"Смешно" ли е раждането? - 1

Здравйте отново 

Дойде време да се запиша и аз с личен опит в темичката 

Терминът ми беше 18ти октомври..На 14 бях на запис на тонове в Шейново ( където родих) и на преглед за разкритие. Резултатът - 1 см. разкритие + 1 контракцийка. Докторът ми каза да си почивам и ако няма признаци за раждане - на 18ти да се явя сутринта с багажчето 

Да, ама не! Аз се прибрах и като ме хвана един ентусиазъм - изчистих, напазарувах, разхождахме се с мъжлето, карах си колата ( аз до края не слезнах от нея де) и т.н. Вечерта усетих слаби контракцийки, но нищо особено..Легнахме си. По едно време се събудих, защото контракциите продължаваха, но не ме болеше  Викам си - "Я да стана, да се изкъпя, да си махна лака и да се оправя - ей така - за всеки случай  " Свърших си задачките, а мъжлето стана да ме "провери". Аз му казах да си ляга, че няма да се ражда скоро 

Легнах си и аз и станах в 7 сутринта - отново с някакви "никакви" контакции. Реших да засичам - на 7 минути - Охоо, рано е още - доктора каза да са на 5 поне. Но моят мил мъж ме накара да му звънна и веднага ме "привикаха" в Шейново. Е, допих си кафето, взех си багажчето за "всеки случай" и - към болницата.

Преглед - 3 см. Доктора вика на сестрата - "Води я да я приемат!", а аз - "Не може ли да се поразходя до към обяд, пък пак ще дойда?" - не ми мина номера.
Приеха ме и ме качиха на 2ри етаж - родилното. Запис на тонове, ехо, клизмичка, и т.н. Гледката в коридора беше отчайваща - навсякъде родилки, превити от болка, а аз обикалям с телефона, звъня на който се сетя, че ми е скучно и се хиля като тиква 

Разхождам се, ама скукааа... Реших, че ще клякам, за да стане по-бързо работата. Клякам си аз и минава една санитарка и ми вика - "Да ти дам 2 туби с минерална вода да ги поносиш?", а аз - "Давай, давай" - е, не ми даде. Мина някаква друга женица и ми вика - "Има яхния с картофи - ще ядеш ли?", а аз - " С клизмичка съм, май не става" 

Към 1 часа бях с 5 см. и продължавах с разходките и скуката...Към 2 и половина "едвам ме навиха" да легна в предродилна. Дойде доктора ми ( бях с избор на екип) и ми пита дали искам епидурална - аз "Не!" ( бяха ме питали поне 5 пъти преди него и все не исках), а той - "Браво момиче, ти си героиня!"

Пуснаха ми системка, спукаха ми водите, боднаха едно оксиктоцинче за "Разкош" и купона започна. Вече си ме болеше доволно, но чувах всичко на около. Счупиха бутилка с уиски в родилна, точно 5 минути преди да "Яха" магарето и си викам - "На синчето ще му върви на уиски" 

Вече имам напъни, а няма свободна родилна маса. Доктора вика - "Хайде бързо, че вече раждаме тука"  Оттам със засилка се метнах на магарето и се разкрачих - напъвам си аз, но 1вия напън "като по учебник", а другите 2 - слаба работа и само повтарям - "Изложих се на финала!" 

Доктора ме цепна леко "отдолу" и на следващия напън, в 16:00 се появи синът ми Николай Гувнах го, ама не го фокусирах много качествено.. Доктора ми вика - "сега ще ти сложим слаба упойка да те зашия..", а аз питах дали не може без  След това му викам - "Нали ще ме направите добре отдолу", а той - "Ще те направя както си беше, а дали е било добре незнам  "

Излизам аз от упойката и незнам къде се намирам - едно ми беше хубавоо, замаяноо - Гледам - 16:50 и още си лежа разкрачена на магарето. Сетих се, че съм шита и попитах всеки, който мина покрай мен дали съм добре отдолу 

За финал викам на една акушерка - "Разбрах, че може да се появят хемороиди след раждането" - Тя - "Да", аз - "А как да разбера дали имам?", тя - "Спокойно ще рабереш", а аз - "А можеш ли да погледнеш да кажеш имам ли, нямам ли?", тя (гледайки) - "Спокойно - нямаш" и имаш само 3 шева 

Е имаше и други весели моменти, но ще дописав друг път, че да си видя бебочо сега...
Важното е, да сте позитивни и купонът ще е налице! В крайна сметка не е болка за умиране, а на края за награда се запознавате с човечето, което сте носили 9 месеца - Няма друга такава обич!

Късмет мамчета!

Честито,мила,дано те слуша малкия.Ясно е,че ти ще слушаш .

Темата ни я коментират и другаде


Извинявам се, ако вече е пускано   

peppinka88 -  Аз го слушкам и той мен ( засега  )

Моето раждане не беше от леките,но се сещам за един момент,незнам дали е смешен ,но ще го споделя.Най накрая малкия мъж успя да излезе и акушерката ми казва.Браво ти роди слонче,аз питам колко тежи,тя одговаря ми незнам още не сме го мерили .Слончето се оказа 3.500кг.

Ох, тази темичка  ми раздухва тъмните облаци от главата.Дано четенето и да ми подейства като самовнушение и след 2м. да съм тук,и да разказвам

Стига,момичета, като чета за негативни самовнушения,много странно и криво ми става!
Аз през цялата си бременност слушах черни истории, хората са толкова глупави- идват целенасочено при теб, сядат ти пред корема и почват да ти говорят коя се разпрала,коя умряла...та и майка ми постоянно ми дуднеше да раждам секцио, понеже се знаеше,че бебето ми ще е голямо и понеже аз съм се родила 4,500кг и майка наистина се разпрала до ушите и изживяла страховити мъки, да ме предпази....та на фона на всичкия този негативизъм аз си самовнушавах как ще имам най-красивото раждане, как ще бъде най-приказния спомен в историята на нашето семейство и т.н. и наистина имах толкова приятно раждане и леко възстановяне,че даже някои познати не ми вярват.
Казвайте си и вие така, позитивните мисли предизвикват позитивни обстоятелства!

Аз пък напротив-исках да съм подготвена за всякакви неприятности и затова все питах. Прословутото Всичко се забравя не излизаше от устите на хората и ужасно се дразнех.Наистина се оказа,че има неща,за които бях в пълно неведение и си мисля,че раждането можеше да е по-приятно и спокойно ако знаех.
Сега сериозно мисля за секцио,а причините са както медицински,така и лични.Не ми е нужен медал за смелост.

Малко офтопик ама в тоя ред на мисли и аз да споделя: то и около мен всички ми казваха да не се замислям и да избера секцио, ама аз с нали съм си с романтичните представи как след 3 напъна и ще си гушна съкровището. Е, въпреки позитивното ми мислене и непрекъснато надъхване не стана точно така: родих 25 дни преди термин с наложително секцио:-(

Сега по темата: събудила съм се много скоро след операцията, още съм в интензивното, гледам - около мен голи стени. После се появи една от лекарките и какво да видя: тя е двойна! Примигвам - пак е двойна! И първото нещо което питам е: "леле, аз докога ще виждам двойно?!"  После идват сестри, акушерки и сноват около мен - ще ме местят от интензивното в стаята. Тъй като съм със затворени очи си мислят, че още съм под упойка. Коментират, питат се дали вече не трябва да се будя... Аз обаче регистрирам всичко, нищо че от стрес в патологията не бях спала два дни преди операцията. Казвам им с половин уста и все още затворени очи: "Ааа не не, аз от упойката се събудих, ама сега спя защото ми се спи по принцип!" Представям си физиономиите им

RadiValio,заповядай и тук-http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=528035.new#new
Може и да няма (още) какво да добавиш,но поне ще се забавляваш.

Момичета, много се забавлявам като ви чета, въпреки, че много бисери съм чувала и аз. Ама съм си казала, че докато не го изпитам на моя гръб (раждането) няма да се смея 
Онзи ден, слагат епидурална анестезия на една жена и доктора и помогна да иде до леглото и я пита: Някакви проблеми имаш ли? И тя... е освен финансови, други нямам 

Леллеее как не съм я видяла тази тема досега  Уникални истории 
При мен първото раждане беше секцио и нищо смешно не ми се случи Надявам се след няколко месеца с второто да имам и аз какво да разкажа 

Хайде и аз да включа....
На 14.10 отиваме със съпруга ми на запис на тонове при доки и по пътя се майтапим как на мъжа ми не му се ходи на работа във вторник, че му изниква ангажимент и се чуди как да съчетава нещата...и в този ред на мисли аз го успокоявам, че ще го уредя с 15 дни бащинство да не се притеснява  Направиха ми записа, от който видимо се виждаха контракциите, които за мен не бяха болезнени,но въпреки това доки реши да ме прегледа - резултата - напълно изгладена шийка с 3см разкритие  Физиономията на мъжа ми беше  Излизаме от кабинета аз вървя напред и нещо му говоря, а той в другата посока  Питам "къде?" А той - "Леле забравих къде съм паркирал...Качи ми се адреналина" 
Та, започнах да предусещам накъде отиват нещата още на 15.10 вечерта. Започнаха продължителни контракции на кратки интервали, обаче мъжа ми беше нощна смяна и аз реших, че ще изкарам до сутринта с мисълта, че ще ми мине  Е, мина ми за 2ч. и после пак ме свиха....Устисках аз до сутринта, но решавам да си взема душ и да си подготвя нещата за всеки случай и като дойде мъжа ми да ме закара за успокоение до болницата.../ Не, че го беше налегнало голямо спокойствие след като преди 2 дни доки го "застреля" с фразата " Раждането е в процес, до утре може и да има бебе"/ .Влизам в банята и о, изненада тапата ми пада  Обадих се на моята акушерка да я светна докъде са нещата и жената ми каза взимай багажа, чакам те. Прибра се мъжа ми, аз спокойна си взех нещата и на вратата срещаме родителското тяло, което мнооого подозрително запита накъде толкова рано в събота. Казахме, че отиваме в "Метро", че няма да има толкова хора и ще можем на спокойствие да напазаруваме 
Стигаме в болницата. На информация казвам на момичето, че идвам да се регистрирам, при което тя с една усмивка ме пита " Ще раждате ли?" а, аз убедително "Да, за това съм тук". Отивам на преглед, мъжа ми с мен чака пред кабинета и си ръсим бисери...След известно време аз вече минала на преглед се появявам във феерична нощница с огромно деколте на мечета и поемаме към същинската част.. Акушерката ми казва да му дам дрехите си и, че ще му звъннат, ако има нещо.
Такааа, сантиметрите са вече 4 и ме изстрелват направо към предродилна. Преди това неизбежните "екстри"-клизмичка. Обаче и аз, като RadiValio решавам, че докато ми дойде музата за вц-то ще си поговоря с този онзи по тел-а...
В предродилна си лежа, следят ми контракциите, даже се улавям как задремвам при, което едната от акушерката пита колежката си дали това момиче ще ражда днес? Минава се време става 12.30 и акушерките решават, че е време за обяд  След малко минава едната от тях и ми казва-"Хайде , ако родиш бързо можеш да се присъединиш към обяда"    Другата акушерка споделяше как имала среща и трябвало да й излезе късмета, ама заради такива като мен на които вече е излязъл щяла да пропусне  По едно време пристига доктора и решава, че е настъпил момента да ми пука водите. Слага си ръкавиците потрива ръце и казва:"Чекай сега, както е казал шопо да ти помогнем" и аз в отговор"Ееее, мерси за помощта" Както и да е всичко минава успешно и настъпва момента с шева и кройката Пристига анастезиологът и ме пита дали са ми слагали някакви упойки, а аз още в транс, казвам, че толкова сериозни не са При , което човекът умря от смях и ме пита-:"ААА, значи само несериозни" 
Събуждам се от упойка и ме карат в стаята. Идва старшата сестра и с много сериозен тон ме пита:"Момиче как се казваш, трите имена" Казвам аз, а тя:"Моля, как?"Викам си ,абе от тая упойка кой знае какво съм казала и след лек замисъл пак повтарям. А, тя като удари една усмивка и вика"Еййй, ми ние сме адашки" 
Излишно е да споменавам какъв невероятен купон беше с момичетата в стаята ми  Беше ми много приятно.
Когато мъжа ми дойде да ме види още не вярвяше на случилото се, защото милият си мислел, че ми дали нощицата да преспя една вечер в болницата и тогава да се случва, каквото се случва 

MISHANA13  Нека позная, Шейново нали 

Да, май там става най-големият купон