Разкажете за раждането си...

  • 48 924
  • 280
# 165
Проблемите ми дойдоха след това.

Ще споделиш ли какви бяха? Мисля, че е важно!
Виж целия пост
# 166
Ох,ще се върна към болезнените си спомени.
Йоана имаше жълтеница,не можа да засуче,на мен не ми идваше кърмата,ужас беше.Имах и следродилна тежка депресия.Бебчето ми беше мъничко,едва 2 кг,всичко в къщи исках да е чисто и стерилно,а тя яде на всеки 2 часа.И на всичкото отгоре нямах и грам помощ от никой.Болеше ме операцията,но не можех да си позволя да полегна,всичко на мен чакаше,и имах и домакинство,готвене.Отделно имах и строга диета заради голямото количество кортизон,които пиех,трябваше постоянно да се съобразявам какво ям,да не изпусна някое хапче(ппиех по 16 на ден)Сега не ми го побира ума как съм се справила.Отгоре и на целия този вихър трябваше да се преборя и с една болест,която се появи при бременноста ми(тромбоцитопения) Година след като родих се лекувах,болници,лекарства,на питомно зайче ме направиха(евала на свеки тогава,че я гледаше малката,докато трябваше да стоя по болниците).Важното,е че сме здрави,всичко друго са бели кахъри.Ох не ми се искаше да развалям хубавата тема.Гушкайте си бебчетата,бъдете силни и се молете за здраве,всичко друго е по силите ни Hug
Виж целия пост
# 167
А мога ли да попитам защо роди секцио при това малко бебе ?    newsm78
Виж целия пост
# 168
mery, извини ме, че те накарах да се връщаш към неприятни спомени...
Виж целия пост
# 169
А мога ли да попитам защо роди секцио при това малко бебе ?    newsm78
Секциото си беше планирано,нямаше как да се избегне,заради болестта ми.Не искаха да рискуват голяма загуба на кръв. И когато започнаха контракции,лекарят до последно не знаеше как да реагира,накрая реши,че ще го вади.Знам ли и аз,така е сметнал за най-безопасно Thinking
Виж целия пост
# 170
А мога ли да попитам защо роди секцио при това малко бебе ?    newsm78

Беше написала, че бебето само е тръгнало.
Виж целия пост
# 171
А мога ли да попитам защо роди секцио при това малко бебе ?    newsm78

Беше написала, че бебето само е тръгнало.
Именно...
За това попитах защо не го е родила нормално...
Виж целия пост
# 172
Имах контракции  Peace Дори помня,че ми изтекаха водите в болницата,докато се чудеха още.Аз сега като се замисля,защо ли пък не са ми дали някакво лекарство за задържане тогава,или при вече започнали контракции няма смисъл?Аз се бях оставила изцяло в ръцете на моите доктори,не съм задавала въпроси,имах им доверие.Явно наистина така е било най-добре.А Йоана дори и толкова малка и са секунда не е лежала в кувиоз,бяха и съвършенно развити дробовете.
Нямах абсолютно никакъв избор за това как ще раждам.А винаги съм мечтала за естествено раждане и дълго кърмене,Съдбата не беше на моя страна.Лошото е,че няма да имам друг шанс да го изпитам.
Виж целия пост
# 173
Първия месец след като родих казвах че повече нормално не искам да раждам.Но сега като се замисля бих родила
още 100 пъти така.Приеха ме в 12 часа в болницата,в 14 ми спукаха водите и ми сложиха система.Имах 4 см.разкритие,станаха 5 и ме
питаха дали искам упойка.Отказах,защото контракцийте ми бяха съвсем безболезнени,като леки менструални болки.Също не ме беше страх,бях толкова позитивно настроена и нямах търпение да родя.Към 17 часа имах 8 см. разкритие ,но болките не бяха изобщо толкова болезнени колкото си бях представяла.Доки ме пита дали имам напъни аз викам,нямам.Вече ми бяха вляли и втора система.Аз се разхождам.Стават 9 см. доки пак ме пита за напъни,за болки.Викам нямам и той newsm78.Остави ме да се разхождам още малко и вече става 18.30 и  започнаха напъните и истинската болка за която само бях чувала.Идва доки и аз викам моля ви се ще умирам не мога повече,а той "ааа щом тръгна да умираш значи раждането започна".И така във 18:55 излезе малкото човече,почувствах огромно облекчение, а щом тя изплака най-голямата радост в живота си!!!Дадоха ми да я видя,а тя беше толкова малка и съвършенна.Тогава разбрах че това е най-красивото и смислено нещо което съм направила в живота си!Бях късметлийка защото моите болки започнаха когато започнаха напъните,а преди това бяха много леки и съвсем поносими.
Виж целия пост
# 174
Чудесна тема, много е зареждаща за мамите, на които им е за пръв път....
Виж целия пост
# 175
Моето раждане мина добре, поне до 9 месеца след това, когато раната ми вече е заздравяла,открих нещо доста неприятно - останал конец по дължината на цялата рана! Бих искала само да споделя нещо за прехваления д-р Георгиев от АГ болница. При него родих секцио миналата година и след операцията отидох на контролен преглед, казах му, че имам съмнения,че имам останал конец в дясната част на раната, а той ми каза да го дръпна с пинсета и че организма сам ще го изкара. Да, ама не стана точно така, 9 месеца по-късно той се подаде и аз реших да го извадя, за мой ужас установих, че е доста по-дълъг - излезе на около 2см. Когато се обадих на Георгиев, той ми каза, че такъв конец е по дължината на цялата рана и ако не мога да го изкарам, да отида в болницата. Няма да коментирам защо след като получат парите, не си свършат работата докрай?!
Виж целия пост
# 176
Кармен вн, какво точно ни разказа за раждането си, че аз не разбрах ?  newsm78
Виж целия пост
# 177
Първото ми раждане продължи повече от 24 часа. Приеха ме в Шейново към 21.00 часа вечерта, Вики се роди в 7.45 сутринта. Цяла нощ се разхождах по коридора сама.
Второто ми раждане беше много по-бързо. До последо стоях в къщи. Приеха ме (отново в Шейнов) около 23.30 часа в 1.45 вече бях родила.
Искам да кажа, че при второто раждане бях значително по-спокойна.

Болката си е болка, но се забравя.
Виж целия пост
# 178
Имам чувството, че някои жени пишат в темата,без въобще да знаят за какво е тя!
Джуличка, може би наистина трябва да промениш заглавието, за да не се получават изцепки като последните няколко поста  #2gunfire
Виж целия пост
# 179
Много мразя понеделниците и когато към 5 сутринта усетих слаби болки си помислих, че едва ли точно в понеделник ще раждам.
Но болките се увеличиха и към 8 вече бях сигурна, че момента е настъпил.
Когато разбрах, че ще раждам, ме обзе пълно спокойствие. Много странно се чувствах.
Около 9 часа извикахме акушерката вкъщи ( тук така се прави, да не вземеш да тръгнеш за болницата с 1 см ).
Имах 5 см разкритие и тя се обади за стая и ни поръча да потегляме.
Жесток дъжд навън...и контракции в кола и задръстване...направо ми се разказа  играта.
Даже съжалих, че не си останах вкъщи.

В болницата си стояхме с мъжа ми сами в една стая до пълно разкритие.
Само веднъж дойде мед.сестра да му покаже как да ме разтрива срещу болката и това е.
Системи, клизми, упойки, следене на тоновете, лежане - нищо такова.
Обикалях стаята, бях предимно права...чудя се защо не раждаме така?

Като взех вече да викам от болка и дойдоха акушерка и сестра. Те ми помагаха.
Ако кажа, че много боля направо ще излъжа. Не беше толкова зле.
Само напъните ми се сториха трудни. В 12.15 бях родила.
Веднага ни дадоха бебето, после го облякоха и го сложиха в легълце.
Мене директно ме изпратиха в банята да си взимам душ.
После ни донесоха храна и 2 часа по-късно ни изписаха. Laughing

Връщайки се назад - направо си беше супер. Боли, но всичко се забравя много бързо.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия