Споделете кой/къде беше толерантен с решението ви да родите активно, естествено?

Да, присъствала съм...
Жената до мен роди около час и половина след мен...
Беше ми ужасно любопитно и щях да гледам през цялото време, но от страх, да не би тя да се чувства неудобно от мен (не, че на нея й беше до това  ), отвреме навреме се обръщах...
Но това, което ме питаш - да, видях как бебето излезе от нея и как му отрязаха пъпната връв...
И не само, че не беше страшно, а напротив...
Беше нещо много интересно и ако мога, бих гледала още хиляди пъти..
А ти като родиш, тогава пак ще си говорим кое е по - страшно...

Не виждам нищо страшно в раждането, нито като родилка, нито като наблюдател на този процес (в предродилна има и други жени освен теб). А пък моята акушерка ми е казвала, че е прекрасно когато бебето се роди и му погалиш бузките.
Много ни е грешно възпитанието в тази насока. Раждането е прекрасен естествен процес, който води до среща с бебето, моята нагласа беше такава. Акушерката ми е казвала, че и колкото по-малко се бъркаш в нещата на природата, толкова по-добре. Затова мисля, че не е никак лошо все повече да се съобразяват с желанията на родилката да ражда по естествен начин.
А за клизмата, аз не бих родила без  . Дори при второто раждане, когато ме приеха и бях ходила вече няколко пъти до тоалетна, имаше смисъл от клизмата. А представяте ли си колко неудобно ми е било да ми я направи близък човек, но мисля, че по-неудобно би ми било ако се изпусна пред екипа. Предпочитах да съм по-сигурна, мисля, че това е една елементарна хигиенна процедура, на която се отдава прекалено голямо значение. А и както писах по-нагоре, тя помага, за да се регулират контракциите.

И аз съм присъствала на раждане, освен на моето разбира се 
Жената, която раждаше с мен, роди 15 минути след мен и аз бях там, защото трябваше да ме зашият. Видях как бебето й излиза и как му режат пъпната връв  Това е вълшебен миг, който ще помня винаги   

  Тук на говорилник го обърнахме Дано и малко повече полезна информация да се събере. Няма лошо и сега, де  - в дискусията също се научават полезни неща
Nellie, Еvelinar  мерси за хубавите разкази и се радвам за това, което сте изживяли по красив и естествен начин. Дай Боже, на всеки!
 И за да завърша с нещо, което може да ви послужи в бъдеще, ви пиша за някои полезни практики по време на раждането.

"Контракциите са неволни, вие не можете да ги засилите или отслабите, но все пак сте в състояние да ги направите повече или по-малко болезнени. Имате да вършите две важни неща:
Дишането. Когато един мускул се свива, той извършва работа и консумира кислород. В случая матката ви извършва усилена работа. За това е нужно непрестанно да и подавате кислород. Вашето дете също има нужда от него. Дори и да не сте запознати със специални техники, не забравяйте да дишате!
Отпускането. То е важно по две причини.
- то отхлабва мускулите и така те консумират по-малко кислород
- казахме, че матката в момента на контракцията се свива и отпуска, за да разтвори малко по малко шийката. При нормални условия това става постепенно. Но ако майката се напряга, шийката, която и без това се стреми да противодейства на разширението, оказва голяма съпротива. В резултат изпитвате болка. Следователно докато се извършва разкритието, трябва да опитате да се отпуснете напълно.
- първо, не опитвайте да се напъвате- в този момент напъните с нищо не подпомагат родовия процес, само го правят по-болезнен.
- второ, когато усетите контракции избягвайте да се стягате и да противодействате. Трябва да превъзмогнете този рефлекс, за да може контракцията да премине по-леко.Отпусната жена - мека шийка! Това е правило - запомнете го*.
   Кога трябва да дишате, кога да се отпускате.
Щом усетите, че наближава контракция [/b] - вдишайте дълбоко и пълно (бално изпъване и на коремната кухина и на гръдния кош)**
Контракцията е започнала - отпуснете се. След това дишайте повърхностно** С бързи, леки и ритмични вдишвания и издишвания.
Защо е нужно това? Така диафрагмата няма да притиска матката, което би попречило да се свие напълно. Диафрагмата е мускул между гръдния кош и коремната кухина. При вдишване тя се свива и слиза надолу. При леко и повърхностно дишане тя се придвижва надолу по-незабележимо.Колкото контракцията е по-силна, толкова дишането ви трябва да е по-леко, бързо, но все пак да остане ритмично.
Контракцията отминава - Направете пълно вдишване** (коремно и гръдно). Вдишвайте бавно, издишвайте изцяло с участие на коремната стена.
Между две контракции - Отдих и нормално дишане до започване на нова контракция.
Когато периодът на разкритие е към края си  и ако главата на бебо е много ниско, възможно е да усетите напъни по време на контракцията. Не бързайте да се напъвате преди да ви каже акушерката. Напанът при не напълно разтворена шийка забавя разширяването и раждането. Освен това тези предварителни усилия ще ви изтощят, точно преди финалната права, когато трябва активно да се включите в раждането на вашето дете.
  След пълното разкритие следва втория етап на раждането, който е много по-кратък: между 20 и 25 минути при първо раждане и много по-малко при следващо. На този етап контракциите зачестяват. Главичката на детето натиска тазовото дъно и това предизвиква усещане за напъни. Докато трае разкритието вие трябва да сте по скоро пасивна, но на този етап трябва да се мобилизирате и да помогнете активно на матката в изтласкването на детето.
Какво да правите по време на изгонването.
Контракцията приближава - Заемете положение за изгонване: гърбът повдигнат, бедрата разтворени, ходилата в стремената (Това е класическо положение. Някои акушери се връщат към традиционни пози-седнала или клекнала). Отпуснете тазовото дъно, направете пълно и дълбоко вдишване**.
Контракцията започва - със затворена уста вдишайте дълбоко (гръдно дишане**). Така диафрагмата максимално се придвижва надолу. В края на вдишването задръжте дъха си. След това силно свийте коремните мускули, за дапритиснете възможно най-много детето  и да го изтласкате напред, като направите усилие да не стягате тазовото дъно. За да усилите напъна хванете с две ръце ръчките от страни (на стремената) и ги изтеглете към вас. Раменете ви ще се повдигнат от леглото - така и трябва. Гърбът ви ще образува дъга . Наведете глава към гърдите си.
Контракцията преминава - вдишайте и издишайте дълбоко.
Между две контракции- отпуснете всички мускули и дишайте нормално. Избягвайте да напъвате, без акушерката да ви е казала.
Благодарение на вашите усилия главата на детето започва да се подава в отвора на тазовото дъно и вече се вижда косата му. В даден момент ще ви кажат да спрете с напъването и ще "освободят" главата постепенно. Сега вие трябва да дишате много бързо и повърхностно, като задъхано куче. Опитайте и ще се убедите, че не е възможно да дишате така и да се напъвате. Пуснете ръчките. От ваша страна не са нужни повечеусилия - напротив, рискувате при напън главичката на детето рязко да излезе и да причини по-малко или по-голямо разкъсване."

* Мога да дам упражненията за отпускане допълнително. Просто преписвам от книга и става бавно.
**Мога да дам и по-обширно обяснениена всички видове дишане, ако имате желание.
Мисля, че поне на мен по-горе написаното ще ми е полезно. Дано да бъде и на вас

Моятя АГ се занимава с това водно раждане (тя е единствената АГ там ,която го води ), и каза че за  моя сигорност мога да си повикам анестезиолог, но досега в практиката и няма майка родила във вода и поискала упойка. Да наистина е така ако ти сложат упойка трябва да излезеш от ваната има и доста майки на които раждането само започва така. Това е строго индивидуално. Успех ако те интересуват повече неща и контакти за АГ ми пиши на ЛС ако искаш.

Evelinar, благодаря за отговора, на мен докато раждах едно от нещата, което най-много ми тежеше беше, че не даваха да се става от леглото, затова ми беше интересно!

сигурно въпроса ми ще ви се стори тъп,но моля някой да обясни  .защо е добре пъпната връв да се реже след като е спряла да пулсира? 

Мисля, че в темата за Естественото Раждане ще ти дадат мноооого изчерпателен отговор, както и редица източници, доказващи това (според тях)...
Аз не съм привърженичка и мисля, че рискът е по - голям от предимствата...
Но, всеки да си преценява за себе си....

Какъв е риска?

Плюс за мен е, че детето продължава да се снабдява с кислород от майката.

Не мисля да се впускам в подробности първо, защото темата не е такава...
И второ, защото АЗ така смятам...
Това си е моето мнение, няма да убеждавам никой в него...
За да го имам, значи съм се консултирала с човек, който наистина разбира от тези неща...
Ако наистина те интересува - ще си намериш достоверен източник, който да те ограмоти по въпроса...
Не мисля, че за нещо толкова важно трябва да се търсят форумски съвети...

Мисля, че въпроси засягащи здравето е хубаво да се дискутират. Пък и на доктор съм чак след няколко седмици. За мен естествено раждане включва немиене на детето, гушкане на детето от майка му - веднага и прерязване на пъпната връв едва след като спре да  пулсира. Не знам какъв е риска, а ме интересува. Очевидно доста хора го практикуват по света.

Начина по който медицинските кадри говорят с недомлъвки и неоснователно плашене е неприемлив за професията им. После се чудят защо хората им нямат доверие и четът в интернет.

Предполагам няма да раждаш при "такива" кадри ??? 

За коледните празници си пожелавам много здраве за всички нас и дай Боже, повече хубави естествени раждания и болници и лекари, които ги толерират.

Да се запиша и аз. Много ме вълнува тази тема и ще я следя с любопитство.

Да се запиша и аз. Много ме вълнува тази тема и ще я следя с любопитство.