Тогава се почувствах по - различен/на от другите...

  • 4 968
  • 56
15 фев. 2009, 21:24 ч.
Да, знам! Всеки е уникален и различен...
Но идеята ми е...Разкажете ситуация, в която сте се почувствали различен, нечаст от масата, не на мястото си...Например колежките ви са били клюкарки и пред вас пърхат с мигли, а зад гърба ви...не нож, ами цял комплект прибори в гърба ви. Да сте били в някоя държава, където преобладават черни и да сте били като малка атракция...и ей такива неща Laughing
Виж целия пост
# 1 15 фев. 2009, 21:27 ч.
Определено се почувствах много "различна" когато излязох от вкъщи по чехли,хората ме гледаха странно , а аз не можех да проумея какво не е наред  Crazy Връщах се чак от работата да се преобуя  Mr. Green Сега винаги поглеждам краката си преди да изляза! Peace
Виж целия пост
# 2 15 фев. 2009, 22:19 ч.
Цял живот живея с това чувство, изненадвам се приятно, ако в някой случай се слея с масите без да полагам усилия.
Тогава се успокоявам, че може би има шанс за мен в нещо да съм като другите.
Виж целия пост
# 3 15 фев. 2009, 22:36 ч.
Последният път беше преди няколко дни, когато ми заявиха, че нямам подходящ дрес код за детската площадка, демек не ходя с анцуг. Бях със спортна пола под коленете и ботуши на равна подметка. Майките трябвало да се обличат на площадката така, както и децата -да могат да се цапат, цитирам по памет. Не съм забелязала друг възрастен, освен мен, най без притеснения за изцапване, да стои с часове в пясъчника и да гази в локви, но явно не дрехите всъщност са проблема.
Виж целия пост
# 4 15 фев. 2009, 22:57 ч.
Редовно се чувствам различна. Много ми е хубаво. Ако има и някоя шокирана физиономия още по-приятно.

Сещам се сега за едно ново баровско кафе до нас, което на мен ми се пада квартално, където седнах да пия една вода по спортен комплект. На фона на другите изглеждах различно.
Особено "натоканите" мацки как ме гледаха. Crazy
Виж целия пост
# 5 15 фев. 2009, 23:02 ч.
Никога няма да забравя пътуването си до Камбоджа преди 4 години. Там по принцип няма много туристи, а местните се обличат еднакво - с бяла риза и тъмносиня пола или панталон и доста си приличат. Аз с моите 175 см, руса коса и шарени дрехи бях истинска атракция по улиците. Още си спомням как всички ме зяпаха Laughing

Виж целия пост
# 6 15 фев. 2009, 23:04 ч.
Как го подкарахме с тия дрехи Laughing. Всъщност това са най-малките различия, когато очевидно си неприемлив с нещо за някой, той всичко намира за противоестествено.
Виж целия пост
# 7 15 фев. 2009, 23:08 ч.
valerie   Laughing
Сещам се, като ходихме веднъж в Лозенград и аз бях една идея по - разголена отколкото трябва.
Пък то през деня почти не се виждат жени, а от тези, които минават всички със забрадки.
Как ме гледаха мъжете тогава. Имах чувството, че ще ме заплюят или ще ме замерят с камъни. Беше си неприятно чувство. Tired
Виж целия пост
# 8 15 фев. 2009, 23:26 ч.
Цитат на: pasinet в нд, 15 фев 2009, 22:19
Цял живот живея с това чувство, изненадвам се приятно, ако в някой случай се слея с масите без да полагам усилия.
Тогава се успокоявам, че може би има шанс за мен в нещо да съм като другите.

Мдаа..и аз съм така

Особено зле се чувствах, когато работех в големи и предимно женски държавни и административно колективи..
Като бяла врана бях постоянно.. #2gunfire
Какви погледи само срещах и усещах постоянно..бррр
Виж целия пост
# 9 15 фев. 2009, 23:34 ч.
Различна се почувствах, когато преди години се изгубих в Созопол... три пъти обиколих 2 улици и попадах на моряче на пост с една оварка до него - беше при изгрев слънце
Виж целия пост
# 10 16 фев. 2009, 05:35 ч.
Откакто се помня съм различна. Като малка ме притесняваше, сега ме радва.

Семейството ми, начина ми на живот, черната коса със много светлите очи, емиграцията накрая на света, левичарството, double-jointed съм (не знам как се превежда, нещо като жената каучук)... да продъжавам ли? Simple Smile
Виж целия пост
# 11 16 фев. 2009, 10:28 ч.
Не се виждам в сивото.
Виж целия пост
# 12 16 фев. 2009, 10:30 ч.
Маи да веднъж отидох на един голям паzар в един марокански град по къси панталонки ( не носех дълги , беше лято) после си купих глямо количество дълги от тънък памук   Wink
Виж целия пост
# 13 16 фев. 2009, 10:34 ч.
Онзи ден отидох в банката боса, по чехли.
Студ и после смях, ама какво да направя.
Само ги помолих да не викат бърза помощ  Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 14 16 фев. 2009, 10:37 ч.
Цитат на: palavata_monahinq в нд, 15 фев 2009, 23:08
valerie   Laughing
Сещам се, като ходихме веднъж в Лозенград и аз бях една идея по - разголена отколкото трябва.
Пък то през деня почти не се виждат жени, а от тези, които минават всички със забрадки.
Как ме гледаха мъжете тогава. Имах чувството, че ще ме заплюят или ще ме замерят с камъни. Беше си неприятно чувство. Tired
Аз така се почувствах в Истанбул  ooooh! Embarassed
Виж целия пост
# 15 16 фев. 2009, 10:53 ч.
Цитат на: Хули в пн, 16 фев 2009, 10:34
Онзи ден отидох в банката боса, по чехли.
Студ и после смях, ама какво да направя.
Само ги помолих да не викат бърза помощ  Joy Joy Joy

 hahaha hahaha hahaha
Виж целия пост
# 16 16 фев. 2009, 10:56 ч.
Цял живот - заради цвета на косата  Simple Smile но не неприятно, напротив.

Пак приятно - заради начина на обличане, който е различен от този на жените на моята възраст  Mr. Green

Неприятно различна - когато бях бременна ...
Виж целия пост
# 17 16 фев. 2009, 11:00 ч.
Бях на 15, майка ми ми отпускаше само джобни, а в гардероба си имах няколко саморъчно плетени блузи, две поли, и едно сако, което си подхождаше и с двете. Семейството ни беше във финансова криза тогава. Имах ново гадже, което харесвах много, той мен -също. Обаче приятелският му кръг бяха само красиви и ултрамодерни момичета и момчета с 6-7 години по-големи, в това число и две миски.Чувствах се мнооого различна и най-вече-смотана. Ходихме няколко месеца, а когато се разделихме-плакахме.Никога повече не разреших да се чувствам така.
Виж целия пост
# 18 16 фев. 2009, 11:16 ч.
...когато тежах 115 кг и доста погледи се обръщаха след мен, понякога чувах цъкане с език, а нечесто и директни подмятания, които се забиваха в сърцето ми като кинжали.  Cry

Една баба дори почна да се кръсти пред мен при вида ми.  #2gunfire

Надявам се НИКОГА ПОВЕЧЕ да не бъда различна в този смисъл.
Виж целия пост
# 19 16 фев. 2009, 11:49 ч.
Yogurina, сега ти погледнах тикера! Поздравления за постигнатите резултати!!!  bouquet
Виж целия пост
# 20 16 фев. 2009, 12:12 ч.
Всеки ден имам поводи да се чувствам така.
И не заради начина на обличане, външния вид или нещо видимо, а заради погледа ми върху света, заради начина ми на живот и разбиранията ми.
Преди време това ме забавляваше, беше ми интересно.
Сега обаче ми носи много повече болка и едно натрапчиво чувство за объканост и обреченост... на целия свят.
Виж целия пост
# 21 16 фев. 2009, 13:10 ч.
 На всеки се е случвало да се чувства неразбран и различен. На мен не ми пука особено. Обличам се както ми е удобно, изразявам се както си искам. Според мен проблемът е в това как ние се чувстваме в своята различност. Ако тие удобно в кожата ти, значи всичко е ОК.
Виж целия пост
# 22 16 фев. 2009, 13:19 ч.
Цитат на: ИраМира в пн, 16 фев 2009, 13:10
  Ако тие удобно в кожата ти, значи всичко е ОК.

Удобно ми е, в смисъл, че не искам да бъда друга, не искам да се променя. Аз се харесвам, но понякога дотежава да бъдеш неразбран. Никой човек не е създаден, за да бъде самотен. А различните малко или много, винаги са...
Виж целия пост
# 23 16 фев. 2009, 13:21 ч.
Цитат на: Никол в пн, 16 фев 2009, 10:56
Цял живот - заради цвета на косата  Simple Smile но не неприятно, напротив.

Това защо? Ти имаш хубава руса коса. Simple Smile
Виж целия пост
# 24 16 фев. 2009, 13:25 ч.
Цитат на: palavata_monahinq в пн, 16 фев 2009, 13:21
Цитат на: Никол в пн, 16 фев 2009, 10:56
Цял живот - заради цвета на косата  Simple Smile но не неприятно, напротив.

Това защо? Ти имаш хубава руса коса. Simple Smile

Тц, рижа съм Grinning не знам коя снимка си виждала, била съм и на кичури, в момента съм руса Simple Smile

...

Сетих се за една учителка по биология в 8-ми клас, която цяла година се заяждаше с мен, без повод, изпитваше ме всеки час Crazy накрая все пак имах 6 Mr. Green и на последната родителска среща казала на майка ми, че това на нищо не прилича, какви родители са, да ми разрешат да си боядисвам косата Joy
Виж целия пост
# 25 16 фев. 2009, 13:28 ч.
 Joy Joy Joy Ми така де, не са.

Една снимка в КМ съм ти виждала. Разкошна руса коса, това помня. Simple Smile Явно русото е от кичурите.
Виж целия пост
# 26 16 фев. 2009, 13:32 ч.
Така се чувствах, когато родих на 19. Гледаха ме като изкопаемо и с едно такова съчувствие и съжаление и  в същото време си личеше укорът - тази госпожичка е много глупава да ражда млада. Първо трябва да се учи, работи, кариера и след това евентуално деца. Двете (вече трите) са несъвместими.

Но аз бях и все още съм горда от това си дело.
Виж целия пост
# 27 16 фев. 2009, 13:32 ч.
Това което ми изниква първо е укорителния поглед на майките и бабите по улиците и площадките,когато сина ми току що проходил все падаше докато вървеше.Никога не го вдигах,винаги го подканях сам да се изправи.

Сега ми е смешно,но тогава не ми беше така-той пада,аз си стоя отстрани и спокойно го гледам и в същото време се притичва някой който вече го е вдигнал.На молбите ми да го оставят да стане сам,ми отговаряха с такава Confused физиономия.
Виж целия пост
# 28 16 фев. 2009, 13:33 ч.
Чувствала съм се различна само по външни белези. Като малка бях много по-висока от момичетата на същата възраст, кльощава и с къдрава коса (ужас!!!).
Преди две години отидох в много модно гъзарско заведение в центъра - бях току що родила, нямах силикон и нито един кичур изкуствена коса!
Вътрено, когато съм се чувствала различно...е било с леко чувство на превъзходство. Така да се каже, харесвам се като човек, като интелект, като чувственост. Може и нескромно да е, ама пък си ми е удобно така.  Embarassed
Виж целия пост
# 29 16 фев. 2009, 13:42 ч.
Цял живот съм била малка сива мишчица.
Виж целия пост
# 30 16 фев. 2009, 13:45 ч.
Цитат на: `Reni` в пн, 16 фев 2009, 11:49
Yogurina, сега ти погледнах тикера! Поздравления за постигнатите резултати!!!  bouquet

Мерси   bouquet
Виж целия пост
# 31 16 фев. 2009, 14:19 ч.
Последно - вчера.
Звъни се на входната врата. Отварям. Срещу мен - мъж и жена на средна възраст. Досещам се, че идват, за да платят сметките на входа /съпругът ми е домоуправител/.
- Добър ден. Може ли някой, от родителите ти да се покаже? - пита мъжът
Аз онемявам. Shocked Не знам как съм го погледнала, но човекът продължава, очевидно сметнал, че не съм го разбрала..
- Майка ти или баща ти....може ли да говоря с някой, от тях? - настоява той.
- Родителите ми не живеят тук, само ние със съпруга ми. Вие за плащане на сметките ли....?
- Да, да...много се извинявам. - притеснително смотолеви човека.

Вярно, че преди 5 години още ме спираха патрулките вечер в студентски град, но мислех, че вече съм надраснала този период. Все пак съм на 29г.  Laughing
Виж целия пост
# 32 16 фев. 2009, 14:25 ч.
Когато ме сканираха.
Виж целия пост
# 33 16 фев. 2009, 16:25 ч.
За някаква конкретна ситуация не мога да се сетя, но и аз като някои винаги съм се чувствала по-различна от другите/дали наистина съм е друг въпрос Simple Smile/. Дори в собственото ми семейство-винаги образувахме два фронта-аз и срещу мен майка ми, баща ми и брат ми. Малко е тъжно понякога.
Виж целия пост
# 34 16 фев. 2009, 16:33 ч.
Често, за разни неща. Всеки е уникален по своему.
Например и аз като Никол не ходя облечена както ровечето жени на моята възраст. Ходя с дънки и якета, така ми е удобно и така се чувствам добре. Не ползвам гримове, дори червило, дори на сватбата си или бала.  Не нося токчета. Това за външния вид.
Иначе, по други показатели наистина съм различна. Имам кръг от приятели, с които още като тийнейджъри бяхме различни от връстниците си, имахме други интереси. Понякога си мисля, че не съм уцелила времето си и епохата си - все по разни ретро неща си падам, модните и актуалните не ме влекат. Дискотеки никога не съм обичала, ей такива неща...

п.п. Сега се сетих, че като малка се чувствах различна защото нямах село, и защото получавах подаръци на Коледа, вместо на Нова година.

Виж целия пост
# 35 16 фев. 2009, 17:10 ч.
Цитат на: Луда Мара в пн, 16 фев 2009, 16:33
Често, за разни неща. Всеки е уникален по своему.
Не ползвам гримове, дори червило, дори на сватбата си или бала. 

Сериозно ? Браво, предполагам имаш здрав тен на лицето, който няма нужда от грим. Я покажи някоя снимчица Wink)
Виж целия пост
# 36 16 фев. 2009, 17:24 ч.
Цитат на: svetla в пн, 16 фев 2009, 17:10
Цитат на: Луда Мара в пн, 16 фев 2009, 16:33
Често, за разни неща. Всеки е уникален по своему.
Не ползвам гримове, дори червило, дори на сватбата си или бала. 

Сериозно ? Браво, предполагам имаш здрав тен на лицето, който няма нужда от грим. Я покажи някоя снимчица Wink)

Защо се заяждаш? Може би не съм толкова суетна?! Абсолютно не на място забележка. Аз затова и не пиша в КМ, щото не ме интересуват такива неща.
Виж целия пост
# 37 16 фев. 2009, 17:56 ч.
Живяла съм в Узбекистан. Там всеки чужденец е гледан сякаш има зелено лице. Всичко там ми харесваше с изключение на това.
Живяла съм в Ямайка. Почти цялото население за тъмнокожи. Не показват нищо, но се усеща, че са расисти към белите.... дълго е за разказване.
Виж целия пост
# 38 16 фев. 2009, 22:17 ч.
Цитат на: Луда Мара в пн, 16 фев 2009, 17:24
Цитат на: svetla в пн, 16 фев 2009, 17:10
Цитат на: Луда Мара в пн, 16 фев 2009, 16:33
Често, за разни неща. Всеки е уникален по своему.
Не ползвам гримове, дори червило, дори на сватбата си или бала. 

Сериозно ? Браво, предполагам имаш здрав тен на лицето, който няма нужда от грим. Я покажи някоя снимчица Wink)

Защо се заяждаш? Може би не съм толкова суетна?! Абсолютно не на място забележка. Аз затова и не пиша в КМ, щото не ме интересуват такива неща.

Абе, Луда, не е заяждане. Аз например без грим не излизам - просто не приличам на себе си. Но има жени, които просто нямат нужда. Не е въпрос на суета, а на предпочитание  Peace
Виж целия пост
# 39 16 фев. 2009, 23:11 ч.
Това за  грима ми напомни мое срамно изживяване отпреди Коледа. В нов за мен фризьорски салон - мият ми косата, а фризьорката казва: Вие ИЗОБЩО НЯКОГА правили ли сте нещо с тази коса? Смутолевям нещо извинително и ми иде да потъна в стола. Но тя ме предава на колежка и я инструктира - слагай повече пяна, че е УЖАСНО жива тази коса. Почват да ме изсушават, а жената пъшка и сумти, сто пъти съжалих, че съм там .... Дърпа с тази ми ти четка и нарежда - не поддава, то бива жива, ама толкова... Не се боядисвам, не се къдря, нищо не правя с косата си, освен едни леки кичури, които подновявам отвреме навреме. Ходя и без грим. И се почувствах най-запуснатата, неподдържана и мърлява жена на света!!! Фризьорките не бяха виждали нетретирана коса и ме гледаха като изкопаемо...
Виж целия пост
# 40 16 фев. 2009, 23:12 ч.
Чувствам се различна, може би от раждането ми. При баща българин и майка чужденка, в едно малко провинциално градче, и със странното  за онова време име, което са ми дали .....направо се чувствах като извънземно.
Съседите бяха залепени на прозорците, да видят как е облечена щерката на чужденката, в у/ще все им беше трудно да запомнят името ми, в магазина никога не пропускаха да ме поразпитат повече от необходимото Rolling Eyes
Но това беше през 80/те.
Сега са се "отворили" моите съграждани Mr. Green, още повече че малкото провинциално градче, стана туристическо градче, бъкано през лятото с чужденци Crazy
Виж целия пост
# 41 16 фев. 2009, 23:21 ч.
За първи път - когато майка ми настоя, че трява да пишкам клекнала ,
а не  като съседското момченце права.  Crossing Arms
По - късно ... когато започна да ми става тъжно, че всички деца от квартала си имаха брат или сестра , пък аз нямах .

Освен тези две различия,  по всичко останало съм абсолютно , абсолютно еднаква с останалите  ...  Grinning
Виж целия пост
# 42 17 фев. 2009, 00:06 ч.
Винаги съм се чувствала различна, но не защото си мисля, че съм неповторима, а защото съм осиновена. Осъзнах го и разбрах много късно, но през целият ми живот до тогава, съм чувствала, че нещо е различно, че не е наред.

Вторият път, когато болезнено се почувствах различна е, когато майките на децата от класа на синовете ми, се събраха и наговориха, и казаха, на нарочна за това родителска среща, да си взема детето и да се махна от този клас. Те ТАКОВА дете не искали в класа, Класната и директорката застанаха на тяхна страна и ги подкрепиха. Детето ми е с ХАДВ.

Иначе съм различна, защото съм своенравна. Не обичам да се движа в граници, както е общоприето, а по свой си начин. Не ме притеснява да казвам истината директно. Чепата съм.
Виж целия пост
# 43 17 фев. 2009, 00:22 ч.
Цитат на: B l a n k a в пн, 16 фев 2009, 23:11
Това за  грима ми напомни мое срамно изживяване отпреди Коледа. В нов за мен фризьорски салон - мият ми косата, а фризьорката казва: Вие ИЗОБЩО НЯКОГА правили ли сте нещо с тази коса? Смутолевям нещо извинително и ми иде да потъна в стола. Но тя ме предава на колежка и я инструктира - слагай повече пяна, че е УЖАСНО жива тази коса. Почват да ме изсушават, а жената пъшка и сумти, сто пъти съжалих, че съм там .... Дърпа с тази ми ти четка и нарежда - не поддава, то бива жива, ама толкова... Не се боядисвам, не се къдря, нищо не правя с косата си, освен едни леки кичури, които подновявам отвреме навреме. Ходя и без грим. И се почувствах най-запуснатата, неподдържана и мърлява жена на света!!! Фризьорките не бяха виждали нетретирана коса и ме гледаха като изкопаемо...

И аз нищо не правя с косата си, ама това не ми се е случавало... Мога да си представя Rolling Eyes
Виж целия пост
# 44 17 фев. 2009, 10:06 ч.
Нон стоп си се чувствам различна, обществото ме кара да се чувствам така. Преди не исках да съм, но след като години наред се опитвах да се слея с тъплата безуспешно се отказах. Пък и осъзнах че и уникалността си има своите плюсове и се научих да се харесвам каквато съм както и да не се обиждам на определения като извънземно и т.под.
Виж целия пост
# 45 17 фев. 2009, 10:37 ч.
Сега си давам сметка,че съм реагирала различно,след като години наред се радвах от сърце на деца на приятелките ми/ние чакахме години/.А се оказа,че когато вече ние имаме дете, две приятелски семейства доста се отдръпнаха от нас.Те нямат деца и даже единия ни приятел, който мислехме да е кръсник на детето, още не я е виждал.
Пак след време от ученеците си разбрах,че съм уникалната класна,която си играе със снежни топки в свободния час на класа си. Joy
Виж целия пост
# 46 17 фев. 2009, 10:48 ч.
  От дете имам чувството, че живея в непознат свят, не мога да се впиша в общоприетите норми, да следвам идиотските модни течения и да съм като по калъп.  Винаги съм мислила, че съм объркала епохата в която е трябвало да се родя.
  Най-различна се чувствах като ученичка, тогава всичките ми съученици пушеха, а аз не - и то само защото не можех да допусна, че и аз ще съм като тях, бях индивидуалист и малко бунтар, а те даже ми се подиграваха, че само аз от класа не пуша, но това ме караше да се чувствам още по-горда с това, че съм някак различна и това ги дразни.
  И до днес съм така, харесва ми да съм различна и това да се забелязва, но и не харесвам кича и пошлостта. Това, че съм откровенна и винаги казвам истината в очите на хората, а не я коментирам с другите зад гърба им, се оказа също едно от големите ми различия, а ми се струва тъпо, че е така, винаги съм мислела, че така трябва да се прави, но явно не е така...
Виж целия пост
# 47 17 фев. 2009, 11:36 ч.
О, забравих най-прекрасният момент, в който се почувствах различна. Blush
Имахме среща със съученици, 20 години от завършването, миналата година. Дойде един съученик, с който съм учила от 1-ви до 8-ми клас, въпреки, че срещата беше за завършването на средно образование. Беше много готино хлапе и после стана готин човек. Много близки се чувстваме, въпреки, че не сме се виждали от години. Седнахме да си поговорим само двамата и той ми каза най-милите, и прекрасни думи на света, които инкога няма да забравя: "Ти беше толкова различна! Никой не смееше да иска да ти бъде гадже в училище, защото беше нещо като кумир за всички в класа. Всички искаха да са ти приятели. Беше ни надраснала по акъл и ти се възхищавахме, защото можеше да ни отговориш на всички въпроси. Когато пораснахме и започнахме да търсим сериозни връзки с жени, повечето от нас искаха жените им да приличат на теб.". Щях да падна! Беше невероятно и много скъпоценно. Дори и да не е съвсем вярно, макар, че в искреността на точно този човек никога не съм се съмнявала. Тогава пак се почувствах най-прекрасно различната на света.
Виж целия пост
# 48 17 фев. 2009, 13:33 ч.
Цял живот се чувствам различна... newsm45
Заради ръста си-183 см..Нося 41 номер обувки..Минавам покрай магазините и просто осъзнавам,че дрехи,  и обувките с висок ток никога не мога да ги имам...
Виж целия пост
# 49 17 фев. 2009, 13:54 ч.
Цитат на: Другарката певица Рени в вт, 17 фев 2009, 13:33
Цял живот се чувствам различна... newsm45
Заради ръста си-183 см..Нося 41 номер обувки..Минавам покрай магазините и просто осъзнавам,че дрехи,  и обувките с висок ток никога не мога да ги имам...
Я стига! За какво ти е висок ток с тези дълги бедра? Peace
Ако знаеш колко трътлести момичета си чупят краката на токчета, само и само да изглеждат малко по- високи!? Simple Smile
Това да ти е проблема!
Виж целия пост
# 50 17 фев. 2009, 14:30 ч.
Цитат на: Другарката певица Рени в вт, 17 фев 2009, 13:33
Цял живот се чувствам различна... newsm45
Заради ръста си-183 см..Нося 41 номер обувки..Минавам покрай магазините и просто осъзнавам,че дрехи,  и обувките с висок ток никога не мога да ги имам...
И на мен понякога ръста доста ми пречи. Макар ,че съм с цели 6 см по-ниска от теб.
Те нали хората казват-кой каквото си няма-това иска. Иска ми се да съм малко по-дребна понякога.
Обувки на висок ток не нося-то не са ми и удобни де. Но ми представлява истински проблем да си намеря обувки. И аз 41 -ви номер. И след дълго и нервно мерене по магазините накрая си купувам не обувките,които искам,а които ми стават.
А пък колко пъти са ми казвали продавачки в магазин,че съм "нестандартна" #Crazy. Или ще ми е късо в ръкавите,или прекалено широко ,или....
Много хора са ми казвали ,че физиономията ми е много лесна за запомняне newsm78. Случи ми се да ме помни охраната пред Американското посолство след цели 2 години,изминали от първото интервю там. В онзи случай обаче ми помогна-минах първа на интервюто и много лесно WinkНо в други случаи ми пречи,защото много мразя да съм център на внимание.
Виж целия пост
# 51 17 фев. 2009, 14:45 ч.
Цитат на: Другарката певица Рени в вт, 17 фев 2009, 13:33
Цял живот се чувствам различна... newsm45
Заради ръста си-183 см..Нося 41 номер обувки..Минавам покрай магазините и просто осъзнавам,че дрехи,  и обувките с висок ток никога не мога да ги имам...

Стига бе другарко Рени, аз съм със същия ръст и №, ама знаеш ли колко ми пука на жилетката ?! Вярно, че навремето си, особено в основното училище всичко живо беше под мене, но това никога не ме е притеснявало. Карало ме е да се чувствам различна, но в хубавия смисъл на думата.

Сега пък още повече си се кефя на външния вид!
Виж целия пост
# 52 17 фев. 2009, 16:13 ч.
 Peace
Виж целия пост
# 53 18 фев. 2009, 09:36 ч.
Може би,когато голямата ми дъщеря се роди-тежеше 1.100кг.,а аз впечатляващите 78кг.Тогава се почувствах съвсем различна от другите майки.Всички бяха с бебенцата си,а моето го нямаше при мен,всички бяха щастливи,а аз плачех като магаре.
Виж целия пост
# 54 18 фев. 2009, 09:41 ч.
Различна??
 Ами оня ден, когато попитах педиатърката:
- Аз взех ли си всички документи???
- Ами да. - отвърна ми тя, поглеждайки на бюрото си.
- Аааа, не съм. отвръщам аз - няма ги в чантата.
- В ръката  ви са. - подсмихна ми се тя ...... и аз се почувствах..... ooooh! ooooh! ooooh! ooooh! ooooh! ooooh! ooooh! ooooh!
Виж целия пост
# 55 20 фев. 2009, 13:13 ч.
Сърдечната ми операция, която не позволяваше игри и спорт наравно с другите деца; червената (до преди време даже оранжева) коса, която на всичко отгоре е къдрава...; очилата, които сложих в 4-ти клас. Да, различна съм била и като възпитание и мислене. Сега искам да съм различна.....не мога да понеса да съм сива, да не се откроя, дори само и визуално.
Виж целия пост
# 56 20 фев. 2009, 14:11 ч.
Цитат на: luna в ср, 18 фев 2009, 09:41
Различна??
 Ами оня ден, когато попитах педиатърката:
- Аз взех ли си всички документи???
- Ами да. - отвърна ми тя, поглеждайки на бюрото си.
- Аааа, не съм. отвръщам аз - няма ги в чантата.
- В ръката  ви са. - подсмихна ми се тя ...... и аз се почувствах..... ooooh! ooooh! ooooh! ooooh! ooooh! ooooh! ooooh! ooooh!


 Joy Joy Joy

А аз онзи ден говоря с една приятелка по ГСМ-то .пътувах в маршрутка.Слизам,продължавайки да говоря...По едно време се развиквам от ужас " Душкоо,забравила съм си телефона в маршрутката,ужас" А тя се смее и вика " Пиле,а провери ли дали не е случайно на ухото ти"
   Това е само една от хилядите подобни ситуаци ,в които попадам ежеднавно.АЗ СЪМ РАЗЛИЧНА от както се помня.От детската градина,от училище после от парка ,в който ходихме с майките .....сега също.
Просто не ми отива да съм нормална и типична....А може би другите са различни newsm78
 Преди ми тежеше ,че  се откроявам.Особено в училище. Тогава нямах хубави дрехи..изноисвах тези на братовчетките ми .Нашите нямаха пари по онова време.Винаги съм била с оскъдни джобни...Подиграваха ми се за това  другите деца...Но го надживях.Единствено тогава ми е тежало,че съм рзлчина.Сега даже си се кефя...
Различна съм-пример :обичам понякога когато се разхождам с 6 -годишният ми син да пеем песнички-достатъчно високо- и да се заливаме от смях...И хич не ми пука,че хората се обръщат след нас.Важното е ,че на нас ни е хубаво.
 Друг пример: Ще си купувам обувки.Но съм с различни чорапи-(характерно за мен) Пред изумения  поглед на продавачката в магазина ,аз се усмихвам и казвам.Това е нова мода в чорапите...Вие продавате обувки,трябва да ви е известно Naughty
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата