НОВО: Дигитални асистентиВиж

децата ни в училище - как да говорим с учителите?

  • 7 743
  • 67
7 апр. 2009, 15:46 ч.
Здравейте всички,
не съм сигурна дали нямаше вече подобна тема, но от много време искам да я пусна.
Като майка с повечко опит сега виждам, че проблемите в училище излизат все повече на преден план. Винаги, когато решим, че това са си просто "проблеми в училище" се явява някакъв елемент, който много ясно води пак към основната тема - осиновяването. Страх, несигурност, повишена тревожност, която води до проблеми с концентрацията и често се бърка с хиперактивност - с една дума, винаги се налага да се говори и за корените на проблемите. Не че са големи, но само с призиви да се старае и да си учи уроците рядко постигаме резултати.
Например страшно много време ни отне да си научим детето, че може и да приеме обяснение от нас, вместо винаги и на всяка цена да си измисля лично негови, оригинални и понякога отчайващо неефективни решения за задачите по смятане.
Или пък - друг пример - да разбере, че е нормално да се страхува от всичко ново и че не трябва да носи от девет реки вода, за да убеди и нас, когато отказва да се включи в някое ново мероприятие, пък било то и мноооого подходящо за него. 
Много ми е трудно да подхващам тези теми с учителките и да давам съвети кое работи и кое - не. Знам, че "общоприетите" методи за работа примерно с хиперактивни деца не работят при него, защото неговата хиперактивност е всъщност хипертревожност, а не дефект на нервната система. Не мога винаги да водя психолози да ги обучават, а мене като майка не винаги ме вземат на сериозно. Не мога да ги убедя, че няма никаква опасност да го разглезят с похвали, защото той от 300 похвали и една критична забележка ще запомни - познайте кое?
Доколко е характер, доколко е последица от травма, трудно се прави разлика...
Днес например директно казах на учителката ПРЕДИ контролното: детето си знае всичко, изпитвали сме го, ако при вас се провали, причините са другаде, не искам (пак) да му се казва, че не е учил... И после се чудя дали правилно постъпвам...

Страшно неясно стана май.
Ще се радвам, ако и други мами споделят опит.
Виж целия пост
# 1 7 апр. 2009, 23:46 ч.
Ние сме още в детската, така че съм некомпетентна. Има една категория учители, с които май няма начин да се разбере човек.
Успех и дано учителите ви са от онези, които и като възрастни носим в сърцата си!
Виж целия пост
# 2 8 апр. 2009, 16:02 ч.
Ако се налага да водиш психолози да обучават учителите всеки път, значи е по-добре да смените или учителите, или училището. Ако, наистина, причината е само в тях. А съм склонна да мисля така, защото, ако бяха от ония учители, за които пише  калина ,щяха да се постараят малко повече и в отношението си и в методите си.
Виж целия пост
# 3 8 апр. 2009, 19:00 ч.
Kalina и Orange, благодаря ви!
Мисля, че е пресилено да се каже, че водя психолози всеки ден. Училището си е общо взето ОК и се разбираме, а доклада на психолозите го декламирам периодично: както пише в доклада, не е зле да се прави така и така... Но като мине време, пак се подкарва по старому.
За съжаление съм виждала и професионално много учители и много училища и знам, че идеалните няма да намерим, те са рядкост и късмет. А иначе се стараят, толкова много деца са им на главата, не е само моето.
Просто забелязвам, че общоприетите им рецепти не работят винаги и ми е много трудно да намеря мярката между непрекъснатото настояване, че детето ми е "специално" и оставянето на нещата на самотек.
Иска ми се да споделяме как присъства темата "осиновяване" в разговорите с учителите, когато става въпрос за учене, знания и пр., а не за чисто възпитателни моменти, там като че ли е по-ясно.
Конкретен пример: на контролното, на което му писали петица, няма нито една! похвала, един куп критика; детето плаче, макар че се е справило добре. Толкова ли е трудно да се направи комплимент? Нашите деца са ненаситни в това отношение...

А и това, че не сме в БГ, ме затруднява, защото виждам, че тук нагласите и очакванията са други, затова ми е полезно да си сверявам часовника с български мами (или други "чужденки"). Simple Smile
Виж целия пост
# 4 8 апр. 2009, 21:41 ч.
Детето ми не е в училище, а в детска градина, но сме решили въпросът "осиновяване" да не присъства в разговорите с учителите. Засега се убеждавам, че решението ни е правилно. Не смятам, че осиновяването е отговор на всички проблеми и не искам да го използвам като извинение за това или онова. Първо бях против това, но мъжът ми настоя и сега, след 8 месеца ходене на детска градина, признавам, че беше прав.
Виж целия пост
# 5 10 апр. 2009, 15:11 ч.
Цитат на: ku[d]ku[d]yaka в ср, 08 апр 2009, 21:41
Детето ми не е в училище, а в детска градина, но сме решили въпросът "осиновяване" да не присъства в разговорите с учителите. Засега се убеждавам, че решението ни е правилно. Не смятам, че осиновяването е отговор на всички проблеми и не искам да го използвам като извинение за това или онова.
Съгласна съм на 100% с това!
Да не говорим пък и за това, че тук с нашенския манталитет може и да се злоупотребява с информацията за "осиновяването" в смисъл създаване на комплекси у нашите деца.
Виж целия пост
# 6 22 апр. 2009, 10:42 ч.
 Rolling Eyes
Аз споделих на госпожите още на първата родителска среща-просто им казах, че детето е осиновено и , че той знае-нито съм имала някакви претенции как да се държат с него, нито някакви по-специални изисквания ThinkingСпоред мен трябва да го приемат  като всяко едно дете Peace
трябва ли да имат по-различен подход  Rolling EyesThinking
А относно ученето-ние нямаме някакви супер проблеми-според мен нормално се справя, среща трудности в разказвателните предмети, дисциплината му е добра, но е много разсеян Confused
Виж целия пост
# 7 22 апр. 2009, 12:11 ч.
Е,ние вече след месец свършваме първи клас.Още на първият учебен ден останах сама с учителката му и казах-Незнам,дали си спомняте за мен,но ние Цецко си го осиновихме.Пояснявам,че аз преди да си имаме детето работех в същото училище и много колежки знаеха случая ни.Също и казах и, че не е много конфликтно дете,но понякога може да реагира на някаква случка съвсем различно от останалите деца.Знам го от опита си преди това в детската градина.Казах, че той знае почти всичко за себе си,може да се говори свободно с него на тези теми и да не се притесни учителката от някоя тема в урок и разсъжденията и познанията на моето дете.Аз считам, че е хубаво да знаят учителите истината,не че това ще прави по-малко лощи белите,които извършват нашите деца, но ще прави по-добра комуникацията с тях след сличлото им се.
Нека всеки според емоционалността на детето си да направи избор за това колко и какво да разкаже за осиновяването.
Успех на всички дечица и родителите им.
 Hug
Виж целия пост
# 8 22 апр. 2009, 15:39 ч.
Аз споделих за осиновяването на детето още когато го записах в детската градина. Много съм доволна от нашите учителки - добри професионалисти. Когато Албена се появи в семейството ни, госпожите използваха случая и обясниха на децата, че е осиновена и какво значи това. Не съм присъствала на този разговор, но последствията от него са, че всички деца приемат дъщеря ми като сестричката на Иван и никой повече и по никакъв повод не е споменавал нещо за осиновяването.
Лично моето мнение е, че докато децата са по-малки трябва да се казва на учителите, за да може те да реагират адекватно в по-специални моменти. Не става въпрос за по-особено отношение въобще, а например ако децата учат песничка и стихче за раждането и кърменето, нормално е моите деца да реагират по-различно от останалите.
Дано да имаме късмет да попаднем на добри педагози и с Албена, а и в началното училище. По-нататък възнамерявам да оставя на децата си на кого да казват и на кого - не.
Виж целия пост
# 9 29 апр. 2009, 20:54 ч.
На кого да казват и на кого - не, това е едната страна на въпроса.
Другата е, че травмирани и тревожни деца, които са повечето осиновени, имат типични проблеми, пряко свързани с учебната работа. За такива деца наистина често се изисква друг подход. При едно разсеяно дете правенето на забележка например може да помогне, при дете, което изглежда разсеяно, защото го подяжда страх, забелeжките само влошават нещата. Хиляда похвали са глезене за повечето деца и крайно необходими за тези с ниска самооценка (захвърлен, защото не си е струвало да бъде обичан). Повечето учителки и с най-добри намерения не знаят тези неща, някои ги налучкват, на другите май се налага да им отваряме очите. Да не ги делим от другите означава в някои случаи да ги ощетим. Ако едно дете има нужда от очила и му ги сложим, нали пак го делим, но точно очилата му дават равни шансове. Едно осиновено дете има нужда от емоционални патерици, докато се научи да стъпва само. Миналата седмица синът ми имаше контролно, сутринта го изпитвахме, всичко си знаеше, след това направил 10 грешки. Еми казах на учителката да го изпита отделно: само една грешка. Не биваше ли да го правя? Той се почувства защитен и мотивиран да учи, оценките му са адекватни и учителката знае, че причините за грешките са другаде...
Виж целия пост
# 10 4 май 2009, 17:18 ч.
Не отговорих, защото не исках да се повтарям, а и щях да отнеса темата в друга посока, но мислих по поста ти откак си го пуснала и не мога да се съглася. Според теб кое точно мотивира детето ти в този случай?
Не можем цял живот да ходим след децата си след всеки неуспех и да търсим начин да оправим положението. Не се справило детето, изпитали го втори път, оправило се, ами следващия път пак така ли ще бъде? И докога ще го изпитват отделно? В крайна сметка детето трябва да се научи да се справя и в ситуации, в които да действа в колектив. Не може на всяко контролно да се явява самостоятелно. Това на какво ще го научи?

Не казвам, че не трябва да помагаме на децата си да са уверени в себе си, но не смятам, че това е начинът. Справянето с такива ситуации също е част от ученето.
Виж целия пост
# 11 4 май 2009, 19:12 ч.
След цялата тази помия от другата тема не ми се говори, но оценявам жеста ти да отговориш, затова ще се опитам да кажа нещо смислено. Еми ето опит, ето практика, ето конкретна случка, в която действахме по съвет на психолог, който познава детето, и с пълната подкрепа на учителката.
Не знам на какво ще го научи това контролно, знам, че ми е щастливо детето и с радост ходи на училище (не е било винаги така). На това му викам помощ и индивидуален подход. Разбира се, че се учи да се справя в колектив, но докато не се е научило, дават му шанс да си покаже знанията по друг начин. Какво оценяват в училище, знания или степен на тревожност? При моето дете я има, точно поради осиновяването, което според теб не ставало ясно. Мотивира го преживяването на успех, това, че е забелязано и разбрано. Така правят тука, не е в България, както предполагам се разбра.
Ти как би постъпила, ако детето ти не искаше повече да ходи на училище, защото въпреки неимоверното старание (не преувеличавам) никога не можеше да изкара повече от 3 или 4 поради други фактори, докато самите учители признаваха, че може много повече? Не че аз имам проблеми с оценките, детето ги има и се отчайва.
Виж целия пост
# 12 4 май 2009, 19:29 ч.
Като осиновена и минала по пътя смятам, че за България специално е по-добре да не се споделя с учителите, че детето е осиновено, защото ще има шушукане от една на друга, което неминуемо ще стигне до ушите на децата и това ще поведе върволица от неприятни за детето моменти.Поне аз не бих искала в училище да се знае и да съм обект на по-различно отношение и дюдюкане и уж разбиране...........................
Виж целия пост
# 13 4 май 2009, 22:17 ч.
Цитат на: маймуна в пн, 04 май 2009, 19:12
Ти как би постъпила, ако детето ти не искаше повече да ходи на училище, защото въпреки неимоверното старание (не преувеличавам) никога не можеше да изкара повече от 3 или 4 поради други фактори, докато самите учители признаваха, че може много повече? Не че аз имам проблеми с оценките, детето ги има и се отчайва.

Според мен осиновяването не е отговорът на всички въпроси и не може да е универсално извинение за всеки проблем и всяка особеност на характера.

Виж целия пост
# 14 5 май 2009, 00:35 ч.
Категорично е така, осиновяването не е извинение за всички проблеми. Само че много често е ключ за решаването им. Тука употребяват един израз - оцветени от осиновяването. Най-различни проблеми, които естествено и други деца имат, но ОЦВЕТЕНИ от осиновяването. И аз си мислех, че няма нужда винаги дотам да опираме, но така излиза. И така се справяме в момента. Иначе и моите принципи бяха такива, като твоите, но се наложи да ги изоставя, защото стигнахме до задънена улица. Балансът между отричането на ефекта от осиновяването и абсолютизирането му е много сложен и за всяка ситуация и фаза на развитие е различен. Но винаги налице. Няма такова нещо като наваксване веднъж завинаги. Говорим впрочем за деца с нормално и дори изпреварващо развитие и заложби, да не си помисли някой кой знае какво.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало