"Смешно" ли е раждането? - 1

при мен раждането беше тежко при момък 4500-55см нормално и нямам заразказване,но искам да благодаря за темата че отидох да раждам без капка страх.

надявам се живот и здраве завбъдеще да имам какво да разказвам

Темата определено вдъхва кураж за бъдещите  и особено за неродилите още мамчета. Преди първото раждане я четох и отидох с нагласа за смешно раждане. Е, не беше смешно, но не беше и трудно. Мисля, че при второто раждане имаше малко по-смешни моменти. Та:
Термина ми беше на 23 юни. На 22.06 аз рева вкъщи, че искам вече да раждам и че не искам да преносвам и да ми предизвикват раждането. Мъжа ми съответно ме успокоява "Няма страшно, то нали и първото си роди точно на термин и това ще е горе долу на термин, няма да ти го предизвикват". Отговарям "Да бе да ти пък какви ми ги говориш - да не би да си раждал или ти го носиш тоя корем" Лягаме си и аз както и доста вечери преди това си лягам с надеждата, че като първия път както съм си легнала така и ще стана след половин час и ще отида да раждам. Да ама не. Към 4 часа сутринта усещам контракции, но доста преди това си имах подготвителни контракции и не обръщам внимание. Продължавам да си лежа. По едно време се усъмних и почнах да засичам контракциите - на 5, на 10, на 3, на 7 минути - нищо регулярно. Към 6 часа вече ми се стори че са регулярни. Ставам, вземам един душ, правя си кафе и в 7 будя мъжа ми. Казвам му "Ще ме закараш ли? Ще раждам!" А той ми се усмихва и ми казва "На теб вече толкова ти се ражда, че ти се струва, че е започнало ама като те гледам как ми се хилиш като кифла май няма да е днес". Не иска да ме кара - да се излагаме там- хем ми е второ хем не знам кога се започва и да ни се хилят. Както и да е стана, взе си един душ, облече си костюма и гледа, че съм си занесла сака до вратата и го чакам. Все още не вярва, че ще раждам. А на мен наистина ми се раждаше, а и тогава ми беше термина. Тръгваме и той ме гледа съмнително - не се превивам от болка, само отвреме навреме стискам дръжката на вратата. Стигаме до родилното в Окръжна болница в Пловдив към 8 часа. Една акушерка точно преди да затвори врата пред носа ни ми казва, че сме объркали коридора и трябва да минем по другия. Ама аз съм раждала там и предишния път и знам, че това е входа за родилното. Казвам и че ще раждам, а тя ме гледа невярващо и с насмешка ме пита "И как разбрахте, че ще раждате?" Казвам и, че имам контракции на 5 минути, пак не ми повярва, но каза да вляза да ме прегледат. Прегледа ме гинеколожката и каза "Да, и тя е за тук, с 6 см. разкритие е." Онази акушерка се опули, че наистина май ще раждам. Излизам да кажа на мъжа ми да ми донесе сака а той "Защо? Няма ли да си ходим?" Казвам му, че ще раждам и той ми носи сака, но все още се съмнява. Оформихме документи и си сложих нощницата. Пускат запис на тонове. Всичко ОК и в 8.45 ще ми пукат мехура. Идва гинеколога с една ножица и проверява за пореден път разкритието - все още е 6 см. На следващата контракция ще пукне мехура. Да ама мен ме избива на смях гледката - той с пръстите си в мен още от проверката за разкритие и чакаме контракция, а такава няма и се хилим и двамата. В същото време в родилна зала бяхме 3 родилки и една в същото време за секцио и лекарите се бяха побъркали. Всички крещят от болка а ние се хилим. Както и да е дойде контракцията, пукнаха мехура и ми слагат система. Казах, че не искам, но кой те пита. На втората минута крещя, че имам напъни, а те не ми вярват - нали бях с 6 см. разкритие...? Идва все пак лекаря да провери и напипва главата на бебето. "Хайде бързо на магарето, че тук е родиш. Ставам и си търся чехлите а той ми крещи "Остави чехлите -детето ще падне на пода" Пошляпах си боса до магарето, качих се и им казвам да оправят облегалката, че ми убива. Подложката за главата ми е на кръста - как да раждам така? Оправиха го и на третата или четвъртата контракция с по 2-3 напъна излиза бебка в 9.42. Гледам я - една лилава, слабичка и набръчкана. Ееее не може да е такава - баткото беше розовичък, пухкавичък и хубав и ревеше яко. А тя...? Питам лекарката защо е лилава а тя "Ами те всички са лилави" "А не са лилави, това ми е второ раждане и баткото беше розовичък и пухкавичък и чистичък. Нещо не е наред с това дете. И защо не плаче? Тя пак "Е не чу ли, че изплака?" Аз чувах някакво мяукане, но това определено не беше рев. А тя милата така плачела. И доста време след това си мяукаше вместо да плаче. Е сега вече може и да плаче, но тогава не можеше явно. После ми сложиха упойката (пълна) и почнаха да шият. Събуждам се аз и ме носят в стаята. По пътя виждам мъжа ми ухилен до уши - "Видя ли, че родих? Казах ти аз ама не вярваше". Качиха ме в стаята и ме питат дали си искам детето -"Да, разбира се" Носят ми го и като я погледнах си помисли, че още не съм се събудила от упойката и сънувам предишното ми раждане. Бебка толкова много приличаше на брат си, че не можех да определя дали е сън или реалност да гледам това дете пред мен.  И все още много прилича на брат си. Та така изписаха ни на 4 ден и си се гледкаме сега.
На всички бременни коремчета пожелавам смешно раждане, а дори и да не смешно, поне да е много леко!  

emi_ka дай боже всеки му такова раждане   

Да разкажа и аз че още ми е смешно...Днес бях на стаж в предродилна и родилна зала, та ще ражда една жена, ама още с 4-5 см, има контракции, боли я, ама й звънят по телефона (май майка й) и тя си говори, от време на време спира да пъшка но си продължава разговора, по една време явно я от татък на линията я питат какво прави и тя :"К'во правя, к'во правя, раждам к'во да правя, айде махайте ми се от главата"  После звъни мъжа й и тя му обяснява "милооо много ме боли", а акушерката й отговаря "и да се жалиш и да не се жалиш няма да дойде да роди вместо теб"  Много беше смешна ситуацията 

Да се включа и аз.Дано моя опит успокои някой,макар да няма много забавни моменти като изключим нежеланието да повярвам,че ще раждам.
Родих на 8.12 в 1.30 сутринта като ме приеха в 22.00 на 7.12.За мен бе бързо-бях наплашена от разни 24 часови и други подобни прогнози от препатили.
Винаги с умиление се сещам колко не ми се раждаше.Термина ми бе на 14.12 и смятах да родя не по-рано от 26.12!
В сряда ми падна тапата и въпреки всичко прочетено нямах и идея какво е това!Мислех,че е от гадното бяло течение.В четвъртък вечерта след дълга разходка ме почват едни странни болки и аз фанатично си вярвам,че е от преумора .На другия ден 7.12 съм на преглед-всичко нормално до момента ,в който попитах за странното ми кафеникаво течение.Докторката направо рипна и хайде на магарето.Тушира ме (абсолютно неподготвена бях и направо ме раздруса) и каза да отида пак в понеделник за преглед.Въобще не допуснах,че може да е почнала олелията.Обаче ме почнаха пак контракциите и то по-силни.Реших,че е от  това бърникане и докторката само ми е развалила деня!
В ума ми раждането бе записано за след 14 и туй то!Вечерта обаче почнах да следя как вървят контракциите и съм супер спокойна ,че са на 30 мин.Към 20.00ч се обади майка ми и вика- Ама ти си раждаш!Отивай на доктор!Въобще не се вързвам и тръгвам с идеята ,че е много шум за нищо.Оказа се ,че нямам разкритие и всичко е спокойно.Прибираме се и аз една весела,бъбрива,успокоявам майка по телефона...
Обаче за няма и час болките станаха доста по-силни и на 10 мин.Хайде пак тръгваме  за болницата да не е нещо сериозно.Къпя се,вземам багаж и тръгваме  с надеждата да ни върнат.Оказа се,че имам 6см разкритие и то получено за  час.Чак тогава ми просветна,че май нещата са сериозни,дори се почуствах измамена-всички познати преносват,а аз ще раждам седмица предварително!
Интересно, но при това разкритие очакваха едва ли не да го тропна веднага бебето,обаче то напред-назад.Доктора ми се караше да напъвам ама и аз запек никога не съм имала,още повече както някой бе писал тая работа в легнало положение не съм я вършила.Взе да минава време,а бебето не излиза-притесняваха се,че може да получи стрес от продължителното раждане и взеха да ме плашат.Това с напъването си е цяла наука.Реших да напъвам колко мога,каквото и да става(има си чалъм иначе получаваш кръвоизливи по лицето и никаква работа не вършиш).
Накрая родих и наистина човек се чувства така сякаш е направил нещо изключително.И това ви го казвам без капка излишна емоция ,без да включвам малката бонбонка,която получих.
Оказа се ,че ръчичката на бебето е била по-странно разположена и е пречела за излизането.Доктора чак ме успокои,че не е в мен вината.
Ако трябва да съм точна болката наистина се забравя.Мисля,че съм средно чувствителна на болка.Контракциите бяха лоши,но търпими(а и при мен повечето си ги изтраях в къщи).Колкото до напъването чувствах по-скоро напрежение в мускулите и не толкова болка.Мене ме шиха (не съм и разбрала че са ме резнали и др)и явно упойката ми бе малко, та това си го спомням повече .Но пък устата ми не спираше-ох,ах,боли искам упойка,мрън мрън,докторе кога ще свършиш и т.н.Бебка бе в нещо като кувьоз на метър от мен и все се притеснявах,че ме чува да охкам-не исках да я уплаша или това да ѝ е първото чуто от мен.

Браво на всички майчета, които са писали тук, за да може да ни окуражавате!   

Много се надявах да мога да се включа в тази весела тема - ейй, дочаках!!!! Първото ми раждане беше съвсем нормално, но това...  
от 7-ми сутринта се събудих с контракции на по 10-15-20 мин   и понеже трябваше да ходя на запис на тонове, реших направо към болницата да идем, да ме пипнат и за разкритие - е, имаше само 1,5см и се прибрах вкъщи. цяяяяял ден се разкарвах из нас,по едно време даже контракциите спряха и реших, че ще раждам, ама друг път   Следобяда обаче зачестиха, а до към 22ч вече станаха на 5-6 мин, но не много болезнени и продължителни. Та приспах си Момо на гърда,поразходих се още малко из нас, майка ми  това време ми засичаше контркациите с някакъв таймер в интернет   . Отидох до тоалетната и ми падна тапата... викам айдеее, пали колата. Тая жена щеше да ме претрепе - караше сигурно с 160км   викам й - споко, няма да родя в колата, искам само да стигна жива до болницата. А тя- "ааа,знам ги аз тия, три деца съм родила, знам как се раждат за нула време"     Стигнахме, бях с 3,5см, контркации на 5-6 мин, ама по-болезнени. Започнах да си повтарям като развален грамофон, че искам епидурална (шапка свалям на всички, родили без упойка,евала!!). качиха ме в преродилна - беше към 23ч и нещо, включиха ме на тонове, добре че ми разрешиха да лежа на една страна. Като станаха 4см, ми спукаха и мехура - много гадна операция, доктора 100 часане можа да го нацели и ме бодеше с гадния инструмент в шийката - брррррр   след като ми го спука, след няколко контркации вече бях на 5см и ура!! Време за упойка - сложиха ми я и на 10-та минута вече бях в рая     обаче много ми се щеше да стана и да походя, за да помогна на бебка да излезе - да мама не, не можело веднага да се става, но много се зарадваха, като им казах, че искам да ходя. Е, след 20 минути ме пуснаха да ходя - в това време имах контакции, не мое болеше, но никой не мина да види, аджеба, с колко см съм. Та ставам  аз , направих 3 тегела на стаята и по едно време, както си ходя - опс, ака ми се   реших, че има още от клизмата. Обаче не било то зор за акане, ми си били чисти напъни. В стаята и наоколо нямаше кьорав лекар или акушерка - и зпочнах да викам : "ехооо, имам напъни"   веднага дотича акушерката (страхотна мацка, жалко че не й запомних името   ) просна ме на леглото - вика олееее, ти раждаш, тичай  към родилна!! И аз като чух тичай, и си тичах - а тя след мене, държейки ми банката система. Каза ми,че отдавна не е виждала раждаща да тича така към родилна. Пльоснах се на леглото за раждане, а пустите напъни не спират, добре че я слушах какво ми казава- кога да дишам, кога не, та се отървах без никакъв шев   имам само един малък на малките устни, от протриване от бебето. Та с няколко напъна родих, в 3.36 сутринта. Очаквах малко бебе, под 3 кила, понеже и на двете фетални вървеше с около 7-10 дни назад, само краката й бяха в норма. А тя се роди 52см и 3,350 гр, по-голяма и дълга от батко си. Пожелавам на всички леко и бързо, и най-вече смешно раждане!! Успех 

Записче от мен засега. Живот и здраве дано и аз има с какво да се включа в темата 

Лежа си аз със банката,и до мен лежи една друга-и двете преносваме с 2дена.Попълват и документите и тя през това време ми се оплаква-Оооххх,от страх ле не мога да родя,от какво не знам!След 2 минути я питат-Ивелина,това първо дете ли ти е?Тя-Не,трето.....

Е,на жената яжно предните 2 раждания не са и взели достатъчно страха,след още някое и друго може и да го преодолее страха.
А от друга страна,ако не я е било страх въобще можеше и да го роди недоносено,недай си боже.

А може би я е било страх, как ще се справя след като роди.

И мен втория път ме достраша, и то в момента, в който вече ме водеха към магарето. Помислих си:"Мама му стара, каква я свърших, пак оттам ще трябва да го изкарам!" и изведнъж ми се прииска секцио. И това като се има предвид, че бебето се обърна в последния месец, съвсем малко преди раждането, гинеколожката ми ме готвеше за секцио, а аз ревях, молех и се и усърдно пълзях като хлебарка с големия корем из къщата, за да застане бебето в подходящата позиция.  Е, десетина минути след това вече не исках секцио, де. И двете ми раждания бяха много леки и бързи. Преди време успокоявах една приятелка, че лично мен раждането ме е боляло по-малко, отколкото почистването на зъбния камък (имам чувствителни зъби и много ме боли всеки път). Мина нейното раждане, което е било доста тежко и дълго, тя ми се обажда по телефона и първите и думи са:"Какъв е тоя твоя зъбен камък, бееее!" 

Здравейте момичета!А видяхте ли го това?

http://mamita-bg.com/2010/10/24/%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BE%D … 0%B0%D0%BD%D0%B5/

Е, къде по-сериозни медии си позволяват да си правят материали по култови теми от форума .

Така си е,ама все пак исках да я споделя с вас Пък тези дори са си посочили източника. Чак да не повярваш

Но клипчето след статията ме разби