Разкажете за раждането си...

Milla Elaine, искам да раждам по холандски! Толкова спокойно ми изглежда всичко!

Много ме беше страх от раждането, защото ми е второ и тъй да се каже знаех какво е. Обаче родих за няма 40 минути от първата болезнена контракция до самото излизане на бебето. Този път болката беше много по-силна от предния, акушерката ми обясни после, че било така защото много бързо е станало всичко. Първия път дори не извиках и все си повтарях, че няма да се излагам и сега, но на напъна когато бебата излизаше, вече крещях като луда.  Освен това ме натискаха с някакви каиши, за да излезе бебето, чак сега усещам ребрата си натъртени. Като родих ми сложиха пълна упойка, за да ме шият и помня само някакви халюцинативни преживявания и несвързани неща, които говорих, но беше интересно.  И веднага като се свестих се замислих за трето. Забравя се на мига, а даже сега изпитвам удоволствие да си спомням как протече всичко преди първата ми среща с моята чакана принцеска. 

Мен макар много да ме болеше в момента когато бебето вече излезе забравих че изтърпях болките, забравих за всичко. Още като си я видях не можах да откъсна очи от нея. Почувствах се и може би горда

Хайде и аз да се разпиша, първо да кажа че раждането е най-прекрасното нещо в живота ми, не самото то, а прекрасния резултат от него.
Бях планирано секцио по мед.причини, но 4 дена преди термин, познайте дали изкарах, така че видях и двата зора, през нощта почнаха контракциите, ама защо ли да не си поседя в къщи, сутринта станахме с мъжа ми, и аз с всичкия ми акъл да отида на кола маска, ама вече болеше доста, но луда глава, изкъпах се, отидох и като се прибрах мъжа ми с триста зора, ме накара да се обадя на доктора(болеше ме много, но аз чаках да ми мине, че е рано) като отидох в болницата, изненада 3 см.разкритие, хайде секцио по спешност      .
Така приеха ме в 14.50 и моето малко съкровище се появи на бял свят в 16.48, след доста сложна операция и милото мама джонга (хематом)му направила-тръгнала душицата да излиза, но близо 24 часа по-късно всичко беше забравено и единствената ми грижа беше по-бързо да се възтановя и да си гледам детенцето.Болка има, но всичко се изтърпява и забравя само като си погледнеш детенцето.
Пожелавам на всички, леко раждане и да имате хубави спомени.

Страшно сте позитивни и се радвам, че прочетох за всяка от вас. Вече наближава и моето раждане, очаквам бебо да се появи с такова нетърпение, а пък и от вашите разкази, направо ми се иска и аз да съм в родилното... Толкова благородно ви завиждам, че сте изпитали това щастие и повечето от вас по 2 пъти, а за моя радост и с по три не сте малко

Джуличка искам да те попитам къде си раждала и как откри тази вълшебна акушерка. Това ми е най-големия страх - екипа на който ще попадна, защото самото раждане е естествен процес, но хора всякакви. Не съм лигла и мисля, че болката ще я изтърпя и без упойки, но от крясъци и караници не мога да се абстрахирам.

И аз да разкажа:
Термина ми беше 07.02, но ме предупредиха, че бебето се развива усокрено и ще се появи 2-3 седмици по-рано. Аз чаках, чаках... Всички ми обясняваха, че бебетата се раждали дни преди термина, но стана 06.02 и нищо! Нямах нито болки, нито знаех какво да чакам. Всички ми обясняваха, че започваш да раждаш, когато имаш чувството, че ти се ходи по голяма нужда и аз ходех с голям страх винаги до тоалетна, но раждане - йок . По цял ден разходки, прибирах се капнала и нищо. Вечерта на 06.02 (петък) си легнах с мисълта, че в понеделник отивам да търся лекар, за да уговарям секцио - просто ми писна! През нощта в 1:30 усетих режеща болка в кръста, но тя се повтори чак в 6:30 сутринта и тъй-като имам проблеми с кръста не заподозрях нищо. На 07.02 целият ден бяхме по разходки с приятели, на гости, шофирах колата и нямах болки. Вечерта, в 22ч минах през банята, за да си легна и по пода се стече слуз, подобна на цикъла ми. Знаех, че това е тапата, но ми казаха, че трябва да ми изтекат и водите.
   Приключих си тоалета и си легнах, защото контракциите ми бяха на 2 часа или повече. В леглото зачестиха - за 1 час паднаха до 4-5 мин. Съпружлето ме наблюдаваше цяла вечер и когато му предложих да се разходим до родилното (живеем на 100 метра от там) скочи като ужилен
  Тези 100 метра ги изминах пеш и контракциите станаха на под 2 минути. Оказа се, че съм с 3 см разкритие и ме приеха. В предродилна зала останаха само болките, спиращи дъха, и то на интервал от 10-12 мин. Цяла нощ не можах да заспя, разхождах се из коридора, а на сутринта бях по-уморена от всякога. В 10:30 на 08.02 имах 8 см разкритие и ужасни болки и ми спукаха водите. Последваха 3 мъчителни и болезнени часа, губене на тонове, до 13:30, когато при последният напън усетих нещо да мърда м/у краката ми. Погледнах - отрочето ми беше с 3 пъти увита около шията пъпна връв , която веднага развиха и то изпищя пронизително! Измиха я, и ми я подадоха да я целуна - това беше момента, който никога няма да забравя. Вече не чувствах нито болка, нито нищо. Само гледах детенцето... Акушерката каза, че трябва да извади плацентата, а аз и отговорих, че вече може и с багер да рови в мен - беше ми безразлично. Гледах си бебето, което от момента на раждане опули 2 огромни очички, които и до момента доста рядко затваря!
  Моят съвет към бъдещите родилки - слушайте акушерката какво ви казва и изпълнявайте! Това ми спести шевове, разкъсвания, марли и всички неприятности! Единственият дискомфорт е 7-8 дни след раждането - от охлузванията.

Раждах в "Шейново"....
Открих я съвсем случайно, когато бях бременна с второто ми дете, а впоследствие се оказа, че живее през два блока от мен, но не сме се познавали и не сме си обръщали внимание...
Най-страхотната жена, най-добрата акушерка... 
Цял живот няма да ми стигне, за да й се отблагодаря за грижите,, вниманието и най-вече отношението й като към приятелка, като към по-малка сестричка, като към много, много близък човек....
Само ако бяхте там, на мое място и я бяхте видяли как се радва на бебето ми, как казва, че е най-красивото от всички, родени през тази нощ, как го гушка, гали и целува по косичката, все едно е нейно, щяхте да разберете що за човек е тя... 
Ох, ще се разплача...
Чувството е страхотно...
Спомените - невероятни...
Благодаря й от цялото си сърце...        

Ако ще говорим за пълни глупости, ето това държи челното място в класацията... 

Лилия. Н , мерси че ми разясни разликата между секциото и нормалното раждане.
А тя била само в два-три напъна, виж ти не знаех.
 

Джуличка и аз съм се запътила към "Шейново" след дълго обмисляне и чудене къде. Мисля, че за момента май най-много хубави неща чух за там. Дано и аз да попадна на такъв хубав човек като твоята акушерка Наистина много малко са хората като нея и наистина трябва да я позлати човек  

А ти пък щото си преживяла нормално раждане, та си много компетентна... 
И не е задължително да си родила, за да знаеш колко усещания има при една коремна интервенция...

И никой не е говорил за чувства - не извъртай нещата !!! 
Говорим за физически усещания...

След раждането цикъла продължили да бъде болезнен ?

Хахахаха...... 
Малееее, малеее.... 
Оправи ми настроението в този мрачен ден.... 
Тя била гледала клипчета... 
Моля ти се, хвани млъкни, че се излагаш, остави това колко си смешна...

Мили бъдещи майчета, без значение дали ви е за пръв път или за втори, трети и т.н. - раждайте смело и не се плашете... 
Раждането е невероятно, прекрасно и страхотно...
Не слушайте глупости, не се поддавайте на провокации..
Хора, които не са го изпитали няма как да го знаят...
Желая успех на всички ви и най-страхотните раждания...
Няма да отговарям повече на фантасмагории..
Темата си е много хубава и положителна, за да я опорочаваме с болни фантазии...

Леко и прекрасно раждане на всички !!! 

Лилия. Н , защо тогава си против нормалното раждане като не знаеш какво е всъщност усещането?
Аз против секциото не се изказвам, защото не съм раждала по този начин.
Обвиняваш хората в липса на толерантност, а самата ти се проявяваш като "дребна душица" каквато наричаш другите.