"Смешно" ли е раждането? - 1

Аз ще почна малко от по-рано, когато бях все още бременна И така пием си кафето ние с една приятелка и сестра и, която беше родила и разказваше, че много часове се мъчила и акушерката най-накрая и казала "Хайде още малко, виждам му косата вече! " А тя милата и казала "Ти тая коса я виждаш от 2 часа вече"  Та отивам аз един ден по-рано( бях от по-тежко изкараните бременности) и цяла нощ не бях мигвала от притеснение.На сутринта почнах да усещам леки болки, към обяд вече станаха доста силнички и реших да звъня на доктора да идва. Към 14ч вече решиха да ми правят клизмичка и така лягам аз на магарето и санитарката с едно канче пълно догоре Викам и аз "Това всичкото само за мен ли е? ", а тя една тросната "Не и аз мисля да си направя след теб "  Да кажа само, че се връщах пет пъти до тоалетната и съответно пет пъти се мих след това В предродилна вече с акушерката и докито, аз им обяснявам, че не мога повече те ми обесняват, че много бързо ще стане, да не се шашкам още повече.Когато дойдоха напъните вече в родилно, акушерката да вземе да ми каже "Хаде още малко, виждам му косата", а аз "Тоз номер го знам вече"   Та така де, с три напъна стана работата  На бъдещите мами искам да кажа-Успешно раждане и по-малко притеснения!

  Защо не й предостъпи първо на нея да си мине от реда 

хи хи хи  Трябваше 

Здравейте и от мен.Поздравления за хубавата тема.
Аз родих секцио и противно на някой изказвания,че секциото не било смешно се оказа,че има и смешни моменти.Та приемат ме в болницата сутрина в 8(бях планово секцио 5 дена след термин)предния ден уж ми бяха направили всички необходими процедури,но пропуснали да ми направят кардиограма.Влизам в приемния кабинет и лягам на масата и докторката вика"Мацко,аз сега от тоя корем и тия гърди къде да се класирам" .Естествено почнахме да се хилим.После тръгваме за операционната(след като се преоблякох естествено) и акушерката ме пита"С бельо ли си"аз"да,защо?"тя започна да се хили и се върнахме в стаята да се преоблека.В операционната бях със спинална и през цялото време се хилехме с персонала-те си бяха пуснали радио и се бъзикаха през цялото време.Имаха си някаква закачка-наричаха се с имена на герой от турския сериал "листопад"  .Аз също се включвах в разговора,въпреки,че не гледам сериала.Като извадиха бебка и ми я показват,но аз не видях дали наистина е момиче,както твърдяха ехографите и питам.Една от акушерките казва"Живо и здраво момченце"Аз"Какво?" явно така съм извикала,че жената пак погледна и вика"абе не бе мила женское" и всички почнаха да се смеят.А аз викам"ох отдъхнах си,че нямаме име за момче.
.6 часа след операционната следва раздвижване и една санитарка идва да ми помогне и ми шушне"Гледай да не правиш гадни физиономий,че си първа и другите ще се уплашат"Аз"добре"-такава усмивка съм избачкала,че сестрата като стигнахме до банята и другите вече не ни виждаха и ми каза"вече можеш да си се намръщиш ако искаш.
Това е засега после ако се сетя още ще пиша,че мног дълго стана.

Е на това му се вика мотивация

страшна тема,не мога да се въздържа.. голям смях падна,аз като раждах нямаше емоции при мен в 00:00 влязох в 00:45 родих за мое щастие една родилка с която бяхме в една стая разказваше,че заедно с нея имало и една циганка,която се хванала там като била на магарето и викала "Оооох лошо ми е" : пожелавам на всички леко раждане...

Е дай боже всеки му!

Като говорите за "номера" виждаме му косата да кажа и аз:
Сега на второто ми раждане съм вече на магарето и на втория напън им викам "Ох, няма ли да се свършва вече?", а акушерката "Ми ще се свършва, ето ние му виждаме косата - черна е. Казвай, ако трябва да е руса да я боядисваме преди да е излязло бебето." 

Когато ме сложиха на операционната маса и му пуснаха райски газ ми стана леко смешно  ,ама то за много кратко.След операцията ме сложиха в "абортното",защото нямаше свободни стаи,а при мен две циганки вече родили.Аз изпаднала в транс от болка пъшках ли пъшка.Такова пъшкане пъшках  около час,че им взех ума на двете госпожици 

присетих се още нещо и пак тук
след като ни раздвижиха / раждах секцио/ хванах една съкилииничка под ръка и понеже съм подстрекател се заклатушкахме към бебетата. тъкмо ги бяха извадили в коридора за кърмене и девойката гледаше много шашнато и пита '' защо са тук?'' а аз като по старша с стаж в патологията  '' ми да си избереш, ако твоето не ти хареса, заведението предлага избор!'' девойката от упойката ли не знам но доста за замисли   и от същия ден бях звъннала на всички от реанимация да се похваля, но ми доскуча и пак започнах да тормозя роднините. на ред беше баща ми. звъня аз и '' добър ден!'' '' добър да е, кой се обажда?'' ''познай'' '' не ме занимавайте с глупости или кажете кой се обажда или затварям телефона!'' '' ми дъщеря ти е!'' '' о тате ти ли си, не мога да те позная. аз тук тъкмо пазарувам да черпя ...'' ама прилично конско си отнесох никога няма да го забравя

Аз не съм се отбелязала, но с удоволствие ви чета редовно. Много позитовно ми действахте и продължавате.

Приеха ме за преносване и си поседях 10 дена в болницата като на курорт. Имаше едно момиче, за което така и не разбрах каква функция изпълнява. Явно стажантка, но много наплашена, незнаеше къде се намира, една руса, та чак бяла в главата, с много бяла кожа и черни очи. Поведохме се 6 майчета. На въпросната стажантка започнахме да викаме То, защото не я знаехме каква е.

Та, ще раждам аз, в предродилна съм боли ме зверски, още нямам включена система. Пристига То с абукат... Боде в калътя - пука вена, боде по - надолу - пак пука вена, започва да ме гледа едно извинително и виновно, аз послушно мълча и й викам пробвай пак. На третия път, о, изненада... пак пука вена. Но в същия момент адски много ме заболя, а вече се й бях поизнервила и се развиках "Абе, аз тука да не съм ти игленик, я извикай някоя дето не слага за пръв път абукат. Нямате ли портокали да се учите на тях. (Аз си падам по докторки сериали, там нали се учат на портокали да взимат венозна кръв.) Утре ти обещавам едно кило портокали да се учиш" То се изплаши и избяга, повече не я видях, дойде една акушерка, сложи абуката и вика "Колежката повече не иска да идва." Ми как ще иска... 

И още нещо. С нас имаше едно момиче, което се беше разбрало с главния лекар, че ще си плаща. Роди няколко дни преди нас, но беше супер наплашена, постоянно мрънкала, това искала, онова искала, боляло я. Доктора е малко сприхав и трябва да му вадиш думите с ченгел от устата, а въпросното момиче само го разпитвало, какво става, що става, това какво е онова какво е.
Аз и още едно майче сме се помъкнали да пием кафе, засичаме въпросният доктор в коридора, явно излязал да глътне въздух, пъшка повече от нас, ядосан, зачервен, Цвети (въпросната мацка), му върти червата, ама нали си плаща момичето, няма мърдане. Момичето, което беше с мен започна да го бъзика "Докторе, тапата ми падна, кръста взе да ме боли, да идвам ли да лягам до Цвети?" А той като се шашна, и вика "А, не моля ти се, няма да ви понеса 2 на веднъж. Моля те, недей днеска, ако искаш система ще ти включим за задържане, утре, утре..."

Уникално писание   
Аз пък моя си го харесвах, един такъв с черна рошава коса, беличък, с носле като копче, много големи бузки, от които едва си отваряше очите и все намръщен )) По-намръщено бебе в живота си не съм виждала Сигурно ми е бил сърдит, че го "изкарахме" две седмици преди термин 
Иначе по темата: при мен беше планово секцио, както може би сте се досетили. През цялото време се чуствах като в някой от медицинските сериали и ми беше много смешно. Но като дойдоха да ми слагат абокати, катетри и всякакви подобни "екстри" се постреснах, и явно ми е проличало, защото акушерката се опитваше да ме успокои. В този момент забелязах, най-страхотния пръстен, който бях виждала, на ръката на акушерката, при това в комбинация с колие и обици  Ама наистина забравих за какво съм отишла, така се прехласнах /хич, не ми личи какъв съм шопинг маниак/, и като изразих гласно възхищението си, акушерката се опули и ми вика "Абе момиче, ще раждаш след има няма 5 минути, ти пръстени ми гледаш" 
Малко след това - идва пак същата и ми казва "Тръгвай към операционна" - аз опулена " Няма ли да ме закарате" /все пак окичена със системи, катетри и т.н. неси представях, че ще ме оставят да си ходя/, а тя вече умира от смях, и ми казва " S -класа съм ти поръчала специално, ама за другия път".
И най-смешното беше, когато се опитваха да извадят малкия - разреза направен, всичко ок, ама той не ще да излиза - бяга нагоре под ребрата и не могат да го хванат /аз като ви казвам, че не му се излизаше, и ми беше сърдит за тази операция  /. И по едно време единият доктор, казва на моята докторка : "Хайде напъни от там, де !!!" и аз се обаждам от операционната:
"Извинете, ама кой ражда в случая, не трябваше ли аз да напъвам"
Голям смях падна 
П.П. Между другото въпросната акушерка до ден днешен си ме помни и ме нарича "момичето с пръстена" 

IceIceLady, това "ТО" ако е от Габровската болница наистина е много зле Аз лежах в 6 месец за задържане и беше голям смях на неин гръб."ТО" наистина много се притеснява и от това само глупости прави.И между другото гледа супер странно

 
Еееех, страхотна темичка, момичета! Трябва повече такива теми, за да се поотпуснат мамите, на които предстои.
Аз за две раждания нямам кой знае какви смешни случки, ама...
Първия път - преносвам, ще ми правят индукция. Слагат ми окситоцин, аз лежа на леглото и покрай мен се изнизват лекари, стажанти, акушерки и какво ли още не  До мене лежи едно момиче около 200 кила - пъшка и стене, направо майка героиня. Оказва се, че не ражда, макар да е в предродилна, ами била след секцио и нямало къде да я сложат. Почна да ми разказва: "Ако знаеш кво е гадно раждането!!! Аз снощи като ме почнаха болките, до сутринта се измъчих, накрая за малко да умра, направиха ми секцио! Аз така Викам: "благодаря ти за информацията, жива да си!"
Идва един доктор да види девойката. Вика й: "Как си, ма?" Тя: "Добре съм!" Той: "Газове изпусна ли?" Тя: "А?" Той: "Пръдна ли, викам, пръдна ли вече?" 
Спомням си, че имаше един стажант - индиец ли беше, египтянин ли, не разбрах, ама само си потъркваше ръцете с обяснението: "Да бъдат топли, че да те прегледам!" Непрекъснато искаше да преглежда. Добре, че беше акушерката да го гони 
Второто раждане - друга болница. Всичко различно - че и таткото даже
Отиваме с него - за мен второ дете, ама за него първо  - не знае къде се намира. Неочаквано стана всичко (16 дни преди термин) и той, момчето не очакваше, че толкоз на караминьол ще стане работата    Приемат ме вече в предродилна, показвам се да му подам излишния багаж и той милия плаче. Викам: "А,не! Без тия, че ме разконцентрираш!"
Влизам вече в предродилна - едно цигане на видима възраст 15 с червена сатенена нощничка - секси, да си е..е мамата 
Плаче тихо - викам си щом така елегантно плаче значи нищо й няма. Аз ербап - почти без болки съм стигнала 8 см. разкритие - смея се над тебе, болка!!! Викам й: "Що ревеш?" Тя: "Щото ме е страх" Викам: "Няма да те е страх! Виж аз сега как раждам и ти така!"
Идва мойта докторка, пука ми мехура, събува ми чорапите!!! и след 10 минути бебето тръгва. Аз викам: "Напъва ме!" Те: "Дишай, дишай!" Аз се нервирах: "Абе, дишай на първескините, аз ви казвам, че ме напъва!" Умряха си от смях.
И още си спомням, като ходехме за сведения за бебчетата, и някоя циганка като я попитат как е родила и всички до една: "СЕКЦИУМ!" 

mina_l, същата е. И само повтаря "Да, да, добре."