"Смешно" ли е раждането? - 1

При мен всичко мина много стандартно, но си ви чета с голямо удоволствие и ми помагате да се подготвя позитивно за второто.
е, това е много важно и аз се надявам да имам отново приятна компания, че и на мен това ми беше веселата част от раждането. С мойта съквартирантка си изкарахме повече от супер престоя.

Докато си пъшкам в предродилна с конската доза окситоцин която ми вливат в ръката идва лекарят от време на време и проверява докъде е стигнало разкритието. Обаче така се надвесва от лявата страна на леглото, че коляното ми го подритва яко в мъжкото достойнство.  Замълчах си първия път, но на втората проверка-същата история. Тогава се изцепвам силно и ясно: "Докторе, нещо ви ритам не където трябва", а той:"А, не се притеснявай и други са ме ритали на онова място". Отсреща акушерката сбърчи вежди. Оказа се, че била  родната му жена. Притесни се сигурно, че му смазах атрибутите 

Аз преди две седмици родих близнаци. Бяхме на годеж на брат ми - там цялата рода. Бяха едни танци едно нещо, а аз в осми месец си седя на стола и си се усмихвам. Раждането уговорено секцио след месец. Обаче аз през целият ден с леки болки в кръста и в корема. Но нищо не си казвам. Болките се увеличават аз си викам те са подготвителни ще ми минат. Брат ми решава, че иска да танцува с мен, аз ставам и водите ми изтекоха. Шашнах цялата рода. Отидохме в болницата и те ми казват, обаче вие не носите документи не можем да ви настаним. След 30 мин. убеждения ме приеха в болница започнаха да ме преглеждат аз бях с 9 см. разкритие. Попитаха ме от кога имам болки и аз тука невинно отговорих ми някъде от 12 часа. Доктора установи, че съм достатъчно нахална, за да започна да раждам в друг град. Родих ги някъде за 30 минути, обаче на второто им викам "Не мога повече, няма да напъвам", а лекаря ми вика "ама можеше още докато ги правеше, нали?" След това вече когато бях в стаята и се обаждам да кажа, че съм родила и брат ми вика по телефона "На сватбата няма да те каня, вземеш и нея да провалиш както годежа."

Моето раждане не беше весело,като се имат впредвид някои обстоятелства,но на съседното магаре раждаше ромка.Докато раждаше гласът и не се чуваше,ама изобщо,а пък аз вих и скимтях.
Та за ромката...нейните викове започнаха след като почнаха да я шият.Ама реве и вика като на умряло.Цяло раждане уста не отвори,но като видя тази ми ти игла,орева орталъка.

 
Това ми подейства много добре за сутрешното кафе!
Дано след месец да мога да кажа и аз нещо забавно!

Като четох Mcstizzie се сетих, че когато отидох да раждам месец преди термина не носих никакви документи и неща за бебчето защото си мислех ,че са някакви болки ниско долу. Акушерката и докторката така ми се караха защото съм ги събудила напразно и дори ме обвиниха ,че щяла съм да си давам детенцето за осиновяване. А мен ме боли. А акушерката млада мацка само мърмори.Била съм много съмнителна. Е на другата вечер родих и щом влязоха при мен на визитация ме гледаха с ококорени очи.

Позволявам си да копна разказа за моето раждане от друга тема, в която вече го разказах. Ще внеса малко допълнения. Може би не е точно смешен, но е забавен:
Дойде време и аз да разкажа за раждането си...
Много исках раждането ми да протече естествено и възможно най-активно, без голяма лекарска намеса. Речено - сторено.
Преносвах вече 5-ти ден и нямах търпение. На 23 май вечерта си вечеряме с Борис, а мен съвсееем леко ме понаболява. Не правя връзката и продължавам да си плюскам, гледаме и филмче и после по леглата. Мен сън не ме ловеше цялата бременност, та изгледах още един филм и висях пред компа, когато към 4 ч. на 24 май започнах да усещам, че болките доста се засилват. Бре, пипам си корема (нали трябва и втвърдяване да има) - а то...тука има, там няма. Явно на някои места от сланинките втвърдяването беше по-омекотено. Викам си: "Абе то ако не раждах нямаше така да боли!" Започнах да засичам. Издържах легнала до към 5, когато контракциите бяха станали на около седем минути. Аз от преди това си бях решила да изчакам възможно най-дълго вкъщи. Събудих Борис, а той милия се заюрка да бърза. Аз му викам: "Споко бе човек, искам да отида там и само да я изстрелям бебка, а не пет часа предварително и да ме увържат като Ханибал Лектър да стоя..." Все пак, когато контракциите станаха на 5 минути тръгнахме... Аз съм в Овча Купел, а Окръжна е на другия край... в Младост.Беше към 6 ч. Е, бебка като една истинска тактична дама си избра този ранен час и то на този светъл български празник, така че, нямахме проблем с придвижването. В колата контракциите станаха на 4 минути. Пристигнахме към седем без нещо. Не исках още да влизам и поистърпях още малко в градината. Не знам защо, но в този момент обичах много моят Борис. Влязохме в седем. Аз им викам на дежурните: "Вижте ме, щото ми е за първи път, дано да раждам, ама не мога да съм сигурна. Ще извинявате ако е фалшива тревога... " Повериха ме за разкритие и викат:"Браво бе момиче, ти си свършила по-голямата част от работата. Ще раждаш. Имаш 6 сантима разкритие." Ей, болеше си, ама никакъв страх нямах, само нетърпение да я свърша и тая работа най-накрая. Дадоха ми да попълвам всяк`ви документи, а аз гледам, чета (да не ме измамят нещо ) и току ми се подкосят краката от контракцията...Те вече станаха настоятелни да подписвам, а аз: "Чакайте да мине и тази контракция, че ще си объркам подписа и някой може да реши че е фалшифициран..."     Абе неадекватна работа бях, само глупости плещех. През цялото време питах най-мило кой как се казва от персонала, да взема да ги запомня барем:) След време още простотии, които съм казала ще ми изникнат, сигурна съм.
Борис, моят най-любим човек на света, ме чакаше в предверието. Малко пребледнял ми се стори. Направиха ми една клизмичка и аз свежа като краставица, се затътрих при него... подминах го... и беж в кенефа.   Малеее - кеф!  
Явно от естествения окситоцин в тялото, през цялото време, въпреки болката, ми се изкаше да разцелувам любимия и да го успокоя, че всичко ще е наред.
И такааа... стана 8 без нещо. Казаха ми да изпращам Писанчо и му споменаха, че според тях до към обяд ще родя. Аз направих ей такива очи щото мислех да е доста по-бързо, егати. Казаха ми: първо тонове, чакаме да се смени смяната (те точно към седем се сменят, ама май преди това искат да си пийнат каЙфенцето ), после ти пукаме мехура, системка и аааайдееее.... Аз тъкмо да поспоря, но реших да си пазя силите и като приближат, да ги използвам за ръкопашен бой. Легнах на леглото за тонове и ме накабеларчиха. Боли си брате, гледам часовника и ми се размива пред очите... но си беше 8 и нещо. По едно време минава акушерката и аз: "Може ли без окситоцин..." , а тя: "хън, мън ми ние на всички слагаме, но айде ще видим как вървиш. Аз ще го приготвя, пък...". Абе един вид, се опита да ме измами, ама не знаеше за Дени Бързата Ракета. След малко вече не търпях и им казах "Моля ви, мила жено, отвързвайте ме, по-добре права." Тя се нави и така разбрах,че права -  не права, си боли ама някак, като се превиваш в странни пози, се занимаваш с нещо. На няколко много силни и продължителни контракции сядах на тоалетната и от страх да не падне детето си държах ръката от долу. В един пик на болката, направих "пик" върху дланта си. Тъкмо помислих "Ех Деница, Деница сега се и напика..." Всъщност ми изтекоха водите - бистри и топлички. Ей, викам си,  ще го иза*ам това бебе в тоалетната.   И пак най-мило се провикнах (какво ми беше станало не знам): "Извинетееееее! Извинетееее! Изтекоха ми водите." Дойде акушерката и ми вика "Споко де. Какво сега?Има време..." и аз : "Как какво, ще раждам- Искам на магаретоооо!" и тя се хили и ми обяснява как не ставало толкова бързо. Ама аз - не, та не! И като се събраха и двете смени, сума ти жени се юрнаха (похвалиха ми се преди това, че много лека смяна имали и само аз съм им раждане) та се напълни родилната зала. Аз бегом към магарето с ръка между краката, да не падне детето. Докторката скептично провери разкритието и се опули съвсем. Вика: "Ми... тя е готова. 10 сантиметра." Беше към 8.30ч. започнаха напъните, ама нещо не излизаше тази ми ти беба. Аз до сега кротка, започнах да ръмжа като тигрица. А те наще... "Не ръмжи бе момиче, не през устата ами от долу напъвай." Аз си мисля, че си напъвах идеално. През това време три жени се бориха да ми набучат системата и не успяха... Хаха, ами аз работа вършех, каишите стисках, напъвах... а те ме агитират да не мърдам. Аз им отговарям, за какво ви е тоя окситоцин,бре...и без него се справям. Така и не успяха...
 Целият персонал се събра явно от скука и нещо си говореха...абе само дето бас не хванаха: "вижте колко е бързо всичко, сега и ако роди и без ЕПЗ и разкъсвания..." Една от лекарките, както се бях разчепила, лежерно се беше подпряла на едното ми коляно и съвсем небрежно ми казваше "Е хайде де, хайде! На това ли му викаш напъване!"
Е с напъните, не стана съвсем по мед и масло... Напъвах, напъвах (на мен ми се стори дълго време), но бебка не излизаше. И хайде кръц, и още напъване. Малко се поразкъсах и допълнително, но момичето ми най-накрая излезе. Оказа се с доста къса пъпна връв. Това я е спирало...и даже я е връщало от пътя и за навън.
Главичката беше трудна, после при един следващ напън и телцето се хързулна с малко течност (вода ли, кръв ли ). Изплака много по-дамски. По-скоро измяука два пъти и като ми я сложиха на гърдите замлъкна и така ме погледна с големите си тъмни очи (тогава ги видях черни), че се просълзих. Вече знаех, че името и наистина е Рада и че всичко си е заслужавало. Роди се в 9 без 4 минути. От пристигането ми в болницата бяха изминали два часа.
Станах досадна след това , защото по едно време взех да питам едни и същи хора "Ама как се казвате, моля ви се госпожо? Да запомня и да ви похваля в БГ-мамма..."
Те ми се хилят: "Ей много отворени станахте от БГ-мамма, повече от нас знаете..." После голям бродирейшън настана и аз нали си боли все пак, мърдам, а лекарката: "Ма айде сега, защо така ми пречиш на работата. Не мога да разбера...Защо мърдаш, толкова ли е трудно, на едно място да го сложиш тоя гъз. Съботираш ли ме, нещо?" А аз ей така   Накрая и като ме поляха с йода и казах класическото: "Ох,ох...Духай жено!" и тя докторката съвсем се втрещи...
След няколко часа, малката Рада беше вече при мен и се гледахме лИбовно. Тя ме направи наистина щастлива, по един безпрекословен начин. Да родиш дете е най-голямото чудо на тази земя. Не се плашете момичета, наистина не е страшно и си заслужава да се изживее. Даже е забавно.

Сетих се за интересен момент от първото ми раждане. Лекарката казва: "Давайте ножиците за епизотомия!" и след малко се чува крясък: " Не тези ръждясалите, другите дайте." А аз вирнала крака на магарето  се оглеждам и ослушвам като мишка в трици и си мисля: Леле, къде съм попаднала!
Така и не разбрах дали се избъзикаха или наистина  режат с
 ръждясали ножици в Окръжна болница-Пазарджик.

  сигорно тогава не ти се е видяло смешно.и аз съм в пазарджик дано не попадна на такава ножица

Много хубава темичка чета си когато мога и си се смея от сърце с повечето от вас,аз чак много смешно няма какво да споделя ама все пак...
първото ми раждане преди 12 год. ,4 дена след термин сутринта ми пада тапата ама аз млада първескиня кой ти знае за тапа реших че са водите обадих се на позната акушерка и тя каза веднага да тръгвам към болницата,ама преди да влезна аз решавам да пия кафе с мойта кума която беше родила преди няколко дена и още беше там,та пием си кафето с нея и мъжете и тя ми вика добре де дай поне да засечем на колко време те боли че сега като се качим ще те питат докторите,чакаме си ние кви ти болки на повече от 30 минути и тя ми вика–ами аз се качвам че ще донесат бебетата за кърмене ти ако искаш тръгвай с мен,тръгнах аз прегледи,клизми то си раждам вече не помня с колко см. съм била ама след малко ми се дохожда до тоалетна и почвам да викам абе хора искам до тоалетна те докторите се споглеждат и си викат а не може да бъде толкова рано и аз хайде бе ще се на...м тука донесоха една подлога ама то си биле напъни,че разкритието за няма и час ама после като се почнаха едни напъни два часа братко няма и няма по едно време се сещам че в 18 часа почва Дързост и красота по онова време нямаше много сериали и аз си гледах този викам на акушерката пуу изпуснах си филма и тя ама и ти ли го гледаш айде ако родиш до 15 мин. ще те водя да го гледаш че като се стгнах аз напъни в 18.27 се роди сина ми аз от умора и вълнение и рев не мога да говоря само рева,една докторка стои до главата ми и ме пита е хайде как ще го кръстите този хубавец и аз с половин глас Георги и те ми много е рано за Гергьов ден (21.04 се роди) на някой дядо ли и аз клатя глава за не,и те ми на кого на таткото ли,и аз кимам с глава за да, за да спрат да ме разпитват толкова,а те решили че мъжа ми се казва Георги( а той не само първата буква),обаждат му се от болницата да му съобщят тогава нямаше много мобилни телефони и казва добър вечер търся Георги а моичкия вече знае от друго място че всико е наред и отговаря–“ми той е в родилното с майка си“ акушерката каза е така не ми се беше случвало да търся бебе кадето преди няма и 15 мин съм изродила,голям смях си се смяха а аз в това време викам хайде кво ми стана с филма а тя пак–оооо той свърши моето момиче,че така супер спомени имам в 14.30 бях в кафето на болницата а в 18.30 вече родила, не че сега с второто да нямам,  ама сега мъжа ми беше плътно с мен (не раждах в българия) всичко много планирано и подредено раждах с епидурал и почти цялото раждане си мина много спокойно,на всички бъдещи майчета много положителни емоции и незабравимо раждане и после да пишете  

дано скоро и аз се разпиша пак

На мен ми е първо раждане и на всичкото отгоре преносих. На 09.01.09 г. сутринта трябваше да постъпя в болницата.
На 08.01. в 4 часа сутринта ме почнаха едни леки болки, обаче нали ми е за пръв път и мисля, че ще раждам. Та си събрах нещата в един сак, изчаках да стане 7 часа и събудих мъжа ми да тръгваме. Отиваме в болницата и като ме прегледаха само 1,5 см разкритие и ми казаха да си отивам вкъщи и като ми станат по-нетърпими болките тогава да отида. И аз със сакчето на рамо и на автобусчето и вкъщи. Следобед вече станаха по-силни болките, ама аз си търпя... няма да се излагам я и пак да ме върнат. Мъжът ми си дойде от работа и аз му казвам, че вече доста ме боли и той през 5 мин. : "Хайде да тръгваме за болницата." А аз се чудя да тръгвам ли, или не. Най-накрая започнахме да засичаме контракциите и се оказа, че са на 2-3 мин. и мъжа ми се стресна и каза: "Тръгваме". Пристигаме в болницата и аз само се моля да не ме върнат пак, но веднага ме приеха и ме вкараха в предродилна. Там вече започнаха по-силни болки. Оказа се, че съм отишла със 7 см разкритие. Дойде моментът да раждам и ме преместиха в родилна зала, като казаха че с 3 напъна и ще родя. Акушерката ми каза, като започнат напъните силно да напъвам и бебето ще излезе. И аз чакам, обаче няма напън, а акушерката ме гледа учудено и пита: "Какво става?" И аз - ами нищо няма. След малко започна да ме боли и аз й казвам:"Готово имам болка" , тя:" Ами напъвай", а аз " Чакайте да ме заболи по-силно".  Усетих, че вече ще излиза бебо и викам: "Хайде напъвамееееее", а едната от акушерките ми отговаря: "Аааа не ние, ти ще напъваш". 
Акушерката казва:" Честито имате син" и ми го показва, а аз "Ама той е много лилав", отговора:"И ти да стоиш толкова време във вода и ти ще си лилава". 
А докторът започна да ми казва, как ако искам следващото ми дете да е момиче трябвало да правим секс с мъжа ми след една година точно, защото при него този начин проработил. 

    
Много е готина темата!
Записвам се да ви следя. Моето раждане беше супер безпроблемно, но чак за смешни неща в момента не се сещам.

Много забавни истории, наистина 

Аз раждах секцио и нямаше кой знае какви комични ситуации покрай самото раждане. Обаче на изписването.. Мъжът ми, който не е от тук, до последно го нямаше и пристигна чак за самото изписване. И понеже това беше първата му среща с бебето, беше толкова щастлив, че като му я дадоха си я прегърна и си излезе от болницата. Колата беше паркирана в някаква странична уличка, понеже на паркинга на болницата нямаше места, та той си тръгна към колата със забързана крачка и съзерцавайки бебка в ръцете си, а аз отзаде, едвам кретаща, прегъната на две, хем се смея, хем ми се реве от болка и нямам сили дори да му извикам да ме изчака. И до ден днешен се смеем като си спомним за този момент.

И аз опищях родилната зала, че в Тина Киркова имат лошия навик да шият с малко местна упойка. Разбира се, в тоя момент лекарят реши да ме успокоява, че трябвало да ме направи като преди, да ме харесва мъжът ми:) Е, престара се и ме направи даже по-добре отпреди. Замислям се за кариера в порно индустрията.

Ех, ако можеше някой за 10 мин да ми направи и бюста като преди...