"Смешно" ли е раждането? - 1

Да се включа отново с пресни спомени от второто раждане.Тръгваме с мъжа ми и не можем да намерим къде да паркираме.И той се ядосва на някаква дето половин час не може да паркира.Аз преспокойно му заявявам -Споко болки нямам няма да се наложи да ме израждаш  Отивам  в болницата и казвам  на докторката в приемната-Абе май ми изтекоха водите.А тя-Като ви гледам панталона със сигурност( хич не съм се видяла де) Качват ме горе.Да ама болки никакви.С една друга жена щъкаме из коридорите ,та да почне.Минава една сестра и пита Как сте момичета?А ние -Ами като репички.
После вече като родих и съм станала да се разхождам, карат една токущо родила циганка.Тя на 20 години с 5 дете разбирам от сестрата.И й вика-Ей трябва да вземеш да се вържеш отдолу   
А момичето от моята стая казва-Тази сигурно има абонамент за тука.И ползва преференции за редовен клиент 

Ето и аз минах по реда си.Но моето  раждане както очаквах не беше смешно.
Само по време на операцията анестезиолога ми говореше някакви глупости.Спомням си че бяха смешни,но не помня какво точно.
Когато ме попита какво ще е бебето,аз казах:-Ми,доктора каза момиченце...
И той ме попита:-Ако не е момиче какво ще правиш?
И аз:-Ами връщам за рекламация!
И доктора се обажда:-А,да бе няма тука рекламация.Но ако настояваш-добре.Тя жена ми ще го гледа.И без това имаме две момичета.
И малко след това се роди малката,след което помолих да ме приспят,че нещо не ми понесе....

Тани`, честита рожба. Да ви е живичка и здравичка.   
Попаднала си на доктор - две момичета има и момичета изражда 

то не е мястото тук да се чудя, но винаги съм си мислела какво ли коментират относно "отворите" на жените, окосмяването, дебелината....Като бях по-малка, ме беше срам да  ида на гинеколог, гледах да са все жени...но те се  оказаха много по-вулгарни от мъжете...Сега,въпреки двете си раждания и предстоящо трето, на моменти пак ме тресе срам ама все тая - лягаш  и се разчекваш /както казваше  една гинеколожка, която след като ме прегледа и установи,че продължавам да си й говоря на Вие,т.е. учтиво, ми вика "Абе дай да си  говорим на "ти", досега си бъркахме по дупките, а ти на Вие ми говориш" /

Мисля че коментират лекарите, които така или иначе са си такива хора- по- простовати и ги радват на такива неща, като коментари на кой какво и що или диагнозата и проблемите
Има и много свестни и културни лекари, които никога не бих направили коментар незаивисимо пред пациента или друг човек
В тази връзка- ами и уролози, проктолози и подобни също се " завират" по разни места, ми това им е работата в крайна сметка
Иначе за раждането- не го вярвах че ще е възможно, но като раждах, ми се бяха навряли поне 10-15 човека да зяпат, ама изобщо не ми пукаше

В много случаи д-рите коментират, но важното е да го правят с финес. Изключително лошо впечатление прави, когато даден пациент излезне от кабинета и се започват коментари или със сестрата или с другия пациент. Това значи, че аз като излезна и мен ще одумват. Още по- грозно е, когато д-р одумва друг д-р пред пациент. Човешкият фактор е навсякъде, за добро или за зло.
Мен също ми е кофти да се разчеквам и сега избрах пред жена да раждам.
В МД също ме гледаха една камара студенти и бях претръпнала, ама ето, след почти 5 години пак ми е търсене...
Все пак темата е за окуражаване и наистина ми е приятно да влизам в нея, защото обичам да намирам комичното във всяка ситуация, така е по- леко 

Малко се измести темата, но да споделя и аз.
Вчера отивам на гинеколог за профилактичен преглед. Ходя при една и съща лекарка от много години, само че този път отивам в другия кабинет. Тъкмо лягам за преглед и вратата се отваря широко - една жена се подпря и... започнаха да си говорят с лекарката. Аз плахо попитах "Колежки ли сте?", на което получих отговор "Не, това ни е чистачката, ама като й доскучае, идва да си говорим." Така де, не ми пука кой идва да си говори, само да не ставаше докато аз съм се разчекнала...

Shirley-Ann, уби мЪ....хем ми е смешно, хем се чудя на мен ли колко ще ми е конфузно в това положение...
И толкова важни неща ли си говореха, егати нетактичната работа....ми тя  ичистачката да ти беше хвърлила един поглед поне, ааа ма ха....

И аз да се включа, докато темата е все още изместена
Случка преди години, възрастен лекар - АГ. Случката я разказва сестрата, която работи в кабинет с лекаря. Та влиза някаква жена и първо замолва лекаря, ако може да говори по-тихо, че се притеснява, а отвън в чакалнята много се чува гласа му. Обяснява жената, че има нещо от рода на гъбичките и някаква жена от селото й й обяснила как да си слага тампони с някакъв разтвор от оцет и вода. И тъй, прегледал я лекарят, изписал й лечение и я изпратил да си ходи. Хубаво, ама жената в бързината и притеснението си, забравила рецептата. Излязла от кабинета и тръгнала да си ходи и в това време доктора със силния си басов глас извикал на сестрата: Сестра, догони, моля те, оная с маринованата п*ка, че си забрави рецептата  

Всъщност едва ли й е било смешно на жената, но аз се спуквам от смях всеки път като се сетя или разказвам за тоя случай  

Да се включа за моето раждане....В 4:00 сутринта усещам , че водите ми изтичат.Будя таткото и му викам:" Ще раждам" Той става уплашен и ми казва: " Наистина???!!! Ами аз влизам в банята да се оправя." Чакам аз права с мокра пижама 10 минути и водите ми лека полека текат.    Той излиза избръснат, нагласен, а аз му викам: "Като ти споменах, че преди раждане ще трябва първо да се мине през банята, за бръснене и такива неща имах предвид себе си не теб!"

Ами да ти кажа, не чух целия разговор, защото все пак бях в много компрометираща поза Но доколкото си спомням, се споменаваше нещо за лопата за ринене на сняг и някакъв парцал.

беборан, аз го очаквам това от моя мъж като му дойде времето...подготвям се, както се казва! Добре че я има тази тема да ни вдъхне вяра на първескините и да ни даде усмивки!

Аз също съм имала такова преживяване...влизам в спешен на АГ и се разчеквам на магарето, за мой късмет на смяна е жена, аз доволна и малко по-спокойна, въпреки болките се отпускам назад и в един момент влиза някакъв мъж и се навежда и започва и той да гледа  ама както е с якето, шапката и викам "Къв е тоя? А те "Ми лекар!" 
Беборан

и аз да се разпиша,
докато бяш бременна изчетох темите и за раждането много ми помогна да преодолея страха
Термина ми беше на 15.12.2009г ,а аз си мислех вече че няма да излезе и на 16.12.2009 се почна.Ставам аз сутринта да пишкам и кво да видя паднала ми е тапата и викам аз на свеки айде днес ще е и се обадих на маж ми да се прибира че трябва да ме кара,а той като се шашна,ама то от маж кво да очакваш,иначе се правеше на много смел.Влезнах аз в банята да се оправя и викам на свеки``направи ми кафенце и закуска,че глад и жажда,та седнах да си пия кафето  ама то ни ме боли се едно няма да раждам. и такмо да си пиина звани ми мажо и ми вика ``казал сам на кума да идва дате кара че има задръстване и нямя да стигна ,да не земеш в кашти да родиш,, а аз му викам -ти да не си луд бе то така става щрак и готово, никаде няма да ходя ще те чакам.Е кума доиде ама нали живее в другия вход и след няма и 20 мин. мажо звани от долу и крешти и вика -слизаи, слизаи, да трагваме.А аз- чакай бе за каде си се разбарзал имам още кафенсе да пия,а той-абе кво кафе я слизаи веднага.И аз кво да правя слизам.качих се в колата и се смея на мажо ми ,а той милия ми толкова притеснен и ми вика- кво се смееш,аз-еми смешно ми е че си се панирал,а викаше че няма,той-не се смеи не е смешно и не сам се панирал.А аз още повече . Стигнах ме,влизаме,приеха ме и преглед 3,5см разкритие и всички процедуркии не ми се разминаха  качиха ме в пред родилна и запис тонове прегледи и ме пунаха да се разхождам а мен ни ме боли абе нищо ми няма и си се смея базикам се купон направо.Една акушерка ми вика-Иренке,Иренке като те гледам кво се хилиш май няма да раждаш скоро.А аз  Мина 1час и ми пукнаха водите та по бързо да стане,то пак ми зелени и айде една системка окситоцин и след 30мин както ми беше смешно вече ми се ревеше.получих пълно разкритие и айде в родилна зала,качих се на магарето хванах каишите и чакам инструкции.Един лекар вика -ооо я даите ножицата че ще трябва.А аз- ква ножица не давам да ме режете,той-абе трябва че ще се разксаш--абе не искам--никои не те пита искаш или не, и айде кръц,почнах да напъвам и такмо втори напан и смях,а от саседите се чува-напани ама не с бузите с дупетои аз доктора вика не се смей а напъваи и аз айде 2 напъна и бебчо изкочи леле как ми олекна и се дигам да го видя а доктора ме бута и ми вика-лягай че ще ти изкочи всичко-абе да видя дали е добре-добре е плаче.Почна се шев и кроика и викам искам упоика-д-р.-не трябва,аз-искам,ама вече почна и айде без но всичко мина супер и сега си имим един малак хубавец.Малко се олях ама кво да се прави по забравих се.

Прекрасно е да видиш,че мама отива да ражда с усмивка