Yogurina, сега ти погледнах тикера! Поздравления за постигнатите резултати!!! 
Мерси
Тогава се почувствах по - различен/на от другите...
- Публикувана: 15 фев. 2009, 21:24 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2009, 14:11 ч.
# 31
16 фев. 2009, 14:19 ч.
Последно - вчера.
Звъни се на входната врата. Отварям. Срещу мен - мъж и жена на средна възраст. Досещам се, че идват, за да платят сметките на входа /съпругът ми е домоуправител/.
- Добър ден. Може ли някой, от родителите ти да се покаже? - пита мъжът
Аз онемявам.
Не знам как съм го погледнала, но човекът продължава, очевидно сметнал, че не съм го разбрала..
- Майка ти или баща ти....може ли да говоря с някой, от тях? - настоява той.
- Родителите ми не живеят тук, само ние със съпруга ми. Вие за плащане на сметките ли....?
- Да, да...много се извинявам. - притеснително смотолеви човека.
Вярно, че преди 5 години още ме спираха патрулките вечер в студентски град, но мислех, че вече съм надраснала този период. Все пак съм на 29г.
Виж целия пост
Звъни се на входната врата. Отварям. Срещу мен - мъж и жена на средна възраст. Досещам се, че идват, за да платят сметките на входа /съпругът ми е домоуправител/.
- Добър ден. Може ли някой, от родителите ти да се покаже? - пита мъжът
Аз онемявам.
Не знам как съм го погледнала, но човекът продължава, очевидно сметнал, че не съм го разбрала..- Майка ти или баща ти....може ли да говоря с някой, от тях? - настоява той.
- Родителите ми не живеят тук, само ние със съпруга ми. Вие за плащане на сметките ли....?
- Да, да...много се извинявам. - притеснително смотолеви човека.
Вярно, че преди 5 години още ме спираха патрулките вечер в студентски град, но мислех, че вече съм надраснала този период. Все пак съм на 29г.
# 33
16 фев. 2009, 16:25 ч.
За някаква конкретна ситуация не мога да се сетя, но и аз като някои винаги съм се чувствала по-различна от другите/дали наистина съм е друг въпрос 
/. Дори в собственото ми семейство-винаги образувахме два фронта-аз и срещу мен майка ми, баща ми и брат ми. Малко е тъжно понякога.
Виж целия пост
/. Дори в собственото ми семейство-винаги образувахме два фронта-аз и срещу мен майка ми, баща ми и брат ми. Малко е тъжно понякога. 
# 34
16 фев. 2009, 16:33 ч.
Често, за разни неща. Всеки е уникален по своему.
Например и аз като Никол не ходя облечена както ровечето жени на моята възраст. Ходя с дънки и якета, така ми е удобно и така се чувствам добре. Не ползвам гримове, дори червило, дори на сватбата си или бала. Не нося токчета. Това за външния вид.
Иначе, по други показатели наистина съм различна. Имам кръг от приятели, с които още като тийнейджъри бяхме различни от връстниците си, имахме други интереси. Понякога си мисля, че не съм уцелила времето си и епохата си - все по разни ретро неща си падам, модните и актуалните не ме влекат. Дискотеки никога не съм обичала, ей такива неща...
п.п. Сега се сетих, че като малка се чувствах различна защото нямах село, и защото получавах подаръци на Коледа, вместо на Нова година.
Виж целия пост
Например и аз като Никол не ходя облечена както ровечето жени на моята възраст. Ходя с дънки и якета, така ми е удобно и така се чувствам добре. Не ползвам гримове, дори червило, дори на сватбата си или бала. Не нося токчета. Това за външния вид.
Иначе, по други показатели наистина съм различна. Имам кръг от приятели, с които още като тийнейджъри бяхме различни от връстниците си, имахме други интереси. Понякога си мисля, че не съм уцелила времето си и епохата си - все по разни ретро неща си падам, модните и актуалните не ме влекат. Дискотеки никога не съм обичала, ей такива неща...
п.п. Сега се сетих, че като малка се чувствах различна защото нямах село, и защото получавах подаръци на Коледа, вместо на Нова година.
# 35
16 фев. 2009, 17:10 ч.
Сериозно ? Браво, предполагам имаш здрав тен на лицето, който няма нужда от грим. Я покажи някоя снимчица
)
Виж целия пост
Често, за разни неща. Всеки е уникален по своему.
Не ползвам гримове, дори червило, дори на сватбата си или бала.
Не ползвам гримове, дори червило, дори на сватбата си или бала.
Сериозно ? Браво, предполагам имаш здрав тен на лицето, който няма нужда от грим. Я покажи някоя снимчица
)
# 36
16 фев. 2009, 17:24 ч.
Сериозно ? Браво, предполагам имаш здрав тен на лицето, който няма нужда от грим. Я покажи някоя снимчица)
Защо се заяждаш? Може би не съм толкова суетна?! Абсолютно не на място забележка. Аз затова и не пиша в КМ, щото не ме интересуват такива неща.
Виж целия пост
Често, за разни неща. Всеки е уникален по своему.
Не ползвам гримове, дори червило, дори на сватбата си или бала.
Не ползвам гримове, дори червило, дори на сватбата си или бала.
Сериозно ? Браво, предполагам имаш здрав тен на лицето, който няма нужда от грим. Я покажи някоя снимчица
)Защо се заяждаш? Може би не съм толкова суетна?! Абсолютно не на място забележка. Аз затова и не пиша в КМ, щото не ме интересуват такива неща.
# 37
16 фев. 2009, 17:56 ч.
Живяла съм в Узбекистан. Там всеки чужденец е гледан сякаш има зелено лице. Всичко там ми харесваше с изключение на това.
Живяла съм в Ямайка. Почти цялото население за тъмнокожи. Не показват нищо, но се усеща, че са расисти към белите.... дълго е за разказване.
Виж целия пост
Живяла съм в Ямайка. Почти цялото население за тъмнокожи. Не показват нищо, но се усеща, че са расисти към белите.... дълго е за разказване.
# 38
16 фев. 2009, 22:17 ч.
Сериозно ? Браво, предполагам имаш здрав тен на лицето, който няма нужда от грим. Я покажи някоя снимчица)
Защо се заяждаш? Може би не съм толкова суетна?! Абсолютно не на място забележка. Аз затова и не пиша в КМ, щото не ме интересуват такива неща.
Абе, Луда, не е заяждане. Аз например без грим не излизам - просто не приличам на себе си. Но има жени, които просто нямат нужда. Не е въпрос на суета, а на предпочитание
Виж целия пост
Често, за разни неща. Всеки е уникален по своему.
Не ползвам гримове, дори червило, дори на сватбата си или бала.
Не ползвам гримове, дори червило, дори на сватбата си или бала.
Сериозно ? Браво, предполагам имаш здрав тен на лицето, който няма нужда от грим. Я покажи някоя снимчица
)Защо се заяждаш? Може би не съм толкова суетна?! Абсолютно не на място забележка. Аз затова и не пиша в КМ, щото не ме интересуват такива неща.
Абе, Луда, не е заяждане. Аз например без грим не излизам - просто не приличам на себе си. Но има жени, които просто нямат нужда. Не е въпрос на суета, а на предпочитание
# 39
16 фев. 2009, 23:11 ч.
Това за грима ми напомни мое срамно изживяване отпреди Коледа. В нов за мен фризьорски салон - мият ми косата, а фризьорката казва: Вие ИЗОБЩО НЯКОГА правили ли сте нещо с тази коса? Смутолевям нещо извинително и ми иде да потъна в стола. Но тя ме предава на колежка и я инструктира - слагай повече пяна, че е УЖАСНО жива тази коса. Почват да ме изсушават, а жената пъшка и сумти, сто пъти съжалих, че съм там .... Дърпа с тази ми ти четка и нарежда - не поддава, то бива жива, ама толкова... Не се боядисвам, не се къдря, нищо не правя с косата си, освен едни леки кичури, които подновявам отвреме навреме. Ходя и без грим. И се почувствах най-запуснатата, неподдържана и мърлява жена на света!!! Фризьорките не бяха виждали нетретирана коса и ме гледаха като изкопаемо...
Виж целия пост
# 40
16 фев. 2009, 23:12 ч.
Чувствам се различна, може би от раждането ми. При баща българин и майка чужденка, в едно малко провинциално градче, и със странното за онова време име, което са ми дали .....направо се чувствах като извънземно.
Съседите бяха залепени на прозорците, да видят как е облечена щерката на чужденката, в у/ще все им беше трудно да запомнят името ми, в магазина никога не пропускаха да ме поразпитат повече от необходимото
Но това беше през 80/те.
Сега са се "отворили" моите съграждани
, още повече че малкото провинциално градче, стана туристическо градче, бъкано през лятото с чужденци 
Виж целия пост
Съседите бяха залепени на прозорците, да видят как е облечена щерката на чужденката, в у/ще все им беше трудно да запомнят името ми, в магазина никога не пропускаха да ме поразпитат повече от необходимото
Но това беше през 80/те.
Сега са се "отворили" моите съграждани
, още повече че малкото провинциално градче, стана туристическо градче, бъкано през лятото с чужденци
# 41
16 фев. 2009, 23:21 ч.
За първи път - когато майка ми настоя, че трява да пишкам клекнала ,
а не като съседското момченце права.
По - късно ... когато започна да ми става тъжно, че всички деца от квартала си имаха брат или сестра , пък аз нямах .
Освен тези две различия, по всичко останало съм абсолютно , абсолютно еднаква с останалите ...
Виж целия пост
а не като съседското момченце права.
По - късно ... когато започна да ми става тъжно, че всички деца от квартала си имаха брат или сестра , пък аз нямах .
Освен тези две различия, по всичко останало съм абсолютно , абсолютно еднаква с останалите ...
# 42
17 фев. 2009, 00:06 ч.
Винаги съм се чувствала различна, но не защото си мисля, че съм неповторима, а защото съм осиновена. Осъзнах го и разбрах много късно, но през целият ми живот до тогава, съм чувствала, че нещо е различно, че не е наред.
Вторият път, когато болезнено се почувствах различна е, когато майките на децата от класа на синовете ми, се събраха и наговориха, и казаха, на нарочна за това родителска среща, да си взема детето и да се махна от този клас. Те ТАКОВА дете не искали в класа, Класната и директорката застанаха на тяхна страна и ги подкрепиха. Детето ми е с ХАДВ.
Иначе съм различна, защото съм своенравна. Не обичам да се движа в граници, както е общоприето, а по свой си начин. Не ме притеснява да казвам истината директно. Чепата съм.
Виж целия пост
Вторият път, когато болезнено се почувствах различна е, когато майките на децата от класа на синовете ми, се събраха и наговориха, и казаха, на нарочна за това родителска среща, да си взема детето и да се махна от този клас. Те ТАКОВА дете не искали в класа, Класната и директорката застанаха на тяхна страна и ги подкрепиха. Детето ми е с ХАДВ.
Иначе съм различна, защото съм своенравна. Не обичам да се движа в граници, както е общоприето, а по свой си начин. Не ме притеснява да казвам истината директно. Чепата съм.
# 43
17 фев. 2009, 00:22 ч.
И аз нищо не правя с косата си, ама това не ми се е случавало... Мога да си представя
Виж целия пост
Това за грима ми напомни мое срамно изживяване отпреди Коледа. В нов за мен фризьорски салон - мият ми косата, а фризьорката казва: Вие ИЗОБЩО НЯКОГА правили ли сте нещо с тази коса? Смутолевям нещо извинително и ми иде да потъна в стола. Но тя ме предава на колежка и я инструктира - слагай повече пяна, че е УЖАСНО жива тази коса. Почват да ме изсушават, а жената пъшка и сумти, сто пъти съжалих, че съм там .... Дърпа с тази ми ти четка и нарежда - не поддава, то бива жива, ама толкова... Не се боядисвам, не се къдря, нищо не правя с косата си, освен едни леки кичури, които подновявам отвреме навреме. Ходя и без грим. И се почувствах най-запуснатата, неподдържана и мърлява жена на света!!! Фризьорките не бяха виждали нетретирана коса и ме гледаха като изкопаемо...
И аз нищо не правя с косата си, ама това не ми се е случавало... Мога да си представя
# 44
17 фев. 2009, 10:06 ч.
Нон стоп си се чувствам различна, обществото ме кара да се чувствам така. Преди не исках да съм, но след като години наред се опитвах да се слея с тъплата безуспешно се отказах. Пък и осъзнах че и уникалността си има своите плюсове и се научих да се харесвам каквато съм както и да не се обиждам на определения като извънземно и т.под.
Виж целия пост
Препоръчани теми