Множественото число и обезличаването на майката. Пр. [i]НИЕ[/i] акаме в зелено!?

  • 16 243
  • 323
# 150
Рядко използвам множествено число.
Когато кажа,че не сме спали снощи,значи и тримата не сме спали.Не преувеличавам.
На мен ми е приятно да се уеднаквявам с детето ми.Прекрасно е!
Ама не съм чак толкоз зле,че да забравя самоидентичността си.
Така че,мили дами,това са различни понятия.
Говорете си какво искате Hug

Виж целия пост
# 151
Дразни ме, но не обръщам много внимание. Дори допускам от време на време аз самата да съм го казвала, но по принцип не ми харесва.
Виж целия пост
# 152
Не се дразня.Когато детето има някакъв проблем, то той е 100% проблем и на майката.Физиологично не, но психически да.
Болката на бебето си е болка и на майката.Често пътии използвам тези думи, за да избегна фрази като "Моето дете", "Моята дъщеря" или "...(името)...." "Ние" е по пряко и по удобно за употреба.
Не се чувстван обезличена.
Абсолютно се съгласявам. Мен също не ме дразни, все пак НИЕ сме били заедно  и едно цяло 9 месеца  Hug

Да, ама след като вече не сте заедно? А и май и докато бях бременна не съм говорила така: ние сме порастнали, ние промърдахме и т.н.

 Laughing

Ние станахме цял сантиметър дълги!  Laughing

Ами работата е там, че той си мисли, че чете.

Знам, че можеш да четеш, но се съмнявам, че това са нечии мисли, било то и на детето ти. Все пак то е отделна личност индивид, ти също - нали така.  Laughing

Писаното от теб само ми доказва, че и най-върлите противници на употребата на множествено число, там където не му е мястото, всъщност също го употребяват. Ти четеш, той не, но "ние четем".  Ти буташ лъжицата, той яде, но "ние се храним". Той се е изакал, ти бършеш насран задник, но "ние акаме".

... на колко се слага, според тези, които го приемат, границата? Кога? Кой ден? Ако е допустимо на 20 дни, но не и на 20 години, някъде между тези 2 дати трябва да има преломен момент. Кога е той?

Кати, ти кога ще спреш да използваш "Ние четем"? Най вероятно когато дето започне да осъзнава смисъла на думата или най-късно когато почне сам да чете.  Майката, която "има зелено/оранжево ако" сигурно пак когато детето вече осъзнава що е то ако или когато тя спре да бърше задници. Нещата си идват естествено на мястото. Ако една майка каже за 20 годишния си син "имаме зелено ако", със сигурност причината няма да е, че така е говорила когато е бил на 20 дни.

В момента "ние четем" означава казваме какво има на картинката. Сещаш ли се? Никой не чете в действителност. Неговите книжки представляват картинка на катерица, кон, пате... и понякога казвам какво има там аз, по някога - когато се сети и познае картинката - той. Това е. Ние четем - ами, то няма нищо за четене, но се занимаваме с книжка. Различна от моята книга, но той все пак си мисли, че е почти същото. И се чувства... ами, важен. Ще престана да употребявам този израз в мига, в който ме остави на спокойствие аз да си чета каквото ми е интересно, докато той си оцветява книжка, примерно. Ама първо трябва да се научи да не яде боичките, а да драска с тях.

Ако аз кажа някога "ние се храним" или "ние ядем" -  то това ще означава именно ние ядем. Аз от моята чиния моето ядене, той - до мен, във високото столче - неговото си каквото и да е. Често огладнявам по същото време и... си примъквам нещичко. Не си спомням, обаче, някой да ме е питал с какво се занимавам в такъв момент... май просто не са ме улучвали.
Виж целия пост
# 153
Преди ми се струваше малко смешно, сега се усещам, че и "ние" акаме... Смятам, че  е естестрено. Чрез мама бебето вижда, забелязва, мама му е и крака и ръце, и очи и занимавка, и закрила, и храна. Мама мие дупето, мама облича... мама е за всичко. Ами как няма да е "ние" тогава?

Този период е толкова кратък! После ще станем аз и тя... Смятам го за нещо неповторимо и мятам да го изживея с удоволствие. На който му се струва унизително, не усеща романтиката на тази пълна зависимост между мама и бебе.

Хм, не, нищо романтично не виждам в обсебването.
Нито на бебето, нито на майката.

Мама е всичко за бебето!? А тати къде го слагаш?
Бебто е всичко за майката? А бащата какво да го правим?
Виж целия пост
# 154
Дразни ме много. Но понякога неволно и аз говоря така. Старая се обаче да избягвам.
Имаше една тема /сори, може и вече да е спомената/: "Бременни сме".  Mr. Green
Виж целия пост
# 155
KatiABV, то и в подписа ти има тавтология- бебешко бебе. Ясно ни е, че това не е правилно да се каже. Може дори да ме подразни, да кажем. Но защо да се дразня на нещо, което е казано с любов? Така е и в другия случай. За какво трябва да намираме нещо отрицателно и в положителните неща? А не си ли забелязала как повечето хора си променят гласа като говорят на бебе или малко дете или дори преминават на бебешки език, за да се разбират по-лесно?  Grinning Извинявам се, ама се сетих за нещо, леко офф: Баба ми(на 90г, съвсем с всичкия си, да е жива и здрава) говори на бебето: "Пупеее, сладичкоооо, миличкооо, хубаво детееее, даааа, даааа..." и зацикля на тея реплики около 10 мин. Искам да кажа, че децата ни карат да говорим и дори да правим смешни неща. (пак офф:Онзи ден гледам в парка една жена кляка. Странно ми стана, ама реших, че си спортува. 20м по-надолу гледам кляка дъщеря й. Ми, клякат си. Играят. Ужас- колко унизително ? Голям човек, а се държи като дете? Съвсем се е самозаравила и обезличила!).
Ето, в темата и филолози се включиха, за да обяснят феномена, ама не- вас все така ви дразни.
И накрая- за мен в една връзка, в която има любов, "ние" е по-важно от "аз".  Peace
Виж целия пост
# 156
Не ме дразни.Попринцип не говоря така,но може и някой пьт несьзнателно да сьм казала в мн. число.
Виж целия пост
# 157
не се дразня,и аз го правя понякога
Виж целия пост
# 158
Еее, тук всеки втори казва че го дразни, а по градинките не съм видяа една майка да се изразява правилно. Всичките говорят в множествено чило.
Иначе да, дразнеше ме много, но вече свикнах.
Виж целия пост
# 159
Не ме дразни, понякога се улавям да говоря така. Wink Когато една жена стане майка много неща се променят в нея, включително нейният речник и начинът й на изказване. Нормално е да навлязат думи като "буйки", "кунки" и тем подобни, в бебешкия свят всичко е мъничко; има го във всички детски песнички и приказки. Peace Случвало ми се е да се обърна към чуждо бебе с "....., мамо". Laughing Тия неща стават някакси по инерция, едва ли някой го прави целенасочено, просто така го чувства. Heart Eyes
Виж целия пост
# 160
На децата винаги им говоря на български, не на бебешки език и съм казвала на бабите, да не им говорят на бебешки. 
Също много ме дразни някой като каже ние сме болни, ние ... нещо което са само за децата. 
Едно е като става въпрос за игра с децата и ще клякаме и ще скачаме и какво ли не, правим го заедно, но когато детето има колики, то си има, правя каквото мога да го облекча, когато на него му расте зъб на него му расте, не и на мен.
Да ние е по- важно от аз и ние правим много неща заедно, но детето си е отделна личност и не е нужно да обезличавам личността му като го правя неизбежна част от мен. Били сме ние докато е било в мен, вече сме то и аз. Това не означава, че не си обичам децата, обичам ги и са част от мен, но само в чувствата ми и са най- ценното нещо което имам в този живот, но те са отделни личности и за това винаги казвам, Йони е ..., Маринка има....
Доста глупаво е да кажа ние се напишкахме например, това значи и аз и детето, аз на 30 и ... да се напикая например.
Виж целия пост
# 161
Не ме дразни! Даже ми е все едно. По-скоро темата ме издразни! Всеки да се изразява както му харесва.
Виж целия пост
# 162
Не ме дразни и не ми прави впечатление.Дори понякога и аз така се изразявам  Laughing
Виж целия пост
# 163
Не ме дразни изобщо - по този начин майката показва че съпреживява всичко с бебенцето си.
За по-големи деца може би дразни, но за бебета до 3 месеца те на практика все още са в едно с майките си. Вчера гледах един филм - в него периодът до 3 месеца го нарекоха "четвъртия триместър" или по това време жената все едно продължава да е бременна (особено ако кърми) защото бебето е постоянно залепено за нея и всъщност съществува чрез нея - те са едно цяло.
Виж целия пост
# 164
Не ме дразни, понякога се улавям да говоря така. Wink Когато една жена стане майка много неща се променят в нея, включително нейният речник и начинът й на изказване.
И аз мисля така. Таткото ме бъзика, че съм казвала - "ам-ам", "чип-чип", "нани-нани" и други такива.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия