Да живеем в хармония със себе си - 4

Аз известно време работих за ГМО компания, какви облъчващи филмчета са ни пускали 
Пак тогава хич не бях на вълна здравословно хранене и начин на живот, но все пак бях наясно, че хич не прекрасно да се месим в гените на природата...И те да ми показват как главните учени на компанията дават едни ГМ моркови - еднакви на големина, по форма, на децата си за закуска и ми говорят колко са полезни Бях се шашнала на промиването на мозъци. 

Еовин,успешно дипломиране ти пожелавам!
Галче,изхождайки от ГНМ-принципите, че болестите са  резултат от емоц. конфликти аз бих насочила усилията си в тази посока.Според мен Баховите есенции са чудесен вариант и по-конкретно орех.Синът ми също скоро ще тръгва на градина,ако намерим място и се надявам да понесе леко промяната.

Галче, и аз мисля като Камбанка - да я пазиш Диди от конфликти, доколкото е възможно - примерно да не я хранят насила, а само толкова, колкото тя пожелае, да не я насилват за нищо (не знам на гърне държат ли ги и как) и пр. неща. Известно време да ходиш с нея за половин ден примерно, за да може тя да опознае хората, които ще се грижат за нея. И, да, Баховите есенции.
Храната в яслата няма как да контролираш, но при толкова малко дете, при положение, че другите наоколо не се хранят сами, и имате някакви алергии или други (макар и недоказани  ) може и да склонят да се носи храна.

В България не може да се носи храна в ясла или градина. Поне в държавните. Питала съм "едно време" - 2006/2007. Изискване на ХЕИ.

Да, Вери, и сега е така. Обаме масажистката ми работи като рехабилитатор в една специализирана ДГ за деца с проблеми (ДЦП и целия спектър) - там й направило впечатление, че някои деца имат храна отвкъщи заради алергии и специфични изисквания на родителите (примерно аюрведа). Какво правят с децата алергични към глутен и мляко?!? То, майките им едва успяват да готвят за тях, камоли обществена кухня... Знаеш, че у нас всичко е според случая и личните виждания, на тези от които зависята нещата...

Познавам една майка, чието дете от септември тръгва на ясла и са й казали, че няма проблем поне в началото да носи храна от вкъщи. Друг въпрос е дали ще дават на детето тази храна и как изобщо протича храненето в детска ясла...

На мен категорично ми отказаха да нося храна от дома,въпреки алергията(недоказана )на Ния.Известно време я водехме само за заниманията,сега вече е по цял ден.Оня ден една  от учителките,която инак е много добра и сърцата жена, ми се разсърди,че съм подронвала авторитета и пред детето-Ния ме помоли да и кажа,че няма да яде попарата с орехи и аз наистина го казах,но с любезен тон....явно е много важно яденето за персонала в градината.

Галче,наистина ли няма никакъв друг вариянт?Лошото с тази липса на места в Бг е,че родителите на практика са извити ръце-не можеш много много да изискваш-ако не ти хареса,след теб чакат десетки

Мога да споделя от личен опит, че в масовите градини отказват да взимат деца с алергии, въпреки че са класирани и са в списъка на приетите. Даже да представиш лекарско решение за алергии, решение от ХЕИ за внасяне на храна и др. Единствен вариант е да бъде в специализирана детска градина, където има и масови групи. Там директорките и персонала стриктно спазват нормите и дават само позволената или донесена храна. Освен децата със силни алергии, там все пак има и с диабет и аутизъм - те са съвсем на различна диета и не може за всеки да се приготвя. За съжаление в София са само 3-4 такива градини. Извън големите градове става с познати, близки, а и хората в по-малките градчета се познават и са много по-толерантни към проблемите, пък макар и от хранително естество. Разбира се в повечето частни градини - няма проблем. А в английските, френски, немски частни училища (към повечето има и градини) детето ти може да си носи храна отвън и никой не го задължава да яде на стол или бюфет.

Реалист, много ти благодаря за това. Много си права за насилието във всички форми. А, аз виждам как действам от позицията на по-силния, което, въпреки че е, за да я отклоня от някои не особено полезни дейности, си е пак форма на насилие. В някои моменти постигам желания краткотраен резултат, но какво остава за по-нататък? От няколко дни се опитвам да търся други начини за справяне с продължителното гледане на тв и игра на компютъра; в някои случаи успявам, в други - не особено.

Галче, ако наистина нямаш друг избор (например да вземеш човек да я гледа у вас), направи всичко възможно да мине преходът плавно. Както Мег и Били те съветват, опитай да оставаш с нея първоначално, за да свикне тя постепенно и да избегнеш травмата от рязкото отделяне от теб. За съжаление навремето и аз дадох дъщеря си на ясла и това стана по гадния начин, който използваха тогава (вероятно все още практикуван и сега) - грабване на детето от майката и вкарване вътре с обяснението, че така по-бързо ще свикне. "То ще пореве половин час и ще се успокои". А на мен сърцето ми се късаше да я слушам как се дере. Две години по-късно, когато трябваше да свикне в нова градина, в съвсем непознато място, срещнах разбиране да съм с нея в началото и избегнахме стреса. За подсилване на имунната система ползваме водорасли и Марта наистина още от малка много рядко боледува. Пък и можеш да използваш лятото сега за закаляване.  

Галче.освен Баховите есенции,може да си намериш и добър хомеопат,защото някои емоционални конфликти се преодоляват добре и с хомеопатия.
Брат ми беше студент във Варна преди години и си спомням,че заради травма в коляното по време на спорт търсихме подходящ човек и намерихме.

имах проблем с адаптацията на сина ми на градина-уж се водехме само за половин ден и после го вземах да не спи и "уж" беше голям/5-6г/,но в края на годината забелязах,че започна да мига по 7-8 пъти на веднъж с очите-като светофар премигваше
и това се засилваше
точно тогава му беше приятно-имаха тържество за края на годината
лятото се оправи,но бях доста уплашена за този тик

като беше малко по голям /около 11г/ се наложи да използвам някакви алтернативни методи на убеждение за да ходи на училище и тогава се появи книжката на Джон Кехоу, само че за деца от 3до 12г "Подсъзнанието може всичко"
сина ми ме майтапеше,че малко съм изпуснала момента,но за този етап свърши работа
има леки и невероятно добри упражнения с деца,които изпълнявахме за да спре да се страхува/проблема беше,че ще изгуби мен след като го оставя на училище/
мисля,че съм чела да коментирате тук това,че на децата не се казва "не тичай" например,защото възприемат действието,а не отрицанието
правилно било да им се даде глагол с точното действие-"спри" да речем
има и други интересни идеи за общуване на родители и деца

а за храненето наистина би могла да се справиш според ситуацията
особено за ненасилието
имам 40г годишни ясни спомени как ям макарони над една купа и плача ,а другите деца играят
сравнително скоро започнах да ям италианска паста имено по тази причина
сега като се замисля от яслата още отношението ми към храната е било като към враг
надали съм щяла да умра от глад в ония времена,но години наред все съм стояла над чинията с храната с надеждата,че някой/баща ми/ ще прояви милост
обикновено ставаше след около 2 часа и караници без бой

хмм.. момичета , хвърлихте ме в размисли и мен

Моето започна да заеква от едно известно време. И като посегне да избере т.е да вземе нещо, винаги ме поглежда очаквателно, с известно чувство на вина точно преди да вземе предмета към който посяга. Все едно негласно ме пита дали разрешавам.  
И аз се чудя доколко ги пречупват в тези градини.
Тази сутрин една от лелките я откъсна от рибките и я задърпа към стаята   а то се върна и се сви в мен и каза че не иска да влиза. И това след 2 години ходене в тази градина.

За храната е много лесно: просто даваш да се разбере в ДГ или ясла, че имаш мноого против да насилват детето ти да яде, казваш им, че искаш да го оставят то да решава какво и колко ще изяде от предложената храна.

И напомняш, ако трябва, всеки ден.
Говориш и с учителката, и с лелката в групата. Ако трябва, говориш и с директорката.

От опит: върши работа...

При нас не свърши.Те просто са убедени,че го правят за нейно добро,оставят ме да си изпея песента и си правят кавото знаят.

Колко ги пречупват-много!Имам възможността да наблюдавам отблизо как вървят нещата в няколко градини и съм потресена.За мен лично въпросът е кога е най-добре да се сблъска детето със света,който сме си сътворили....мога да не я водя на градина,но ще тръгне на училище и тогава пак ще има шок...все още не знам кога би била по-адаптивна-сега на 5 год или след още две?

Ния все още не е пречупена,но точно затова "боде" очите на възпитателките.За тях моите принципи са езотерика,детето ми е разглезено,а мъж ми е за оплакване

най-ужасните ми спомени са от детската градина
незнам дали ме пречупиха...
всеки ден като отивах към градината , ревях и виках: не искам в гадната гадина (не можех да казвам Р  ),
но лапсусът си беше на място

Мен не успяха да ме пречупят, но се стараха  Аз съм много подмолна понякога, приемам всичко на повърхността, а вътрешно градя планове и стратегии как да постигна свето си и така се спрявах в ДГ - хвърлях ги в потрес как токава уж безпроблемно дете измисля такива засукани дивотии - все намирах начид да избягам поне от леглото, ако не от градината без да се усетят. Разбираха едва като се прибирах 
Сега обаче съм много спокойна за детето - в София има няколко частни, които удовлетворяват моите претенции и виждани за отношението и работата с децата - струват пари, разбира се, но знам, че ще получа нещо подходящо срещу тези пари