на бебето няма как да се случи, ако бебето не е в дистрес, който пак е резултат от форсирането на раждането с окситоцин, който причинява контрахиране на матката и кръвоносните и съдове за по дълго и в по-голяма степен и на позата по гръб, поради притискането на долната куха вена, от което страдат голяма част от бременните, аз също, което нарушава кръвообръщението на матката, плацентата и пъпната връв и в случите на остаряла плацента - пак се обръщаме към ЖК. Така че колкото и да мисля не се сещам какво може да се случи при едно домашно раждане, което да изисква свръх спешност и болница, ако ЖК си е свършила работата качествено. Естествено, ако имаш диабет, високо кръвно, албумин в урината, тромбофилия (като мен), предлежаща плацента, аномалии на матката, гръбначно изкривяване, рахитичен таз и лабилна ВНС по-добре да раждаш в болница, но за една здрава жена е безсмислено да се подлага на стресиращата обстановка в болниците, вътреболничните инфекции и така нататък ятрогенни (вследвие лечението) фактори. Естествено обаче всяка жена, която е неуверена в себе трябва да отиде в болница. Аз самата бих раждала вкъщи, ако всичко ми беше наред здравословно, просто ужасно мразя да съм пациент в болница, независимо че работя в такава, а може би и точно затова.
Аз обаче съм песимист за това дали нещо скоро ще се промени в България, познавам прекалено добре лекарското съсловие. Но все пак подписах петицията.
Всъщност цялата патърдия е просто за това да не се подлагат родилките на допълнителен риск с безсмислени и рисковани процедури, защото немалка част от тях съвсем не са безопасни и повечето усложнения идват след използването им, но това вече става банално, толкова пъти вече е повторено в тази тема.
Близко до ума е, че при домашното раждане тези процедури не се прилагат, затова риска е с пъти по-малък. Все пак нали присъства акушерка, която може да прецени дали ще има нужда от болница. И нещо любопитно: Попитах майка ми, кято е завършила за акушерка преди почти 50 години и в продължение на 8 години е работила съвсем самостоятелно в някакво турско село в Странджа между 1960та и 1968 г., колко случая на епизиорафия е имала тогава и тя отговори "малко", ама видите ли "те раждали млади и били туркини", но е извинително, все пак това е учила. А на въпроса някога губила ли е родилка или бебе, отговора беше "веднъж", "ама тя беше с отлепване на плацентата, ама тя си имаше високо кръвно, а не искаше да ражда в болница", това е всичко за 8 години практика.

araxna   
Мнените и подкрепата ти като лекар са още по-ценни   

Viliko, няма усложнение при раждане, което да е толкова спешно, че да ти трябва лекар и апаратура, освен прееклампсията, но тя може да се предскаже в 100%

Ето, това е едно от нещата, с които никога няма да се съглася 

araxna, много ми хареса как си изложила нещата, дори си го копирам, ако някои се интересува за рисковете, които носи раждането по начина по който масово се практикува у нас, да може да го прочете, кратко и ясно написано! 

Viliko, с кое не можеш да се съгласиш, че прееклампсията не може да се предскаже или че не може да се случи нищо по време на домашно раждане, което да е животозастрашаващо и да изисква спешно влизане в болница? Аз съм съгласна че доболничната помощ си куца като качество и може да изпусне доста признаци за потенциални проблеми по време на раждане, но не всички имат някакви такива.

А защо ти не дадеш някой пример за това какво може да се случи по време на домашно раждане на една съвсем здрава жена, без затлъстяване, с нормална кръвна картина за бременна, хранила се рационално по време на бременността, в добро настроение, без генетични аномалии в кръвосъсирването и обмяната, без гръбначно изкривяване, с правилно устройство на таза, без аномалии на матка, плацента, шийка и пъпна връв, ендокринологични проблеми, неврологични проблеми и още много други, за които в момента не се сещам за да ги изброя и това са само потенциални проблеми, които може да не направят никакво усложнение, но нали трябва да си вържем гащите?

И не мога да разбера защо толкова се подценява квалификацията на акушерка, особено ако е опитна, и тя може да води раждане, да шие, ако се наложи, дори в краен случай да извършва обдишване и сърдечен масаж, и най-вече може да прецени дали има проблем.

Не мога да се съглася първо защото жена почина в съседната зала, без никакви, подчертавам никакви аномалии, една седмица преди това от нея знам, че не е имало никакви проблеми /ходехме за мерене на тоновете и се засичахме там/. Знам и други случаи със спешна намеса, но нали не било показателно моето мнение, защото трябвало да се отчитат чуждите - назад беше упоменато, та в тая насока за личен опит не ще да говоря.
Отделно, ако беше така лесно - чудно защо са измислени родилните отделения и раждането там, защо се дават хиляди левове от държавата, за да раждаме под лекарско наблюдение в мед.заведение?
И да допълня, че не искам да навлизам в спорове и нападки, изразявам моето си мнение и чета темата с интерес всъщност, макар да не подкрепих петицията  

Отговорът се съдържа във въпроса. Прекалено печеливш бизнес е. Извън цинизма, родилните отделения са незаменими, когато бременността е патологична.
А колкото до това жена да влезе жива и здрава в родилното и  да я  уморят ..

Но не знаеш от какво точно е починала, нали така и освен това е била в болница и всички риковани екстри са и били приложени, нали? Откъде знаеш какво точно се е случило? Аз поне не съм чувала за усложнения при раждане без предвестници, като една комшийка която беше с кръвно в 32 седмица 165 на 100 и агето и казал "нищо ти няма", нормално било, ами загуби бебето в 34 седмица, едва успяха и нея да спасят, и още немалко други случаи. Ти чувала ли си за ятрогения, това е болест вследствие на болниците и медицината, за жалост много разпространена, и от нея умират хора. В листовката на окситоцина например пише нещо ужасно, че влияе върху тромбоцитите и фибриногена в посока кървене, което може да доведе до ДИК синдром, който е фатален в 90% от случаите, пише и доста други ужасни неща, но никой не ги чете листовките, най-малко лекарите. Ако ги четяха нямаше да го наливат за щяло и нещяло.
Отново казвам; половината от процедурите в родилните отделения са излишни, а част от тях са опасни. При почти всички смъртни случаи вероятно има лекарски грешки, но никой няма да си признае, нали? Проверките вечно доказват, че горкия доктор е невинен като ангелче, но аз не се съмнявам, че на акушерките им е ясно какво е станало и кой е виновен, но нали става въпрос за хляба им, който и без това е малко.

Ами да, не мога да повторя от какво е починала, въпреки че надълго ми обяснява лекаря тогава, защото аз веднага попитах /беше ни познат и реши да ми обяснява/. Но аз вярвам, че вкъщи риска е много по-голям. Не вярвам да почине жена в болиница, пък вкъщи при същата ситуация да оживее...Като цяло вярвам повече на медиците, отколкото на себе си, колкото и да съм чела като любител.

Не съм лекар, но съм била пациент. Давам се за жив пример, макар да не съм раждала в къщи. Здрава 31 годишна жена бях. Преди да забременея си направих всички възможни изследвания. По време на бременността също. Спазвах стиктно хранителен режим за бременни изготвен от лекари. Преди да забременея спортувах редовно още от дете. По време на бременността качих 14 кг, а съм висока 180 см и забременях с нормално за ръста ми тегло от 65 кг. Направих си всички възможни изследвания, три пъти ФМ, посещавах консултации редовно, а от началото на 8-ми месец всяка седмица. Правих си и доплер, а последните седмици ходех и на запис на тонове. Получих контракции 20 дни преди термин отидох на запис на тонове и преглед- всичко беше ок. Казаха ми, че не е ясно дали контракциите са реални и да се свържа с лекаря ако има нещо необичайно или когато контракциите станат на 10 минути. Контракциите станаха достатъчно чести и отидох в болницата. Имах уговорка за секцио и ми го направиха по спешност. Оказа се, че бебето е увъртяно три пъти в пъпната връв и от няколко дни не се храни от плацентата и хипотрофира. Едва го спасиха. Роди се 2400 и стоя в интензивното отделение, преливаха му кръвна плазма, беше на системи и прочее. Дали щеше да оцелее, ако бях родила у дома. А аз. Не слагам въпросителни, защото това не са въпроси. Разбира се, всеки има право да поеме каквито пожелае рискове, но търсехте пример и се включих, за да го дам.

Бояна Ламбер, това състояние на бебето не беше ли видимо на прегледа, на ехограф? Хубавото е, че историята е с добър край.
П.С. Въпросът ми не е заяждане, просто интерес какво виждат лекарите и какво не.