ЗА РАБОТАТА И СЕМЕЙСТВОТО - СПРАВЯМЕ ЛИ СЕ ДОБРЕ?

момичета, промених заглавието на темата, за да няма спорове повече по въпроса кариера-работа  и това кой какво работи

Не бих могла да се справям с нито едно от двете, ако трябва да ги съчетавам, докато детето ми е малко. Не го смятам и за нужно.
Обичам си работата, но мисля, че може да почака.

Рработа (кариера) не е равно на получаване на пари.
Кариерата е място за себеутвърждаване - за някои хора е достатъчно да се отдадат в отглеждането и възпитанието на детето, както и в грижата за съпруга, за други - в мястото, където упражняват трудовата си функция.
Най-важното е човек да се чувства удовлетворен, т.е. вечер като си легне в леглото да е спокоен и уверен в себе.
Истината винаги е в замисимост от гледната точка - за мен е важна работата точно толкова, колкото и семейството - съпругът ми замина за чужбина и аз останах сама с детето, въпреки, че имах възможност да замина с него - този компромис направих именно заради работата си. И гордо мога да заява, че не е имало момент, в който да съжалявам за избора си.
Та в обобщение - всичко е въпрос на приоритети.

Така съвпада с моята тема - Работещи майки

Интересна тема.Според мен обаче отговорите зависят много и от това дали съпругът помага в отглеждането и възпитанието на децата и има ли баби наблизо,които да МУ помагат.
Имам артистична професия,която много обичам,но за момента не упражнявам активно,както преди да родя.
Пок®ай раждането на сина ми открих много неща за себе си, видях се в нова светлина-на майка и съпруга.
Преди се прибирах у дома само,за да се преоблека,да се наспя или да си напълня куфаря за поредното пътуване някъде по света.Все слушах изтории на изнервено домакини,изперкали от стоене вкъщи и си мислех,че не бива да позволявам това да се случи с мен.
Сега,след почти три години гледане на детето ми,мога да кажа само,че ако знаех колко е хубаво да си живееш в къщата, а не да я ползваш за хотел много по-рано щях да се отдам на семейството си с такова удоволствие.
С луди майки по градинки не се срещам,отдавна темите ми на разговор не са пюрета и памперси,не се пребивам от работа заради когото и да било,готвя само,ако имам желание.Искам да си изживея майчинството-детето ми е много кротко,научи ме на много неща,едно от които е,че точно защото имам дете трябва да се поддъжам,да полагам усилия да знам какво става около мен,да се грижа за психологичния си баланс.
Миналата година направих три големи концерта, но ми беше много мъчно да си оставям детето ,даже и за по 2-3 часа.На него не му се отрази,но на мен ми беше трудно да съм без него. Харесва ми да си прекарвам времето със сина ми.
Докато си гледах детето научих още един език,посетих интересни места,запознах се с нови хора,научих се да плувам,да вземам решения по-бързо,да се радвам на всеки един ден.
Бабите не могат да ми помагат-едната е на 2800км,другата е доста възрастна.Но и двете много го обичат.
Много съм благодарна на съпруга ми,който уважава желанията ми и застава винаги зад мен,никога не ме е карал да се чувствам безполезна,а напротив-щастлива.

Хубаво е,когато майката има избор.Понякога е по-добре  да ходи на работа,отколкото да си изкарва неудовлетворението на детето.Не всеки може да изтърпи реване и мрънкане денонощно,има хора,които не умеят да укротят себе си,камо ли някой друг.

kartinka, май си объркала темата. Тук се говори за работа и кариера.
Ясно е, че стоенето в къщи си има предимства, така както и ходенето на работа.

При мене този въпрос стои ежедневно

Работя в къщи и в някои отношения съм късметлиика, но пък за сметка на това не съм имала отпуск по майчинство и ми се налага да работя независимо къде съм.
Много се притеснявах, че няма да се справя и ще се издъня поне в едното, а най вероятно и в двете.
Имаше период, когато мислех, че няма да издържа от напрежение и безсъние.Работата ми изисква голяма концентрация, а бебчо беше до мене и си искаше своето. Като заспеше не знаех какво по напред да почна. Мисля, че този период разви много възможността ми да се концентрирам и да правя няколко неща едновременно.Въпреки, че имах по малко време, бях по ефективна.
Иска ми се да съм от майките, които топлят и пазят семейното огнище по всяко време, нои мам нужда да се изразявам и чрез работата си. Но тя определено не е на първо място.
Пропускам постоянно нови възможвости за кариера, но всеки път спирам и се обръщам към сърцето си и избора си остава-един детето.
Не съм идеалната майка, но щом той е щастлив, позитивен и усмихнат, се надявам да се справям

Имам стабилна работа и добра кариера още от преди да се роди дъщеря ми. Така се стекоха при мен нещата, че напреднах в кариерата доста преди 30 и сега имам възможност името да работи за мен. Но това, на което се наслаждавам в момента е моето семейство. Развитието на кариерата ми слава на Бога не пречи на семейството ми и обратно. Имам възможност да гледам детето си почти до 3 годишна възраст и считам, че възможносттта да прекарам заедно с дъщеря си първите 3 години от живота й е най-добрата инвестиция. Съпруга ми подкрепя това и сега си давам сметка, че отначало бързах да се върна на работа, а колкото ми се скъсява времето, толкова по-не бързам. Няма по-голяма радост за мене от усмивката на малкото момичнеце у дома и от топлата прегръдка на моята половинка. Часовете в офис са загуба на ценни мигове, които никога не се връщат. А работата и кариерата са довреме, те стоят и ни чакат, докато децата не.

Аз съм от този тип жени, които нямат амбиции за кариера и служебни успехи. Избрала съм си работа, която не ми отнема от времето и енергията, които искам да отделя на децата си. Нископлатена съм, всъщност и да не работя семейният бюджет няма да прострада много, просто не искам да съм само домакиня. Съпругът ми понася основната финансова тежест, а аз тази свързана с дома и развитието на децата и така ни е добре. Възхищавам се на жените с добро професионално развитие и семейство, носени под една мишница, но за мен самата е ненужно и много затормозяващо. Според мен най-важната ми работа е да отгледам и възпитам от децата които сме създали истински хора, а ако съм прекалено заета няма да успея да сторя всичко по силите си за това. В известен мисъл съм благодарна че не съм амбициозна професионално, за мен моята работа си е просто работа, която за щастие ми носи удоволствие, а не ме натоварва....

Не ми се чете цялата тема, ама защо не съм видяла/чула мъже да се самобичуват дали са добри бащи, като при това работят?

Аз се справям, както знам и мога, и не мисля че има място за драми и угризения.

И защо трябва да се обясняваме или извиняваме, че работим (или не работим)...

С годините задобрявам и на двата фронта. 
Обожавам децата си, но /за добро или зло/ работата е изключително важна за мен...

Знам коя съм и знам какво мога, в този смисъл нямам нужда от предизвикателства, нито за да се опозная, нито за да си се самодокажа. Приемам работата си като лесния начин за самостоятелно печелене на пари. Не се отъждествявам с нея, нито пък я смятам за начин на живот. За мен тя е просто работа. Но пък познавам добре себе си.

Детето - съчетавам с други хора! Умерено липсвам, но пък дневните раздели ни карат да се търсим по-сърцато.

Имам баланс!

Около 7 години работих за други хора и "градях кариера". Слагам го в кавички, защото по това време не си позволявах да имам дете, бях се отдала на работата до късно вечер, през уикендите, по нощите. Разбрах колко ненужно е било това. Разбрах, че кариерата, когато работиш за друг, е просто едно бъхтане, без особен смисъл.

И по време на бременността и от първия ден на детето си работя, но вече по мои си проекти. Сама си определям времето, което искам да отделя. Сега работя по 3-4 дни в седмицата, през другите дни съм си вкъщи. Не стоя в офиса след 6 часа. Мога да продължа да работя след като е заспало детето, но се научих, че няма смисъл да го пренебрегвам заради работата. Надявам се никога вече да не ми се налага да работя за други хора и да се съобразявам с техните разбирания за баланса между работа и деца. 

Спрамям се, ама много трудно. Създадох първо фирмата си, след като се утвърди на пазара (8 години), помислих за семейство - гледах дъщеря си до 1 г. и 9 м., тя тръгна на ясла, аз на работа отново - трудно ми бе..... Непрекъснато тичах на някъде, непрекъснато списъци и телефони. Само за протокола, с мъжа ми не разчитаме на баби и детегледачки. Така изминаха две години и аз отново забременях, опа ... а тичай бременна - веселбата беше пълна, ангажиментите много, а времето малко, издържах и на това темпо, защото аз сама си го направих ... А сега екшъна е пълен - каката на градина, малкия на ясла, а аз се надпреварвам с времето. Казах, че се справям, но не си спомням кога за последно съм имала време за себе си, кога за последно сме били насаме със съпруга си, т.е. не ми остават сили за мен си. Не искам да мисля кое е правилно и кое трябва да бъде - всеки си избира как се чувства най-добре и къде да се доказва, трябва да има баланс, иначе някоя от дините ще падне..