Защо и аз не правя като теб?В такива моменти нямам език, имам само мисъл.
Виж целия пост
Когато езика изпреварва мисълта.
- Публикувана: 5 ноем. 2008, 21:42 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2008, 16:33 ч.
# 16
6 ноем. 2008, 09:32 ч.
Преди двете деца и десетте години брак беше изключено да се държа неуместно на обществени места - изключваме пубертетски и студентски истории 
Сега обаче така ми се крещи, че не мога да ти го опиша. Твоето състояние извинява всякакво поведение. Лошото е, че близките ни наистина се чувстват наранени и са неприятно изненадани. А и обикновено са също толкова натоварени, но не ни крещят на публични места. 
С мъжа ми вече усещаме кога бурята приближава и той поема децата, а аз или изскачам навън, или се отдалечавам, за да имам време за поемането на въздух и броенето до десет.
Трудно време, труден, напрегнат живот, никаква помощ, никакво разтоварване, нормално е да избухнеш. За себе си съм решила спешно да потърся начин за справяне със ситуацията - "психаротерапия" /не се сещам за израза на английски/.
Виж целия пост
Сега обаче така ми се крещи, че не мога да ти го опиша. Твоето състояние извинява всякакво поведение. Лошото е, че близките ни наистина се чувстват наранени и са неприятно изненадани. А и обикновено са също толкова натоварени, но не ни крещят на публични места. С мъжа ми вече усещаме кога бурята приближава и той поема децата, а аз или изскачам навън, или се отдалечавам, за да имам време за поемането на въздух и броенето до десет.
Трудно време, труден, напрегнат живот, никаква помощ, никакво разтоварване, нормално е да избухнеш. За себе си съм решила спешно да потърся начин за справяне със ситуацията - "психаротерапия" /не се сещам за израза на английски/.
# 17
6 ноем. 2008, 09:38 ч.
И аз го притежавам този недостатък. Вече си налагам да броя до десет преди да кажа нещо 
Виж целия пост
# 18
6 ноем. 2008, 09:53 ч.
И аз като теб избухвам като бомба, но колкото и да съм афектирана, много внимавам какво ще кажа. Мъжът ми е същия кибритлия и понякога казва неща, които не мисли. Но от такива думи много боли. Трудно е на човек да повярва, че избълваното всъщност е казано само в пристъп на гняв. Колкото и да си бясна внимавай какво казваш.
Виж целия пост
# 19
6 ноем. 2008, 10:01 ч.
Като бременна направо не се траех, аз самата и доста не премерена реч ползвах. 
Избухвам и сега, после се извинявам, ама лошото чувство остава
Виж целия пост
Избухвам и сега, после се извинявам, ама лошото чувство остава
# 20
6 ноем. 2008, 10:07 ч.
Хората около мен твърдят, че съм много устата. И като ми падне пердето мога да говоря 20 минути без да си поема дъх, образно казано. Когато обаче сме в компания гледам нещата да ги парирам само с поглед или стискане на ръката - колкото да усети, че ако не спре, ще стане лошо. 
Когато сме сами го правя на пух и прах. Когато имам основание, разбира се. Не истерясвам, когато смятам, че не съм права, просто заради спорта.
Виж целия пост
Когато сме сами го правя на пух и прах. Когато имам основание, разбира се. Не истерясвам, когато смятам, че не съм права, просто заради спорта.
# 21
6 ноем. 2008, 10:35 ч.
Същата съм,ама същата и познай като се приберем 
кво става.
Виж целия пост
Млъквам, затварям си човката, онемявам.
Щото почна ли, не знам докъде ще стигна.
Пуша. Много! Мълчешката.
Щото почна ли, не знам докъде ще стигна.
Пуша. Много! Мълчешката.
кво става. 
# 22
6 ноем. 2008, 10:39 ч.
Тази сутрин още ми е сърдит. Казва, че му било минало ама аз го виждам какъв е дистанциран и разочарован. Добре е човек да изразява емоциите си, но само с думи насаме, без да изкрейзва. Оправдания от сорта - хормони, кофти нервна система и т.н. не вървят. Утайката остава и се трупа. Предполагам моя мъж иска да ме вижда като женствена и деликатна, а не като простакеса хваната от улицата. Все по-малко ще ми прощава подобни изблици. Аз пък трябва да се науча да се владея. Като се роди бебето ще трябва да намирам време да тренирам, за да си калявам нервите.
Виж целия пост
# 23
6 ноем. 2008, 10:43 ч.
Ха, баш тогава ще имаш най-малко време за подобен тренинг
Виж целия пост
Като се роди бебето ще трябва да намирам време да тренирам, за да си калявам нервите.
# 24
6 ноем. 2008, 11:15 ч.
Аз съм човек, който много често обвиняват в противното - че не си казвам какво ме мъчи...За 10 години с мъжа ми съм избухнала само веднъж...Ако нещо не съм на кеф, отивам в другата стая, излизам, казвам, че не съм на кеф и т.н. Като цяло съм противник на крясъците, защото след определен момент престават да правят впечатление и са израз само и единствено на безсилие пред проблема.
Инак за сегашното ти положение, е нормално да си малко разбалансирана...Но все пак имай предвид, че никой човек, не само мъж, не го радва контакта с някоя свадлива и истерична жена...Има много книжки, с психологическа насоченост, които помагат да разбереш себе си и да контролираш поведението си. Полезни са, пробвай с някоя от тях.. Успех!
Виж целия пост
Инак за сегашното ти положение, е нормално да си малко разбалансирана...Но все пак имай предвид, че никой човек, не само мъж, не го радва контакта с някоя свадлива и истерична жена...Има много книжки, с психологическа насоченост, които помагат да разбереш себе си и да контролираш поведението си. Полезни са, пробвай с някоя от тях.. Успех!
# 25
6 ноем. 2008, 11:36 ч.
Никога не си позволявам да крещя пред други хора на мъжа ми или дъщеря ми , но когато съм яхнала метлата и сме сами....................
Случвало се е да прекаля , извинявам се,но и аз усещам как не ми прощават искренно и това се трупа.Мъжа ми е другата крайност - каквото и да става - мълчи.
Виж целия пост
Случвало се е да прекаля , извинявам се,но и аз усещам как не ми прощават искренно и това се трупа.Мъжа ми е другата крайност - каквото и да става - мълчи.
# 26
6 ноем. 2008, 16:55 ч.
Моят мъж пък си спомня с усмивка месеците на бременноста ми. Бях спокойна, много спокойна.
Аз по принцип съм от хората, които колкото са по-ядосани, толкова по-тихо говорят, направо ми пада гласа.
Преди винаги казвах каквото мисля на момента, но се научих да си прехапвам езика на време. Сега млъквам и мога с дни да не проговоря... мъжът ми казва, че това толкова го вбесява, че веднъж чак се замислил за развод
Обаче натрупа ли ми се много, изригвам като вулкан, тогава споменавам неща минали преди година и отдавна забравени, и чуквам право в целта.
Виж целия пост
Аз по принцип съм от хората, които колкото са по-ядосани, толкова по-тихо говорят, направо ми пада гласа.
Преди винаги казвах каквото мисля на момента, но се научих да си прехапвам езика на време. Сега млъквам и мога с дни да не проговоря... мъжът ми казва, че това толкова го вбесява, че веднъж чак се замислил за развод
Обаче натрупа ли ми се много, изригвам като вулкан, тогава споменавам неща минали преди година и отдавна забравени, и чуквам право в целта.
# 27
6 ноем. 2008, 18:24 ч.
Моят голям проблем,този проклет език!!!Че и раздвоен на всичкото отгоре...Но при мен проблемът е,че на всички около мен ги говоря едни-врели-некипели и често някой ми е сърдит,без да знам защо 
!Такава съм,който не ме търпи,си е за негова сметка.Опитвала съм,но не мога да се променя!Май и не искам,де ! !
Виж целия пост
!Такава съм,който не ме търпи,си е за негова сметка.Опитвала съм,но не мога да се променя!Май и не искам,де ! !
# 28
6 ноем. 2008, 19:14 ч.
Бе и аз го имах този проблем преди време....Много е кофти.На всичкото отгоре хората те разбират напълно погрешно и после ти отнема страашно много време да ги убедиш ,че си искал да кажеш нещо съвсем различно от това,което те са разбрали....
Мислех,че съм патологичен случай,но явно е въпрос на желание.Научих се да казвам точно това,което мисля,без излишни емоции,които да ми пречат.Доволна съм.
А авторката да не се шашка-аз,към края на бременността си,бях готова да избухна всеки момент и за най-дребното.Особено,когато се отнасяше за ...храна
Мъж ми тогава гледаше да бяга колкото може по-надалече.
Виж целия пост
Мислех,че съм патологичен случай,но явно е въпрос на желание.Научих се да казвам точно това,което мисля,без излишни емоции,които да ми пречат.Доволна съм.
А авторката да не се шашка-аз,към края на бременността си,бях готова да избухна всеки момент и за най-дребното.Особено,когато се отнасяше за ...храна
Мъж ми тогава гледаше да бяга колкото може по-надалече.
# 29
7 ноем. 2008, 08:39 ч.
Боже описа мене 
Последно една едва не я пребих!Кара кола,гримира се в огледалото за обратно виждане и закачи количката с бебето.Нещо обърка газ-спирачка и тръгна рязко,аз пресичам и само това че някак инстинктивно дръпнах бебето ни спаси.Плоудях,закрещях,почнах да й ритам вратата,направих и вдлъбнатини,ако беше слязла от колата щях да я пребия.После чак сае уплаших от себе си.Немога да се контролирам особенно под стрес ако съм!
Виж целия пост
Да се включа и аз по темата, щото ми е болезнено близка.
Не знам дали езикът ми изпреварва мисълта, по-скоро не, но не умея да си го държа зад зъбите
За мен съпругът ми деликатно се изказва, че "имам проблем с контрола над гнева". Изблиците ми винаги са били страшни, роднини, приятели и прочее чак се стряскат. Добре, че не е много често. Не е истерия, а си е чист, нерафиниран, отприщен гняв. Обаче, откакто забременях, ситуацията се влоши в пъти. Започнах да скачам и на непознати. Не за нищо, де, но самоконтрол - никакъв.
Например, приеха ме преди месец в болница с кървене в 30 г.с., чаках почти 24 часа да ме прегледат като хората, накрая един лекар ме сложи на кушетката, грабна "слушалката" на ехографа и с удивление каза: "Бреееей, ама тва бебе било живо бе, да не повярваш". Не мога да ви опиша какво последва. Вярно е, че си го изпроси, ама и аз едва не го пребих. На косъм беше, за вербалната агресия да не говорим.
Та... бременността е особен период. Дано мъжът ти го разбира
Не знам дали езикът ми изпреварва мисълта, по-скоро не, но не умея да си го държа зад зъбите
За мен съпругът ми деликатно се изказва, че "имам проблем с контрола над гнева". Изблиците ми винаги са били страшни, роднини, приятели и прочее чак се стряскат. Добре, че не е много често. Не е истерия, а си е чист, нерафиниран, отприщен гняв. Обаче, откакто забременях, ситуацията се влоши в пъти. Започнах да скачам и на непознати. Не за нищо, де, но самоконтрол - никакъв.
Например, приеха ме преди месец в болница с кървене в 30 г.с., чаках почти 24 часа да ме прегледат като хората, накрая един лекар ме сложи на кушетката, грабна "слушалката" на ехографа и с удивление каза: "Бреееей, ама тва бебе било живо бе, да не повярваш". Не мога да ви опиша какво последва. Вярно е, че си го изпроси, ама и аз едва не го пребих. На косъм беше, за вербалната агресия да не говорим.
Та... бременността е особен период. Дано мъжът ти го разбира
Последно една едва не я пребих!Кара кола,гримира се в огледалото за обратно виждане и закачи количката с бебето.Нещо обърка газ-спирачка и тръгна рязко,аз пресичам и само това че някак инстинктивно дръпнах бебето ни спаси.Плоудях,закрещях,почнах да й ритам вратата,направих и вдлъбнатини,ако беше слязла от колата щях да я пребия.После чак сае уплаших от себе си.Немога да се контролирам особенно под стрес ако съм! Препоръчани теми