Споделете кой/къде беше толерантен с решението ви да родите активно, естествено?

Така съм съгласна, но одеве звучеше по различен начин... 

Моите раждания протекоха доста естествено, доколкото позволяваше моето състояние и това на бебето.
Първото ми раждане трябваше да се предизвика (заради страдание на бебето), въпреки това екипът изчака 2 дни и го предизвика без система и хапче! Акушерката ми беше твърдо против да се предизвикава с медикаменти и беше решила да чака доколкото е възможно раждането само да си тръгне, като тя ми помогна с няколко трика.  Наложи се да ми сложат система на 8-9 см, заради това, че аз бях много изморена. При първото раждане имам и епизиотомия, защото не напъвах, а състоянието на бебето не позволяваше да се чака.
Второто ми раждане беше без система, без епизиотомия, имах само сложен абокат на ръката за веки случай.
И при двете раждания се разхождах до последно, караха ме да стоя права и да приклякам на контракциите. Даже малката замалко да я родя права. При нейното раждане така и не успях да легна на родилната маса, акушираха ме леко облегната на масата, после ме преместиха да си лежа. Никой не ме е карал да напъвам, аз си казвах кога имам контракции и напъни. Само с малката ми извикаха да спра напъна за малко, за да не се разкъсам.
Общо взето никой не ми се е месил при раждането излишно, желанието ми беше да ме оставят сама и акушерката седеше наблизо до леглото ми и само наблюдаваше и идваше ако я повикам.
Бебетата ми даваха веднага да ги погушкам, а ги кърмих 10-15 минути след като родих.
А, абокатът при второто раждане послужи, защото след стремглавото раждане на малката (а и децата ми са породени, което също има значение), матката не се свиваше и около час след това прокървих. Така че добре, че го имаше, моментално ми сложиха инжекция окситоцин и положението се овладя.
Раждах 2006 и 2008 г. в МД София.

evelinar , а какви са били тези трикове за немедикаментозно предизвикване на раждането? Иначе звучи много задоволително... 

Евелинар и на мен това, което си разказала ми се вижда доста добро за българските условия, интересно ми е обаче дали по принцип има някаква такава практика в МД или при тебе по изключение така са се развили нещата, имам предвид например това, че са ти позволили да се движиш и това, че не са те качили на магарето да раждаш?

Родих и двете си деца в Тина Киркова - и двата пъти естествено и без упойки. Само дето от първото си раждане си спомням една ужасяваща болка и нищо друго, а след раждането не бях на себе си поне час, докато при второто си раждане се бях ограмотила бая относно активното раждане и рoдих бързо и с много слаба болка, а веднага след раждането бях готова да скачам и танцувам от щастие  Казвам това, защото според мен важно е не толкова мястото и лекарския екип, а по-скоро вътрешната нагласа на майката и предварителната й подготовка - майката трябва да е наясно кои са оптималните пози, за различните ситуации, как да диша, така че да постигне възможно най-пълна релаксация, как да се държи по време на напъните и т.н. Тази информация аз получих от книгата на д-р Сиърс THE BIRTH BOOK , а след това ме посъветваха да родя при д-р Григорова, която толерира активното раждане. Наистина Григорова въобще не се намеси по врме на раждането просто си седеше до мен и от време на време казваше "справяш се отлично, продължавай така". Акушерката се опита да ми се меси в началото, но Горигорова я спря като и каза "остави я, тя знае какво да прави" не ги накарах да чакат много  от идването на лекарката, до раждането на Лили минаха само 63мин.  а веднага след раждането бях готова за една дискотека, жалко че не ме пуснаха 
Когато се прибрах от родилния дом все едно, че не бях раждала бах пълна с енергия и сяамо като си омня как след предишното ми раждане 10тина дни не можах да се възстановя и не можех дори да сядам заради епизиотомията се ядосвам  защото в БГ все още масово жените ражат по онзи гаден болезнен начин, а то можело да е далеч по-лесно и приятно ... Раждането е красиво и съкровено преживяване, а не касапница. Бъдещи майчета подгответе се за активно раждане и го посрещнете без страх.
Ако някой се интересува мога да му дам да си преснима книгата на Сиърс, както и да споделя повече от опита си, защото наистина втория път успях да изживея едно леко и много вълнуващо раждане на моята малка принцеса. Разказ за раждането ми, както й други разкази на тема активно раждане може да прочетет на сайта на estestveno.com

Лято, ами когато ме приеха в болницата аз имах 2 см. разкритие. Прегледаха ме и ми направиха клизма, като акушерката ме помоли да постискам поне половин час преди да отида до тоалетна (така червата притискали матката и предизвиквали контракции). После на следващия ден ми даде да пия очистително и ме караше да се разхождам и да катеря стълбите от 1 до 12 ет  . Раждането си започна само рано сутринта на следващия ден, бебето слезна надолу, което също беше много важно. В предродилна зала, на 6 см. ми направи още една клизма и така.
Нямаше как да се чака без никаква намеса, защото синът ми беше оплетен в пъпната връв и тоновете бяха лоши, понякога падаха и до 80. Затова и бързаха да извадят бебето. Дори епизиотомията ми беше съвсем малка, само 2 външни шева, но беше наистина важно да извадят дребчо на бял свят  . Но пък минах без Кристилер.
Даже няма да забравя как спореха с един доцент дали направо да не ме вкарат в операционната на обяд (беше около 1.30), а в 8.30 моят дивак се роди. Между другото при първото ми раждане болките бяха около 2-3 часа, а при второто около половин-един час, при това съвсем поносими.
На всекиго пожелавам такива раждания! Даже със сина ми си мислех, че са се объркали, че раждам, защото до към 5-6 часа въобще не ме болеше и се чудех защо ме свалят в предродилна, даже спорех с тях, никак не вярвах, че ще се получи без система. После акушерката ми обясни, че при лошите тонове - като се сложи и система, най-вероятно тоновете още ще се влошат и е щяло направо да се наложи секцио.
Радвам се, че родих нормално и двата пъти, защото много искахме породени дечица, а и искаме и трето детенце след 3-4 години.

Звездиче, от моите наблюдения (понеже с малката полежах на системи и то в РЗ) трябва да ти кажа, че зависи на кой ще попаднеш. Има много свестни лекари и акушерки, има и по-груби, които гледат по-бързо да им родиш и да не ги занимаваш. Много зависи и от твоето отношение към тях, ако се държиш внимателно са склонни много да ти помогнат и да се съобразят с теб. Знам и за други родили с минимални намеси, знам и за жени, които са ги форсирали да раждат. Най-вероятно си зависи и от твоето състояние и това на бебето. Със сигурност поощряват да се движиш (около леглото, защото и други момичета ги молеха да станат). Трябва да лежиш когато ти правят запис, но не по груб, на мен винаги са ми правили легнала настрани - на ляво. Запис се прави като те приемат или ти включат системи за около 10-15 минути. После слушат тоновете и както си права.
Там не се ражда на магаре, има си родилна маса. Не лежиш по гръб, а ти дават едни каишки, с които да можеш по-лесно да се изправиш към полуседнало положение, за да ти е удобно да напъваш с коремна преса. Даже ме караха да си хвана краката, и с брадичка към корема да напъвам. Напъните бяха много важни при мен, защото съм с -6 и на двете очи  и ми пазеха очите . На мен ми беше много удобно по време на първото раждане. Честно да си кажа даже предпочитах и второто да си го родя на масата, но не стигнах навреме  . Иначе със сигурност щяха да ме сложат да легна. С Магдаленка получих много бързо рзкритие, водите ми изтекоха в коридора и главичката проряза, така че се наложи да ми акушират права  . Стигнах до РЗ и родилната маса, но там вече малката изплака както се опитвах да легна, бях се облегнала назад на масата и така. Общо взето взех акъла на всички с такова стремглаво раждане, защото в 8 ме приеха с 3 см. а в 9.07 малката кукла извиси глас.  И досега ми е ревлива и с характер .

Препоръчвам болница "Вита" и д-р Илиева. Ако трябва да раждам пак ще е там. Невероятно отношение и внимание има от тяхна стран.

тази жена е работила доста отдавна в тази сфера (сега е във фармацевтична компания).мисля че тогава не са се правили клизми но не съм сигурна.а за самото раждане каза че е много по страшно да гледаш,отколкото да раждаш 

точно към Пловдив съм се ориентирала - Университетска болница.Но там завеждаща родилно ми каза че не слагат упойка на водно раждане.може би защото ако нещо стане трябва да излезеш от ваната ,но не съм питала подробно,защото не искам упойка.все пак питай,може аз да не съм разбрала 

Е това вече направо не мога да го коментирам... 
То бива глупости, бива, ама чак пък толкоз... 

по отношение на раждането във вода - днес бях на минерален басейн - ходим си така с любимия когато можем weekend-а. беше толкова приятно. аз напоследък имам малко болки, там изчезнаха. даже го бъзиках - ако искаш, да раждам сега тука, ихихих, и той беше съгласен да асистира. та, сигурна съм, че в топлата вода е много яко, но има само в пловдив една и в софето. а ако е заета като тръгна да раждам, какво правя. аз съм се насочила към Тутракан, и може да ми се смеете, но сигурно доста от вас са чували вече за доктор Бойчев - приятелка ми го препоръча - много добър доктор и се вслушва в това, което родилката желае. а и болницата им е оправяна наскоро и всичко изглежда все едно е частна клиника - з мен е много важно и околната среда  - за да не се спичам. много ми харесва и възможността любимият ми да е с мен, защото мен той много ме успокоява, а и масаж от него в процеса на разкритие и раждане спестява много болки - произвежда се ендорфин, който действа като упойка за болката. за останалото ще разчитам на себе си - дишане, музика, ароматерапия, добро настроение от очакваната среща с малкта принцеса. стискайте палци, предстои ми до 4 седмици, а после ще пиша.

evelinar , благодаря за разясненията!   
Nellie , може и да се възползвам в близко бъдеще от предложението ти за книгата! 

за раждането кое е по страшно съм склонна да и вярвам  .бях чула за болница с огледало срещу родилката за да вижда как протича самото раждане.повечето родилки обръщали глава.а и мисля че като раждам жз повечето неща ще зависят от мен,но да гледам как някой се напъва и го боли и да не мога нищо да направя ... не случайно има татковци които припадат  .но това е мое мнение 

Ти досега раждала ли си ?

не не съм,за първи път ще ми е.просто слушам различни разкази.интересно ми е при кой какво е било  .а ти до сега присъствала ли си на раждане?макар че то пак зависи от психиката де