Разкажете за раждането си...

За втори път пиша в тази страхотна тема,Джули4ка браво за идеята  .

Десет дни след термин ме приеха за предизвикване на раждането,в 12 ми правиха изследвания и към три трябваше да ми сложат гел .В един ми донесоха обяд и 1.20 ми запо4наха контракциите .В 1.40 отидох при моята лекарка да ме прегледа ,защото конт.бяха много на 4есто и доста болезнени.Когато ме прегледа имах осем см.разкритие,веднага отидох в родилна зала ,но бяха заети и трите стай ,затова се наложи да родя в пред родилна .Моето слънце се роди в 2.11мин . с два напъна.Останаха ми за спомен малко шев4ета ,но пък без нищо не може.

От сърце желая на вси4ки бързо и безпроблемно раждане. 
                                             

Точно преди 3 седмици и аз разбрах какво е това усещане. Може би съм от малкото късметлийки и болшинството от случаите не се развиват точно така, но искам да разкажа за моето раждане и да успокоя момичетата, на които това предстои, че е възможен и такъв сценарий.
Това е първото ми раждане и идея си нямах какво ме очаква, така че през цялата бременност тъпчех съзнанието си с всевъзможна информация за това какво представлява. Знаех, че болезнените контракции ще започнат първо през половин час, после през 20 минути и т.н и тръгвам към болницата, когато станат през 5 минути, трябва да съм готова да изтърпя минимум десетчасови мъки - абе, няма какво да обяснявам, милиони страници са изписани в интернет.
Ами истината е, че изобщо не се случи така и сега съм благодарна, че съпругът ми има по-слаби нерви от моите, уплаши се и ме натовари на колата, защото аз упорито щях да чакам "страшната" болка и вероятно щях да родя вкъщи! Събудих се не от друго, а защото той гледаше някакъв мач и нещо много се развикаха по едно време. Опитах се да се обърна на другата страна, за да не ми свети телевизора и усетих някакво напрежение ниско долу, което след известно време утихна. След малко отново. Усъмних се, че може и да не се спи тази нощ, когато започнах през минута да ходя до тоалетната. Та, тогава съпругът ми се попритесни и тръгнахме към болницата, но аз бях сигурна, че ще ме върнат. Е, оказа се, че имам 8 см разкритие! Тогава наистина започнаха доста болезнени контракции, но те продължиха 15 минути, след това започнаха напъните и след още 15 минути се появи малкото човече. Равносметката е такава - в 1:00 ме приеха, в 1:50 родих. Всичко продължи половин час, останалото не го броя.
Обаче страшно много ми помогна екипа, който ме изражда (без да имам предварителна уговорка с него). А най-мило ми стана, когато след раждането, докато още бях на стола, изморена и изпотена, може би не съм приличала на човек дори, акушерката каза "Ей, колко си хубава!". Ясно ми е, че не съм била голяма красавица точно в този момент, но тези думи ме накараха да се почувствам най-специалната!
Искам това да се повтори, че и да се потрети!

И аз като в по-горния пост около 80 процента от раждането не го броя:)

Май е на принципа 80-20- 80 процента от работата се свършва за 20 процента от времето.

Та- спукаха ми се водите точно в 10 вечерта, къпане, прическа, само грим не сложих, че си бях опаковала вече козметичната чантичка в багажа за болницата. Това по съвет на майка ми- после на изписването сложих малко грим, да не изглеждам като звяр. За съжаление забравих фон дьо тен, което беше грешка, щото от напъване избих на петна и на снимките не съм много хубава, ама нейсе.

Около 11:30 ме приеха, след като бодигардът на Тина Киркова най-накрая повярва, че раждам. Човекът реши да ме пита дали съм сигурна...може би той първи трябваше да се изреди за преглед за разкритие.

След час и нещо- два слушане на тонове без контракции ми сложиха хапче, после разходки с болки, които бяха за пренебрегване. То това е и номерът- да не се засича всяка контракция, щото такива слабички има много. След още час ми включиха система, след два часа бях родила, писаха го в 5:05 сутринта. Можеше и по-бързо, но детето-идиотче се беше омотало два пъти около врата с пъпната си връв. Така де, сигурно му е дошло да се гръмне, като е разбрало, че ще се ражда в България.

Лекарят също ускори процеса, като помагаше за разкритие. Това не го усетих, явно съм направена от доста разтеглив материал.

Може би съм от малкото жени, на които им е било приятно да им "скочат на корема". Всъщност една акушерка избута от раз бебето с лакет, като ми спести доста усилия, че бях почнала да се уморявам от напъване. Напъвах със затовени очи, че да не ми изскочат, но специално за тоя номер погледнах и беше адски странно как изведнъж ми изчезна коремът.

Ей, прецаках го това дете, като не видях в колко часа точно и колко секунди се е родило. Сега няма да има точен хороскоп:) ама се бях захласнала да разглеждам плацентата и пъпната връв- не се вижда всеки ден такова нещо на живо.

Поскъсах се, щото бебето се оказа с големичка глава. Аз си го гледах на ехографа, че пише нещо за "79th percentile", което значи, че главата му е по-голяма от 79 на сто от бебетата. После като сравних с бебетата на съквартирантките се поуплаших как това чудо е излязло от мен.

От четене на подобни теми се бях гипсирала от прословутото "шиене без упойка"- е, поусети се, пописках си на всеки шев, ама мина. Както и преди съм коментирала, кола- маската боли малко повече. Ей сега чета Сбогом на оръжията, там лейтенантът-алкохолик го позашиха по същия начин, докато беше зашеметен.

При мен крайният резултат е невероятен...малей, ако фолк фуриите знаеха как могат да те направят след нормално раждане, нямаше да се редят за секцио по желание. Сега съм като нова, дето се вика- мъжът ми ще усети какво е да си с друга жена, без да ми изневерява:)

Ако някой иска да види по-акуратно раждане, представено по телевизията- да пробва Анатомията на Грей, там черната мацка-хирург доста точно представи нещата. Явно сценаристите знаят, че като се умориш, почнеш да ръсиш глупости и искаш да си ходиш вкъщи- значи ще се ражда:) В тоя епизод въведоха и култовата дума vajay-jay, понеже по ХАмериканската телевизия не може ей така някой да каже vagina.

От началото на бременността ми следя тази тема с надеждата, че и аз ще имам късмета да пиша в нея, и ето, че този момент дойде. Ще си позволя да разкажа подробно, за да се чувстват бъдещите майчета подготвени за повечето неща, които ще се случват с тялото им, да ги приемат за нормални, и да бъдат спокойни, че раждането върви добре.
Терминът ми беше 19.май и, макар да бях убедена, че бебето ще се роди преди това, денят отмина и нямаше признаци скоро да раждам. В деня на термина бях на преглед и според лекарката матката се подготвя за раждането, но все още не е в състояние, предполагащо раждане в следващите 24 часа. Разбира се, тези неща можело и бързичко да се променят.
Вече беше 1 ч през нощта на 20.май, когато станах да отида до тоалетната, както правех през поспедните месеци през час-час и половина всяка нощ. Сядайки на тоалетната чиния, усетих, че от мен изтича известно количество топла водичка. Беше ясно, че може да е само околоплодна течност. Бях учудена, защото не бях имала нито една контракция, която да спука мехура, но и в същото време се радвах, че вече се започва. Тъй като знаех, че главичката на бебето уплътнява хубаво шийкаа на матката, нямаше опасност при спукване на мехура пъпната връв или ръчичка или краченце да се изплъзне напред и притисне, затова спокойно се изкъпах, събудих мъжа ми и тръгнахме към болницата.
Там провериха разкритието ми и то, за мое огромно съжаление, беше точно толкова, колкото и през целия последен месец – 1 см. Имах на практика регулярни контракции на 2-3 минути, но кратички, за по 20 секунди. Изненадващото беше, че болката от тях не беше онова, което пише в книжките, и което разказват в подготвителните курсове. При мен тя беше буквално болка в дебелото черво – явно завъртането на главичката на бебето в малкия ми таз притискаше много силно дебелото черво, и болката беше откровено неприятна! Някак си не беше това, за което човек е подготвен, и което може да обдиша. Днес, 10 дни след раждането, сякаш дебелото ми черво още е натъртено и боли, когато ходя по нужда.
В следствие на тази болка явно много съм се била стегнала (макар съзнанието ми да ме убеждаваше, че съм отпусната и спокойна – поне това се опитвах да направя аз, доколкото ми е възможно да повлияя), и до 13 ч разкритието ми беше едва 2 см. Когато стоях в една определна поза (седнала, с ръце и рамене, подпрени пред мен, така че горната част на тялото да е напълно отпусната), контракциите не бяха страшни и отминаваха бързо. Проблем беше промяната в стойката, а лежането беше абсолютно невъзможно, което хич не се понрави на акушерката, защото така не можеше да запише сърдечните тонове на бебето (а един запис трае 30 минути!!).
До 13 ч ме бяха оставили на естественото развитие на събитията, но, когато констатираха фактическата липса на разкритие за вече 12 часа, ми предложиха система. Аз бях решила раждането ми да е напълно естествено, при всички положения лишено от упойки и други вещества, които повлияват на бебето. Обясниха ми, че не става въпрос за подобен медикамент. Не запомних препарата (не беше окситоцин!!), но действието му е, че отпуска мускулатурата и прави матката по-мека. В същото време от него се чувстваш, сякаш ти се вие свят. На контракциите не оказва никакво влияние – те остават напълно осезаеми и с определената от тялото честота. Ефектът от системата беше невероятен – успявах да заспивам за тези 2-3 минутки между контракциите, а по време на тях бях будна и можех да ги обдишвам. Така болката беше абсолютно поносима във всеки един момент, дори по-поносима от кофти главоболие, защото бях в състояние да я облекчавам.
В рамките на 1 час разкритието ми достигна 5 см, а след още 45 минути беше вече 9 см. Бях безкрайно учудена на скоростта, с която всичко се развиваше, и най-вече на факта, че всичко се случваше толкова лесно! По това време вече действието на системата беше отшумяло, но то и не беше необходимо повече.
От този момент нататък акушерката вече стоеше само при мен. Когато идваше контракция, тя буквално нахлузваше изхода на матката през главичката на бебето, все едно някой се опитва да облече стар степан пуловер с висока тясна яка, а някой друг му помага, дърпайки ту тук, ту там. Мисля, че благодарение на тази помощ главичката излезе само за няколко контракции. Тогава започнаха да се появяват онези контракции, които те карат да напъваш. Тук е много важно да се слуша какво казва точно акушерката, и да се изпълнява. В началото тя ми показа как да не напъвам, а да обдишвам контракциите, защото бебето е все още много високо горе в канала, и натискането би било твърде голямо напрежение за него. В паузите ми слагаше маска с кислород, за да подпомогнем дишането на бебето в тесния канал. За няколко контракции главичката му беше вече долу на изхода. Настъпи моментът, в който бях благодарна за всяко едно упражнение на Кегел и за всеки масаж, който бях правила като подготовка за раждането. Акушерката ме похвали, че тъканите на изхода са много еластични, и шансът бебето да излезе само са добри. Когато след няколко минути главичката на детето беше съвсем на изхода, се оказа, че без мъничка епизотомия все пак ще получа разкъсвания. На следващата контракция акушерката направи мъничък 3 см разрез, който може би беше най-болезнената част от цялото раждане – и дори той беше абсолютно в размките на поносимото. В този момент главичката на бебето излезе без проблем, а секунди по-късно се изплъзна и телцето. Изчистиха му устичката и нослето и веднага го сложиха да легне на гърдите ми. А аз гледах как към мен носят едно непознато личице, което обаче изглежда някак свое, и бях безкрайно щастлива, че можах да му дам този естествен и щадяш старт в живота.
Цялото раждане звучи, сякаш е траело много дълго – близо 13 часа, но истината е, бебето се роди за под 3 часа. Нито една болка не беше умирачка, нито едно състояние не беше непривично за тялото ми – всичко, което се искаше от мен, беше да позволя на тялото си да си свърши работата, без да му преча. Това е единственият път в живота ми, когато съзнанието ми беше наблюдател на случавщото се, и не изпитваше никаква потребност да се намесва. Действително природата ни е създала съвършени да даряваме живот, и трябва да й се доверим!

Абе гледам вече толкова много изказвания, мнения на различни хора, различни преживявания-ОК- всичко е наред, живеем в демократична държава, всеки да си дрънка каквото си иска, но защо е цялата тази злоба?Има си определени и различни теми тука- когато нещо не ти харесва просто го подмини.Темата видимо е започнала с толкова много оптимизъм за бъдещите майки, а се превръща в змиярник.Тези които са отчаяни от раждането да си направят тема "Моят кошмар-раждането!"   

  Така е то , но нали знаеш"разни хора ,разни идеали" ! Някой хора търся навсякъде поле за изява!

аз имах уговорка със доктор тои се обади сутринта и към 9:30 бяхме във клиниката записаха ми тоновете звънах на мъжами да доиде да ми прави компания и към 13:00 ме извикаха мъжа ми си тръгна раждах със секцио и в 13:25 4ух малката да проплаква наи хубавия пла4 които някога съм 4увала и във 14:14 се обадих на мъжами да му 4естетя не можах да му видя физиономията но си го представям във 14:20 веше при мен да види малката имаше болка но като се сетех 4е ще видя малката болката из4езваше сякаш некого не е я имало

Ами......да разкажа и аз за моето раждане.Постъпих в болница в деня на термина ми,заради едро бебе.Постъпих с надеждата 4е до ден два ще родя.Но уви ,преносих 9 дена.Два дена преди да родя ми сложиха система за предизвикване на раждането,която освен силни болки и съвсем малко разкритие друго не постигна.Направиха ми клизма и ме преместиха в предродилна където отново система,отново болки и без пргрес в разкритието.Така прекарах цял ден и цяла нощ в предродилна и на другия ден ме вурнаха в отделението за патологи4на бременност.Ве4ерта ми сложиха хап4е.На сутринта док дойде да ме провери за разкритие,но пак без резултат.Аз се от4аях напълно.След положин 4ас оба4е по4наха леки контракции съвсем малко разкритие.Отведоха ме пак в предродилна,където ми сложиха спазмалгон,после бусколизин и малко по късно лидол.Заведоха ме към 9:30 сутринта,в 10:30 ми изтекоха водите и в 13 на обяд родих.Болките бяха ужасни,разжденето мина бързо и без проблеми.С епизотомия.И бебка наистина се оказа голяма.Цели 4,150 кг и 54 см.Невероятно изживяване.Въпреки болките пак бих го изживяла.

Да разкажа как мина и второто ми раждане.
Терминът ми беше на 13 февр5уари ,но  на 14 сутринта трябваше да отида в болницата за проследяване на тоновете защпто раждане все още не беше започнало.Отидох направиха ми запис,после преглед за разкритие и бях с 2 см,решиха че ще ме оставят в болницата,но тъй като нямах болки решиха да ме изчакат до следващия ден,и така но болки не се появиха само дето ми прецакаха празника(на 14февруари имах ме годишнина),в понеделник сутрин минават на главна визитация и д-р Пелев(Окръжна Половдив)ми казва давам ти още два дни  ако не родиш ще предизвикаме раждането със системи,и аз изпаднах в ужас,неисках със системи и да съм неподвижна,но ако се наложеше щях да търпя нямах избор,мина си и този ден дойде следващия и аз пак нищо нито болки нито  разкритие ,пак минава доктора и ми вика Момиче до утре сутрин неродиш ли индукция,и мен като ме хвана шубето,и като се опнах по стълбите до 15етаж и обратно после на кафето ,и след два часа се започна болки,падане на тапата  ,обаче аз си мълча неказвам щото щяха да ме преместят в предродилна и пак нямаше да оттърва системата,обаче по едно време  (това в 8 вечерта) минава дежурната акушерка и ме гледа как се свивам  до леглото и ме пита как съм и аз и казвам че имам леки болки,и тя ми щика че ще извика доктора ама аз недавам и я помолих тя да ме прегледа за разкритие ,опс 7 см и тя ми вика трябва да ходим към залата ама аз неееееееееее или ще пуша една цигара или човек убивам и тя ме пусна в тяхната стаичка да пафна една бърза (не ме линчувайте моля ви се)и тръгнахме към залата.Там докато ми оправяха леглото в предродилна ми се спукаха водите и след няма и минута се започнаха напъните,едвам ме завлякоха до магарето с два напъна и един крясък родих втората си дъщеря.Сложиха я на гърдите ми все още неизмита и овита в една пелена беше третият запомнящ се   момент за мен сватбата ми и след раждането0 на първородната ни дъщеря,целунах я и се разплаках след това я взеха да я оправят и занесат в отделението ,този път се разминах без никаква намеса от рода на системи и шевове.
Само да кажа че пожелавам на всички раждане като моето второ бързо и леко. На всички бъдещи мами леко раждане и здрави бебчета!!!     

Страхотни разкази!    
Браво, момичета, само така!
Радвам се, че има много хубави раждания, и се надявам, че сме от полза на всички бъдещи мамчета, които по една или друга причина се страхуват от раждането!

П.С. Злобните коментари просто ги подминавайте, моля ви!  

Дойде време и аз да разкажа за раждането си...
Много исках раждането ми да протече естествено и възможно най-активно, без голяма лекарска намеса. Речено - сторено.
Преносвах вече 5-ти ден и нямах търпение. На 23 май вечерта си вечеряме с Борис, а мен съвсееем леко ме понаболява. Не правя връзката и продължавам да си плюскам, гледаме и филмче и после по леглата. Мен сън не ме ловеше цялата бременност, та изгледах още един филм и висях пред компа, когато към 4 ч. на 24 май започнах да усещам, че болките доста се засилват. Бре, пипам си корема (нали трябва и втвърдяване да има) - а то...тука има, там няма. Явно на някои места от сланинките втвърдяването беше по-омекотено. Викам си: "Абе то ако не раждах нямаше така да боли!" Започнах да засичам. Издържах легнала до към 5, когато контракциите бяха станали на около седем минути. Аз от преди това си бях решила да изчакам възможно най-дълго вкъщи. Събудих Борис, а той милия се заюрка да бърза. Аз му викам: "Споко бе човек, искам да отида там и само да я изстрелям бебка, а не пет часа предварително и да ме увържат като Ханибал Лектър да стоя..." Все пак, когато контракциите станаха на 5 минути тръгнахме... Аз съм в Овча Купел, а Окръжна е на другия край... в Младост.Беше към 6 ч. Е, бебка като една истинска тактична дама си избра този ранен час и то на този светъл български празник, така че, нямахме проблем с придвижването. В колата контракциите станаха на 4 минути. Пристигнахме към седем без нещо. Не исках още да влизам и поистърпях още малко в градината. Не знам защо, но в този момент обичах много моят Борис. Влязохме в седем. Аз им викам на дежурните: "Вижте ме, щото ми е за първи път, дано да раждам, ама не мога да съм сигурна. Ще извинявате ако е фалшива тревога... " Повериха ме за разкритие и викат:"Браво бе момиче, ти си свършила по-голямата част от работата. Ще раждаш. Имаш 6 сантима разкритие." Ей много болеше, ама никакъв страх нямах, само нетърпение да я свърша и тая работа най-накрая. През цялото време питах най-мило кой как се казва от персонала, да взема да ги запомня барем:)
Борис, моят най-любим човек на света, ме чакаше в предверието. Направиха ми една клизмичка и аз свежа като краставица, се затътрих при него... подминах го... и беж в кенефа.   Малеее - кеф!  
Явно от естествения окситоцин в тялото, през цялото време, въпреки болката, ми се изкаше да разцелувам любимия и да го успокоя, че всичко ще е наред.
И такааа... стана 8 без нещо. Казаха ми да изпращам Писанчо и му споменаха, че според тях до към обяд ще родя. Аз направих ей такива очи щото мислех да е доста по-бързо, егати. Казаха ми: първо тонове, чакаме да се смени смяната (те точно към седем се сменят, ама май преди това искат да си пийнат каЙфенцето ), после ти пукаме мехура, системка и аааайдееее.... Аз тъкмо да поспоря, но реших да си пазя силите и като приближат, да ги използвам за ръкопашен бой. Легнах на леглото за тонове и ме накабеларчиха. Боли си брате, гледам часовника и ми се размива пред очите... но си беше 8 и нещо. По едно време минава акушерката и аз: "Може ли без окситоцин..." , а тя: "хън, мън ми ние на всички слагаме, но айде ще видим как вървиш. Аз ще го приготвя, пък...". Абе един вид, се опита да ме измами, ама не знаеше за Дени Бързата Ракета. След малко вече не търпях и им казах "Моля ви, мили жено, отвързвайте ме, по-добре права." Тя се нави и така разбрах,че права -  не права, си боли ама някак, като се превиваш в странни пози, се занимаваш с нещо. На няколко много силни и продължителни контракции сядах на тоалетната и от страх да не падне детето си държах ръката от долу. В един пик на болката, направих "пик" върху дланта си. Всъщност ми изтекоха водите - бистри и топлички. Ей, викам си,  ще го иза*ам това бебе в тоалетната.   И пак най-мило се провикнах (какво ми беше станало не знам): "Извинетееееее! Извинетееее! Изтекоха ми водите." Дойде акушерката и ми вика "Споко де. Какво сега?Има време..." и аз : "Как какво, ще раждам- Искам на магаретоооо!" и тя се хили и ми обяснява как не ставало толкова бързо. Ама аз - не, та не! И като се събраха и двете смени, сума ти жени се юрнаха (похвалиха ми се преди това, че много лека смяна имали и само аз съм им раждане) та се напълни родилната зала. Аз бегом към магарето с ръка между краката, да не падне детето. Докторката скептично провери разкритието и се опули съвсем. Вика: "Ми... тя е готова. 10 сантиметра." Беше към 8.30ч. започнаха напъните, ама нещо не излизаше тази ми ти беба. Аз до сега кротка, започнах да ръмжа като тигрица. А те наще... "Не ръмжи бе момиче, не през устата ами от долу напъвай." Аз си мисля, че си напъвах идеално. През това време три жени се бориха да ми набучат системата и не успяха... Хаха, ами аз работа вършех, каишите стисках, напъвах... а те ме агитират да не мърдам. Аз им отговарям, за какво ви е тоя окситоцин,бре...и без него се справям. Така и не успяха...
 Целият персонал се събра явно от скука и нещо си говореха...абе само дето бас не хванаха: "вижте колко е бързо всичко, сега и ако роди и без ЕПЗ и разкъсвания..." Една от лекарките, както се бях разчепила, лежерно се беше подпряла на едното ми коляно и съвсем небрежно ми казваше "Е хайде де, хайде! На това ли му викаш напъване!"
Е с напъните, не стана съвсем по мед и масло... Напъвах, напъвах (на мен ми се стори дълго време), но бебка не излизаше. И хайде кръц, и още напъване. Малко се поразкъсах и допълнително, но момичето ми най-накрая излезе. Оказа се с доста къса пъпна връв. Това я е спирало...и даже я е връщало от пътя и за навън.
Главичката беше трудна, после при един следващ напън и телцето се хързулна с малко течност (вода ли, кръв ли ). Изплака много по-дамски. По-скоро измяука два пъти и като ми я сложиха на гърдите замлъкна и така ме погледна с големите си тъмни очи (тогава ги видях черни), че се просълзих. Вече знаех, че името и наистина е Рада и че всичко си е заслужавало. Роди се в 9 без 4 минути. От пристигането ми в болницата бяха изминали два часа.
Последва кърпенето, за което извинете, ама никой не ме предупреди.  
Единствено то помрачи купона (доста продължи), но както казах всичко си заслужава, когато си видиш детето и ти го поставят на гърдите. След няколко часа, малката Рада беше вече при мен и се гледахме лИбовно. Тя ме направи наистина щастлива, по един безпрекословен начин. Да родиш дете е най-голямото чудо на тази земя. Не се плашете момичета, наистина не е страшно и си заслужава да се изживее.

Dendri   имаш дар слово , просълзи ме...  , както и развесели!
Честито бебче и много здраве на семейството ви!

Айде и аз да споделя моите трепети около раждането.Терминът ми беше на 12 януари-никакви признаци за раждане На същия ден отивам на преглед и доктора казва бебето е много високо,а и таза ти е много тесен-няма да може да мине от там.Пиша ти направление за секцио и отовай в Шейново,няма какво да чакаме.
Отиваме там,друг лекар ме преглежда и казва че това бебе ще може да мине от там,първо ще ме пробват нормално,но ако не стане ще ме срежат.Зле ми стана !!!
Питат ме,багаж носиш ли си ?? Нося си !!И направо ме приеха за наблюдение.3 дни си постоях,признаци никаквииии.Лекарите все ми викаха-Айде бе Натали,няма ли да раждаш,докога ще го носиш??
На 16 рано сутринта ставам за поредната визитация,ама ми се спи та две не виждам.Преглежда ме един младичък и вика- Ми айде сваляйте я,няма какво да я чакаме,тя няма намерения май да ражда. Само да вмъкна,че от постоянните прегледи ми докараха 4 см разкритие.
Айде клизма и в родилна зала.Пукнаха ми водите,системата Окситоцин,но Христиан пак не дава зор да излиза
Принудиха се да ми включат системата на конска доза,че кой знае до кога щях да си изкарам така.И се почнаааа,аз през цялото време само повтарях - нали ще ми сложите Епидурална?
След 3 силни кнтракции ми я сложиха.Ейййй какво блаженство,подремнах си докато стана пълно разкритието.Започнах да усещам и напъни вече,там се поузорих вече.Качиха ме на магарето и с няколко напъна и една епизиотомия Христиан буквално изхвърча.Велик момент !!!!Роди се 3,150 кг и 50 см.После 3 шевчета и айдееее,готова съм.
Преживяването беше незабравимо,изобщо не е толкова страшно колкото си представях.

Dendri, чудесен разказ!
Да ти е жива и здрава Рада, с такова хубаво име и на празник родена 

Макар, че родих със секцио, не по мое желание, а по медицински причини, мога да  кажа НЕ БОЛИ, НЕ Е СТРАШНО. При мен операцията мина за час. Бебка я посрешнах със смях и сълзи от радост.  И да - какъвто и да е начина РАЖДАНЕТО Е КРАСИВО. Нищо не може да се сравни с това изживяване