Как са кърмили нашите майки и баби?

Заинтересувах се от семейната кърмаческа история малко преди да родя второто си дете.  За съжаление и двете ми баби вече бяха починали и не можах да почерпя информация от извора. Едната ми баба има 7 братя и сестри, родени в рамките на 21 години през сравнително равни интервали. Всичките са кърмени, макар да не знам колко дълго.  Тя самата също е кърмила децата си и когато майка ми и нейна дъщеря ме е отбила и нахранила прилично с кисело мляко на 40 дни (знаете- не наддава бебето, все е гладно, рядка и е  кърмата и така и казали на консултацията), и казала: Как така нямаш да има кърма, да си кърмиш детето, че ще порасне болнаво. Почти десет години по- късно няма такива проблеми и кърми брат ми 10 месеца, когато го отбива насила, защото трябва да започне работа. Тогава, между другото, установява, че единствения начин да се наспи е брат ми да е закачен за нея по цяла нощ  и благоразумно си е запушила ушите за съветите за нощната почивка на бебешкото стомахче. През деня също не е спазвала режим.
За кърмаческия стаж на другата ми баба не знам много, но баща ми твърди, че от нея знае история, подобна на вашите. Вече е тичал по улиците да играе, но се е прибирал да сукне малко  .
Свекърва ми, учена жена, слушала какво и казват на консултацията, но си правела каквото си знае. Кърмела на поискване 1 година, захранила педагогически, но и тя вече не е сигурна на каква възраст. Започнала работа, когато мъжът ми бил на 6-7 месеца и понеже училището било на стотина метра, през междучасията идвала да го накърми  . Защо го е отбила не е ясно.  Когато малката ми дъщеря стана на годинка, леко намекна, че е време за отбиване  .
Като родих първото си дете бях убедена че няма начин да нямам кърма (като майка ми) и наистина успях да кърмя почти 7 месеца, но сега като се замисля не благодарение на, а въпреки това, което бях чела. Бях сигурна, че правя най- доброто, защото това, което четох тогава, се покриваше с това, което бях учила по- рано. Мислех, че жените, които успяват да кърмят до годинка, са истински късметлийки.

Поздравления за хубавата тема!
И аз като Assia ще кажа, че некърменето не ми изглежда сврзано с политическия строй, а по-скоро с желанието за контрол над ситуацията / друго е да знаеш колко и какво точно изяжда детето ти/ и с това, че като световна тенденция все повече жени са били заети в икономиката. Сигурно  на много жени кърменето им е изглеждало "бабешко" и демоде, както на нас днес - даването на адапте.
Освен това, не мога да се съглася, че педиатрите по онова време са били чак толкова невежи. Майка ми, лекар по професия, макар и не точно педиатър, е кърмила сестра ми и мен по една година. Вкъщи имам книга на някакъв педиатър - Мумджиев от, примерно, 1967г, която майка ми е купувала, посветена на ползите от кърменето.

Не знам дали ще успея да докарам семейната кърмаческа история така изчерпателно като вашите, но ще опитам.

Баба ми по майчина линия е кърмила дълго и майка и вуйчо (51 и 57 г.). Вуйчо по-дълго. Отбила го по настояване на близки и не толкова близки, че бил станал голям. Не си спомня на колко точно ама е ходил и е носил столче, за да седнат и да си сукне. Мойта дъщеря е сега на 1 г. и 6 м., още не е понесла стола, значи още трябва да суче за да ги стигнем  За захранването не помни да е било с нещо специално, значи от общата храна ще да е давала. За водата мнението е било, че вода на дете се дава, когато само стигне до стомната!

Моята майка също ни е кърмила до около годинка. Родени сме 1975 и 1977 г. Беше убедена е, че само до толкова се кърми, както и, че се захранва със сок на 30-40 дни  . Водичка също много било важно да се дава. И да не иска бебето, трябва да бъде насилено за да изпие 100 - 150 гр. вода на ден.

Родих сина ми през 1998 г. Смятам, че успях да кърмя инстинктивно и въпреки "полезните" съвети. На 20-тия ден ходихме на пробно кърмене Сигурно успешно сме се справили, че ни позволиха да продължим експеримента. Рано съм го захранила, със сок разбира се. Не съм имала информация за друго. Вода не искаше да пие, с много зор и с лъжичка успявах да му дам някакво минимално количество. Кърменето ни продължи 10 мес. После ходех на работа и ми беше трудничко, пък и млякото беше намаляло, че спрях без някакви последици.

Сега с дъщеря ми сме пристрастени към кърменето. Захраних на 6 мес. и вода не пиеше поне до 10 мес. Шише и биберон не сме ползвали въобще. Направо от нормална чашка се научи. Почти като да е стигнала до стомната. Чувам подмятания, че е време да спираме, както и че ще ни е трудно да спрем. Най-редовното е, че то вече едва ли имам някакво мляко и едва ли не детето стои гладно. Вечер да яде кисело мляко, супа (трябва да питам скара дали не трябва), че да спи непробудно нощем. Аз всъщност си я храня вечер ама на хората им е странно, че и след хранене суче. Тя нали кърмата ми е вече "вода", та аз така казвам, че заради вода я давам... В тоя случай на масата се пренася веднага чаша с вода (може би за да си прибера незаменимите цици). Доскоро отбивах атаката, че не искам да спра през зимата. Сега нещо друго трябва да измисля ... Освен да използвам друга велика реплика, че не се отбива през лятото.

Дали пък като има някаква "семейна традиция" не е по-лесно да се справи човек с модите в храненето.

И моята майка е кърмачка с дълъг стаж,гледала е мен и сестра ми по книгата на Спок.Чела съм я не веднъж.Никъде този човек не споменава,че кърменето е безполезно,извратено и т.н. Напротив,твърдо за кърменето е,но подчертава правото на жената сама да избере.Съгласна съм с останалото в тази тема,в книгата има много отживели съвети,но се дразня,когато така с лека ръка се обобщава нечий труд.Само не ме разбирайте погрешно,кърмя си детето на поискване,не давах вода,захраних след 6 месец и т.н.,но правя разлика между грешни съвети и грешно изтълкувани такива 

Аз смятам, че проблема се е зародил в зората на социализма, понеже нали е трябвало всички да бъдем равни, да бъдем еднакво облечени, еднакво изглеждащи и ... еднакво ядящи. Майка ми ме е кърмила под 1 месец, и понеже не съм покрила нормата за наддаване, трябвало да мина на Хумана, както и повечето ми връстници. Така се е знаело, че бебето се храни точно на 3 часа с точно определено количество. Е, аз не съм успявала и половината да изяждам, за което дори съм яля бой, докато се науча. И резултата бил едно дебело бебе. Добре, че на майка ми все пак и просветнало и решила, че едва ли е добре да бъда толкова затлъстяла, та склонила да ми дава тайничко по-малко количество.
Освен това е било от значение да се "преизпълняват петилетките", а това няма как да стане с майки, стоящи си у дома и сладко кърмещи...затова са измислили и седмичните ясли, и седмичните градини, всичко в името да построим соц. строй и да покажем, че това е по-доброто от капитализма. Това ми го е разправяла майка ми и нейната майка. А другата ми баба е живяла на село, не се е движела в "крак с модата", и е кърмила баща ми до над 3 годинки.

Аз по-скоро съм съгласна с Бу. Процесите са глобални. Некърменето и ранното захранване не са измислени в соцстраните. Няма защо да се лъжем. А че тук са намерили радушен прием и са паснали напълно на разбиранията, това отделно.

Не знам, но ми е интересно как може да се обвинява за всичко строя  . Както се вижда целта на строя хич не е била майката да се държи на работа, за да строи каквото и да е, защото едва за много кратък период майчинството е било кратко, ако информацията на Параход е достоверна. Искам да наблегна на факта, че и в момента майчинството в много страни, в които не е строен социализъм и сега майчинството е 3 месеца! а ако са искали да доказват, че единия строй е по-добър от другия, нямаше да уеднаквяват стандартите. Нека не забравяме, че България е член на СЗО самото начало, а именно СЗО е давала тези съвети!
Друг е въпроса за желанието и мотивацията-майка ми е била студентка редовно обучение и не е изпускала лекция или упражнение, а ме е кърмила до годинка, когато ме е отбила по нейно желание. От друга страна вуйна ми заради компетентни съвети не е кърмила въобще и си гледа децата до тръгването им на градина на 3 годишна възраст! Мисълта ми е, че не е въпрос само на едно нещо, а на комплекс от фактори. Всяка майка иска да направи най-доброто за детето си и ако човекът, който е учил за това и казва това е най-доброто тя го прави!!!! Не смятам, че и лекарите са били толкова виновни, защото и те са се доверявали на дебелите книги и преподавателите си. Виновни сме единствено, че хората като цяло се мислим за вездесъщи и сме убедени, че нещо сътворено от човешка ръка може да е по-добре от това създадено от природата.
dunaika, аз никъде не прочетох някой да твърди, че Спок смята кърмата за вредна, само, че погрешните съвети, които са спомогнали за отбиването на доста деца, сами по себе си не го причисляват към привържениците на кърменето. Много майки съм срещала, които са за кърменето, но подготовката им се състои в това да си купят подходящ сутиен, шишета, биберони, помпа, но не и да прочетат нещо по въпроса за правилното поставяне на гърда, или за признаците на ситост на бебето или други елементарни неща, нещо повече получават правилни съвети и от лекари, като му дойде момента, но си правят каквото си наумят, предимно груби грешки, водещи до скоростно отбиване.

Принципно съм съгласна, но не можем да сме сигурни, че всичко е било като песен, защото бебетата буквално са мряли като мухи. Баба ми е 5-то дете, но първото оживяло. Всички преди нея са умирали до 1 годинка. И пра-бабите ни са раждали 9-10 деца, но са оцелявали 3-4. В тоя ред на мисли, може да са умирали от много неща, включително от усложнения при изброените от теб...

Разбира се, че си права- въпросът е комлексен. Аз уточних, че разсъждават от гледна точка на психологията на личността  и социалната психология. Според мен, поста ми е оставил у теб и някои други грешно впечатление. /Извинявам се, че отново отклонявам темата, но искам да изясня тезата си. /
Та, едно откровено патриархално общество каквото е било българското преди 9.09.1944 става социалистическо. Жените, които не са имали особени права и изяви извън дома се обявяват за равноправни с мъжа. Всичко това е страхотно, но модела на равноправие цели мъжа и жената да са еднакви, а не равноправни с различията си. /Това е мода и в капиталистическия свят по това време, който по много неща си е приличал с нашия/. Българката, обаче, запазва задълженията си на домакиня от патриархално семейство и ги съчетава с работата на еманципираната жена. тя е равна на мъжа, но той е малко по- равен, защото само ходи на работа без да се занимава с домакинство, деца и прочее. Как да искаш да си жена при това положение? 
Две години майчинство- да, но било ли е поощрявано да си домакиня, да кърмиш, да не "строиш живота нов"? Не. На запад също са били поощрявани да се върнат най- бързо на работа, защото са се конкурирали с нашите кой е по- велик. Разликата е, че в някои западни страни процесите на еманципация на жените водят до отстояване на правата и като жена, а не като жена опитваща се да бъде мъж, кранист, заварчик, касапин и тн.  Тук този процес започва  30-40 години по- късно и сега виждаме татковци, които перат, готвят и сменят памперси. С времето може да стане и масово.
За страните с 30 дни също си права. Аз също споменах това. В някои от тези страни, обаче е нормално съпругът да изкарва достатъчно и да може да издържа семейството докато кърмиш и гледаш детето, а после да се върнеш на работа.

Накратко- никой не е виновен- просто кофти късмет и стечение на обстоятелствата.  Част от казаното от мен са научни факти, а относно кърменето моя интерпретация. 

ПС Случаи като този на майка ти могат да са само пример, че ярките индивидуалности и силните личности могат да преценяват трезво и да взимат самостоятелни решения независимо от времето, мастото и обстоятелствата.

margarita1, говориш такива невероятно, невъобразимо големи ... неистини, че нямам думи как да ги опиша! Нека да не ти казвам това, което наистина си мисля, то невежеството е благословия!

Имам чувството, че познанията ти по въпроса с алергиите се изчерпва с това, че някога си чувала думата 'алергия', но не си много сигурна какво значи. Поне с изказванията си такова впечатление оставяш.

Извинявам се за вметката, но все пак има връзка с начина на живот и хранене на прабабите ни.
Моят натуропат беше правил проучване и твърдеше, че в миналото народът ни е консумирал много по-малко и по-рядко животински продукти (естествено, много слабо преработени и по определен начин). Едва ли са яли бабите ни по 2 яйца на ден и половин кило кисело мляко в добава към чашата мляко с кафе на закуска. Да не говорим за тоновете готови храни, в които има сухо мляко и яйца на прах.
Та, мисълта ми е, че непоносимостите към храни (донякъде алергиите) се формират след определено пренасищане и това не е задължително да стане в рамките на едно поколение. Примерно, пренасищане в организма на майката и непоносимост могат да доведат до алергия при детето.

Аз само да кажа пак, че на запад (поне аст от запада )не е толкова розово. Преди 40 години жената е можела да остане вкъщи и да си гледа децата и да работи може би за удоволствие по-късно. В момента нещата не са такива. Приината е, че цените на къщите са прекалено високи и ипотеката е на две заплати. Т.е. ако искат да си запазят къщата жените се връщат рано на работа.

Маргарита1, кажи ми, че се шегуваш, моля те! БТВ има умрели от алергия и то не малко.

Аз за кърмене съм говорила само с едната си баба. Тя е кърмила и трите си деца по година и нещо (45-та, 48-ма и 53-та година са родени). Отбила е като се е разделила с тях за седмица - по съвет на педиатърката им. По интересно ми беше да разбера, че не е давала вода и твърда храна е започнала да дава след 6-я месец. Освен това е спала с децата си и е кърмила през нощта. Първо си помислих, че е попрочела за съвременните тенденции (макар, че наближава 90 много обича да се информира за новостите във всякакви области  )и си е въобразила, че и тя така си е гледала децата. Обаче ме увери, че така е било, знаела го от майка си...

Очевидно е, че алергиите са много повече проблем на нашето време. Отклоняваме се от темата. Чистият въздух, непушенето, храненето с натурални продукти, липсата на препарати и т.н. Липсата на всичко това е помогнало за техния бум днес. Ако си помислим само колко много се е променил животът от 100-200 години в глобален план, ще се изплашим...
Баща ми е роден 1932 г. във високопланинско село. Спели са в една стая на рогозка, пили са козе мляко от единствената си коза (т.е. през лятото, защото козите зиме нямат мляко). Яли са царевичен хляб. Хранели са се преди всичко с боб, зеле, "мътен праз", плодове е имало рядко и по малко. Казва, че червен домат е видял в Гърция, когато временно се заселват там малко преди края на войната. Туршията е била от жълти краставици и зелени домати.
Това безспорно не е кой знае какво и вероятно много от децата са умирали от недохранване, липса на жизненоважни елементи и витамини. Съчетано с никаквата хигиена, никаквото здравно обслужване, даже е чудно как са оцелявали (нека само се сетим как днес треперим за елементарни неща).
Баба ми, майка на майка ми, на два пъти е раждала близнаци. Дядо ми това време е царски войник и се прибира само зимата за един месец (затова всички деца са родени август). И в двата случая единият близнак умира като дете. Не й е достигала кърмата и ги е дохранвала с печена ябълка (което не  е днешната ябълка, а доста по-необлагородени сортове). Тази жена доживя до 85 години. Пълен сирак, женена за полусирак, винаги бременна и с малко дете, тя до 1945 г. (т.е. от 20 до 30 г.) е била реално без мъж, сама е оряла, копала, гледала къща...почти без никаква чужда помощ.