През деня не се сещам за нея, само вечер и сутрин с кафето. Надявам се скоро да я оставя, по скоро да я дам на някой близък, за да се отърве от гадния навик и той . Няма го усещането "ще убия някой за цигара", дори и да ми се допуши- след 5 мин. ми минава. ОБАЧЕ имам голям проблем с апетита за сладко, а и въобще всичко ми се яде, по много
Някой може ли да ми даде съвети .. Не искам да напълнявам
Защо става така, че е по-лесно да откажем цигарите, отколкото храна.. само при мен ли е това?
Друг начин е с дъвките,майка ми с тях ги отказва цигарите.Купила си е никотинови и обикновени дъвки и дъвче като луда за да не пуши и яде,но пък ефект има де.






и да си мечтае какво щял да си купи - ми беше много мило 
даже и на дискотека отидохме и се радвам, че изпитанието бе с положителен край. 







.
.

Но забелязвам, че колкото по-малко хапвам и пия повече водичка, толкова по-малко ми се яде.
от доста време не съм влизала.По въпроса с кг., трудно е защото апетита се покачва сериозно, сетивата вече не са замъглени от никотина и храната се усеща с нови вкусове.Метаболизма се забавя, и ето ви откъде идва всичко.Аз качих 10 кг. за около два месеца, качвах се на кантара и ревях, ама издържах ей - "Цял живот може да съм дебела, но повече няма да пуша".Тази мисъл ме крепеше през цялото време. Е след няколко ограничителни етапа след това нещата с кг. се нормализираха.Има нещо друго ,с което все още не успявам да се преборя - приятели и познати пушачи
Винаги, когато започна да ги убеждавам, че няма смисъл да си дават парите и да се тровят, аз съм им най-черния човек.За мен цигарите са легализиран наркотик и никой не може да ме убеди в противното.А като чуя:" Кво се правиш на важна до вчера и ти ги пушеше",
затова за себе си съм решила, хич ама хич не ме интересува кой и как иска да се трови и убива, големи хора са все пак
Дерзайте и успех и занапред.
от доста време не съм влизала.По въпроса с кг., трудно е защото апетита се покачва сериозно, сетивата вече не са замъглени от никотина и храната се усеща с нови вкусове.Метаболизма се забавя, и ето ви откъде идва всичко.Аз качих 10 кг. за около два месеца, качвах се на кантара и ревях, ама издържах ей - "Цял живот може да съм дебела, но повече няма да пуша".Тази мисъл ме крепеше през цялото време. Е след няколко ограничителни етапа след това нещата с кг. се нормализираха.Има нещо друго ,с което все още не успявам да се преборя - приятели и познати пушачи
Винаги, когато започна да ги убеждавам, че няма смисъл да си дават парите и да се тровят, аз съм им най-черния човек.За мен цигарите са легализиран наркотик и никой не може да ме убеди в противното.А като чуя:" Кво се правиш на важна до вчера и ти ги пушеше",
затова за себе си съм решила, хич ама хич не ме интересува кой и как иска да се трови и убива, големи хора са все пак
Дерзайте и успех и занапред.
.Препоръчани теми