Да живеем в хармония със себе си - 4

  • 72 805
  • 1 151
# 675
Аз известно време работих за ГМО компания, какви облъчващи филмчета са ни пускали  Shocked
Пак тогава хич не бях на вълна здравословно хранене и начин на живот, но все пак бях наясно, че хич не прекрасно да се месим в гените на природата...И те да ми показват как главните учени на компанията дават едни ГМ моркови - еднакви на големина, по форма, на децата си за закуска и ми говорят колко са полезни Shocked Бях се шашнала на промиването на мозъци.  Tired
Виж целия пост
# 676
Еовин,успешно дипломиране ти пожелавам!
Галче,изхождайки от ГНМ-принципите, че болестите са  резултат от емоц. конфликти аз бих насочила усилията си в тази посока.Според мен Баховите есенции са чудесен вариант и по-конкретно орех.Синът ми също скоро ще тръгва на градина,ако намерим място и се надявам да понесе леко промяната.
Виж целия пост
# 677
Галче, и аз мисля като Камбанка - да я пазиш Диди от конфликти, доколкото е възможно - примерно да не я хранят насила, а само толкова, колкото тя пожелае, да не я насилват за нищо (не знам на гърне държат ли ги и как) и пр. неща. Известно време да ходиш с нея за половин ден примерно, за да може тя да опознае хората, които ще се грижат за нея. И, да, Баховите есенции.
Храната в яслата няма как да контролираш, но при толкова малко дете, при положение, че другите наоколо не се хранят сами, и имате някакви алергии или други (макар и недоказани  Wink) може и да склонят да се носи храна.
Виж целия пост
# 678
В България не може да се носи храна в ясла или градина. Поне в държавните. Питала съм "едно време" - 2006/2007. Изискване на ХЕИ.
Виж целия пост
# 679
Да, Вери, и сега е така. Обаме масажистката ми работи като рехабилитатор в една специализирана ДГ за деца с проблеми (ДЦП и целия спектър) - там й направило впечатление, че някои деца имат храна отвкъщи заради алергии и специфични изисквания на родителите (примерно аюрведа). Какво правят с децата алергични към глутен и мляко?!? То, майките им едва успяват да готвят за тях, камоли обществена кухня... Знаеш, че у нас всичко е според случая и личните виждания, на тези от които зависята нещата...
Виж целия пост
# 680
Познавам една майка, чието дете от септември тръгва на ясла и са й казали, че няма проблем поне в началото да носи храна от вкъщи. Друг въпрос е дали ще дават на детето тази храна и как изобщо протича храненето в детска ясла...
Виж целия пост
# 681
На мен категорично ми отказаха да нося храна от дома,въпреки алергията(недоказана Mr. Green)на Ния.Известно време я водехме само за заниманията,сега вече е по цял ден.Оня ден една  от учителките,която инак е много добра и сърцата жена, ми се разсърди,че съм подронвала авторитета и пред детето-Ния ме помоли да и кажа,че няма да яде попарата с орехи и аз наистина го казах,но с любезен тон....явно е много важно яденето за персонала в градината.

Галче,наистина ли няма никакъв друг вариянт?Лошото с тази липса на места в Бг е,че родителите на практика са извити ръце-не можеш много много да изискваш-ако не ти хареса,след теб чакат десетки Confused
Виж целия пост
# 682
Мога да споделя от личен опит, че в масовите градини отказват да взимат деца с алергии, въпреки че са класирани и са в списъка на приетите. Даже да представиш лекарско решение за алергии, решение от ХЕИ за внасяне на храна и др. Единствен вариант е да бъде в специализирана детска градина, където има и масови групи. Там директорките и персонала стриктно спазват нормите и дават само позволената или донесена храна. Освен децата със силни алергии, там все пак има и с диабет и аутизъм - те са съвсем на различна диета и не може за всеки да се приготвя. За съжаление в София са само 3-4 такива градини. Извън големите градове става с познати, близки, а и хората в по-малките градчета се познават и са много по-толерантни към проблемите, пък макар и от хранително естество. Разбира се в повечето частни градини - няма проблем. А в английските, френски, немски частни училища (към повечето има и градини) детето ти може да си носи храна отвън и никой не го задължава да яде на стол или бюфет.
Виж целия пост
# 683

Избягвам всякакво насилие.
Да си изяде непременно цялото ядене, ........да го прегърна когато той не иска.....да го сложа на гърне непременно само и само за да не се изака в гащите......
Учим се постепенно.когато не ще в тоалетнна- не ще. Има време.

Много е деликатен въпроса с насилието. Забелязала съм, че масово се прибягва до него ..защото някак е по- лесно от позицията на по- силния.....можещия и знаещия...


Реалист, много ти благодаря за това. Много си права за насилието във всички форми. А, аз виждам как действам от позицията на по-силния, което, въпреки че е, за да я отклоня от някои не особено полезни дейности, си е пак форма на насилие. В някои моменти постигам желания краткотраен резултат, но какво остава за по-нататък? От няколко дни се опитвам да търся други начини за справяне с продължителното гледане на тв и игра на компютъра; в някои случаи успявам, в други - не особено.

Галче, ако наистина нямаш друг избор (например да вземеш човек да я гледа у вас), направи всичко възможно да мине преходът плавно. Както Мег и Били те съветват, опитай да оставаш с нея първоначално, за да свикне тя постепенно и да избегнеш травмата от рязкото отделяне от теб. За съжаление навремето и аз дадох дъщеря си на ясла и това стана по гадния начин, който използваха тогава (вероятно все още практикуван и сега) - грабване на детето от майката и вкарване вътре с обяснението, че така по-бързо ще свикне. "То ще пореве половин час и ще се успокои". А на мен сърцето ми се късаше да я слушам как се дере. Две години по-късно, когато трябваше да свикне в нова градина, в съвсем непознато място, срещнах разбиране да съм с нея в началото и избегнахме стреса. За подсилване на имунната система ползваме водорасли и Марта наистина още от малка много рядко боледува. Пък и можеш да използваш лятото сега за закаляване.  
Виж целия пост
# 684
Галче.освен Баховите есенции,може да си намериш и добър хомеопат,защото някои емоционални конфликти се преодоляват добре и с хомеопатия.
Брат ми беше студент във Варна преди години и си спомням,че заради травма в коляното по време на спорт търсихме подходящ човек и намерихме.

имах проблем с адаптацията на сина ми на градина-уж се водехме само за половин ден и после го вземах да не спи и "уж" беше голям/5-6г/,но в края на годината забелязах,че започна да мига по 7-8 пъти на веднъж с очите-като светофар премигваше
и това се засилваше
точно тогава му беше приятно-имаха тържество за края на годината
лятото се оправи,но бях доста уплашена за този тик

като беше малко по голям /около 11г/ се наложи да използвам някакви алтернативни методи на убеждение за да ходи на училище и тогава се появи книжката на Джон Кехоу, само че за деца от 3до 12г "Подсъзнанието може всичко"
сина ми ме майтапеше,че малко съм изпуснала момента,но за този етап свърши работа
има леки и невероятно добри упражнения с деца,които изпълнявахме за да спре да се страхува/проблема беше,че ще изгуби мен след като го оставя на училище/
мисля,че съм чела да коментирате тук това,че на децата не се казва "не тичай" например,защото възприемат действието,а не отрицанието
правилно било да им се даде глагол с точното действие-"спри" да речем
има и други интересни идеи за общуване на родители и деца

а за храненето наистина би могла да се справиш според ситуацията
особено за ненасилието
имам 40г годишни ясни спомени как ям макарони над една купа и плача ,а другите деца играят
сравнително скоро започнах да ям италианска паста имено по тази причина
сега като се замисля от яслата още отношението ми към храната е било като към враг
надали съм щяла да умра от глад в ония времена,но години наред все съм стояла над чинията с храната с надеждата,че някой/баща ми/ ще прояви милост
обикновено ставаше след около 2 часа Simple Smile и караници без бой Simple Smile
Виж целия пост
# 685
хмм.. момичета , хвърлихте ме в размисли и мен

Моето започна да заеква от едно известно време. И като посегне да избере т.е да вземе нещо, винаги ме поглежда очаквателно, с известно чувство на вина точно преди да вземе предмета към който посяга. Все едно негласно ме пита дали разрешавам.  newsm78
И аз се чудя доколко ги пречупват в тези градини.
Тази сутрин една от лелките я откъсна от рибките и я задърпа към стаята  #Crazy а то се върна и се сви в мен и каза че не иска да влиза. И това след 2 години ходене в тази градина.
Виж целия пост
# 686
За храната е много лесно: просто даваш да се разбере в ДГ или ясла, че имаш мноого против да насилват детето ти да яде, казваш им, че искаш да го оставят то да решава какво и колко ще изяде от предложената храна.

И напомняш, ако трябва, всеки ден.
Говориш и с учителката, и с лелката в групата. Ако трябва, говориш и с директорката.

От опит: върши работа... Wink
Виж целия пост
# 687
За храната е много лесно: просто даваш да се разбере в ДГ или ясла, че имаш мноого против да насилват детето ти да яде, казваш им, че искаш да го оставят то да решава какво и колко ще изяде от предложената храна.

И напомняш, ако трябва, всеки ден.
Говориш и с учителката, и с лелката в групата. Ако трябва, говориш и с директорката.

От опит: върши работа... Wink
При нас не свърши.Те просто са убедени,че го правят за нейно добро,оставят ме да си изпея песента и си правят кавото знаят.

Колко ги пречупват-много!Имам възможността да наблюдавам отблизо как вървят нещата в няколко градини и съм потресена.За мен лично въпросът е кога е най-добре да се сблъска детето със света,който сме си сътворили....мога да не я водя на градина,но ще тръгне на училище и тогава пак ще има шок...все още не знам кога би била по-адаптивна-сега на 5 год или след още две?

Ния все още не е пречупена,но точно затова "боде" очите на възпитателките.За тях моите принципи са езотерика,детето ми е разглезено,а мъж ми е за оплакване Mr. Green
Виж целия пост
# 688
най-ужасните ми спомени са от детската градина Rolling Eyes
незнам дали ме пречупиха...
всеки ден като отивах към градината , ревях и виках: не искам в гадната гадина hahaha (не можех да казвам Р  Wink),
но лапсусът си беше на място Peace
Виж целия пост
# 689
Мен не успяха да ме пречупят, но се стараха  Mr. Green Аз съм много подмолна понякога, приемам всичко на повърхността, а вътрешно градя планове и стратегии как да постигна свето си и така се спрявах в ДГ - хвърлях ги в потрес как токава уж безпроблемно дете измисля такива засукани дивотии - все намирах начид да избягам поне от леглото, ако не от градината без да се усетят. Разбираха едва като се прибирах  hahaha
Сега обаче съм много спокойна за детето - в София има няколко частни, които удовлетворяват моите претенции и виждани за отношението и работата с децата - струват пари, разбира се, но знам, че ще получа нещо подходящо срещу тези пари  Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия