"Смешно" ли е раждането? - 1

Раждането ми започна добре за мен - с редовни контракции (както стана ясно от записа), които аз не усещах. Весело ми беше, то е ясно, особено като си представях, че така и ще продължи  Е, не продължи съвсем безболезнено, но в крайна сметка раждането ми беше квалифицирано като "раждане като по учебник" - бързо, лесно, без нужда от шевове. Персоналът се поздравяваше, видимо доволен.

От престоя ми в родилното също ми остана добър спомен - хората се съобразяваха с моите желания, въпреки че беше против рутинната им практика, а вероятно и разбирания - например бебето да е при мен през нощта, да го проеобуват понякога извънредно и тем подобни.

На фона на всичко това при изписването, след като естествено благодарих, имах наглостта да кажа на акушерката, че "имаме обаче една забележка". Жената определено се стегна, но учтиво пожела да чуе за какво става въпрос. Е, забележката ми беше следната: "Бива ли такова бързо раждане, бива ли да си спестят "бродериите"... Мъжът ми ме обвини, че съм му похарчила парите ей така. Трябваше да е нещо по- към осем часа, пък да кажат, че много работа имали, та да знаем за какво сме си платили  ." Посмяхме се дружно.

Хайде и аз да ви поразсмея......

Първо се сетих за циганката , дето викала - "АААААААаааааай, Ъсанеееееееееее, яла ти сигъ да гу вадиш туй брееееее"

А иначе при моето второ раждане, понеже знаех какво ме чака - Малко преди да започнат напъните докторката ме пита как съм....  Аз викам - Дзверски ме боли. Тя се смее..... Аз обаче й викам - Докторе, и като го правихме пак ме боля, да знаеш.... Поне в началото де..... Жената почва да се хили....
Качват ме на стола и тръгвам да напъвам.... Ама нали без система и по-слаби напъните, напъвам, напъвам, по едно време взе да излиза втората щерка, бутна всичко от червата ми навън (тук клизми не правят) и аз викам засрамена- " Марианчееееееее, излизааааа, направи си място вече"   ,щото знам че вече няма връщане... Акушерката (Мариана) почва да се киска.....

Подаде се част от главата, ама точно тогава ми спря напъна и главата се прибра, защото инстинктивно се стиснах. На следващия напън по същия начин. И Мариана ми вика - Нинооооо, ако не го извадиш вече сега, ще му обърнеш ушите на това бебе....
Като взех да се смея.....явно си отпуснах мускулите и през смях го извадих.....
Изрева малката като мечка, дадоха ми да я цункам и я отнесоха..... А аз веднага питам колко съм се разкъсала , че помня от първия път. Слава богу, този път нямах шев

до тук съм изчела 82стр    невероятни сте.на мен ми предстои раждане след месец и ако знаете колко ме окуражихте.ама къде се изгубехте.дано не сте изоставили темата че и аз искам да разказвам 

Е и аз да разкажа.Раждах секцио спешно.Но първо си постоях на система да си осетя контракциите и до мен една циганка ражда ама вика ли вика мисля си тука ще се мре .....Както и да е бързо отивам към операционната ще ме режат.Но понеже аз като се притесня или уплаша много ми се ходи до тоалетна.И тъкмо да се кача на операционната маса викам не отивам до тоалетна.А лекарите и целия екип ме чака .Та в тоалетната обмислях вариант да си плюя на петите тъи и тъи не бях отишла с идеята да раждам а на преглед и се оказа че си ходя с 5смразкритие и изтекли води но не съм и разбрала  че то ми течеше нещо но по малко и аз де да знам понаболва викам си подготвителни няма страшно........добре че лекарите не ми дадоха да мръдна че кои знае кага щях да родя после като ми донесоха бебето беше шоу къде съм виждала памперс ми чак пък и го сложа с беб на сутринта бяхме опикани и двамата.
И понеже раждах с спинална и бях си в съзнание а не бях яла от предния ден и питам докторката която в момента ме оперира абе после може ли да ям така ми се яде агнешко и си спомням как ми се смяха че за ядене мисля е ядох след 3 дни ама аз де да знам мислех си че като ме зашият ще си се наям.Че като ми излезе упоиката агнешко ли

и аз искам да се запиша в темичката но тъй като ми остава още месец до раждането ще ви споделя една случка-отивам да си взема болничен от д-р анреев сутринта на петък 13 и той ми вика
-аааа не може след обед    и аз
-аа не немога      и той
-е защо?
-ми ще се женя. и те с мед сестра     .е кой се жени в петък и то 13.сега като ме видят и все ми се смеят

Хайде и аз да се разпиша, че и на мен ми е кеф да си припомням второто ми раждане.
Аз от месец преди това си имах малко разкритие, бебо беше много ниско и всички ме чакаха да родя всеки момент, още повече, че беше едър и според лекарите шийката няма да издържи повече тежестта. Та цял месец все с леки контракции, понякога даже доста се усилваха, ама не раждам. Родата почна и залагания да прави. Та така до термин. Точно този ден не се спрях. Свърших си всички задължения, взех баткото от градина, изчаках го да се наиграе на площадката и чак тогава се прибрахме. А мен си ме наболява доста още от предната вечер, мъж ми сутринта ми се цупеше, че не се е наспал, защото цяла нощ съм се въртяла и трамбовала насам-натам.
И аз сигурна, че няма да  раждам този ден, та кой ли ражда на термин точно  , си търпя и си се занимавам с разни неща. Понеже целия ден ме нямаше в къщи и се чувствах форумски дезинформирана, заседнах пред компютъра.,По едно време  взе да ми се ходи  до тоалетна. Отивам - нищо. Връщам се пак пред компа. Тъкмо седнах и пак. Даже се нервирах от несгодите на бременността  .Това се повтори няколко пъти и по едно време в главата ми се прокрадна мисъл, абе това дали не са напъни. Ама като знам, че първия път раждах 16 часа, отхвърлих тази мисъл. Ама болката се засили, изтече ми запушалката, мъж ми се шашка и аз склоних да отидем до болницата, само за едно прегледче, все още сигурна, че не е време и ще ме върнат. Да ама аз не съм си засекла контракциите, а в болницата ще питат,  само знам че са на често. Викам си, чакай докато си вземам душ, ще извикам и мъжът ми ще ги засече. Заболя ме, аз извиках, след малко пак. Питам "Колко?", а милият е така   "Две минути" И като се разбърза, взе ми нешата, сака и айде в колата.
Да ама аз все още се съмнявам. Отиваме в болницата, обяснявам положението,  викат доктора и той ми вика да си обличам нощницата. А аз му се репча "А прегледайте ме, може да не раждам"Той "Ама раждате ли или не раждате?, аз "Ми не знам вижте. "Той се видя в чудо и отстъпи. Отидох за прегледи се оказах с 6 см разкритие и силна родова дейност. А аз си седя на магарето и се чудя как да се измъкна, защото си знам, че има още доста часа, защо да ги прекарвам в болницата. Казвам на акушерката, че можеше и малко по-късно да бях дошла, а тя "За кога, бе , момиче, щеше да родиш в колата.
Изпратих мъж ми и детето към 22,30 да си ходят, в 23,28 второто ми синче изрева.
В родилна имаше една помощник акушерка и една санитарка, дето ръсеха простотии през цялото време. Ние раждаме две наведнъж, леглата едно до друго, а те стоят пред нас  и си говорят. Едната се оплаква колко я болял корема, защото на предната родилка близките донесли  таралежки да почерпят, а тя след като не яла целия ден им се метнала и ги опукала.  и сега болки, диария и реплики от рода "Лаком г.з, кръв с...."  Простотийте вървяха една след друга, доста си се хилех, защото очаквах, че ще има, а другата жена, с която раждахме ме гледаше доста странно. Даже, когато ми се обадио майка ми се заливах от смях и тя '' Ама ти смееш ли се?"

Щом съм го написала, не смятам, че е било неприятно, беше ми трагикомично, ако модератор прецени да го махне, а раждане без болка няма

.......изтрих го

Не се сърди - разбира се , че има болка. Просто има много начини да се представи болката - нека подбираме внимателно прилагателните, за да не се уплашат бъдещите майчета.....

Ето един пример защо ти писах това


Честито ти 6-дневно бебоче

somebody каква упойка са ти слагали ? аз бях без упойка - само някакви бузколизини и др от този тип , но ми се струва че по-малко ме е боляло   

иначе историята ти ме подсети за още една случка от моето раждане. става въпрос за т.нар. раждане на плацентата. аз нали млада бременна изчела сума си материал за раждането, през цялото време  съм спокойна и със самочувствие, че знам какво ме очаква и едва ли не нищо неможе да ме изненада  та ... появи се Дени със 2-3 напъна на бял свят, изплака, показаха ми го и чакам аз да напъвам за да 'родя' плацентата, но лекарите нещо се мотаят 'там долу' и не ми казват да нищо . и аз нали отворена , реших да си питам. та питам аз '  ДА НАПЪВАМ ЛИ?' и те '  ЕМИ.. АЙДЕ НАПЪВАЙ щОМ ИСКАш !' 

Много забавна темичка
И аз имам какво да разкажа.Накрая на раждането много виках и когато излезе малкия не го чух да плаче.Притесних се и питам веднага:"Защо не плаче?Защо не плаче?",а акушерката му казва:"Ами ако не викаш толкова може и да го чуеш!"

Мами и аз да се разпиша.Значи деня преди да ме приемат в болница си легнахме след обяда със съпруга ми да си починем.През цялото време аз в съня си съм охкала и пъшкала.Стана 19:00 и аз реших,че ми се ходи на разходка...Така...вървим си ние и мен ме присвива корема и той ми казва "Цял ден си така-като си почивахме в съня си много страдаше",а аз "Ами нищо ми няма.Това не са родилни болки",казвам компетентно,макар,че ми е първо раждане и хабер си нямам.Така,лягаме си вечерта,вече е 22:30,а той мрън,мрън,мрън,ставай да тръгваме,ще родиш тук,какво ще правим,защо си правиш експерименти с детето и себе си и така увещания до 23:30,а аз си лежа и се присвивам и му казвам "Ще ми мине,бе човек,остави ме намира".И след още няколко минутно увещаване си грабнах чантичката и право в болницата вече след полунощ.Приеха ме,аз им казах,че съм с контракции,сложиха ме на апаратурата да ги видят и познайте...Акушерката ме гледа и ми казва "Имаш контракции колкото аз имам" "Добре де,ами какво е тогава?"-питам аз, а тя "Ами подготвителни".На същия ден родих в 18:25.А сега ми кажете-аз ли съм крива или от уплаха съм претъпила контракциите,което практически е невъзможно

Велислава, спират понякога, но за кратко. И аз ги получих към 19 първия път, станаха през 15 минути докъм 22 часа. Тръгнахме за болницата ,  в колата продължиха, но като влязохме вътре и ме приеха в подготвителната, докато траеше преобличане, вагинален преглед и ехограф, всичко към час- спряха. Като легнах в предродилна, почнаха пак Подготвителни, ама не са

Ей, записвам се в темата. Бая съм изпуснала и почвам да наваксвам. 

Радвам се,че не съм само аз Само,че при мен имаше бая голямо часово разстояние от приемането и същинските контракции.От към два през нощта до 9 сутринта-нищо,чак след това ме награбиха яко.Както и да е.Въпросът е,че сега се сещам с усмивка за раждането си, а и вече се замислям за второ

Моето раждане мина безпроблемно. Бях в болницата като ми изтекоха водите и ме оставиха в предродилна на системи. Нямах нито контракции, нито разкритие, та след 8часа се наложи секцио. Всичко стана за минути и като се събудих от упойката надрънкана с обезболяващи с широка усмивка в леглото ... ще се пръсна от гордост. Викам си "Бреййй туй ли било?! Нищо работа!"  Все едно не бях раждала. Болките започнаха от следващия ден като трябваше да стана от леглото. Изместиха ме в друга стая, където имаше една родилка. С нея станахме много близки - и тя беше със секцио и двете само пъшкахме и охкахме. Постоянно се киктихме, въпреки, че след операция, който го е преживял знае, че това е почти мисия-невъзможна. Беше много забавно с нея. Когато раждах второто си дете мамчето от преди ми липсваше и дните прекарани в АГ-то бяха отвратителни.