Бургас: Ясли, градини, занимални със специални занятия

Да, нямам опит с държавните детски заведения, но ти нямаш предвид само това, нали?
А ти откъде имаш опит? Била ли си в първите дни в една ясла/градина, за да знаеш как се получават нещата, след като не се допускат майките как би могла да знаеш - някоя позната учителка ли ти е разказвала? Питам най-добронамерено, защото наистина не разбирам спокойната ти убеденост, че децата веднага влизат в релси още от първия ден. Аз съм водила Настя в училище Монтесори един път (това на Драма 11) и беше общо взето голям хаос. Настя е от децата, които не се водят лесно, ако реши, се цепи от групата, която учителката се опитваше да накара да играят на някаква съвместна игра от рода на хващане за ръце, вървене в кръг, да се правят на козленца с рогца на главата и т.н. (смешна беше картинката, почти нищо не се получаваше, а това беше само 1 или 2 часа, не помня точно, представям си за цял ден колко ще постигнат с по-трудните неща като организиране на съвместно ядене, спане, акане и др.) Освен това предположението ми, че е по-лесно за самите учителки първия ден майката да е с детето, идва не от моята представа за това дали е добре или не, а просто от факта, че в частните детски заведения се практикува така - това е задължително изискване, а не защото майките така искат. Не само за това Монтесори, където съм водила Настя, но в евангелистката ДГ също подчертаха това, без дори да съм ги питала - всъщност ме предупредиха да зная, че ще имам този ангажимент. Оттук и моите разсъждения. Явно не е така в държавните, аз с тях нямам опит, но това не означава, че моите разсъждения нямат логика, а по-скоро тяхната практика е нерационална, но то е така, когато става въпрос за държавни учреждения - държавата не мисли нито за удобството на собствените си служители в тези учреждения, още по-малко пък за хората, които се ползват от услугите им. Правилата се изготвят обикновено от хора, които си нямат хал хабер от спецификата им и затова така се получава или поне се оказват немалко неща за оправяне.
Относно мнението ти, че ще се засили усещането за самота у детето ти, ако то е само, а вижда другите деца с майките си - моето мнение е различно, поне за моето дете. Говоря от гледна точка на възрастта, до която е стигнала. Не мисля, че в тази възраст може едно дете да почувства такива неща, това са заключения на възрастните - да се сравняваш с другите, това, че те са с майките си в момента и това да му направи впечатление в смисъл да се замисли защо и то не е като тях със своята майка - не мисля, че децата изпитват подобни чувства още в тази възраст. По-различни са чувствата, които изпитват. Това, което описваш, прилича малко на завист към другите деца, затова казвам, че не ми се вярва (необходим е повече социален "опит", ако мога така да го нарека), не мога да го обясня точно, не съм психолог, дано ме разбираш (както и останалите). В тази възраст децата имат нужда от непрекъснато внимание, сами не могат да се занимават и затова специално Настя ще се чувства добре, ако има с кой да играе, т.е. без значение дали това ще съм аз (честно казано аз доста съм и омръзнала и все търси с други хора и деца да играе) или някой друг в яслата. Не мисля, че при наличие на и на други възрастни, освен учителката, ще има деца, които да плачат и никой да не им обърне внимание. Има, разбира се, деца, които плачат само за мама и никой друг не е в състояние да ги успокои, но те ще са така със или без присъствието на чужди майки в яслата (според мен).

 Опит имам и с ясли, и с градини - държавни, даже в първия ми пост изрично подчертах, че присъствие на родителите е удачно в детски заведения от съвсем друг тип. За мен в Бургас няма частно детско заведение, което да си струва, пък дано новите ме опровергаят. А че децата влизат в релси от първия ден никога не съм твърдяла. Но съм напълно убедена, че още от първия ден учителките се опитват да им покажат какъв е реда в градината и спазването на режим при съвместното отглеждане на толкова много деца е изключително важен.
 За чуствата на децата на тази възраст явно сме на съвсем различно мнение

Абсолютно съм съгласна с това, че редът и организацията при отглеждането на толкова много малки деца от един човек са много важни, просто защото учителката има само 2 ръце и 1 уста и ако не ги организира да слушат и да правят нещата сами... няма как да се занимава да увещава всяко дете по отделно, нито времето, нито силите ще и стигнат. А, ти, Marid, понеже дори не го смяташ за приемливо присъствието на майката първия половин ден на детето (по принцип толкова казаха в яслата, че е в началото), предполагам, че може би също, защото работиш и ще ти е притеснено, че не може да присъстваш и твоето дете ще е само, за разлика от другите?

В тази връзка относно възприятията на мъниците, пак да обясня, че исках да кажа само за Настя - когато е с други хора, майки, деца и т.н., примерно на детски площадки, в детски клубове (на РД) или на разходка с баща си и неговата рода, не се сеща за мен, не плаче за мен. В последния случай, разбира се, тя е с други роднини, не се чувства сама, но е факт, знаят ме в цялата Борисова градина, че още от бебе беше ... много самостоятелна и безразсъдна, просто забравяше за мен, не ме търсеше, не се притесняваше да остане сама, търсеше контакти с други хора и особено, като и обърнат внимание, може да тръгне с всеки и да ми каже чаууу. Всъщност и сега е горе-долу така. Затова казвам, че едва ли ще има значение за нея да прекара половин ден с разни други майки и децата им, напротив, всичко ще е твърде ново и вълнуващо за нея и поне 2-3 часа няма да се сети, че е сама. Не съм пробвала все пак за половин ден, за да съм напълно сигурна дали съвсем няма да има разни други проблеми някакви. Настя ще разбере и може да се натъжи само, ако някой изрично я подсети в пряк текст от рода на: "Ти самичка ли си? Не ти ли е мъчно? Майка ти няма ли е? Отиде ли си? Сама ли те остави?" - сама, мъчно, отиде си - това са думите, които могат да я натъжат, да се сети въобще, че това, че е сама не е хубаво, но не и просто при вида на други майки с деца да реши, че и нейната майка трябва да е там. Иначе отдавна е установила, че другите деца и животни също имат свои майки, предполагам дори и когато не са заедно с тях. Виж, обаче, не съм убедена, че всички други майки ще се сетят, че едно само дете в яслата си има майка и няма да се учудя, ако натъжат детето с подобни въпроси, по-вероятно без да искат, но това няма да промени възмутителния факт. Така, че поради тази причина и аз бих се притеснила детето ми да е само, като се замислих сега и го измислих.

Деси, и аз мисля, че малко летиш в облаците, не ми се обиждай
Яслената организация на отглеждане на деца отдавна е отработена като система и в нея никога не е влизало присъствието на родители в занималнята на групата. Дори няма да ти покажат помещенията, ако не се примолиш.
Може да теоретизираш, колкото искаш, но просто това е положението - хубаво или лошо.
Яслата е решение за работещи родители и техните деца и никой не обещава, че ще ти гледа и възпитава детето така добре, както ти самата. За тях е достатъчно децата да са сухи, нахранени и да няма хаос.

           Реда в детските градини, както и във всички държавни структури у нас е следствие на социалистическия "морал", когато индивидуалността и чувствата на човека нямаха никаква стойност. Ако пусна детето си, знаейки, че единствената цел на градината ще е да вкара детето ми в калъп няма да съм спокойна, просто защото го знам и изглежда неизбежно. Нищо не е за мен неизбежно, като става въпрос за децата ми.
          Всяка борба, за доброто на децата ми аз ще я водя винаги и с институции и с когото трябва и това не е хвърчене в облаците, нарича се любов. Борбата е на ниво поглед и ценности и само по-добрия поглед може да противостои на ретроградния поглед. Радвам се, че Деси има такъв, подкрепям напълно. От това се тръгва. 
           Независимо от статуквото, ако нашият поглед е нов, това ще доведе до обновяването, дори насила и на "погледа" на държавната машина. Но ако човек предварително приеме, че доброто не може да се случи, то няма и да се случи. Това не е практичност, а примирение ...Държавата никога не се реформира, освен под натиск. Защо да й го спестяваме?
          За мен е абсолютно задължително да видя какво се прави с децата ми, преди да ги оставя където и да било, без значение дали на някой му изглежда невъзможно. Не изпитвам никакво доверие към никакви структури, преди да ги проверя. Докато аз отговарям за децата си, ще е така и не мога да си търся оправдания с никакво статукво.
          Но в случая за детето е добре да види, че нещото-градина е одобрено от мама и тя има достъп и може да "спаси" детето, ако трябва. Ако едно дете усети, че градината е "по-силна" от мама и мама няма думата, може да се почувства отчаяно. Лелята става най-голямото нещо и всички се съобразяват с лелята. Според мен всяко дете трябва да усеща, че лелята е наета от мама, че тя слуша мама и изобщо, че мама управлява процеса. И така те прехвърлят сигурността, която изпитват при мама и към градината. Това от психологическа гледна точка. Иначе какво става - мама ме хвърли на лъвовете...

Ох, зная, права си, просто се притеснявам дали ще мога да обясня за детето си точно тези елементарни нещица, за друго хич и не се надявам. Нали Настя не говори още и затова се притеснявам ей така да я пусна, без да сме отработили е силно казано явно, щом като не пускат и малко или пък и да пуснат едва ли ще ни обърнат кой знае какво внимание (за кой по-напред), но ми се иска да поговоря поне с въпросната учителка, която ще гледа Настя, да обясня какво прави и показва (казва), поне за ходенето на гърне, че отскоро махнахме памперса и не е съвсем отренирана все още (няма инциденти, но с мен, а не зная там като отиде и като няма кой да я разбере... ). А пък за храненето ми е още по-голяма болка, че никак няма да яде или пък, ако я хранят, въобще да успяват да и дадат малко от малко, но какво да се прави, като трябва да започвам работа, ще се надявам само да не е толкова зле, както сега си го представям.

Аз може и да изпаднах в излишни подробности, но точно такива неща имах предвид - най-обикновени да имам възможност да запозная учителката относно детето си, че за нея също да е по-лесно, да се избегнат инцидентите, вместо да сменя изцапани дрешки, примерно, и т.н.

mom, много точно си обяснила произхода на моите притеснения. Това наистина са нормални неща в началото на една сериозна промяна за детето, нормални притеснения за една майка, а последният ти абзац лично на мен ми звучи много полезно като инфо подобен тип интерпретиране, като предупреждение буквално, защото аз съм от този плахия тип хора, който от страх да не ядоса лелката, на която поверява детето, ще се остави тя да ръководи и детето неизбежно ще види това.

Изключително много ми харесаха разсъжденията ти, Mom!
В БГ ясли/ ДГ все още децата се гледат по начин и методика, изостанала от комунизма. С разликата, че една значителна част от лелките в ДГ в страната в последните години са толкова озверели жени, че някои заслужават.....

Деси спри да го мислиш чак толкова и да си представяш разни случки. Това, че не говори незнам защо те притеснява чак толкова. Криси също не говори, една думичка не казва, но съм сигурна че няма как да остане неразбрана. Поне Криси е много умна и хитра и винаги успява да постигне това, което иска по един или друг начин. Незнам защо искаш толкова много първият ден да си там, за да видиш как ще се грижат за нея. Поведението на детето е едно в присъствието на мама и съсвем друго в нейно отсъствие. Това което искаш да видиш няма да можеш в твое присъствие, след това може да попиташ учителката как се е държала, има огромна вероятност да останеш много изненадана и да се чудиш дали наистина говорят за твоето дете. Преди това може да кажеш на учителката нещо по-специфично за твоето дете, като не изпадаш в подробности за дребните неща, а спонемеш няколко, но наистина важни неща. Според мен е най-добре да остави възможност на учителката и детето сами да се опознаят и изградят отношения си.
  Аз имам малко по-различно мнение и основното е, че аз и да искам(всъщност изобщо не искам) няма как да мога управлявам целият живот на детето си, няма да мога винаги да съм до него. Колкото по-рано го разбере, толкова по-лесно ще го приеме и толкова по-малка психологична травма би оставило в него, защото точно в тази възраст едва ли ще си спомня нещо в голяма. То просто вече ще си знае как е устроен светът. Ще знае, че вкъщи трябва да се съобразява със семейството си, а в ясла/градина/работа с по-висестоящите от него.Аз не искам да съм тиранична и поучителна майка и детето ми да ме "държи за полата" докато съм жива, аз искам да съм най-добрата му приателка, такава на която то да има доверие и да може без притеснение да си каже всичко! Според мен само така ще мога да постигна истински контрол върху него, както като малко така и като по-голямо, когато проблемите там вече наистина са важни и сериозни. Преди всичко детето трябва да знае, че живота си негов и само той може да го контролира. С времето ще прави много грешки, но така трябва, човек се учи най-добре от собствените си грешки. Аз искам да съм там преди да сгреши и да предупредя, само така ще спечеля истинско доверие. Това искам аз, защото само така ще мога да изградя някаква връзка с него. Доверието е основа, след това всичко останало.Това е дълъг и труден път, но за мен той е най-добрият, така ще задържа детето си винаги да е до мен и да ме търси цял живот. А не като стане на 15-20 години да се чуди как да избяга от вкъщи да се отърве от мрънкащата си майка и да се сеща да се обажда веднъж на няколко месеца от уважение.Не случайно хората казват, че първите 7 години са важни, очевидно доста подценяваме децата в тази възраст. Разбират те, всичко разбират, просто не могат да го покажат и кажат.

Ами, от майки ги зная. Примерно, това, че някои деца започват да се изпускат в гащите, а са били без памперс преди да тръгнат на яслата/градината. Това са нормални неща, стресово е за децата, и е добре комуникацията поне да е нормална, да се разбират, оттам насетне колко ще се слушат е друга работа. Няста е страшен инат, но ако имат въображение да я въртят с доброто и с манипулации, ще слуша. Иначе, другата ми надежда е просто да има желание да подражава на другите и така един вид да се научи и да слуша постепенно. Но си е отявлена индивидуалистка на тоя етап. Всичко друго, обаче, е бял кахър, в сравнение с яденето, това ми е дерта, но това няма толкова общо с организацията в яслата, дори с учителката не толкова, защото не очаквам от нея да има търпението да я храни, както аз вкъщи, това е абсурд. То си зависи от Настя, също от храната - да и харесва, за да и се яде. Това е нещо, което не зависи от мен, от никой. Затова е най-притеснително, така като няма какво да се направи, но да видим първо как ще потръгне.

По другите въпроси относно психологията и възпитанието - според мен няма единна формула за всички. За съжаление децата са толкова различни, че едни подходи при по-инати и самоуверени деца ще имат ефект, а при други, твърде чувствителни, примерно, може да окажат доста негативно влияние, според мен. Затова не се наемам да коментирам. Може би все пак при всички си важи поне едно - любов, търпение и уважение към малката личност. Когато постигам поне това, съм доволна от себе си, но не винаги успявам.

  Деси, напълно разбирам "страховете" ти в момента, но juja е права. Нямаш идея колко много ще се изненадваш от реакциите на Настя в яслата. Децата в къщи са едни, а там съвсем други. И моят син имаше проблем с храненето, но в градината се научи и то не заради нещо друго, най-малко пък заради учителката, просто децата си поддръжават, гледаше че другите ядат и ядеше и той. Или пък с казването за нуждите, Николай тръгна голям направо на градина, отдавна беше без памперс, говореше абсолютно всичко, но първия ден го намерих напикан до ушите. На въпрос от моя страна защо, детето отговори: "Ами не знаех на кой да кажа, че ми се пишка".
  Напълно разбирам чувствата ти в момента, тръгването на ясла си е шок и за децата и за майките. Аз лично мисля, че свикнах по-трудно от Николай, първите месеци той ревеше вътре, а аз ревях отвън, цялата градина ме знаеше  но мина и този период. Почти всички го минават. Желая ви бърза адаптация  

          Разбирам, какво имаш предвид. Но аз намирам голяма разлика между това да контролираш детето си и да контролираш, до колкото е възможно средата му.
          Аз също искам да възпитам самостоятелен човек. Но за да е самостоятелен, трябва някой да му дава свобода и да го уважава, докато детето изгради добра самооценка и самото то вече да не позволява да го насилват. Какъв е смисълът аз да го уважавам, а да давам на други да го мачкат?
          Има възрасти и периоди в живота на човека. Има възраст, когато точно усещането за закрилата и любовта на родителите дава на детето свободата и смелостта да открива света. Иначе умът му е изцяло зает от инстинкта за оцеляване и самосъхранение. Понякога агресията идва точно когато децата усетят, че са безпомощни, а детето трябва да знае, че светът не е джунгла, където трябва да оцелява със зъби и нокти. Освен ако и родителите му не смятат така...
          Човек винаги има на кого да разчита, дори родителите му да не са до него, но това е друга тема.  
          Не смятам, че детето трябва да свиква да слуша всеки. Иначе ще го прави и като голямо - всеки ще го командва. Напротив, трябва да има свободата да следва този пример, който си е избрало, като малко - родителите си. Никой човек не е длъжен да се лашка в угаждане на всевъзможни авторитети и лелките в бг трябва мнооого да се променят. Те сега командват здраво майките, за децата да не говорим. Градината трябва да се примири с ролята на посредствен заместител на домашната среда. В бг, градините имат самочувствието на по-добри и можещи и от самите родители. Говоря за отношението, а иначе правила трябва да си имат. 
          Аз съм пълната противоположност на тиранична майка, тиранична съм само към злите неща в живота ни. Повечето ни приятели смятат, че трябва да съм много по-хард с децата. Но аз знам, че те не ми принадлежат. Всеки човек принадлежи на Бог и на себе си, моята задача е да им го покажа.  

Така е, методиката е стара, но по-лесно е да запишем децата си в частна занималня с по-модерна методика, отколкото да се борим със системата.
Това за учителките и помощния персонал по детските заведения ИЗОБЩО не е вярно! С голям страх пуснах дъщеря ми на градина преди 4 години, като си спомнях ДГ и яслите от моето детство, а и спомените на хората от моето покоелние не бяха по-различни.
Твърдо заявявам, че детските градини днес са много по-добри, а персоналът е много по-човечен, отколкото едно време. Днес почти никой не си позволява да обиди дете, да му посегне, да унижи достойнството му, защото родителите са готови веднага да си търсят правата. А едно време словесният и физически тормоз беше редовна практика.

          Нямам поглед по този въпрос за градините, но имам за училищата. Учителите се страхуват да санкционират по какъвто и да е начин деца, които тормозят други деца, които тормозят и самите тях и объркват учебния процес. Резултатът са онези клипчета, които нашумяха преди 1-2 години и положението си се влошава и влошава.
         Възпитанието куца и на двете места по подобен начин, според мен - и в градините. Следи се само формата да е ок. Когато си говорим с майките из парковете, оплакват се от негативна промяна след тръгване на градина. Децата ходещи на градина се разпознават по поведението си - просто си личи, че живота е за тях една борба за надмощие. И не е тяхна вината.
          Когато децата са с родителите или с бабите, те са непрестанно наставлявани в тази посока и научавани на толерантност, на добро отношение. На детето не му се налага да се бие, за да оцелее. За мен тази грижа е незаменима. И според мен от работещите в ДГ трябва да се изисква и такова възпитание, намеса, децата не са животинки само да ги храниш и поиш. Дори при социализма това го имаше, дори в голяма степен. Сега децата са изоставени още на 3-4 години да си изграждат ценностна система сами,  и то подтиквани от страховете си и чувството за безпомощност. И като казах, че децата се мачкат, имах предвид и това. От една страна правила без никакъв индивидуален подход, от друга, безпомощност и лели, които не ги е грижа.
          Бих приела другите негативи на градините, тези най-много ме смущават. Не желая детето ми да се почувства нещастно и безпомощно и да стане или побойник или лузър. В момента в него има прекрасен баланс на качества , има и добронамереност и детска наивност, не мога да го прежаля. Просто знам какво ще стане, ако го пусна. Друг човек. 

Стига с този негативизъм! Подкрепям изцяло мненията на Лилита и juja.
Разбирам притесненията на майките, които тепърва ще тръгнат на ясла! На мен ми се налага да работя, а държавната ясла ми е единствена възможност. И аз преживях голям стрес-няколко месеца преди да тръгне детето ми на ясла. Тръгна на 1 г. и  4 месеца през м.Октомври миналата година.
Освен, че съм много доволна от грижите на мед.сестри и лели в ясла №1, друго не мога да кажа. Детето плака само втория ден преди обяд. Адаптира се мноооого по-бързо от майка си . Давам само пример: у дома заспиваше само на ръце и то в краен случай. Там се осмелих да питам на третия ден как заспива, защото вече бях видяла, че вечер е спокойна, т.е. тя е спала. Дори не бяха използвали шишето с вода за приспиване. Аз останах с "отворена уста", когато сестрата се учуди на въпроса ми - как заспива, ами ляга и заспива!!! После в почивните дни малката сама ми показваше как се ляга и се покрива със завивката, аз не бях успявала да я сложа в хоризонтално положение и тя да остане спокойна.
Не подценявайте  децата - имат неподозирани възможности.  Всичко си зависи от детето, все пак уточнявам!!!

Mom, според мен толкова си се потопила в собствените си страхове  и предубеденост към детските заведения, че не можеш реално да прецениш нещата. ДГ не е затвор или казарма и там не работят садисти или изверги. Това са жени с педагогическо образование, които също имат деца, някои и внуци. Там няма борба за надмощие и целта не е децата да се пречупят възможно най-брутално. Моето дете ходи на ясла, много съм доволна- много по-лесно се социализира, стана по-уверен и самостоятелен и също като твоето има невероятен баланс на качества и добре развита емоционалност. Вербалните умения също се подобряват значително, както и физическите. Той не е агресор, не е смачкан или ощетен защото ходи на ясла. Напротив- има 20 приятелчета повече, 2 нови и различни гледни точки и хиляди нови, интересни и забавни преживявания. Сестрите и лелите в яслата са внимателни, познават добре характера му и се съобразяват с него, както и с моите разбирания за възпитание. И двете страни- аз и сестрите правим компромиси в името на детето. Пак повтарям- детските ясли са пъстри помещения, в които децата играят, танцуват, учат стихчета, песни, създават приятелства и се учат да се развиват и самостоятелно, изхождайки обективно само от своите желания и чувства. Детските заведения на са казарми.
Аз също забелязвам разлика м-у децата, които посещават ДЗ и тези, които не. Има и плюсове и минуси, но освен честото боледуване на първите, друг сериозен проблем не виждам. Огромна е и разликата когато тези деца започнат училище, но това е друга тема.
Идеята ми беше, че си прекалено предубедена и песимистично настроена, според мен без основание.
За всички приети в ДЯ №3- спокойно, яслата е светла, просторна, сестрите са мили и в никакъв случай не са деспотични, а директора е много готина мадама, с която винаги може да се поговори. Тя знае имената на всички деца, знае специфичните им особености и е запозната с повечето ви притеснения, така че спокойно можете да отидете и да поговорите ако нещо ви тревожи. Не се тревожете за такива ужасни истории- опишкани деца, оставени да реват по столчетата и строги жени, които ги подтискат.