"Смешно" ли е раждането? - 1

Здравейте . При мен не се сещам за много смешни ситуации освен че ядосах акушерката малко
Наложи се секцио по спешност и идва акушерката да се разписвам на едни листи че съм съгласна с операцията. Разписвам се, поглежда тя и : "А бе момиче къде на 2-та реда си се разписала !? Какви са тези подписи модерните ? Нарочно го направи ,за да се разхождам сега за нови листи!" Аз бях  /ей тъй/ и само успях да подвикна ядосано след нея "Ми такъв ми е подписа!"

Смешно може да е саво чуждото раждане според мен,не и твоето собствено

Когато мине малко време се сещаш, че е имало и смешни неща...

При мен акушерката, която ми прави клизмата бая зор видя явно  и каза, че ако аз и се падна на изпит - ще я скъсат  - тогава не ми беше до смях, но сега ....

то с тия клизми май е най смешно (да му мислят санитарките, обаче милите)

Бях на магарето и се напъвах здраво, за да изкарам юнака от мен. По едно време обаче спрях с напъните за няколко секунди, за да си поема повече въздух, а лекарят ми вика: Давай бе, Иве, напъвай, виждам му косата, иначе за нея ще го хвана и ще го издърпам    

Е, тогава не знаех да се смея ли, да плача ли, представих си една лимба на върха на главата и докторът се хванал за нея и дърпа ли дърпа, малко като "Дядо ряпа вади"    В крайна сметка се мобилизирах и след 2 напъна родих сина си (за сведение - 4,450 кг. и 54 см.)

Като ме позакърпиха, дойде санитарката с носилката, за да се местя и аз рипнах да слизам от магарето и сама да се качвам на нея. Всички се ококориха и ме питаха накъде съм тръгнала    Ами откъде да знам, че те ще ме преместят  

Темата е чудесна, бях много наплашена от раждането и това беше едно от малките места, на които виждах лъч светлина и забравях какво ме чака    Браво на авторката  

Ааа, сетих се, че през цялото време умирах от срам, защото предния ден си бях купила ношница, с която да раждам, но в магазина нямаше огледало. Исках да е по-широчка, за да не ми се очертават сланините - пробвах я там, мъжът ми и продавачката ми казаха, че ми стояла идеално. Като се прибрах вкъщи и я пробвах, видях, че съм я взела с поне 2 номера по-голяма и приличах на кашалот    Докато раждах, непрекъснато си мислех, че лекарите и акушерките коментират как съм се облякла 

Здравейте, мили мами!  
Все още нямам моя история, но ще ви разкажа за раждането на моя милост, разказано от най-добрата мама на света- МОЯТА!!!    
Та 26ти Февруари е, далечната 1986г. Майка ми - 40 годишна първескиня (не е можела да има деца, но явно стават чудеса   ). Лежи в болницата за високо кръвно, но и изтичат водите...  с нея лежи друга бременна с високо кръвно, която е и акушерка. Мама й казва,че са й изтекли водите, а тя и се смее и вика, "да бе да"...  
Но, когато я поглеждат,   тя ражда.
Местят я в родилно и започва естествено раждане (не знам защо 40 год първескиня я мъчат,но...) напъва тя и не става, след малко лекарят казва, че аз съм крачно-седалищно и трябва секцио. Оперират я, аз проплаквам, много трудно, но поемам дъх и я будят. Подават ме на мама, а тя вика"Лелеее, ама то много грозничко!" (била съм посиняла заради задушаването и понеже недоносена, родена в 8 месец) и акушерката "а, хубава работа, Цеци, толкоз време чака дете пък сега грозно" и мама "Е да де ама за толкоз чакане можеше поне да е беличко и хубавичко като мен."   (мама е мн бяла, със сини очи и русичка).
След това ми вижда дупето и на него едни огромни петна от двете страни и пита с ужас "Какво е това???   " и акушерката и обяснява, че съм била седнала в нея и това е от срастванията и тя "Е сега какво ще казваме на хората за тези белези?!?"  
След това иде тате и от прозореца разпитва" Е, жена какво е бебето?" -  "Ами момиченце,ама...."
"Какво ами, бе жена???" - "Абе дупето му не е добре"  
Тате вика "Какво му е на дупето???"  -  "Ами като него - грозничко"  
"Е нищо да е живо и здраво, пък..."
После пита "А на кого прилича?" ,а мама -"Ами на теб - черно и грозно"  
А в стаята имало една ромка, която с обиден тон казала" Е кво ма кака, ние кат сме черни и грозни, да не би да не сме убави???"      
И така успех на всички, мами!    
Леки раждания и здрави бебчета!!!  

Хей, забравих да кажа, че дупето ми си е много добре, няма абсолютно никакви белези ,а аз съм копие на мама-бяла, със сини очи и руса коса, но се боядисвам черна- изкуствен интелект  , който не вярва да види снимки в сватбения ми албум, линкът в подписа ми 
Така,че не се притеснявайте, явно не всички новородени са като по филмите  всяко пате става лебед след няколко дни 
Всичко най-най!   

Аника Б,
Страхотен разказ  Припомних си, че и аз така реагирах,като видях дъщеря си за пръв път: "Ау,ама това бебе моето ли е? Ама то е грозно, синьо-лилаво и с черна щръкнала коса!!!" А сега, след 10 години се радвам на една пораснала красавица 

Мда, и майка ми е имала изцепки - след като съм се родила и ме е видяла, много се стреснала от малкия размер на носа ми. Звъни на баба ми, честити й внучка и казва "Абе има проблем" и баба ми в шок - "Какъв проблем?". Майка ми казва "Ами бебето няма нос" и в този момент баба ми буквално се свлича до телефона  После доста време са я убеждавали, че имам нос и просто е мъничък... До днес ми остана малък носа

Много се посмях 

Айде и аз да разкажа малко за моето раждане .

Мъжът ми нощна смяна.Аз до късно на компа,към 1ч през ноща реших да си лягам.В 4ч ставам до 00 и като се връщам в леглото нещо ме присвива.Не му обърнах внимание.След 15мин пак и аз вече се притесних  .Станах,измих си чинийте,прибрах си прането,направих си кафе(през това време на 15мин си имам контракции) и на втората глътка усещам как ми изтичат водите.Викам си "вече няма за кога да чакам"(мислех да чакам 6ч докато се върне мъжът ми) и се обадих на татито.След 5мин мъжът ми си беше в нас ,а аз тъкмо ще се къпя .Той като ме заюрка да се обличам и да тръгваме,после съм щяла да се къпя  .Викам му,че не може  така и най-спокойно влязох да се къпя.Когато стигнахме в родилния тъкмо се сменяха смените.Имаше една девойка ,която седи там от предната вечер.Попълниха документите и ни оставиха.Сестрите отидоха да си пият кафето,а докторката на визитация.Аз по едно време реших,че ми се ходи по голяма нужда и тръгнах да ставам да ходя в 00.Едната акушерка ме видя и ми вика "ти луда ли си бе жена,да не искаш да пуснеш бебето в тоалетната"  .Накараха ме да си легна пак и ми донесох подлога.Почнах да се пъна да си свърша работата,че се притесних да не ми вземат подлогата  .Идва по едно време пак акушерката и ми вика "стига напъва,че докторката не се е върнала от визитация". Аз обяснявам,че не напъвам ами акам ,а тя  ми вик да стискам(аз от де да знам,че това са напъни ) .Идва по едно време докторката и преглежда първо другото момиче и вика на акушерките да я местят,че била готова.Докато си приберат кафетата и да дойдат в предродилна докторката вече ме беше прегледала и мене и им вика да оставят другата,че аз ще родя преди нея и аз като се развиках,че другата е била преди мене и аз трябва да родя след нея  .Докторката  ме поглежда учудена и вика"не съм ли аз човека,който да прецени коя кога ще ражда"    Зведоха ме в родилна зала и стана още по-голям майтап.Аз понеже съм доста висока(187см) и не мога да се събера на магарето  .Криво ляво ме наместиха в подходяща поза и след 3-я напън чух бебето да плаче.Вече успокоена,че всичко е свършило и реших да попитам все пак дали е момиче(двама доктори бяха категорични ,че ще имам момиченце).Сестрата ме поглежда измежду краката ми и ме гледа ей така  "аз виждам момче тука".Аз как не скочих от магарето,викам и "не се бъзикай така бе жена"и тя уплшена започна да ми обеснява как им е забранено да се майтапят с такива работи и вдига бебето както е с пъпната връв да ми  покаже,че е с пишка  .Три пъти ме попита дали съм видяла атрибута преди да го смъкне да го дооправи  .Много се смяха всички,че в 21-ви век все още стават такива грешки  .После като ме местиха в следродилна зала и аз тръгнах да ставам сама от количката и те като се развикаха да лягам пак,че можело да ми стане лошо.След 5 мин бях в коридора да говоря по телефона и всички сетри 

Малко се поулях с писането  .Дано да ви е било интересно(Ако сте имали нерви да ме изчетете  ) 

И аз да разкажа една смешка от раждането. Майчин дом, родила преди два - три дена, лежа си в стая за двама, но нали съм с уговорка, оставили са ме сама в стаята. Будят ме сестрите в 3ч. през нощта: "Абе може ли да настаним при теб една циганка, само до сутринта, всичко е пълно, няма къде да я денем". Влизам в положението на жената, току-що е родила и казвам ок. При което след десетина минути ромката почва да ме разпитва това, онова и ииии се изцепва "Аре моля те дай ми едни гащи назаем, утре ще ти ги върна"  
А тя, шантавелката, дала багажа на сестра си, пратила я да си ходи и останала само с една червена копринена нощница, но без гащи момичето  

Хаха! Страхотна тема! Аз още нямам с какво да се похваля, но пък ще си почета наволя сега. Когато дойде и моят ред ( ), ще се разпиша.   

Много ме развеселихте
Ще се запиша, за да следя темата.

Като цяло моето раждане не беше от смешните описани тук, но имаше и някои забавни моменти. Раждах планово секцио, 4 дни преди това ме приеха за наблюдение. Рано сутринта на големия ден акушерката ме извика за тоалет и клизма преди да ме свали в родилно. Направи ми тоалета и почна клизмата, аз я разпитвам за клизмите а санитарката държи банката и се прозява  усещам аз по едно време че повече няма накъде а банката наполовина, мисля си че така трябва да е и си трая. Но след няколко секунди си казах, пуснаха ме да си ходя към стаята (там имаше баня и 00). Аз обаче усетих че няма да устискам ходейки и тръгнах да бягам с огромния корем. Акушерката се шашна  и тръгна да ме гони за да не падна, санитарката след акушерката още държейки банката  е не успяха да ме стигнат 
Другия забавен момент беше вече в предродилна, там ме вързаха за запис понеже в патологична бяха пропуснали да ми направят. Лежа си аз и чакам да свалят от патологична машинката за тоновете с две пилоти, нали съм с близнаци а в родилно нямат с две. През това време една акушерка решава да ми слага абокат. Боде веднъж пука вена, боде пак пука друга на третата спукана се отказа и викна колежка. Изредиха се 2-3 акушерки безрезултатно, накрая викнаха сестра от интензивно та свърши работата. През това време приемат още една жена и я връзват за тонове. Тя като видя на каква калинка са ми направили ръката (само едната ръка давах за абокат), като се запъна  не та не, не иска абокат и крие ръцете си. Доста време отне на акушерките да я убедят, че има нужда от система (преносваше) а без абокат няма как да я включат. Беше смешна и реакцията на една лекарка. Бяха ме пратили в изолатора за да мога да имам придружител (отказаха се да ме вдигат). Та идва на визитация и вижда моя в стаята като се развика "Вън, мъже в родилно не може да влизат" цялата почервеня после от яд като разбра че лекаря ми е препоръчал да извикам придружител и понеже няма кой друг дойде мъжа ми. Нареди му от стаята да не излиза иначе ще го изгони 

и моето второ раждане имаше смешни моменти-първия беше като ми връчиха нощницата която забелязах че има някакви дупки и си ги сложих на гърба-целия персонал ми се смя-те били за гърдите като кърмиш-ама аз от де да се сетя -първия път където раждах не са ми давали такова нещо-та една докторка  каза да си я оставя така-за късмет и че можело да ми поникнат крилца през дупките
После пък понеже първото раждане ми беше нормално-не секцио но беше ужасно-направо кошмар-при второто раждане на място решиха докторите че ще е секцио -а мен ужасно ме беше страх пак от нормално-та като каза лекарката че ще ме оперира  и да се подготвя за операционната ,аз от радост направо хукнах на там,спънах се -само дето не се отрепах и скочих на масата-а хората ме гледаха опулено-и казаха че съм първата ,която с такъв мерак влиза в операция....

Най-после дойде часът и аз да разкажа за своето раждане.
На мен ми беше много весело (с изклщчение на последните 2 часа, тогава си болеше вече доста) 
И така: контракциите, леки през 20 мин. започнаха на 18.08 във вторник, към 16:00. Седях си и си ги засичах, мъжа звънна да пита към 17:30 дали да ходи на бокс (там е горе-долу 2 часа). Понеже знаех, че няма да стане бързо раждането, му казах да ходи. Та той обаче притеснен преди да влезе на тренировка ми звъни пак, викам отивай, спокойно, има още време. В 20:00 звъни като излиза, аз с контракции на 15 мин. нищо сериозно, ходихме да пием по едно (аз водичка) и се прибрахме, хапнах лека вечеря (салата) и зачакахме. Контракциите продължават, но на 10-12 мин. Влязох да се изкъпя и седнах да гледам ТВ. Видя се, че няма да е скоро и решихме да лягаме. Цяла нощ с контракции на 8-9 мин. Сутринта към 5 вече зачестиха, станаха на 6 мин. и ние станахме (не че съм спала много де). Направихме си кафенце (последното), той закуси, аз викам няма да ям, нали ще раждам. Мен ми беше супер весело, майка ми вика - още няма да раждаш, иначе нямаше да се хилиш така (сега разбирам, че е била права)
Оправихме се и към 7 тругнахме за родилното. Задръстване имаше, пристигнахме към 7:40, приеха ме, преглед - 3 см. разкритие  Shocked ужас. Пуснаха тонове, всичко ОК. Приеха ме, клизма, душ и т.н. Преглед - 4 см. Докторката вика - ще ти пукнем водите да стане по -бързо. ОК. В 10 ме вклщчиха на монитор затонове, на които бях прикачена до края и зачакахме. Контракции на 3 мин., болеше, но търпимо. Базикахме се със сестрата да донесе едни карти да праснем, че то ще се чака. Тя ме гледа ококорена. Ние се смеем с мъжлето, той през цялото време беше до мен, за което съм му благодарна, без него нямаше да издържа. На всеки час преглед - по см на час  Rolling Eyes В 14:00 вече бях с 8 см разкритие, не исках окситоцин, нито епидурал, вече си болеше, ама държа аз. И тук се закучи работата. Чакаме чакаме, идва сестрата - преглед, все 8 см. В 16:00 пак 8 см. В 16:30 - 8,5 см. Вече боли - две не виждам, викам и кога ??? а тя - спокойно, до 17:00 ще родиш. Ок, стискам аз. Идва в 17:00 - 9 см, ама не може да напъвам, рано било. Вика - споко, още положин час и ще си родила. Ужас  #Crazy #Crazy болки, мамата си трака ... Майка ми звъни, лафим по телефона, идва контракция, аз само й викам: чакай малко  а тя се шашка като ме слуша как дишам като парен локомотив. Идва в 17:30 докторката - 9 см, нищо ново. Вика - ей сега вече ще е, до 18:00 ще си родила. Аз вече не и хващам вяра, мъча се да дишам, ама не става - само напъни ми идват. Вече бях изчерпана, нищо не бях яла, не дават да пия, прикачена на монитор, мъжото плътно до мен и ми разправя как и него като го праснели на бокса боляло  35 35 35 да се чудиш да се смееш ли или даплачеш. Седи и ми стиска ръката и вика само: дишай дишай дишай. Голям майтап. Идва сестрата и ме гледа, а аз викам: Реших, ако до 6 не родя си отивам  Mr. Green. А тя се хили. Идва в 18:00 гледа пак и вика ей сега ще раждаме, а аз: Е кога??? А тя: ми сега ... аз не вярвам. Викам: верно ли? Значи мога да напъвам  Mr. Green Тя пак ме гледа и се чуди. Вика: можеш можеш. Аз само това и чаках. Като взех да напъвам - докторката чак се шашна, вика - супер си, много добре напъвам. Ни как няма, аз 2 часа само това чаках. И така - с три напъна и малко резнато се роди моето съкровище Даниел. Таткото го пое и преряза пъпната връв. Веднага забварих всички болки. Докторката взе да ме шие, а мъжа ми седи до главата й и гледа и се базикат:
Докторката: Така харесва ли ти?
А той: Ми направи я както беше.
Тя: добре ли е?
Той: Супер изглежда, взимам я вкъщи да я пробвам, ако нещо не ме кефи ще я върна за рекламация  35 35 35
Всички умряха да се смеят.
И така, оставиха ме след това да лежа два часа. Мен ми се искаше да стана да ида да се изкъпя, ама не можело, трябвало да се лежи. като станах след 2 часа, хукнах аз да се мия, сестрата се мъчи да ме придържа, а аз си подскачам и й викам: Не ми трябва помощ, мога и сама да си вървя, тя само се чуди откъде да ме хване. Накрая се отказа и ме остави сама  Mr. Green
Казаха, че ще донесат вечеря и аз си точа зъбите, щото бях примряла от глад. И какво мислите носят, две сухи хлебчета с едно парченце малско и чаша сок. Направо ме умориха от глад, добре че си бях взела някакви биствити ...
Това за раждането, стана дълъг ферман, ама ми се искаше да си разкажа. Болеше, но всичко се забравя  Mr. Green (аз забравих на минутата и съм готова за второто  Mr. Green )