Разкажете за раждането си...

Само толкова ли сме майките, които сме имали хубави раждания ???    

Имах нужда от подобна тема, когато на мен ми предстоеше да раждам преди 3 години. Толкова много се страхувах от предстоящото раждане, че не мога да го опиша. Като добавим и това, че преносвах 9 дена, а и нямах никакви признаци на раждане...нито разкритие, нито контракции, нито изтекли води, нищо!
Взех си багажа и мъжът ми ме откара в болницата по препоръка на доктора, следящ бременността ми. Докато чаках в приемната, излезе една докторка и ме попита за какво съм. Аз учудено отвърнах, че ще раждам. А тя още по-учудено ме попита:"Ама Вие бременна ли сте?!" Бях слабичка за бременна жена и със стегнат корем.
Приеха ме с 1 см разкритие и ме настаниха в патологията. Това беше предиобед. Късния следобед започнах да усещам контракции, които започнаха да зачестяват. И през нощта към 3 часа дежурната акушерка и доктор установиха, че имам 3 см разкритие вече и ме свалиха в предродилна зала. Изтърпях си болките, докато направя пълно разкритие, точно когато се сменяха екипите. Дойде една лекарка, изтекоха ми водите и ме вкараха в родилна зала, където родих за 20 мин. точно - бързо, леко. Важното беше да слушам внимателно какво ме напътства акушерката и да изпълнявам.
Ето, и моето раждане беше от много леките. Без таблетки за предизвикване на раждане, без туширане, без обезболяващи - естествено, доколкото можеше да бъде.

Достатъчно красноречиво съм го описала в темата за Смешното раждане.

Там по - скоро си се спряла на комичните ситуации около раждането ти, а не на самото него...
Мисля, че ще е интересно на всички ни, да разкажеш и за самото раждане... 

Иска ми се да идва вече този ден, ама ще трябва да почакам още 2 месеца .Дано да е хубаво, за да има какво да разказвам

Дано !!!
Искрено ти пожелавам раждане като моето (третото).... 

Най-сетне мога да се похваля и аз с бебче!
  Раждането никак не е толкова болезнено колкото си го представях! Стана сравнително бързо. Към 3.00ч. сутринта на 18ти декември започнаха да ми изтичат водите, получих и контракции на около 5-7 минути. Към  6.00ч. вече бях приета в пред-родилна зала. Обаче не ме болеше чак тлкова много и ми сложиха системка, тогава ме позаболя... В 12.10ч. се роди нашето съкровище, а момента в който го усетих как излиза от мен беше най-хубавия. Мога да се похваля и че нямам шевове. Имам само един съвет към мамите на които им предстои раждане- слушайте докторите и акушерите по време на раждането- дават напътствия които са много полезни за по-бързото и лесно излизане на малкото човече!

Само се записвам, имам какво да разказвам, приятно ми е винаги, когато се връщам към тези сладки моменти........

Надявам се като имам друго бебе раждането да е като вашите.За първото няма да говоря.

На всички, които предстои да родят искам да кажа, че наистина раждането не е толкова страшно и ужасно както го описват някои мам или по филмите. И това го пише една голяма пъзла!!!:)
Създадени сме така, че това да се случи и няма нищо, което да е непреодолимо и страшно. Болките са съвсеем поносими, да не говорим, че тези които имат по-тежък цикъл просто няма да разберат разликата. Аз пристигнах в болницата с 6 см разкритие, които почти не разбрах как станаха. Отидох до болницата пеш, за да подпомогна процеса. Там почти до последно стоях права, легнала на страни и подобни. Лошото беше, че накрая ми сложиха окситоцин и тогава почнаха мъките, определено трябваше просто да се изчака, за да се получат същинските контракции за изгонване на плода. И понеже не се изчакаха, резултатът беше голяма епизиотомия. Всичко мина и замина много бързи и колкото и да не ми се вярва болката и притесненията се изпаряват, сякаш никога не са били...
Джуличка, супер тема! А можеш ли да ми пишеш коя е тази акушерка, определено смятам да намеря такъв човек за следващите раждания:)

честита нова година на всички!наистина,коя е тази невероятна акушерка,в кои град си раждала?а някои мойе ли да кайе как да намеря тази тема сьс смашните раждания?надявам се скоро да разкажа за моето раждане!

извинявам се за грешките,ама много ми е трудно с тази кирилица още..

Ами какво да разкажа, по медицински показатели оперативно, нищо особено като преживяване.

Здравейте и ЧНГ на всички! След толкова години мързеливо форумстване (ама каква дума а), реших и аз да напиша за раждането ми и по-точно за второто, защото несъмнено беше по-приятното от двете.

И така, след като две седмици се разхождах с 4см разкритие, но без редовни контракции (+ едно фалшиво ходене до болницата), бях любезно поканена от докроката ми на преглед на 25.03.2008, което беше около две седмици преди предполагаемия  термин. Помолих съпруга ми да си пусне отпуск този ден, за да гледа каката, но той заяви, че нали съм щяла да ходя само за консултация, та просто ще отиде по-късно. И така китна-росна, сутринта се отправих към болницата, където след прегледа ми казаха да се върна до вкъщи, да си взема багажчето и да се върна, а аз така  , защото не чувствам нищо по-различно от предишния ден например (нали не ми е за първи път). Както и да е, връщам се и казвам на възлюбления: "Сори, ама ще си пускаш отпуск, за да гледаш Ния.", а той  . Понеже не исках да казвам на майка ми, реших, че ще си отида сама в родилното, без придружител, което и направих (таксиметровия шофьор като разбра, че ме кара да раждам щеше да припадне горкия, добре, че сатана дума чак пред болницата). След куп формалности, продължили около час и половина -два, ме качиха в родилното отделение, където ме настаниха в стаята, която щеше да ми служи за предродилна. Една много мила акушерка се зае с мен - клизми, тоалети, абокати и т.н. През цялото това време, аз все още нямам никакви болки и индикации, че ще раждам. Дойде АГ-то ми и ме включи на система, след което ме пуснаха да си се разхождам из стаята. В съседната имаше едно момиче, с което си говорехме за това, как протича целия процес, защото на нея и беше за пъреи път. След около 1ч. започнаха болезнени контракции и както предварително си бях решила пристигна анестезиолога да ми сложи епидурална. Отново полежах малко докато траеше процедурата и си станах да се разхождам. Около мен във всеки един момент бяха двамата лекари и акушерката и в общи линии ме наблюдаваха какво правя. Доста бързо дойде и пълното разкритие и започнаха напъните, като ми позволяваха да заема каквато си искам поза, за да облекча и ускоря процеса. На мен клекнала като чели ми бе най-удобно. След като главата почти се беше показала, ме прехвърлиха в съседната стая на магарето и след още два напъна се появи Андреа, която веднага бе поета от неонатолозите, а мен малко ме позакърпиха (но в никакъв случай не беше като първия път). След не повече от 2ч. ми я донесоха в стаята и въпреки странната за мен молба на акушерката да не я слагам на гърда, защото не съм била чиста , взех малката и започнах да я кърмя.... и така до днес.
Надявам се не съм ви досадила с дългия си пост